Стратегически дела за правата в здравеопазването
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стратегически дела за правата в здравеопазването

Адвокат Христина Николова

Стратегически дела за правата в здравеопазването

Или колко незаконни са пръстовият отпечатък и повечето медицински стандарти

5767 прочитания

Адвокат Христина Николова

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Общо 24 дела за отмяна на наредби на Министерството на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарти е завел Центърът за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) от началото на тази година. Тези дела са стратегически. Тяхната цел е чрез съда да се принуди изпълнителната власт да предприеме правилни решения. Те се водят от името на сдруженията на лечебните заведения, тъй като независимо дали стандартът е по онкология, очни болести или нещо друго и дали едно конкретно лечебно заведение извършва тези дейности, или има такива намерения за в бъдеще, сдруженията като цяло имат интерес от качествени стандарти и качествено извършена работа.

Три от тези дела са спечелени окончателно и наредбите са отменени. "В един от тези случаи, в същия ден, в който бе обнародвано съдебното решение в Държавен вестник, в същия брой на Държавен вестник бе публикуван и новият стандарт – абсолютно същият текст, с правописните грешки даже", коментира адвокат Христина Николова. "Ние водим тези дела не просто така, а за да се видят пропуските и грешките и да се поправят. Всеки път обясняваме, че изискванията, заложени в настоящите стандарти, не са критерии за качество на здравните услуги", казва тя. В крайна сметка всичко е за сметка на парите на данъкоплатците и за сметка на техните права на качествени здравни услуги, които трябва да бъдат гарантирани от нормативно уредените стандарти.

Какво означават медицинските стандарти

Уредбата на медицинските стандарти е всъщност много важна дейност, макар и на пръв поглед да звучи скучно. Стандартите се приемат с наредби от Министерството на здравеопазването (МЗ). Към момента на сайта на МЗ са публикувани над 45 действащи наредби за утвърждаване на стандарти във всяка област на медицината по азбучен ред – като се започне от акушерство и гинекология, анестезия и асистирана репродукция и се стигне до урология и хирургия.

Изготвянето на медицинските стандарти е част от политиката на МЗ по осигуряване на качество на здравеопазването, като идеята е чрез тях да се уредят минимални обективни критерии за всяка медицинска дейност – какви изследвания трябва да се направят при някакъв симптом, за да се диагностицира едно заболяване, какви видове специалисти трябва да бъдат консултирани, какви са правата на пациентите и т.н. Това трябва да са чисто медицински критерии, но вместо това в стандартите са въведени изисквания към лечебните заведения, които нямат отношение към качеството на услугата, твърди адвокат Николова. Дава пример с изискването към всеки тип лечебно заведение да има определен минимален брой лекари от дадена специалност на трудов договор, за да може това заведение да сключи договор с касата по конкретния стандарт. Ако болницата няма толкова лекари, тя губи пациенти по това направление.

Проблемът е, че в България няма достатъчно специалисти, а броят на лекарите в никакъв случай не гарантира качеството на услугата. Дали например едно лечебно заведение ще разполага с 5 или с 10 очни лекари за пациента няма значение. В една болница може да има и 20 специалисти по дадено направление, но те да са некомпетентни и немарливи. В крайна сметка резултатът е създаване на недобри практики - болници да сключват фиктивни трудови договори лекар с единствената цел да изпълнят формално тези критерии, без този лекар да извършва дейност там. Тези стандарти в много случаи оставят болниците в малките населени места без пациенти, тъй като не могат да покрият критериите за специалисти и пациентите отиват в болниците в големите градове.

Когато става въпрос за качество на медицинската дейност, стандартът трябва да описва процесите – изходна точка – процедура – резултат – корекция.

Извън това абсолютно всички стандарти са издадени в нарушение на процесуалните правила – без доклад, мотиви, срок за обсъждане и т.н., което също се сочи в жалбите до съда. "Това е още едно доказателство, че те се издават просто така, за да се отметне дейност, без никаква мисъл дали ще свършат работа. Медицинският стандарт би трябвало да се разписва от лекари в съответната област, а не от администратори", коментира адвокат Николова.

Колко е незаконен пръстовият отпечатък в здравеопазването

Но делата срещу медицинските стандарти далеч не са единствените стратегически дела, които центърът води. ЦЗПЗ обжалва в съда и Наредбата за достъп до медицинска помощ, чрез която се създаде правно основание за въвеждане на пръстов отпечатък за получаване на медицинска помощ. Това на практика означава, че при всяка медицинска услуга здравно осигуреното лице е задължено да постави един или няколко пръста върху нарочно електронно устройство, наречено четец. Устройството идентифицира, тоест прави сравнение и удостоверява, че лицето, чийто пръст е поставен върху устройството, е именно това, на което е предоставена услугата. Така според здравния министър ще се гарантира достоверност на отчетените медицински дейности към НЗОК. Въвеждането на механизма на пръстовия отпечатък в подзаконовия нормативен акт е направено извън всякаква законова делегация, без съобразяване с европейски актове и българското законодателство, защитаващо чувствителната лична информация.

В наредбата няма уреден механизъм как трябва да бъде уведомен пациентът какво той всъщност дава като информация, кой ще я обработва, кой ще я предоставя, кой ще има достъп до нея и най накрая - няма механизъм как тя ще се унищожава. "По едно време в болниците имаше разпространен образец на декларация, в която пациентът да обоснове защо отказва да даде пръстов отпечатък. Никой не може да задължи пациента да се мотивира защо не използва свое право, той нее административен орган и може да постъпва както намери за добре, без да дава обяснение", казва адвокат Николова.

Отпечатъкът и служебният рамков договор

Свързано с това е и друго дело, което ЦЗПЗ води – срещу т.нар. служебен Национален рамков договор (НРД), с който са въведени изключително много ограничения за дейността на лечебните заведения, включително и отказът да се плаща за извършена медицинска дейност, ако пациентът откаже да даде пръстов отпечатък. Терминът "служебен НРД" се използва за решение на надзорния съвет на здравната каса от април т.г., издадено въз основа на разпоредба от Закона за здравното осигуряване, която предвижда, че ако касата и лекарският съюз не се споразумеят за допълване на рамковия договор при промяна в нормативната уредба, която налага такова допълване, това може да се направи "служебно" от надзорния съвет.

Именно с последния служебен НРД бе въведено и това правило, което породи силно негодувание – при отказ на пациента да даде пръстов отпечатък касата да отказва плащането на извършената медицинска дейност, независимо че лекарят си е свършил работата качествено, а пациентът е доволен от услугата. При това услугата винаги може да бъде регистрирана и с данните от личната карта на пациента. Делото е обявено за решаване на първа инстанция през октомври, решение все още се чака. Междувременно годината почти изтече, от февруари ще има нов рамков договор.

Никъде в Европа не се прилага подобна система на контрол върху услугата с пръстов отпечатък на пациента, коментира адвокат Николова. Там системата е много по-проста и по-ефективна – има няколко каси, а парите и услугата следват пациента.

Именно системата е в основата на всичко, но администрацията очевидно няма интерес да я подобрява, нито дори да води дебат с обществото. Затова и организации като ЦЗПЗ са изключително полезни.

Как работи ЦЗПЗ

Центърът за защита правата в здравеопазването е независима неправителствена организация. Основан е през 2007 г. като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза. Основната му цел е постигане на по-добро здравеопазване и затова ЦЗПЗ предоставя безплатно информация и консултации на граждани и юридически лица за проблеми в сферата на здравеопазването, както и юридическа защита в случаи на нарушени права.

ЦЗПЗ е в голяма степен организация тип "мозъчен тръст" в сферата на здравеопазването и здравното осигуряване. Организацията е автор на множество идеи, концепции и стратегии за развитие на здравната ни система и работи в тясно сътрудничество с други такива организации

Ежегодно ЦЗПЗ провежда кампания за ранна диагностика на рака на гърдата сред жените в малките и отдалечени населени места. За последните седем години през скрининга са преминали над 45 000 жени.

ЦЗПЗ работи по няколко европейски проекта, свързани с използването на информационните и комуникационните технологии в диагностиката, самодиагностиката и самооценката на пациентите и участието им във вземането на решения за тяхното здраве. От 2016 г. Европейската комисия призна на ЦЗПЗ статут на кандидат за референтна страна в областта на активното и здравословно остаряване (AHE).

Един от сегашните проекти – "Открито за психичните разстройства", е насочен към преодоляване на стигмата към хората с психични разстройства. От 2014 г. към ЦЗПЗ функционира система за външна оценка на качеството на клиничните лаборатории, която е сертифицирана по ISO 9001:2015.

Всички статии от Здраве

Това ли беше реформата?

Годината на очакването

Леко забавяне на ръста на фармацевтичния пазар

Сделки на по-бавни обороти

Големите световни болнични вериги

Проф. д-р Златица Петрова: Българската здравна система работи добре

Д-р Венцислав Грозев: Засега има само мълчалива съпротива срещу пръстовия идентификатор

Защо лекарствата си отиват

Национализация на държавното здравеопазване

Лимитите, или защо в болниците ограниченията са вредни

Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът – все повече

Време е за информиран избор

Доц. д-р Димитър Петков: Съдовата хирургия е все по-щадяща към пациента

Д-р Калоян Давидов: България все още е в третия свят на урологията

Д-р Петко Карагьозов: Камъните в жлъчните канали трудно могат да се объркат

Пулс в чип

Д-р Явор Дренски: Персонализацията е бъдещето на медицината

Тъжната игра със статистиката, или защо детската смъртност не е преодоляна

Преодоляване на проблема "трета сливица" с помощта на хомеопатията

Сухо, по-сухо, кожата през зимата

Лекарство за медии

Стратегически дела за правата в здравеопазването

Нахрани имунитета

Мобилни (Х)App-чета

Здравните застраховки нарастват
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Общо 24 дела за отмяна на наредби на Министерството на здравеопазването за утвърждаване на медицински стандарти е завел Центърът за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) от началото на тази година. Тези дела са стратегически. Тяхната цел е чрез съда да се принуди изпълнителната власт да предприеме правилни решения. Те се водят от името на сдруженията на лечебните заведения, тъй като независимо дали стандартът е по онкология, очни болести или нещо друго и дали едно конкретно лечебно заведение извършва тези дейности, или има такива намерения за в бъдеще, сдруженията като цяло имат интерес от качествени стандарти и качествено извършена работа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.