Годината на очакването
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Годината на очакването

Годината на очакването

Лекарското, фармацевтичното съсловие и бизнесът през цялото време очакваха да бъдат отменени част от непазарните правила за работа, но това не се случи

Десислава Николова
9102 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Отиващата си година ще се запомни с влизането на барети в здравна институция – Фонда за лечение на деца. Една от малкото работещи структури в сектора беше разбита с арести, шумни скандали, обвинения в корупция, превишаване на правата и какво ли не, само за да бъде сменен екипът й. В крайна сметка показният арест на предишния директор Павел Александров и служителите на фонда, които така и не получиха реални обвинения, обезглавяването на фонда и серията от скандали около него - всички за сметка на лечението на деца, само демонстрираха още един път маниерите на работа в здравното министерство до момента. През миналата година няколко души си позволиха лукса да критикуват здравния министър д-р Петър Москов за работата му по същество – д-р Димитър Димитров, предишният директор на болницата, в която самият д-р Москов работеше, директорът на болница "Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев (и двете болници бяха едни от малкото печеливши държавни клиники) и подуправителят на здравната каса д-р Димитър Петров. Тримата загубиха постовете си без ясна причина, а всички директори на болници започнаха да пресмятат дали биха искали да платят подобна цена за откровенията си и рязко забравиха да критикуват идеите на министерството. През тази година освен Павел Александров още един човек се раздели насилствено с поста - председателят на надзорния съвет на здравната каса и заместник финансов министър Кирил Ананиев беше оттеглен от НЗОК по искане на здравния министър, защото се беше противопоставил на предложения от Москов бюджет.

Още в зародиш беше осуетено и разрастването на лекарския протест през пролетта. Лекарите протестираха срещу влизането в сила на здравната карта, въвеждането на пръстови отпечатъци, недостатъчния бюджет и насилственото налагане на служебен рамков договор, с който не са съгласни, като при това не бяха и виждали цялата подзаконова нормативна уредба. Протестът започнаха личните лекари, които около седмица протестираха стъпаловидно в цялата страна, а след това следваше национален протест. Преди края му обаче здравното министерство се опита да разцепи Българския лекарски съюз, като повика на отделни преговори личните лекари и им обеща по-високо заплащане и удовлетворяване на исканията им по бюджета за тази година.

В края на годината поредните преговори за отстъпки от цените на лекарствата, плащани от здравната каса, се водеха не в самата каса, а в министерството – факт, който във всеки друг случай би предизвикал фармацевтичната индустрия да протестира, че й се оказва нерегламентиран натиск.

Не и в случая със сегашния министър (вече в оставка), който до последно разполагаше с безлимитната подкрепа на премиера Бойко Борисов и съответно – с дадените, макар и насила, гласове на ГЕРБ за законодателните му промени.

Съдебни саги

През месец март Конституционният съд отмени с 11 гласа "за" текста в Закона за здравното осигуряване, с който пакетът медицински услуги, заплащани от здравната каса, се разделя на две – основен и допълнителен пакет, като за втория се чака. Така първата здравна "реформа" в момента е на стартова линия на първо четене и едва ли би била приета от действащия парламент.

Конституционният съд не отмени въвеждането на здравна карта, според която НЗОК да си избира с кои болници да работи. Върховният административен съд се произнесе, че методиката за здравната карта не подлежи на съдебен контрол, самата национална здравна карта обаче се обжалва. ВАС отмени и наредбата, с която щеше да се проучва удовлетвореността на пациентите и съответно здравната каса да прекратява договорите с лекари и болници на база на неясна и объркваща анкета, без дори да е ясно колко анкети ще доведат до това.

Отново в съда са по-голямата част от стандартите по специалности (виж тук), наредби, решения и правилници.

В съда се намира и нормативната база, с която беше въведен пръстовият отпечатък за прием в болница. Все още не е ясно дали на практика незаконното снемане на отпечатъци ще доведе до намаляване на приема в болници и съответно разходите на НЗОК, но е видно, че то е обидно за пациентите и лекарите, затруднява работата в болниците, а самата система твърде често блокира и не работи дълго време. Въвеждането й с мотив, че така ще спре "източването на здравни вноски", обаче не беше съпроводено с отпадане на лимитите за лечение в болница, а само с обидна за лекарите кампания от страна на собствените им институции – Министерството на здравеопазването и НЗОК.

Битката за лекарствата

Няколко от протестите на пациентите през годината показаха нагледно как лечението, особено когато става въпрос за скъпоструваща терапия, продължава да се ограничава.

