Д-р Явор Дренски: Персонализацията е бъдещето на медицината
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Д-р Явор Дренски: Персонализацията е бъдещето на медицината

Както и в световен мащаб, така и в България персонализираната медицина е застъпена главно в сферата на онкологията.

Д-р Явор Дренски: Персонализацията е бъдещето на медицината

Председателят на Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД) пред "Капитал"

Александра Козбунарова
8071 прочитания

Както и в световен мащаб, така и в България персонализираната медицина е застъпена главно в сферата на онкологията.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Визитка

Д-р Явор Дренски пое председателството на Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД) на 3 октомври тази година. Той е член и на управителния съвет на Националното сдружение на частните болници в България. Част е от екипа на "Токуда Болница София" от самото ѝ създаване и е изпълнителен директор от 2011 до юли 2016 г. Завършил е магистърска степен "Здравен мениджмънт", има и магистърска степен по финанси. Д-р Дренски е преминал и редица специализации в САЩ, Швейцария, Великобритания, Унгария, Япония.

Какви са предимствата на персонализираната медицина за пациентите? По какъв начин се изменя процесът на лечение?

- Мотото на този подход е "Правилното лечение за точния пациент в подходящото време". Това е сфера в съвременната медицина, за която е характерно взимането на информирано решение за прилагане на терапия според индивидуалните особености, най-вече генетични, на всеки отделен пациент, както и на характеристиките на заболяването му. Персонализираната медицина има своето място и при определяне на предразположението към дадено заболяване или състояние и определяне на подход за предотвратяването му.

За разлика от остарелия вече подход, слагащ всички пациенти с една диагноза "под общ знаменател", при персонализираната медицина ключово е прецизирането на диагнозата, селектиране и спецификация на подгрупи от пациенти, към всяка от които се прилага индивидуален подход при лечение и специфична терапия. Пациенти с една и съща диагноза се влияят различно от едно и също лечение, като в повечето случаи причината е в молекулярната специфика на заболяването. Например двама пациенти с метастатичен колоректален карцином в зависимост от състоянието на едни от гените, отговорни за туморогенезата, биха се повлияли различно при прилагане на една и съща терапия. На базата на генетичните особености на тумора е подходящ различен тип лечение – в единия от случаите би се наблюдавал отговор и повлияване при прилагане на конвенционална химиотерапия, а в другия по-добър ефект би имала таргетната терапия.

Предимствата са по-прецизна диагноза на заболяването, водеща до избора на оптималните медикаменти и тяхното по-точно дозиране. Лечението е по-ефективно и безопасно, избягва се "проба-грешка", увеличава се времето без прогресия на заболяването и на общата преживяемост (при онкоболни) или пълното излекуване на заболявания, които до скоро се смятаха за нелечими и дори смъртоносни (хепатит С например). Този тип лечение в повечето случаи е по-удобно и нетравмиращо за пациента. Приемът на голяма част от тези медикаменти не изисква хоспитализация (или ако е необходимо прилагане на медикамента в специализирани условия, то е за кратко).

Какви технологии и методи се използват?

- Персонализирана медицина върви ръка за ръка с т.нар. съпътстваща диагностика. Това е молекулярно-диагностично изследване, необходимо за избор на подходяща терапия и оптимално лечение, основано на определяне състоянието на определени биологични маркери (биомаркери) – гени, белтъчна експресия и т.н., характерни за даден пациент. Този тип изследване съпътства прилагането на иновативни, прецизно действащи медикаменти.

Изключително важно е поставянето на точна диагноза на пациента, като в този процес са включени специалисти на всяка стъпка – например при онкологичните заболявания това са лекари онколози или хирурзи, патолози, генетици/молекулярни биолози. Молекулярната диагностика е етапът, при който се извършва крайното прецизиране на болестта. При този тип изследване се прилагат разнообразни методи, някои от най-прилаганите от които са имунохистохимия, ин ситу хибридизация, PCR, секвениране (в това число и секвениране от следващо поколение, NGS) и много други. Извършването на всички тези изследвания изисква наличието на висококвалифицирани специалисти, технически обезпечени, иновативни лаборатории и специални реактиви за диагностика.

При какви заболявания най-често се използва и кога е адекватно да се използват тези методи?

- Както и в световен мащаб, така и в България персонализираната медицина е застъпена главно в сферата на онкологията. Медикаментите се прилагат при солидни тумори (недребноклетъчен рак на бял дроб, метастатичен колоректален карцином, рак на гърда, овариален карцином, меланома и др.) и при онкохематологични заболявания (които от остри и неизлечими благодарение на постиженията на персонализираната медицина вече се превръщат в хронични). Освен в онкология и кардиология вече има доста персонализирани терапии в областта на редките болести, инфекциозните заболявания, хепатит С например, метаболитни и неврологични заболявания, муковисцидоза. Скоро се очаква появата на молекули за приложение в сферата на ревматологията и диабета, усилено се работи за персонализация при трансплантациите.

Фактът, че към момента биофармацевтичната промишленост е фокусирана в разработването на терапии и молекули с приложение главно в персонализираната медицина, е красноречив. Персонализацията е настоящето и бъдещето на медицината.

Какво представлява таргетната терапия?

- Това са препарати, взаимодействащи прецизно с определени молекули ("молекулни мишени"), действащи насочено и имащи специфичен ефект върху определени процеси. Таргетираното действие на лекарствата ги прави по-ефективни за пациенти с конкретен профил, като се наблюдават по-малко и леко изразени странични ефекти при лечението.

