Лимитите, или защо в болниците ограниченията са вредни

Лимитите, или защо в болниците ограниченията са вредни

Въвеждането на пръстовия отпечатък не отмени ограниченията пред приема

Десислава Николова
2510 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Бетониране на лимитите за болнична помощ, включително и на по-ниско ниво – не само лечебно заведение, но и клиника, въвеждане на пръстов отпечатък за прием в болница от 1 ноември, като лимитите остават, и едностранно намаляване на изплатените средства от страна на здравната каса.

Това са трите "промени" в болничната помощ през тази година, които оставиха своя отпечатък върху дейността на клиниките.

Върховният административен съд отмени и още една наредба, на база на която щяха да се налагат глоби и да се прекратяват договори с лекари, аптеки и болници – документът предвиждаше проучване на удовлетвореността на пациентите с анкета, която може да обърка пациентите в оценката. Подзаконовият нормативен акт не описваше точно за колко отрицателни анкети ще се прекратява договорът.

Начало през април

За пръв път "лечебната година" започна не през януари, а през април. Българският лекарски съюз (БЛС) отказа да сключи национален рамков договор и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) го направи сама с решение на надзорния си съвет. Така болниците получаваха средства по една методика до март, а договорите за следващата година бяха сключвани до края на май.

Лекарите обжалваха служебния рамков договор, който им беше наложен с решението на надзорния съвет. В него отново продължаваше лимитирането на работата в болницата. През миналата година НЗОК отказа да плати около 63 млн. лв. извършена надлимитна дейност. През тази се оказа, че тя ще се вземе предвид при определянето на лимита на всяка болница. Така част от клиниките получиха по-голяма възможност за платен от касата прием. Всичко това е само още един прием за непоследователната здравна политика.

Лимитите се отразиха изключително зле на болниците. Най-търсените клиники трябваше да намаляват заплати на персонала, да оптимизират останалите си разходи и като цяло задълженията им към доставчици се увеличиха. Към бавещите плащанията държавни и общински болници от миналата година се присъединиха и частните клиники.

Допълнително намаление

През лятото здравната каса реши, че през летните месеци ще намали с 2.4% бюджетите на болниците през август и септември, а от есента до края на декември клиниките ще получават всеки месец средноаритметично на средствата за излекуваните пациенти от януари до май, тъй като средствата в касата не достигат. Това означава плащания от 134.8 млн. лв. месечно за болнични услуги.

Според закон за бюджета на здравната каса плащанията за болнична помощ са 1.343 млрд. лв., но през първото полугодие клиниките са лекували болни за 808.7 млн. лв. Обикновено това се компенсира със средства от оперативния резерв, като от него 224.9 млн. лв. вече са отделени за болници. Според статистиката на НЗОК обаче клиниките са се вместили в този лимит само през месеците януари, февруари и май. През март и април те са получили над 140 млн. лв., а през юни - над 184 млн. лв. Така се оказва, че задлъжнялостта им ще се задълбочи. Според изчисленията на БЛС надлимитната дейност ще бъде около 30 млн. лв. и ако касата не я плати, това допълнително ще допринесе за увеличаването на неразплатените дългове.

През ноември беше въведено чекирането с пръстови отпечатъци, което става по силата на наредба и решението на надзорния съвет на касата. Въпреки това обаче лимитите на болниците не бяха свалени, независимо че пациентите са избрали съответната болница.

Малко преди да подаде оставка, правителството разпредели 7.2 млн. лв. за ремонт и оборудване на държавните болници. В допълнение по Норвежкия финансов механизъм бяха отпуснати 6.531 млн. евро за оборудване с 430 апарата на неонатологичните отделения и отделенията по акушерство и гинекология на 34 лечебни заведения във всички 28 области в България.

Сделката на годината

Покупка на най-голямата като приходи и легла частна болница и на шестата по приходи верига от болници и медицински центрове беше най-голямата сделка в здравния сектор през годината. Става въпрос за продажбата на "Токуда болница София" и "Сити клиник". Купувачът на двете български здравни групи е веригата Acibadem, създадена през 1991 г. в Истанбул. Тя притежава 18 многопрофилни болници, едната от които в Македония и една в Ирак, и 13 медицински центъра. В групата работят 18 000 служители и 3100 лекари. Приходите й за 2015 г. са 630 млн. евро при загуба от 4.7 млн. евро. През 2012 г. турската група става част от глобална здравна верига. Малайзийският държавен инвестиционен фонд Khazanah Nasional Berhad (с общи активи над 33 млрд. евро) държи общо 75% в Acibadem чрез две отделни свои компании - Integrated Healthcare Holdings (IHH), която е собственик на 60% в турската група, и дружеството със специална инвестиционна цел (SPV) Bagan Lalang Ventures, което държи другите 15%. Останалите 25% са в ръцете на семейство Айдънлар на съоснователя на турската компания Мехмед Али Айдънлар. IHH е публична компания, която се търгува на борсите в Малайзия и Сингапур. Освен държавния инвестиционен фонд на Малайзия акционери в нея са японската Mitsui и американската Citigroup. Веригата лечебни заведения, в която IHH e собственик, оперира в Китай, Сингапур, Индия, Виетнам, Бруней и Обединените арабски емирства. През 2015 г. приходите на IHH са 1.95 млрд евро, което е растеж от 15% спрямо предходната. Брутната печалба (EBITDA) е 520 млн. евро.

Цената на сделката в България беше 125 млн. евро. Таблица: Топ 10 на най-големите болници по приходи от здравната каса
Всички статии от Здраве

Това ли беше реформата?

Годината на очакването

Леко забавяне на ръста на фармацевтичния пазар

Сделки на по-бавни обороти

Големите световни болнични вериги

Проф. д-р Златица Петрова: Българската здравна система работи добре

Д-р Венцислав Грозев: Засега има само мълчалива съпротива срещу пръстовия идентификатор

Защо лекарствата си отиват

Национализация на държавното здравеопазване

Лимитите, или защо в болниците ограниченията са вредни

Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът – все повече

Време е за информиран избор

Доц. д-р Димитър Петков: Съдовата хирургия е все по-щадяща към пациента

Д-р Калоян Давидов: България все още е в третия свят на урологията

Д-р Петко Карагьозов: Камъните в жлъчните канали трудно могат да се объркат

Пулс в чип

Д-р Явор Дренски: Персонализацията е бъдещето на медицината

Тъжната игра със статистиката, или защо детската смъртност не е преодоляна

Преодоляване на проблема "трета сливица" с помощта на хомеопатията

Сухо, по-сухо, кожата през зимата

Лекарство за медии

Стратегически дела за правата в здравеопазването

Нахрани имунитета

Мобилни (Х)App-чета

Здравните застраховки нарастват
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход