Защо лекарствата си отиват
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо лекарствата си отиват

"Когато регулацията в една държава води до оттегляне и до отказ лекарствата да се доставят по установения начин от производителя, правилната политика би следвало да е промяна, която да гарантира, че регулацията и пазарните механизми функционират по начин, който не води до оттегляне на лекарства. Силно се съмнявам, че търсенето на екзотични варианти като държавен търговец на едро, който да доставя липсващите лекарства, ще донесе нужния ефект", казва Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Защо лекарствата си отиват

Достъпът до иновации на българските пациенти все още е ограничен

Десислава Николова
6847 прочитания

"Когато регулацията в една държава води до оттегляне и до отказ лекарствата да се доставят по установения начин от производителя, правилната политика би следвало да е промяна, която да гарантира, че регулацията и пазарните механизми функционират по начин, който не води до оттегляне на лекарства. Силно се съмнявам, че търсенето на екзотични варианти като държавен търговец на едро, който да доставя липсващите лекарства, ще донесе нужния ефект", казва Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

© Надежда Чипева


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Българските пациенти получиха достъп до иновативни лекарства през последните няколко години. Според проучване в периода от 2010 до 2013 г. от общо 70 разрешени за употреба в Европейския съюз лекарства 30 са стигнали и до България и българските граждани се лекуват с тях. Смята се, че за периода от 2014 до тази година около 40% от новите терапии също са достигнали до България, което е добър резултат за Източна Европа. За сравнение - по-добър е достъпът в Унгария, Чехия и Словения, но има и други държави, които изостават.

За сметка на това обаче пред новите лекарства все още има доста препятствия, които трябва да бъдат преодолени.

"Политиките, провеждани в България, успяха да доведат до това българските пациенти да получат достъп до нови терапии в онкологията, диабета, редките заболявания, хепатитните терапии вече са достъпни до определена степен. Разбира се, статистиката се отнася само до това дали продуктът е покрит от здравната каса, без да се измерва употребата му в сравнение с другите държави. Ако се направи сравнение, вероятно ще се окаже, че доста по-малко пациенти у нас имат реален достъп поради редицата ограничения, които се поставят пред разпространението на терапията", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

Очакван ръст

Ръстът в употребата на иновативни лекарства през последните години е очакван. От една страна, във фармацията навлизат нови технологии, а от друга, населението застарява, заболеваемостта се повишава, като в същото време диагностиката става все по-добра – заболяванията се откриват по-рано и пациентите имат нужда по-рано от лечение. Другият фактор, който допринася за ръста на лекарствата, е удължената преживяемост на пациентите в резултат на новите терапии. Въздействието на всички тези фактори е очаквано. Те оказват своето влияние и във всички останали страни в Европа, където плащанията за лекарства също нарастват.

"Няма как да пропуснем факта, че за разлика от всички останали държави от Източна Европа 20% от плащанията на здравната каса за лекарства всъщност не са за лекарства, а ДДС. Това изключително много тежи", допълва Денев.

Той припомня, че през последните две години фармацевтичната индустрия е работила заедно със здравните власти – министерството и НЗОК, върху механизми, които да позволят българските пациенти да продължат да получават достъп до иновативни лекарствени терапии, които са им нужни и са оценени като ефикасни, при условия, които да запазят устойчивостта на бюджета на здравната каса и приемлив ръст в плащанията за лекарства.

"Отговорността за поемане на нарастването на разходите за лекарства предвид факторите, които изброихме до момента, е преди всичко на държавата. Индустрията чрез различни видове отстъпки може да помогне за разширяване на достъпа до лечение при приемлив ръст на разходите, но и да поеме изцяло нарастването. Опитахме се, но не успяхме да постигнем дългосрочна договореност, т.нар. рамково споразумение за предоставяне на отстъпки, въпреки че имаше воля и от двете страни. През последните години обаче се случиха други неща. Първо - беше въведена оценката на здравните технологии, която да гарантира, че с публични средства се заплащат тези нови лекарствени технологии, които помагат на пациентите да живеят по-дълго и по-качествено и да се радват на по-добро здраве. Индустрията сътрудничеше този процес да се случи и тази оценка да бъде ефективна, а не просто да е поредната бюрократична спънка. Тепърва предстои да оценим какви са резултатите. Можем обаче вече да кажем, че през тази година са подадени близо 30 заявления за заплащане на нови терапии от НЗОК, а положителна оценка на здравните технологии е издадена за осем. Това спрямо предходни години означава трикратно или дори четирикратно намаление на броя нови продукти, които НЗОК може да започне да заплаща от следващата година. България явно ще се придвижи назад в класацията на държавите по отношение на осигуряване на достъп до иновации. По-малко нови лекарства ще се заплащат от НЗОК, но и поради допълнителните ограничения те ще стигат до по-малко пациенти", отбелязва Денев. Той допълва, че все още не е ясно дали положително оценените лекарства ще бъдат плащани от здравната каса, тъй като преговорите за отстъпки все още не са приключили.

"Преговорите между НЗОК и компаниите се водят както за финансови отстъпки, така и за правила на реимбурсация за период от три години. Тепърва ще оценяваме ефекта", смята Денев.

Той припомня и задължението на иновативните компании по т.нар. Payback – връщане на 10% от оборотите на НЗОК плюс допълнителни отстъпки за най-новите медикаменти.

"През миналата година индустрията възстанови на НЗОК 44 млн. лв., през тази очакваме да са над 80 млн. лв., което на практика означава, че при реален разход на касата за лекарства 900 млн. лв. през 2016 г. тя ще осигури лечение на пациенти за близо 1 милиард лева. Всеки 9-и пациент ще бъде лекуван благодарение на тази компенсация, която компаниите плащат, което определено е много позитивно. Представете си колко по-добър достъп до лечение може да бъде осигурен, ако държавата не прибираше близо 170 милиона от НЗОК под формата на ДДС за лекарства. Освен това бюджетът на НЗОК за лекарства за 2016 г. е близо 800 милиона лв. и не отговаря на реалностите, което вече води до дефицит и забавяне на плащанията", казва Денев.

Той обръща внимание, че в проектобюджета на НЗОК за лекарства за следващата година са предвидени малко под 800 млн. лв., при положение че през 2016 г. след заплащането на компенсацията от компаниите се очаква разходите на НЗОК за лекарства да са над 900 млн. лв.

"Разочароващо е, че след всички тези преговори и отстъпки, направени от страна на индудстрията за компенсиране на част от разходите за лекарства, така че да не се стига до увеличаване на доплащането или ограничаване на достъпа на пациентите до лечение, няма очаквания адекватен отговор от страна на държавата по отношение на осигуряване на нужния бюджетен ресурс, който да отговаря на реалните потребности от лекарствено лечение. Това прави фармацевтичния сектор трудно предвидим и обезкуражава компаниите да инвестират и да доставят в България целия спектър продукти от портфолиото си. Политическата криза също не допринася за постигането на предвидимост и дългосрочни ангажименти. Ние се надяваме, че въпреки тези предизвикателства индустрията и здравните власти могат да постигнат договореност, която да гарантира, че българските пациенти ще получават достъп до нови лекарствени технологии, такъв какъвто пациентите в другите държави от ЕС имат, при устойчивост на финансовата система, но за това е нужно адекватно бюджетиране", коментира Денев.

Напускането на лекарствата

От дълго време е ясно, че ценовата регулация е стигнала до точка, в която има негативен ефект, и през последните години се наблюдава масово оттегляне на лекарства, включително и без аналози, от българския пазар. Ценовата регулация обаче не се променя – България продължава да има изискването за най-ниски цени на ниво производител в ЕС, като спазването на правилото се следи изключително стриктно. На другата страна на везните обаче има несигурен пазар, никакъв ангажимент за покупка или плащане на определено количество медикаменти, което да направи изгодна работата на най-ниска цена. В допълнение са ценовото рефериране с останалите европейски държави, комисиите по оценка на здравните технологии, отстъпките в договорите с Националната здравноосигурителна каса. При подписването на договорите някои от компаниите изтеглиха от реимбурсиране част от продуктите си, а за други директно преустановиха вноса. Отговорът на здравното министерство не беше преразглеждане на рамката на регулация, отслабване на ценовия натиск и стимул за компаниите да останат на пазара, а законопроект, по силата на който ведомството и здравната каса ще структурират собствен търговец на едро, който да внася дефицитните лекарства.

"С цялото ми уважение към сегашния/предишния екип на Министерството на здравеопазването, когато регулацията в една държава води до оттегляне и до отказ лекарствата да се доставят по установения начин от производителя, правилната политика би следвало да е промяна, която да гарантира, че регулацията и пазарните механизми функционират по начин, който не води до оттегляне на лекарства. Силно се съмнявам, че търсенето на екзотични варианти като държавен търговец на едро, който да доставя липсващите лекарства, ще донесе нужния ефект. Потенциалът за неефективност на подобна държавна намеса на пазара на лекарства е много голям. Основната причина за оттегляне на лекарствата от пазара са международното ценово рефериране и правилото за най-ниската цена", казва Денев. Той допълва, че индустрията има предложение за промяна на правилото "най-ниска цена", без това да доведе до увеличаване на цените на лекарствата и на разходите на НЗОК, като същевременно се запази икономическият стимул продуктът да се продава в България.

Споразумението с Румъния

През последните седмици здравните министри на България и на Румъния подписаха двустранно споразумение за договаряне на отстъпки на скъпоструващи лекарства. То включва конфиденциални споразумения, чрез които фармацевтичните компании да бъдат стимулирани да дават по-големи отстъпки, за да присъстват на обединения пазар между двете държави. В съобщението обаче се казва, че двете държави ще могат да провеждат съвместни обществени поръчки, което ще оптимизира разходите за лекарствени продукти и ще създаде устойчивост на доставките. Последната точка от споразумението определено буди недоумение, защото на практика означава, че всяка от държавите ще купува лекарства до определена квота и ще трябва да ги предплати, след това да ги съхранява и накрая – да ги отпуска на нуждаещите се.

"Не само България и Румъния, но и други държави в ЕС тръгват към съвместно договаряне на отстъпки за лекарства. Но трябва да направим много ясно разграничение между договаряне на отстъпки и условия за реимбурсация и съвместни търгове. Според европейското законодателство търговете са приложими в изключително ограничен брой случаи", смята Денев.

Той коментира, че съвместното договаряне на финасови отстъпки трябва да бъде съобразено с директивата за прозрачност, а освен това има срокове от 180 дни, в които държавата да излезе с решение дали ще покрива съответното лекарство или не.

"Ако този допълнителен механизъм доведе до забавяне, по-голямо от това, би било нарушение в директивата. Договарянето не трябва да се превръща в нова бариера, която да бави с години достъпа на пациентите до иновации", казва Денев. Той допълва, че страните членки могат да купуват чрез търгове лекарства заедно при условия, точно определени от европейското законодателство. В подписаното от България и Румъния споразумение не става въпрос за покупко-продажба чрез търг, което би било предмет на допълнително споразумение, а за съвместно договаряне на отстъпки и условия за реимбурсация.

"При търговете държавите биха станали собственици на определени количества лекарствени продукти. В момента, в който договорът е подписан и бъде направена заявката за доставка, независимо дали продуктите са отпуснати на пациентите, или просто залежават по складове, държавата дължи плащане. При реимбурсация от НЗОК е съвсем различно - там плащане се дължи едва когато аптеката или болницата отчетат, че продуктът е бил приложен. Трябва да се обсъди иска ли държавата да изпадне в ситуация, в която купува големи количества продукти за хронично болни пациенти, които впоследствие стоят някъде по складове, а тя предплаща", коментира Денев.

По отношение на съвместното договоряне на отстъпки и условия за реимбурсация той смята, че то трябва да почива върху няколко принципа. Първият от тях е доброволност. Това означава, че когато се пристъпва към съвместно договаряне, вратата за национално договаряне трябва да остане отворена. "Ако съвместното договаряне по някаква причина не сработва, това ще означава ли, че в съответната държава пациентите трябва да бъдат лишени от лекарство, което е оценено като ефективно? Затова компанията трябва да има избор да мине през съвместното договаряне или при трудности, неуспехи и т.н. да избере само националната процедура. Иначе има сериозна опасност пациентите да останат лишени от някои медикаменти", смята той.

Според него следващото условие, за да е успешно сътрудничеството между двете държави, е, когато се договори финансова отстъпка по международно споразумение за съответния лекарствен продукт, тя да бъде окончателна и сегашното допълнително договоряне на отстъпки от здравната каса да отпадне.

"Двустепенното договаряне е неприложимо - няма как компаниите да договарят отстъпка на наднационално ниво с двете държави по споразумението, след което да има национално договаряне с всяка държава поотделно. Това би внесло много голям елемент на несигурност. Двете процедури трябва да са алтернативни, а не кумулативни. Хубаво е, че вече има разбиране по този въпрос и предложените промени в лекарственото законодателство го отразяват."

Изключително важно условие за такова съвместно договаряне е и конфиденционалността на договорените отстъпки. Те трябва да останат само в рамките на договарящите държави. В проекта на споразумение виждаме разпоредби за запазване на конфиденционалността, които отговарят на това виждане", заключава Денев.

Всички статии от Здраве

Това ли беше реформата?

Годината на очакването

Леко забавяне на ръста на фармацевтичния пазар

Сделки на по-бавни обороти

Големите световни болнични вериги

Проф. д-р Златица Петрова: Българската здравна система работи добре

Д-р Венцислав Грозев: Засега има само мълчалива съпротива срещу пръстовия идентификатор

Защо лекарствата си отиват

Национализация на държавното здравеопазване

Лимитите, или защо в болниците ограниченията са вредни

Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът – все повече

Време е за информиран избор

Доц. д-р Димитър Петков: Съдовата хирургия е все по-щадяща към пациента

Д-р Калоян Давидов: България все още е в третия свят на урологията

Д-р Петко Карагьозов: Камъните в жлъчните канали трудно могат да се объркат

Пулс в чип

Д-р Явор Дренски: Персонализацията е бъдещето на медицината

Тъжната игра със статистиката, или защо детската смъртност не е преодоляна

Преодоляване на проблема "трета сливица" с помощта на хомеопатията

Сухо, по-сухо, кожата през зимата

Лекарство за медии

Стратегически дела за правата в здравеопазването

Нахрани имунитета

Мобилни (Х)App-чета

Здравните застраховки нарастват
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Българските пациенти получиха достъп до иновативни лекарства през последните няколко години. Според проучване в периода от 2010 до 2013 г. от общо 70 разрешени за употреба в Европейския съюз лекарства 30 са стигнали и до България и българските граждани се лекуват с тях. Смята се, че за периода от 2014 до тази година около 40% от новите терапии също са достигнали до България, което е добър резултат за Източна Европа. За сравнение - по-добър е достъпът в Унгария, Чехия и Словения, но има и други държави, които изостават.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.