Проф. д-р Златица Петрова: Българската здравна система работи добре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проф. д-р Златица Петрова: Българската здравна система работи добре

Показателите за качество не се подобряват, а се влошават. Причината не е само финансова, за съжаление, смята проф. Петрова.

Проф. д-р Златица Петрова: Българската здравна система работи добре

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" пред "Капитал"

Десислава Николова
3694 прочитания

Показателите за качество не се подобряват, а се влошават. Причината не е само финансова, за съжаление, смята проф. Петрова.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Колко жалби и сигнали получавате годишно и от кого основно?

- За година и половина са 1272, между 700 и 800 са средно годишно. Мисля, че през тази година ще стигнем 1000. Основно са от граждани, въпреки че част от тях са изпратени до други институции – Министерството на здравеопазването и здравната каса, които ни ги препращат по компетентност.

Споменавали сте, че много често се самосезирате от предавания по телевизията и статии по медиите

- Тази година имам около 22 самосезирания от публикации, от различни медийни източници. Ние реагираме веднага, често се получава така, че по същите случаи ни внасят и сигнали от други институции.

Освен това много се увеличи работата, свързана с органите на правосъдието, на следствието, на прокуратурата. Институцията стана разпознаваема както от обществото, така и от тези органи. Обикновено ни търсят, за да докажем причинно-следствената връзка за неблагополучия в здравния сектор - било то смъртни случаи, травми, причинени от лечебното заведение или по професионална небрежност. По закон такава връзка трябва да бъде установена от т.нар. вещи лица в областта на медицината по различните специалности в зависимост от това къде е станало събитието. Но тъй като голяма част от вещите лица отказват да бъдат вещи лица поради различни причини, включително и че тази експертиза е много трудна, институциите видяха в наше лице един колективен орган и започнаха да ни възприемат като колективно вещо лице. Така нашите проверки се използват като доказателствен материал във всички процеси.

Как става това?

- Това става по три пътя. В единия случай ни възлагат да бъде направена проверка и ако е в нашите компетенции, ние я извършваме. Вторият начин е да изискват документите от извършена от нас проверка, както беше в случая КОЦ - Пловдив. Третият случай, който ние бихме искали да се регламентира по някакъв начин, е, когато ни използват като вещи лица и ние отговаряме на въпроси за причинно-следствената връзка за дадено неблагополучие. Ние можем да се произнасяме по отношение на всички правомощия, които ни дават законите за лечебните заведения и здравето, а глобите и санкциите, които налагаме, са по Закона за административните нарушения и наказания. Те дори не са по Наказателния кодекс и навлизаме в една колизия. Защо - защото, когато при нас тече производство, би било логично останалите органи да изчакат. Когато обаче прокуратурата ни възложи проверка или изземе документацията, ние не можем да наложим административни наказания, защото вече има друго производство. Просто казано - едното производство поглъща другото и по-често нашето е погълнато. Ние сме направили редица предложения, защото, независимо че сме прави, нашите процеси падат или биват стопирани именно по тази причина. В ЗАНН има и много кратки срокове и ако мине една година от нарушението, ние не можем да наложим санкции, сроковете по производствата са шест месеца. Получава се така, че пациентът е решил в момента да пусне жалба за лечение през миналата година, дори и да направим проверка, ако е изминала една година, не можем да образуваме административно-наказателно производство. Губи се давност. Много често това се случва с тези прокурорски разследвания, защото те са малко по-продължителни и когато ни поставят задача за нещо, което е станало преди две или три години, ние използваме човешки и финансов ресурс, представяме доказателства, но при нас те нямат краен ефект, надявам се да има в прокуратурата.

Тази година имаме около 160 сигнала от прокуратурата, независимо дали са ни искали документите, или са ни възлагали проверка, което е почти една четвърт от общия обем сигнали и жалби.

Това, което ни създава известен дискомфорт, е, че когато се води някакво дело, е задължително присъствието и на актосъставителя освен на юриста на институцията. Средно на месец имаме 30-40 дела. В същото време нашите инспектори са 42.

Освен това текат и другите производства, по които сме свидетели, когато са ни възложили доказване на причинно-следствена връзка. Докато на вещите лица се плаща за това, нашите служители не получават нищо за експертизата си. Внесли сме предложение, но дали ще се реализира, не мога да кажа.

Основното задължение на вашата институция е да следите за качеството, като освен върху сигналите имате задължението да работите и по планови проверки.

- Плановите проверки не са нашата основна дейност за съжаление. Увеличението на жалбите и на сигналите се дължи на няколко причини. Едната от тях е това, че действително е влошена комуникацията в системата, увеличават се недоволството на гражданите, проблемите в лечебните заведения. С малко прекъсване вече 6 години съм в тази институция и виждам как постепенно показателите за качество не се подобряват, а се влошават. Причината не е само финансова, за съжаление. На някои места, да речем, има прекрасна апаратура и за мен основните причини са в човешкия ресурс в няколко аспекта. Основният е мотивацията, тя може да бъде различна - кариерно развитие, финансово, възможност да ползват съвременни методи, технологии и т.н. Другият, който е по-сериозен, са квалификацията и професионалната компетентност. При тематичните проверки, които правим, забелязваме дефицит в професионалната компетентност. Той се дължи на възможностите за продължаващото обучение и квалификация, на това, че голяма част от професионалистите са вече на една удовлетворителна възраст. Средна възраст на съсловието е над 50 години означава и физическо изчерпване. Примерът с лекаря от Пловдив напоследък е много показателен – на години, много натоварен и допуска греши. Другият феномен, на който се дължи дефицитът на професионална компетентност, е вътрешната миграция – от по-малките градове медицинските специалисти се преместват в по-големите, от болничната помощ – в извънболничната. Дори ако сега се увеличава финансирането в извънболничната помощ, моето абсолютно лично мнение е, че това трябва да става само срещу съответната ефективност, а не срещу това общопрактикуващите лекари да раздават направления. В ИАМО намираме, че извънболничната помощ не изпълнява в достатъчна степен ангажиментите си. Всички тежки, придружаващи заболявания, изискващи по-сериозно внимание, диагностика и лечение, заминават в болниците, които пък си изчерпват лимитите за лечение. Една болница, няма да споменавам името й, е с надлимитна дейност и здравната каса й дължи за хирургични дейности 210 хил. лв. за извършена работа и при оперирани пациенти. Това са много средства.

Имате ли много жалби за извънболнична помощ и как реагирате?

- Имаме, но в общи линии повечето са за болничната помощ. В извънболничната имаме жалби за грубо отношение и че личните лекари не им дават направления, както и че не наблюдават пациентите. Ние ходим и проверяваме, разбира се.

Понеже непрекъснато се говори за източване на здравната каса. Съществуват ли наистина фантомни пациенти, които не са били приети, а има документация, че са лежали, или по-скоро говорим за това, че понеже няма клинична пътека, близка до заболяването, пациентът се хоспитализира по най-близката и доколко това е нарушение?

- По-скоро второто. Винаги съм казвала, че пътечната медицина влоши качеството, а не го подобри. Ще ви кажа защо, защото почти не виждам диференциални диагнози при проверките. Директно виждаме, че пациентът е приет по клиничната пътека, която, меко казано, носи повече финансови средства на медицинското заведение. То просто е принудено да преформулира, защото самият начин на финансиране на клиничната пътека е несправедлив и неправилен. При въвеждането им никога не сме мислили клиничните пътеки да станат начин на финансиране, те са минимален стандарт. Какво се случва – онзи ден имахме случай в една болница – пациентът казва, че го изписват днес, защото пътеката е свършила, но той не е излекуван. Да, но по пътеката има минимален престой, не е казано, че ако той е изпълнен, трябва да бъде изписан пациентът. Има различни парадокси, при които пациентите излизат недостатъчно излекувани, надявам се сега с пътеките за долекуване донякъде да се балансира лечението.

Това, което често се случва, е, че пациентите имат нужда от някакви изследвания, но не от болнично лечение. В извънболничната помощ няма направления, изследванията струват пари, пациентът знае, че в болницата има апаратура. Тя пък има полза от това, пуска го по клинична пътека и получава повече средства, отколкото е изразходила за изследванията. Има случаи, в които пациентът няма показания, но е в болницата на принципа "хайде да си почине малко" или да получи болничен лист. Слушах, че средно на ден по 77 души получават болнични. Има и един феномен на индуцирана хиперхоспитализация. Здравната каса има правило, ако пациентът не се чувства добре и е изписан, в рамките на един месец не може да бъде приет по същата клинична пътека. Да, но пациентът е изписан, получил е усложнение и е логично да бъде лекуван за сметка на болницата. Никой обаче не си позволява това и обикновено пациентът се приема по друга пътека, което си е фалшификация.

Да, но в крайна сметка никой не върши нищо лошо, екипът се опитва да го стабилизира, а няма тази възможност заради правилото.

- Точно това казвам - нека да не търсим вината и в болниците, и в лекарите, те не правят това за лично облагодетелстване. Въпреки че системата е така конструирана, че клиничните пътеки са недофинансирани и за да да получиш по-адекватно заплащане, трябва да имаш повече пациенти. Доколко приемът на пациенти е корупционна практика или е гъвкавост на системата и приспособяване към условията? Мисля, че има нюанси. За мен корупция е, когато имаш достатъчно финансиране, когато можем да докажем, че получената сума е извън рамките на достатъчността и нормалното, но не когато правиш еквилибристики, за да постигнеш лечението на един пациент и да закърпиш един болничен бюджет. За да има качество, трябва да има финансиране и когато не го плаща едната страна, някой трябва да плати.

