Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът - все повече
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът - все повече

Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът - все повече

Председателят на Националното сдружение на частните болници пред "Капитал"

Десислава Николова
5011 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Профил

Д-р Николай Болтаджиев е председател на Националното сдружение на частните болници и управител на болница "Света Богородица" в София. Има диплома за призната специалност по хирургия от Медицинска Академия - София. Д-р Болтаджиев има авторски публикации в специализирани научни издания, конгреси и симпозиуми. През 1995 год., е номиниран от Американски биографичен институт за един от Петстотинте лидера на влияние в областта на медицината.
В здравеопазването се води фискална политика на гърба на пациента и не, не е на гърба на болниците.

Как се отрази на лечебните заведения поредната година работа с лимити? Отрази ли ви се първоначалният вариант на здравната карта?

- Здравната карта все още не работи с пълна сила, защото тя е един много по-жесток лимит от сегашния, тъй като с нея ще се обрекат лечебните заведения на фалит или пациентите да плащат много повече. Услугата има цена и пътищата са два – или предоставянето й се прекратява, или пациентите доплащат повече и тя съществува.

Наблюдаваме, че когато публичните средства намаляват, се увеличават частните плащания. Според проучванията, последното на "Блумбърг" за 2014 г., частните средства в здравеопазването са около 50% от всички. Сигурен съм, че те продължават да са същата или по-висока стойност и през тази година, защото средствата за издръжката на болничната помощ при намалено финансиране от здравната каса в крайна сметка не намаляват. Ако се наложи върху сегашните ограничения и здравна карта, пациентите ще трябва да плащат още повече. Ако се намалят леглата в една болница, в едно например неврологично отделение от 20 на 10, за да се лекуват пациентите там, ще трябва да си платят 100% лечението или да останат в листа на чакащите.

Тенденцията в лимитирането се движи само в една посока - пациентът да доплаща, а политиката е на намаляване на публични средства за сметка на частните. Трябва да е много ясно, в здравеопазването се води фискална политика на гърба на пациента и не, не е на гърба на болниците.

Успяхте ли да видите следващия проектобюджет на здравната каса и намирате ли там промяна в тенденцията?

- Да, получихме го официално. Новият проектобюджет не се различава по нищо от сегашния, т.е. предвидените средства за болнична помощ са почти същите, но не като през тази година, а като през 2014 г. Така че очакваме да се върнем като заплащане на нивата оттогава. През миналата година бяха разходвани със 113 млн. лв. по-малко от 2014, така че новият бюджет на практика не дава на сектора нищо по-добро от случилото се през 2013 г. Ние вървим напред като средства единствено за сметка на пациентите, които вече са платили здравни осигуровки.

Бих искал да разделя медицината от здравеопазването и осигуряването за здраве. В България все още имаме много добра медицина и всички постижения в лечението се дължат на добрите лекари и медицински екипи, които лекуват, диагностицират за смешни суми. При това недофинансирано здравеопазване медицината е повече от добра. Проблемът е самата система на здравеопазване и осигуряване. Средствата за здраве като процент от БВП, както и в абсолютна стойност намаляват всяка година и наистина не очаквам добри времена за медицината в страната. Добрите лекари в България, аз твърдя, че са много добри, ще продължат да работят и да субсидират системата със своя труд, но част от тях ще се откажат и ще заминат, а ние нямаме с какво да запълним този дефицит.

Още нещо в проектобюджета – това е затварянето на отделения и болници за недоказани нарушения, което се предвижда с него.

То не е морално, нито е законно, както е неморално да се промени основен закон с преходни и заключителни разпоредби на проектозакона за бюджета на НЗОК. Основните закони се изграждат от целия парламент, минават през комисии, имат финансова обосновка, имат изследване за съответствие на европейското законодателство, минават пред първо и второ четене. Промяната на основните закони през задната врата, както в случая, ми се струва, меко казано, авторитарна. Промени по този начин могат да се направят, ако конкретен казус застрашава цялото общество. Тука няма такова нещо, тук проблемът е да се наложи диктатурата на чиновника над лечебните заведения и чиновникът да има механизъм да упражнява своята власт над болницата и да я затваря, когато реши.

Какво може да се случи при такъв сценарий?

- Представете си една болница, в която са инвестирани милиони левове, в която работят стотици служители, ще може да бъде затворена по преценка на един или двама служители на здравната каса и така могат да се ликвидират огромни инвестиции, съдбите на хиляди пациенти и медицински екипи. Как можем да се съгласим, че някой с един подпис може да зачеркне всичко, без да даде никаква възможност съдът да се произнесе по същество. Това не е само опасен инструмент, това е мутренски подход на властване на администрацията над законите на държавата. По закон човек трябва да бъде невинен до доказване на противното. Министерството на здравеопазването предлага друго – болницата първо да бъде затворена по преценка на НЗОК, а едва след това да доказва дали е виновна. Така ще се нанесе непоправим удар, не само върху някой евентуално виновен, а върху стотици хора персонал, които остават на улицата, и пациенти, за които едно отделение или болница се затварят за дълго.

Не разбирам как това може да влезе в проектозакон, ние живеем в XXI век, в пазарна икономика и си мислим – в демокрация. Не мога да си представя, че един чиновник ще затвори болница, а съдът ще ходи след него. Каквото и да отсъди съдът, пак стигаме до това, че има инструмент за саморазправа със здравеопазването. Изключвам министерството, което е дало лиценз на болницата, или касата, която е сключила договора. Тука говорим, че един човек или една комисия от двама доктори може да отнеме с подпис всичко това и да се намират над съда и държавата.

Вие като сдружение обжалвахте по-голямата част от медицинските стандарти, наредби и решения, по които работи здравната система. Удовлетворяват ли ви резултатите?

- Не си правим илюзия, че съдът във всички случаи е безпристрастен. От друга страна, нямаме и възможност за външен натиск – Европейската комисия ни поставя условия за реформа не в здравеопазването, а в съдебната система и прокуратурата, така че промените трябва да се насочат натам.

Съдът трябва да се реформира, съгласен съм, защото ние имаме примери за куриозни решения по наши дела. Например по делото, в което обжалвахме методиката за съставяне на здравната карта. Първото определение на съда беше, че методиката е нормативен акт от общ характер. По време на заседанието, на което присъствах, тъй като съдът е определил, че това е нормативен акт, и прокурорът се изказа, че това е нормативен акт.

Впоследствие решението на съда излезе точно обратното – оказа се, че методиката не е нормативен акт от общ характер, а е една вътрешна заповед на министъра. Получава се така, че с вътрешна заповед на министъра се назначават областни управители да правят здравна карта, представители на лекарския съюз и кой ли не и в един момент се оказва, че един министър може да решава съдбата на здравеопазването с една заповед.

Имаме и куриози при медицинските стандарти, които съдът отменя. Съдът например отмени стандарта по хирургия и в същия брой на Държавен вестник заедно с решението излезе нов стандарт по хирургия – съвсем същият като отменения, със същите правописни грешки. В момента обжалваме още 14 стандарта и когато бъдат отменени, министерството пак ги пуска за 14-дневно обществено обсъждане в съвсем същия вид, който е бил отменен. Излиза, че решението на съда в България се оказва препоръчително, а не задължително, и така до безкрайност. Това не е незаконно, но е неморално, звучи като подигравка с ценностите на обществото и със самата съдебна система, чиито решения министерството изтръсква като нещо ненужно от ревера си.

Интервюто взе Десислава Николова

Всички статии от Здраве

Това ли беше реформата?

Годината на очакването

Леко забавяне на ръста на фармацевтичния пазар

Сделки на по-бавни обороти

Големите световни болнични вериги

Проф. д-р Златица Петрова: Българската здравна система работи добре

Д-р Венцислав Грозев: Засега има само мълчалива съпротива срещу пръстовия идентификатор

Защо лекарствата си отиват

Национализация на държавното здравеопазване

Лимитите, или защо в болниците ограниченията са вредни

Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът – все повече

Време е за информиран избор

Доц. д-р Димитър Петков: Съдовата хирургия е все по-щадяща към пациента

Д-р Калоян Давидов: България все още е в третия свят на урологията

Д-р Петко Карагьозов: Камъните в жлъчните канали трудно могат да се объркат

Пулс в чип

Д-р Явор Дренски: Персонализацията е бъдещето на медицината

Тъжната игра със статистиката, или защо детската смъртност не е преодоляна

Преодоляване на проблема "трета сливица" с помощта на хомеопатията

Сухо, по-сухо, кожата през зимата

Лекарство за медии

Стратегически дела за правата в здравеопазването

Нахрани имунитета

Мобилни (Х)App-чета

Здравните застраховки нарастват
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Профил

Д-р Николай Болтаджиев е председател на Националното сдружение на частните болници и управител на болница "Света Богородица" в София. Има диплома за призната специалност по хирургия от Медицинска Академия - София. Д-р Болтаджиев има авторски публикации в специализирани научни издания, конгреси и симпозиуми. През 1995 год., е номиниран от Американски биографичен институт за един от Петстотинте лидера на влияние в областта на медицината.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.