В повечето случаи лекарствата са молекули, моделирани прецизно, така че да се свързват с конкретен компонент на раковата клетка, например рецептор, участващ в процесите на канцерогенеза, като го инхибират/потискат действието му и намаляват или блокират вътреклетъчни пътища – по този начин се предотвратява неконтролируемото делене на раковата клетка и се забавя/спира прогресията на заболяването.

Какво е мястото на този тип медицина в България?

- Голяма част от прицелните терапии в областта на онкологията са достъпни на българския пазар, като лечението на пациентите в повечето случаи се поема от НЗОК. На практика голяма част от таргетната терапия е амбулаторно лечение, това са хапчета, които се приемат.

При персонализираната медицина е характерно, че преди решението за прилагането на дадена таргетна терапия е задължително извършване на съпътстващо диагностичен тест. Само някои от тези изследвания, които невинаги са генетични, се реимбурсират. Цените варират както според типа и вида на изследването, така и според технологията и реактивите, които се използват за извършването му. Изключително важно е съпътстващо диагностичният тест да бъде направен с надеждни, сертифицирани за инвитро диагностика и валидирани китове (реактиви) и методики, както и самото изследване да се извършва по общоприети стандарти, от опитен специалист, можещ да интерпретира получените резултати. Обикновено дадена лекарствена молекула на определена фармацевтична компания се развива успоредно със съответен съпътстващо диагностичен тест и двата продукта се одобряват съвместно и вървят заедно в практиката.

Диагностиката към този етап се покрива от фармацевтичните фирми, което е пък гаранция за контрол на качеството. Фармацевтичната фирма покрива разходите, които се правят при тази диагностика, за да се види дали този генотип отговаря на лечение на пациента, това в момента е като задължение към фармаиндустрията, и съответно пак касата реимбурсира лечението.

Тази бурно развиваща се част от съвременната медицина е застъпена и добре развита (както в диагностичния, така и в терапевтичния процес) в България, особено в сравнение със съседните балкански страни, за които персонализираната медицина все още е екзотика, достъпна за единици с високи финансови възможности.

Колко хора тук се възползват?

- Голяма част от пациентите с диагноза, за която има възможност за лечение с таргетна терапия, преминават през съпътстващо диагностичен тест, който "отсява" подходящите за лечение с даден тип терапия пациенти. Броят на пациентите, лекуващи се с такъв вид медикаменти, у нас е около 2 хил. годишно, като нараства с повишаване на информираността и приложението на персонализираната медицина, с разширяването на портфолиото от терапевтични продукти и с откриването на нови биомаркери.

Българският пациент има възможност за достъп както до диагностичен тест, така и до голяма част от таргетните терапии, одобрени в световен аспект. Медикаментите и лечението се поемат от НЗОК. Съпътстващата диагностика също е безплатна за пациента – някои от изследванията се плащат от касата, а други се финансират по различни механизми, т.е. пациентът е обезпечен диагностично и терапевтично.

Оптимизирането на публичните разходи беше тема на една от последните конференции, как може да стане това?

- Крайните цели на персонализираната медицина са да се оптимизира здравното обслужване на всеки конкретен пациент и да се повиши цялостната ефективност на здравната система чрез подобряване на качеството и достъпността на лечението. Налагането на персонализираната медицина в практиката означава гражданите да плащат по-малко и да прекарват по-кратко време в болниците, подложени на скъпо лечение, често като директен разход на данъкоплатеца. Означава също, че пациентите ще могат по-дълго време да работят, генерирайки по този начин приходи. В същото време пренасочването към превантивна медицина ще намали още повече разходите. Примерите за икономическата ефективност при приложение на персонализирания подход в медицината в световната практика са много и доказват значимостта и ползата от прилагането й – по данни на Коалицията по персонализирана медицина около 64 млн. долара годишно биха били спестени, ако при пациенти с метастатичен колоректален карцином се приложи генетичен тест с цел прецизиране на терапията.

Интервюто взе Александра Козбунарова

Всички статии от Здраве

Това ли беше реформата?

Годината на очакването

Леко забавяне на ръста на фармацевтичния пазар

Сделки на по-бавни обороти

Големите световни болнични вериги

Проф. д-р Златица Петрова: Българската здравна система работи добре

Д-р Венцислав Грозев: Засега има само мълчалива съпротива срещу пръстовия идентификатор

Защо лекарствата си отиват

Национализация на държавното здравеопазване

Лимитите, или защо в болниците ограниченията са вредни

Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът – все повече

Време е за информиран избор

Доц. д-р Димитър Петков: Съдовата хирургия е все по-щадяща към пациента

Д-р Калоян Давидов: България все още е в третия свят на урологията

Д-р Петко Карагьозов: Камъните в жлъчните канали трудно могат да се объркат

Пулс в чип

Д-р Явор Дренски: Персонализацията е бъдещето на медицината

Тъжната игра със статистиката, или защо детската смъртност не е преодоляна

Преодоляване на проблема "трета сливица" с помощта на хомеопатията

Сухо, по-сухо, кожата през зимата

Лекарство за медии

Стратегически дела за правата в здравеопазването

Нахрани имунитета

Мобилни (Х)App-чета

Здравните застраховки нарастват
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Визитка

Д-р Явор Дренски пое председателството на Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД) на 3 октомври тази година. Той е член и на управителния съвет на Националното сдружение на частните болници в България. Част е от екипа на "Токуда Болница София" от самото ѝ създаване и е изпълнителен директор от 2011 до юли 2016 г. Завършил е магистърска степен "Здравен мениджмънт", има и магистърска степен по финанси. Д-р Дренски е преминал и редица специализации в САЩ, Швейцария, Великобритания, Унгария, Япония.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK