Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 яну 2017, 19:43, 6934 прочитания

Сделки на по-бавни обороти

Затегнатите регулации и политическите рискове оказаха негативно влияние на сливанията и придобиванията във фармацевтичния и в здравния сектор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Всички текстове по темата може да откриете тук.
Стойността на сделките във фармацевтичния и в здравния отрасъл е намаляла за десетте месеца с 50% - от 481.16 млрд. на 241.57 млрд. долара.
Ударно начало, голям провал и по-предпазливи действия в условията на повишени регулации. Така накратко може да се опише изминаващата година за сделките във фармацевтичната индустрия в глобален мащаб. След рекордната 2015 г. в сливанията и придобиванията (М&А) за сектора и добрите очаквания за тази картината в края на годината е доста по-различна.

В основата на разминаването стоят две основни причини – затегнатите регулации поради решението на САЩ да спре поредицата от сделки, целящи избягване на данъци, и повишеният политически риск след референдума във Великобритания, довел до Brexit. Това накара компаниите във всички сектори да бъдат по-предпазливи в желанията си за нови придобивания. В резултат на това за десетте месеца на годината стойността на сделките във фармацевтичния и в здравния отрасъл е намаляла с внушителните 50% - от 481.16 млрд. на 241.57 млрд. долара, показват данните на анализаторската компания Dalogic. Ако през миналата година секторът беше втори по активност след този на технологиите, през тази е четвърти и отстъпва още на енергетиката и недвижимите имоти.


Засега няма еднозначен отговор каква ще бъде следващата година за сливанията и придобиванията в сектора, макар че условията на пазара остават добри. Сигурно е обаче, че новите регулации и политическата несигурност ще продължат да оказват влияние върху M&A сделките, а намерението на новия американски президент Доналд Тръмп да преразгледа здравната реформа на Барак Обама също ще даде отражение.

Ударно начало и голям провал

Годината започна повече от добре за фармацевтичния бизнес, след като през първите четири месеца бяха сключени няколко големи сделки, а общата им стойност беше 121 млрд. долара. Shire успя да купи конкурента си Baxalta International за 32 млрд. долара, а Abbott Labarotories придоби производителя на медицинско оборудване St. Jude Medical за 25 млрд. долара.



Мерките за ограничаване на придобивания в САЩ, позволяващи избягване на данъци чрез преместване на корпоративните централи в други държави, и затегнатите регулации обаче доведоха до редица прекратени сделки, сред които и най-голямата обявявана във фармацевтичния сектор. В началото на април Pfizer реши да се откаже от сливането с базираната в Ирландия Allergan на стойност 160 млрд. долара. Решението на ръководството на американската компания беше реакция именно на обявените от администрацията на президента Барак Обама мерки. Сделката с Allergan щеше да позволи на Pfizer да избегне плащане на данъци в САЩ върху паричните резерви от 128 млрд. долара, съхранявани в чужбина.

На практика новите правила не забраняват директно сделки, позволяващи прехвърляне на централата след сливане с чуждестранна компания. Въвеждането им обаче дава ясен сигнал за намерението на държавата да противодейства на тези практики.

Възход и падение

Секторът не беше пощаден и от корпоративни скандали. За по-малко от година канадската фармацевтична компания Valeant измина пътя от възхода до опасността от фалит. В средата на годината само за един ден акциите й изгубиха половината от пазарната си стойност, след като ръководството й призна, че може да изпадне в неплатежоспособност по дълга си от 30 млрд. долара. Това се оказа сериозен удар по репутацията на компанията, която се разрасна много бързо под ръководството на Майкъл Пиърсън, станал изпълнителен директор през 2008 г. Той наложи неконвенционална стратегия, основаваща се на финансирани с дълг придобивания и резки повишения на цените. Вътрешно разследване обаче установи нарушения на счетоводството и Пиърсън напусна поста. Новият главен изпълнителен директор Джоузеф Папа си е поставил за цел да продаде активи извън основния бизнес на компанията, за да може да изплати дълговете й. Години наред агресивният подход на Valeant беше одобряван от инвеститорите, но тази година компанията беше критикувана, че моделът й е неустойчив.

Българската връзка

На 2 август световният лидер сред генеричните компании Teva Pharmaceuticals официално придоби генеричното подразделение на американската компания Allergan - Actavis Generics.

След придобиването на Аctavis, Теva продължава да бъде най-голямата генерична компания в света и сред ТОП-10 най-големи световни фармацевтични компании. Обединената компания има присъствие в 80 световни пазара, 87 производствени мощности , 58 хил. служители и най-богато портфолио в индустрията - 1800 медикамента. Освен водещо генерично продуктово портфолио, обединената компания има и обещаваща гама иновативни продукти в ключови области.

В резултат на приключването на глобалната сделка, в България обединената компания функционира чрез три вида самостоятелни структури. Търговска структура (Тева + Актавис ЕАД), производствена структура (Актавис Оперейшънс и двата производствени завода в Дупница и Троян) и глобални функции, които подпомагат процеси и дейности на глобално или регионално ниво. Тeva нямаше производствени мощности у нас преди придобиването на Actavis. Обединената компания у нас запазва бранда Аctavis и към настоящия момент има 2100 служители. Фармацевтичната компания "Тева България" ще продължи да съществува като юридическо лице известно време, защото е притежател на разрешенията за употреба на много от продуктите на "Тева" в България.

"Сливането на две реномирани фармацевтични компании в глобален план формира най-големия генеричен производител в света с много широко портфолио, което покрива практически всички терапевтични групи. След сливането на Тева и Актавис, в България обединената компания кумулативно запазва лидерска позиция по продажби в опаковки и става втората по приходи от продажби на лекарства в стойност ", коментира пред "Капитал" д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на световната анализаторска компания IMS Health. До придобиването на Актавис, международният генеричен гигант Тева присъстваше на българския пазар повече от 10 години под формата на търговска компания.

Началото на глобалната сделка беше обявено в края на юли 2015 г. и официално тя беше финализирана на 2 август 2016 г. след получените разрешения от регулаторите в Европа и САЩ.

Условията за сделки продължават да са добри

М&А сделките вече са част от устойчивата стратегия за растеж на компаниите в дългосрочен план, а в голяма степен през последните години фармацевтичният сектор е оформен в резултат на такива придобивания. Евтиното финансиране поради ниските лихви и големите парични резерви на компаниите в отрасъла продължават да са добра предпоставка за развитието на бизнеса им. Изтичането на патенти на много успешни продукти е друг голям двигател за търсенето на сделки.

От друга страна, компаниите за генерични лекарства се опитват да се разраснат и да получат достъп до продукти с по-високи маржове на печалба. А производителите на медицинско оборудване също се стремят да засилят позициите си чрез придобивания.

Така че нормално е в дългосрочен план сливанията и придобиванията във фармацията и здравеопазването да продължат, дори и с цената на отстъпление през следващата година и напасване към новите регулаторни условия.
Общ фронт срещу бактериите

Повечето от водещите световни фармацевтични компании подписаха декларация по време на Световния икономически форум в Давос, с която секторът се ангажира в борбата срещу резистентните на лекарства супермикроби. Те призоваха правителствата да създадат нови икономически модели за антибиотици. Сред над 80-те компании са и петте най-големи производителя на лекарства по пазарна капитализация Johnson&Johnson, Roche, Novartis, Pfizer и Merck, както и AstraZeneca, GlaxoSmithKline и Sanofi. Компаниите са единодушни, че съществуващите антибиотици губят ефикасността си с по-голяма скорост от тази, с която учените разработват по-съвършени. Поради това смятат, че научната и развойната дейност трябва да бъдат приоритет в глобалната здравна политика. Компаниите са "готови да поемат своя дял" за по-големи инвестиции в нови антибиотици и опазване от прекомерната употреба на съществуващите лекарства, която в значителна степен е допринесла за нарастването на резистентността към лекарства. Неповлияването от лекарствата е резултат от мутирането на бактериите. За да не се разрасне проблемът, трябва непрекъснато да се създават нови антибиотици, но малко от тях са стигнали до комерсиално производство заради незначителните икономически стимули за него.

Бизнесът призовава правителствата да подкрепят новия търговски модел, който ще увеличи стимулите за изследвания и развойна дейност, но няма да насърчава свръхупотребата на създадените нови лекарства. Сред предложените решения са авансови плащания за антибиотици. Това трябва да прекъсне връзката между приходи и обем продадени лекарства. Освен това бизнесът се ангажира да допринесе за по-разумна употреба както на съществуващи лекарства, така и на нови.

Доклад от 2014 г. по проблема със супермикробите, изготвен по поръчка на британското правителство от екип, воден от бившия банкер в Goldman Sachs лорд Джим О'Нийл, показва мащаба на проблема. Авторите заключават, че ако не бъдат взети ефективни мерки срещу микробите, към 2050 г. от тях в света ще умират по 10 млн. души годишно. Дотогава това ще е причинило на глобалната икономика загуби от 100 трлн. долара.
Всички статии от Здраве

Това ли беше реформата?

Годината на очакването

Леко забавяне на ръста на фармацевтичния пазар

Сделки на по-бавни обороти

Големите световни болнични вериги

Проф. д-р Златица Петрова: Българската здравна система работи добре

Д-р Венцислав Грозев: Засега има само мълчалива съпротива срещу пръстовия идентификатор

Защо лекарствата си отиват

Национализация на държавното здравеопазване

Лимитите, или защо в болниците ограниченията са вредни

Д-р Николай Болтаджиев: Тенденцията е държавата да плаща по-малко за здравни услуги, а пациентът – все повече

Време е за информиран избор

Доц. д-р Димитър Петков: Съдовата хирургия е все по-щадяща към пациента

Д-р Калоян Давидов: България все още е в третия свят на урологията

Д-р Петко Карагьозов: Камъните в жлъчните канали трудно могат да се объркат

Пулс в чип

Д-р Явор Дренски: Персонализацията е бъдещето на медицината

Тъжната игра със статистиката, или защо детската смъртност не е преодоляна

Преодоляване на проблема "трета сливица" с помощта на хомеопатията

Сухо, по-сухо, кожата през зимата

Лекарство за медии

Стратегически дела за правата в здравеопазването

Нахрани имунитета

Мобилни (Х)App-чета

Здравните застраховки нарастват

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Слънчевият витамин 2 Слънчевият витамин

Недостигът или липсата на витамин D водят до нежелани последствия за организма

8 фев 2020, 3423 прочитания

Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло 4 Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло

Около 85% от бременните и над 60% от общото население страдат от дефицит на магнезий

24 дек 2019, 12676 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Здравните застраховки нарастват

90% от работещите в България обаче разчитат за лечението си само на здравната каса

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10