Национализация на държавното здравеопазване

Административното намаляване на сключените договори или отказът за сключване на нови договори няма да повлияе нито върху търсенето, нито върху административния капацитет на НЗОК, нито върху структурата на здравното осигуряване.

Национализация на държавното здравеопазване

Правителството се бори с конкуренцията в сектора

2987 прочитания

Административното намаляване на сключените договори или отказът за сключване на нови договори няма да повлияе нито върху търсенето, нито върху административния капацитет на НЗОК, нито върху структурата на здравното осигуряване.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Профил

Калоян Стайков е икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), където се занимава с анализи в сферата на публичните финанси, енергетиката, здравеопазването, бизнес средата. Част е от авторския колектив, подготвил издадената през 2015 г. книга "Анатомия на кризата", в която разглежда развитието на публичните финанси по време на и след икономическата криза от 2009 г. През последните години участва в изготвянето и представянето на ежегодния "Алтернативен държавен бюджет" на ИПИ. Завършил е международна икономика и бизнес със специализация по финанси в Амстердамския университет, Холандия. Членува в Българската макроикономическа асоциация.

Докато правителството се бори с "монополите" в енергетиката, "картела" на пазара на горива и "неравностойните отношения" между големите търговски вериги и българските производители на храни, същото това правителство се бори с конкуренцията в здравеопазването. Това се вижда както от отношението му към броя на аптеките и болниците, така и по отношение на финансираните от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) лекарства, така и от контрола при изразходваните средства и какво ли още не.

Въпреки обещанията за реформиране на здравноосигурителната системата в страната реално предприетите стъпки са продължение, а не промяна на дългогодишните усилия за използването ѝ за политически цели. Такива са:

- популисткото увеличение на основния здравноосигурителен пакет през годините, без да се осигури финансовото му обезпечаване

- национализирането на резерва на НЗОК в името на фискалната стабилност
- финансовите трансфери от бюджета на НЗОК към Министерството на здравеопазването (МЗ), а впоследствие прехвърляне на дейности от последното към касата

- приемането на Национална здравна карта и предстоящото приемане на Национална аптечна карта и т.н.

Политизиране на НЗОК

А всъщност това е диаметрално противоположно развитие на започнатите реформи в сектора от 1998 г., с които е създадена и НЗОК. С направените промени се полагат основите на отделянето на здравното осигуряване от политическо влияние чрез инструменти като:

- обвързване на приходите от здравни осигуровки с разходите на касата (единственият друг приходоизточник с такава обвързаност са социалните осигуровки)

- приемане на отделен от държавния бюджет, който би трябвало да осигури финансова независимост

- управленска структура, в която участват както държавни представители, така и такива на осигурените лица – работодателски, синдикални и (впоследствие) пациентски организации.

Първото правителство на премиера Бойко Борисов национализира резерва на НЗОК, т.е. си присвои приходи от здравни осигуровки, които не е ясно за какво са използвани, и директно прехвърли текущи приходи от здравни вноски на касата към МЗ. Второто му правителство беше готово да промени управленската структура на НЗОК, като увеличи представителите на правителството в нея и по този начин си гарантира приемането на правилните за него решения. Въпреки че тази идея беше отхвърлена в парламента, тя ясно показва визията за бъдещото управление на държавното здравно осигуряване и мястото му в политическия и социален живот, а самото състояние на надзорния съвет в момента и турбуленциите в него ясно показват, че планът е успял и без законови промени.

Национална здравна карта

Друга от "реформаторските" идеи на това правителство беше приета – създаване на Национална здравна карта, която определя нуждите от инфраструктура (например болнични легла и отделения) и необходимите кадри (лекари, сестри и др.) в страната. Целта на тази мярка е НЗОК да сключва договори с по-малко лечебни заведения/отделения и по този начин да се намали необходимостта от финансиране. Малка подробност обаче е, че касата не се разплаща на база брой сключени договори, а на база извършени дейности от лечебните заведения, които са сключили договор с нея. Така че, ако здравноосигурителните плащания са твърде високи, или има високо търсене за здравни услуги, или касата не може/иска да упражни контрол, или структурата на държавното здравно осигуряване е сбъркана, или е комбинация от трите.