Част от вашите актове, с които установявате некачествена работа в лечебните заведения, са отменени от съда. Защо се получава така?

- Едната основна причина е фактът, че малко или много на локално ниво взаимоотношенията между лекари, медицински специалисти, лечебни заведения и органите на районните съдилища, където се гледат нашите административни актове, са, меко казано, комфортни. Човешко е, структурите са зависими едни от други и често на нашите глоби и административни актове съдилищата реагират по съвсем различен начин. Тъй като най-често жалбите при нас са свързани с качеството на медицинската помощ, което се интерпретира от Закона за здравето, нашите актове са именно по неговите текстове – качеството като достъпност, своевременност, достатъчност, изпълнение на стандартите и да бъдат зачитани всички права на пациента - икономически, обществени, социални, правото на информираност и т.н.

Бих казала, че въпреки че това е най-често използваният член от закона, той е и най-трудният, защото, за да докажеш качеството, да докажеш дали е своевременна услугата, или е достатъчна по обем, е много трудно като доказателство, но най-често това установяване. Около 80% от постъпващите жалби и сигнали касаят качеството.

Размерите на санкциите са от 100 до 600 лв., като тук влизат и смърт, и увреждане на пациенти, но в повечето случаи колегите ги жалят, защото удрят по имиджа им на лекари и лечебни заведения – имат нарушения, наказания. Пациентите също започнаха да се интересуват и да търсят обезщетения. Обикновено жалбите падат процедурно, а не по същество.

Споменахте, че ще развивате институцията в посока на това да станете основен орган, който да се грижи за качеството.

- Нашата дейност не е само контролна, не напразно се казва "медицински одит", най-просто казано, идеологията и стратегията й е - откриваш, предлагаш, подобряваш. Основната дейност на агенцията е свързана с превенцията, с регистрация на установените пропуски, неудачи, некомпетенции, с риск мениджмънт. Работим в тази посока като обучение и инструментариум.

Освен риск мениджмънта се опитваме да регистрираме медицинските грешки с проучване, свързано със сигурността и безопасността на пациентите, като част от елементите на качеството. Започваме голям проект с акушеро-гинеколозите, тъй като на базата на анализите, които направихме, най-критичните точки са хирургия, спешни отделения, АГ и педиатрия. Това са четирите големи направления, в които установяваме най-много неблагополучия. Целта ни е да видим къде се допускат най-често грешки, да се анализира защо и как. Трябва да си отговорим на тези въпроси и да направим заедно необходимите промени.

Има някои неща, които не зависят само от финансирането. Дори и в рамките на недофинансирането все пак има някои параметри и някои алгоритми, които трябва да се спазват.

Какво е вашето впечатление, работи ли добре здравната система?

- Не приемам, когато всички казват "много ни е лошо здравеопазването." Не е така. За да си направиш изследване със скенер, за да те прегледа специалист или още повече – професор, в САЩ и Великобритания се чака месеци. При нас пациентите протестират и пишат жалби, че са чакали два часа или че в спешното отделение не им обърнали внимание веднага, защото имало по-спешен пациент. Достъпът в българското здравеопазване е запазен. Другото, което намирам за положително, е, че все повече и повече лечебни заведения имат съвременна апаратура. Това е също постижение. Голямо значение обаче има въпросът как ще си задържим кадрите и как да привлечем младите лекари да останат тук. Малко сме затруднени при своевременността на Спешната помощ, но това е свързано с оптимизация на организацията й, която ни куца.

Интервюто взе Десислава Николова

Всички статии от Здраве

Това ли беше реформата?

Годината на очакването

Леко забавяне на ръста на фармацевтичния пазар

Сделки на по-бавни обороти

Големите световни болнични вериги

Проф. д-р Златица Петрова: Българската здравна система работи добре

Д-р Венцислав Грозев: Засега има само мълчалива съпротива срещу пръстовия идентификатор

Защо лекарствата си отиват

Национализация на държавното здравеопазване

Лимитите, или защо в болниците ограниченията са вредни

Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът – все повече

Време е за информиран избор

Доц. д-р Димитър Петков: Съдовата хирургия е все по-щадяща към пациента

Д-р Калоян Давидов: България все още е в третия свят на урологията

Д-р Петко Карагьозов: Камъните в жлъчните канали трудно могат да се объркат

Пулс в чип

Д-р Явор Дренски: Персонализацията е бъдещето на медицината

Тъжната игра със статистиката, или защо детската смъртност не е преодоляна

Преодоляване на проблема "трета сливица" с помощта на хомеопатията

Сухо, по-сухо, кожата през зимата

Лекарство за медии

Стратегически дела за правата в здравеопазването

Нахрани имунитета

Мобилни (Х)App-чета

Здравните застраховки нарастват
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.