На пътя, с който да се ограничи достъпът до медикаменти, вече е построена цяла минна зона от уредби, които да накарат фармацевтичните компании да доставят на българския пазар само бестселърите си и да помислят дали да не оттеглят някои медикаменти заради липсата на икономическа логика да ги продават на малък пазар, наситен с рестрикции. В България е въведена най-ниската цена на ниво производител, искат се допълнителни отстъпки, ако продуктът е сам в група и производителят има желание да го покрива здравната каса, новите лекарства минават през няколко сита, включително и оценка на здравните технологии, а в проекта за промени в лекарствения закон са заложени текстове, чрез които на всеки три години ще се оценява терапевтичният ефект от нов медикамент и е възможно той да бъде спрян от плащане от здравната каса. Само това са част от причините, поради които производителите масово оттеглят лекарства от България.

Вместо да бъдат преразгледани причините за това, министерството реши, че ще създава държавни фирми, които да внасят дефицитни медикаменти, и освен това ще постигне договореност за общ пазар с Румъния и ако някой иска да се изтегли от България, ще трябва да го направи и от по-големия северен пазар. В допълнение в проекта за лекарствен закон беше записано, че ще бъде направена и аптечна карта и аптеки ще могат да се откриват само там, където няма, а действащите частни обекти ще трябва да дават нощни дежурства по график.

Дали следващият бюджет на здравната каса ще донесе по-добро разпределение на средствата, дали нормативната база, по която функционира секторът, ще стане по-грамотна и ще отчита интересите на всички заинтересовани страни, тепърва предстои да се разбере в зависимост от очертанията на следващото парламентарно мнозинство. Факт е, че сегашните управляващи успяха да сътворят множество фойерверки, голямо объркване между лекарите и пациентите и малко спокойствие в система, в която недоверието и скандалите са напълно излишни.

Всички статии от Здраве

Това ли беше реформата?

Годината на очакването

Леко забавяне на ръста на фармацевтичния пазар

Сделки на по-бавни обороти

Големите световни болнични вериги

Проф. д-р Златица Петрова: Българската здравна система работи добре

Д-р Венцислав Грозев: Засега има само мълчалива съпротива срещу пръстовия идентификатор

Защо лекарствата си отиват

Национализация на държавното здравеопазване

Лимитите, или защо в болниците ограниченията са вредни

Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът – все повече

Време е за информиран избор

Доц. д-р Димитър Петков: Съдовата хирургия е все по-щадяща към пациента

Д-р Калоян Давидов: България все още е в третия свят на урологията

Д-р Петко Карагьозов: Камъните в жлъчните канали трудно могат да се объркат

Пулс в чип

Д-р Явор Дренски: Персонализацията е бъдещето на медицината

Тъжната игра със статистиката, или защо детската смъртност не е преодоляна

Преодоляване на проблема "трета сливица" с помощта на хомеопатията

Сухо, по-сухо, кожата през зимата

Лекарство за медии

Стратегически дела за правата в здравеопазването

Нахрани имунитета

Мобилни (Х)App-чета

Здравните застраховки нарастват

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.

Отиващата си година ще се запомни с влизането на барети в здравна институция – Фонда за лечение на деца. Една от малкото работещи структури в сектора беше разбита с арести, шумни скандали, обвинения в корупция, превишаване на правата и какво ли не, само за да бъде сменен екипът й. В крайна сметка показният арест на предишния директор Павел Александров и служителите на фонда, които така и не получиха реални обвинения, обезглавяването на фонда и серията от скандали около него - всички за сметка на лечението на деца, само демонстрираха още един път маниерите на работа в здравното министерство до момента. През миналата година няколко души си позволиха лукса да критикуват здравния министър д-р Петър Москов за работата му по същество – д-р Димитър Димитров, предишният директор на болницата, в която самият д-р Москов работеше, директорът на болница "Св. Иван Рилски" д-р Дечо Дечев (и двете болници бяха едни от малкото печеливши държавни клиники) и подуправителят на здравната каса д-р Димитър Петров. Тримата загубиха постовете си без ясна причина, а всички директори на болници започнаха да пресмятат дали биха искали да платят подобна цена за откровенията си и рязко забравиха да критикуват идеите на министерството. През тази година освен Павел Александров още един човек се раздели насилствено с поста - председателят на надзорния съвет на здравната каса и заместник финансов министър Кирил Ананиев беше оттеглен от НЗОК по искане на здравния министър, защото се беше противопоставил на предложения от Москов бюджет.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK