Тъжната игра със статистиката, или защо детската смъртност не е преодоляна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тъжната игра със статистиката, или защо детската смъртност не е преодоляна

Shutterstock

Тъжната игра със статистиката, или защо детската смъртност не е преодоляна

Причините за нея са ниският жизнен стандарт и сериозният дефицит на специалисти

Десислава Николова
6819 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.
В повечето европейски държави акушерките имат право самостоятелно да наблюдават неусложнена бременност, да водят неусложнено раждане и да назначават и изпълняват всички дейности и изследвания в този процес, докато в България акушерката не може да извърши никакво медицинско действие без лекарско назначение.

Детската смъртност (брой починали деца на 1000 живородени) в България е спаднала драстично през 2015 г., отчете наскоро Националният статистически институт. През миналата година са починали 434 деца, което се равнява на 6.6‰. За сравнение – през 2014 г. този показател беше с един промил повече – 7.6‰, а броят на починалите бебета в абсолютни числа – 517.

Ако се доверим на числата, човек би си помислил, че родната система за детско и майчино здравеопазване е свършила дяволски добра работа. "That’s what we call playing with the statistics (ето това наричаме игра със статистиката)", коментира обаче Марви Олинен, преподавател по акушерство в Кралския колеж в Лондон и председател на Европейската асоциация на акушерките. И обяснява как можем да постигнем чудесни резултати, без да вложим и единица труд, разходи и мисъл в реални промени в системата: "Във Великобритания, където работя, прагът на жизнеспособност за едно новородено бебе е то да е родено най-рано в 24-а гестационна седмица, в много европейски страни е 22-а. При вас преди година този критерий е бил завишен на 26 седмици."

Крайният резултат е, че десетки преждевременно родени бебета не са били "отчетени" като човешки същества, които са се родили, живели са няколко часа на този свят и са починали, а са били записани като абортен плод. "Числата сами по себе си не са най-важното. В България имате най-високата неонатална смъртност в Европа, но числото не значи нищо, ако не потърсите отговор защо е висока."

Какви са причините

Причините вероятно са комплексни – нисък жизнен стандарт, ниска обща здравна култура, ниска популярност на семейното планиране, все по-сериозен дефицит на здравни специалисти в сферата на педиатрията и неонатологията, все по-недостъпни качествени грижи за бъдещите майки, раждащите жени и техните новородени. Това обаче могат да бъдат само спекулации, защото сериозен институционален анализ на причините липсва.

През втората половина на 2016 г. в България се проведоха серия събития, адресирани основно към акушерската гилдия. Тяхната основна цел беше да фокусира вниманието на специалистите в тази сфера върху недостатъците в организацията на дейността им и възможността да повлияят положително на негативната статистика, като оптимизират собствената си работа. Активността в тази сфера получи силна подкрепа от професионалните организации на акушерките (Българска асоциация на специалистите по здравни грижи и Алианс на българските акушерки), водещо място зае и офисът на Световната здравна организация (СЗО) у нас. Отсъствието на взимащите решения в сферата на здравеопазването институции обаче остави отворен въпроса кога положителните практики, представяни пред българските специалисти, ще влязат в официалната политика за майчино и детско здравеопазване.

Къде е мястото на акушерките

"Българските акушерки в момента не изпълняват дейностите, за които са обучавани и които са им вменени по силата на европейското законодателство, смята Марви Олинен. В Европейския съюз има много категорична директива за професионалната квалификация, която изисква акушерките да бъдат обучавани на определeно ниво. И когато завършат образованието си, нормално е да заемат ролята си. Смятам, че целта ви тук е свързана с невъзможността на акушерките да работят самостоятелно - както в системата по принцип, така и в болниците в частност. За много европейски страни това би бил много странен феномен - защо инвестирате във високообразовани специалисти и не им позволявате да влязат в ролята си?"

В повечето европейски държави акушерките имат право самостоятелно да наблюдават неусложнена бременност, да водят неусложнено раждане и да назначават и изпълняват всички дейности и изследвания в този процес, обясни Олинен, докато в България акушерката не може да извърши никакво медицинско действие без лекарско назначение: "Ако вземете например Обединеното кралство, ние, акушерките, имаме истинска автономия. Това означава, че когато жената забременее, не е задължително да отиде при лекар, може да посети директно акушерка. При нормална бременност цялата продължаваща грижа може да бъде оказана от акушерка и това е част от публичната здравна система. Това означава, че когато започне раждането, то също се води от тази акушерка и нейния екип, а след това и следродилните грижи, които се оказват в дома на майката. Лекар се намесва във всеки етап на процеса – бременност, раждане, следродилни грижи, когато възникне някаква патология."

Научни изследвания доказват, че това дава добри здравни резултати и е икономически изгодно, допълни Олинен.

Картината допълва проф. Су Даун, преподавател в Ланкаширския университет и съавтор на поредица за майчино здраве на авторитетното научно списание "Лансет": "Има 15 рандомизирани проучвания, което е практически най-високoто научно доказателствено ниво, което можете да получите. В тях участват 17 674 жени. И независимо какво се говори, от изследванията се вижда, че акушерският тип грижа е по-евтина за жените без усложнения. Като се синтезират тези научни изследвания, се оказва, че жените, които са имали такава продължителна акушерска грижа, са имали по-малко преждевременни раждания, по-ниска фетална смъртност и по-ниска неонатална смъртност", допълни проф. Су Даун.

Интересен пример в тази посока е Англия, където практиките в сферата на майчиното здравеопазване са претърпели сериозно развитие в последните две десетилетия и съответно са намерили своята научна аргументация. В средата на 2015 г. бяха публикувани предварителни данни от мащабно изследване на раждания, оценени като нискорискови. Изследването разглежда 64 000 нискорискови раждания (повече от всички раждания, които се случват в България за една година). От тях 17 хил. са в дома на майката, 28 хил. в родилни центрове, водени от акушерки, и около 20 хил. в родилни отделения на болници. Учените са установили, че ражданията в родилни центрове под грижите на акушерки протичат с по-малко усложнения и има значително по-малък риск да преминат в цезарово сечение. По-важният извод в конкретния случай обаче е, че при жени, раждащи за втори или следващ път, домашното раждане и раждането в акушерски център водят до същите здравни показатели за майката и бебето, както ако бяха в болница, но при значително по-малко интервенции като епизиотомия, форцепс, цезарово сечение. До същите изводи достига и докладът на института "Кохрейн" от 2012 г., обобщаващ 10 проучвания с общо над 11 хиляди раждания.

Интересна е и установената икономическа зависимост. В Англия здравната каса заплаща 1506 паунда за неусложнено раждане. Реалният разход на здравната система за едно раждане в домашни условия е 1066 паунда; за раждане в акушерски родилен център – 1435 паунда, и за раждане в болнично родилно отделение – 1631 паунда.

Българската статистика

На този фон сравненията с българските показатели са неизбежни. За 2015 г. близо 43% от всички раждания са извършени чрез цезарово сечение, като средният препоръчителен процент според СЗО е 15. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи за 2014 г. перинаталната смъртност в България е 10.4/1000 при средна за ЕС 7.4/1000. Делът на мъртвородените е 8/1000 при 5.27 за ЕС, а неонаталната смъртност в България е 4.4/1000 срещу 2.4 промила средно за ЕС.

В страната ни както женската консултация, така и раждането могат да се водят само от лекар. Числата обаче ясно показват, че избраният модел не води до най-добрия изход за майките и бебетата, а политиките в сектора – че не е реалистично скоро да се очаква радикална промяна. Дали сред причините за този системен модел е огромният паричен поток, който се върти явно и скрито в родилната помощ, остава отново въпрос на догадки.

Всички статии от Здраве

Това ли беше реформата?

Годината на очакването

Леко забавяне на ръста на фармацевтичния пазар

Сделки на по-бавни обороти

Големите световни болнични вериги

Проф. д-р Златица Петрова: Българската здравна система работи добре

Д-р Венцислав Грозев: Засега има само мълчалива съпротива срещу пръстовия идентификатор

Защо лекарствата си отиват

Национализация на държавното здравеопазване

Лимитите, или защо в болниците ограниченията са вредни

Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът – все повече

Време е за информиран избор

Доц. д-р Димитър Петков: Съдовата хирургия е все по-щадяща към пациента

Д-р Калоян Давидов: България все още е в третия свят на урологията

Д-р Петко Карагьозов: Камъните в жлъчните канали трудно могат да се объркат

Пулс в чип

Д-р Явор Дренски: Персонализацията е бъдещето на медицината

Тъжната игра със статистиката, или защо детската смъртност не е преодоляна

Преодоляване на проблема "трета сливица" с помощта на хомеопатията

Сухо, по-сухо, кожата през зимата

Лекарство за медии

Стратегически дела за правата в здравеопазването

Нахрани имунитета

Мобилни (Х)App-чета

Здравните застраховки нарастват
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.
В повечето европейски държави акушерките имат право самостоятелно да наблюдават неусложнена бременност, да водят неусложнено раждане и да назначават и изпълняват всички дейности и изследвания в този процес, докато в България акушерката не може да извърши никакво медицинско действие без лекарско назначение.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Наглед хубава статия, но абсолютно недостатъчна като информация. Струва ми се, че заобикаляте фактите, за да си изкажете тезата.

    Казвате, че се увеличават смъртните случаи при "плод" за сметка на "човешко същество". За това статистика няма ли, защо не я качите? Според мен няма как цялата тази мисия за обучение на местните кадри да не дава някакъв резултат.

    После говорите за случая в Англия - извинете ме, но местните специалисти едва ли получават толкова добро образование. Освен това най-кадърните бягат на Запад. Такъв процес в Англия няма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.