Каквато и да е причината обаче, административното намаляване на сключените договори или отказът за сключване на нови договори няма да повлияе нито върху търсенето, нито върху административния капацитет на НЗОК, нито върху структурата на здравното осигуряване. Единственият ефект ще бъде ограничаване на конкуренцията и по-големи възможности за упражняване на политическо влияние в сектора.

Средна стойност на клиничните пътеки

Друга идея в същата посока, която не е приета, предвижда разплащането между касата и лечебните заведения да се извършва на база средна стойност на клинична пътека на един пациент, преминал през съответната болница, върху която ще се начисляват различни надбавки, например за 24-часово дежурство, клас на апаратура и др. Средната цена се изчислява на база приходите на болницата от предходната година. Целта на този подход, обяснява министърът на здравеопазването, е да се плаща за лечение на пациент, а не за финансиране на структура.

Именно в това се крие и парадоксът на новата идея – тя хем цели плащането да е за лечение на пациент, хем ще постигне точно обратното. Да се финансира лечение означава, че ако един пациент е постъпил в болница за определена операция, НЗОК заплаща разходите за извършените манипулации, свързани точно с тази операция. Да се финансира структура означава да ѝ се осигурят необходимите средства за покриване на годишните ѝ разходи. И въпросът е "средна" клинична пътека на преминал пациент финансира лечението на пациента, което е индивидуално, или структурата, която е съвкупност от множество лечения.

Както и с Националната здравна карта предложеното решение по никакъв начин няма отношение към проблема по следните причини:

- Ако той е в модела за финансиране и наличието на "печеливши" и "губещи" клинични пътеки, решението е преоценка на заплащаните от НЗОК средства за тях. Но тъй като опитът на България с административно определяните цени е плачевен (пример – сектор "Електроенергетика"), това вероятно не е добра новина.

- Ако проблемът е в наличието на злоупотреби от страна на болниците, решението е по-ефективен контрол.

Опитът и тук е плачевен, което се отнася до всички, уж независими, регулатори в страната.

Това, което се предлага, е безсмислено, тъй като не само че няма да реши проблемите в системата, но и ще създаде нови възможности както за злоупотреби (източване на касата), така и за политически натиск - не е трудно да си представим ситуация, в която на "приятелските" болници се плащат по-високи разходи за една и съща манипулация, а на другите – по-ниски.

Лекарствена политика и дефицитни стоки

Заедно с гореспоменатата Национална аптечна карта се предвиждат и допълнителни промени, засягащи лекарствената политика, които са естествено продължение на вече приети промени. През 2015 г. се въвеждат редица допълнителни ценови регулации, по-интересните от които включват:

- задължителна отстъпка от 10% от цената на лекарствата без аналог и под патентна защита, които се плащат от НЗОК

- ценови коридори при заплащането на лекарства, финансирани от НЗОК, и оценка на здравните технологии, при които се преценява дали е икономически ефективно здравната каса да плаща определена медикаментозна терапия.

Идеята за получаване на отстъпка не е революционна – съществува и се използва в почти всички сфери на икономическия живот, включително и се използва в здравните сектори в редица страни. Тя обаче върви ръка за ръка с по-голяма сигурност при поръчките. Простото обяснение е, че компаниите, работещи в пазарни условия, са изправени пред редица рискове, които са отразени в крайната цена на техните продукти. При намаляване на тези рискове, например при покупка на голямо количество стоки или при регулярни доставки, които позволяват по-голяма предвидимост, или и при двете, компаниите са склонни да намалят крайните си цени, тъй като рискът за техните продажби намалява. Когато обаче това не е естествен резултат от преговорни отношения, а се прави с административни мерки – насила, резултатите са точно обратните, тъй като рискът за тези компании се увеличава (ако сега отстъпката е 10%, утре може да е 15%).

Не е изненадващо, че ефектът от горните мерки е намаляване на оборота във фармацевтичния сектор, изтегляне на някои вносни лекарства и увеличен износ на предназначени за местния пазар медикаменти, с две думи – дефицитът на лекарства. Това се случва в страна - членка на ЕС, общност, в която има свободно движение на хора, капитали, стоки и услуги. И както немалко хора в България, така и известна част от лекарствените продукти решават, че ще се чувстват по-добре зад граница.

За да се справят с дефицита, който сами са създали, управляващите предвиждат налагането на ограничения върху паралелния износ (продажба на медикаменти от държави членки с по-ниски цени в други страни с по-високи цени). Подобно ограничение се въвежда и в началото на 2014 г., но е атакувано и отхвърлено от Конституционния съд. В новата предложена промяна вносителите обясняват, че са се съобразили с аргументите на КС – "ограничителни мерки по съображения за закрила на здравето и живота на хората могат да бъдат въведени само ако са обективно необходими и пропорционални на целта, която се преследва".

От Министерството на здравеопазването обаче пропускат да отговорят на следващия аргумент на съда, че подобни ограничения противоречат на чл. 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който забранява количествените ограничения върху износа между държавите членки. Такива са позволени единствено ако "докаже, че паралелният износ на лекарства е причина за недостига им", пояснява в решението си КС. Подобно доказателство би било доста трудно, тъй като паралелният износ не е причина, а е следствие на сбъркана административна намеса в пазарните отношения, която цели единствено да намалява публичните разходи, а не по-добра грижа за пациентите.

Ситуацията с вноса е сходна, но тъй като няма как фармацевтичните компании да бъдат накарани насила да продават в България, се предвижда създаване на търговско дружество за търговия на едро с лекарства. При какви условия ще работи това дружество и какви цени ще успее да договори е пълна мистерия, но на фона на представянето на останалите държавни компании едва ли ще е ефективно и едва ли дейността му ще е обвързана изцяло с обществения интерес. Опитайте се да се сетите за държавна/общинска компания, за която няма информация за злоупотреби. Сега се опитайте да си представите какъв дял са тези компании от всички такива с държавно и общинско участие и ще разберете каква е вероятността новата държавна компания за търговия на едро с лекарства да е от тях.

Може и да звучи странно, но ако трябва реформите в здравното осигуряване от последните години да се опишат с една дума, тя е "национализация". Системата става все по-централизирана и все по-зависима от политически решения. Когато тези решения водят до предвидими изкривявания, те се "поправят" с други мерки, които могат единствено да създадат нови проблеми. Всичко това е забулено в удобния и популярен лозунг "грижа за пациента", но управляващите не могат да демонстрират как реформите водят до по-качествено здравеопазване за населението. То не може да се случи нито с ограничаването на сключването на договори между НЗОК и нови лечебни заведения и отделения, нито с въвеждането на "средна" стойност на клинична пътека, нито може да се каже, че пътят е административното потискане на цените на лекарствата, създаването на държавна компания за внос на последните, а още по-малко за пръстовия отпечатък в болниците.

Единственият ефект от всичко това е засилване на политическата намеса в сектора, а това води единствено до проблеми, както се видя в сектори като енергетиката, образованието и другите силно регулирани отрасли.

Всички статии от Здраве

Това ли беше реформата?

Годината на очакването

Леко забавяне на ръста на фармацевтичния пазар

Сделки на по-бавни обороти

Големите световни болнични вериги

Проф. д-р Златица Петрова: Българската здравна система работи добре

Д-р Венцислав Грозев: Засега има само мълчалива съпротива срещу пръстовия идентификатор

Защо лекарствата си отиват

Национализация на държавното здравеопазване

Лимитите, или защо в болниците ограниченията са вредни

Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът – все повече

Време е за информиран избор

Доц. д-р Димитър Петков: Съдовата хирургия е все по-щадяща към пациента

Д-р Калоян Давидов: България все още е в третия свят на урологията

Д-р Петко Карагьозов: Камъните в жлъчните канали трудно могат да се объркат

Пулс в чип

Д-р Явор Дренски: Персонализацията е бъдещето на медицината

Тъжната игра със статистиката, или защо детската смъртност не е преодоляна

Преодоляване на проблема "трета сливица" с помощта на хомеопатията

Сухо, по-сухо, кожата през зимата

Лекарство за медии

Стратегически дела за правата в здравеопазването

Нахрани имунитета

Мобилни (Х)App-чета

Здравните застраховки нарастват

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Профил

Калоян Стайков е икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), където се занимава с анализи в сферата на публичните финанси, енергетиката, здравеопазването, бизнес средата. Част е от авторския колектив, подготвил издадената през 2015 г. книга "Анатомия на кризата", в която разглежда развитието на публичните финанси по време на и след икономическата криза от 2009 г. През последните години участва в изготвянето и представянето на ежегодния "Алтернативен държавен бюджет" на ИПИ. Завършил е международна икономика и бизнес със специализация по финанси в Амстердамския университет, Холандия. Членува в Българската макроикономическа асоциация.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход