Годината на неразбирането
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Годината на неразбирането

Shutterstcok

Годината на неразбирането

Битката за разпределение на недостатъчния бюджет за здраве доведе до множество промени в нормативната уредба и недоволство сред пациентите, съсловията и бизнеса

Десислава Николова
2196 прочитания

Shutterstcok

© Shutterstcok


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.
Очакванията на здравния сектор към новото управление могат да се обобщят съвсем кратко - спокойствие и край на изненадващите законови лупинги и решения как да се управлява секторът.

Времето на несигурността и отрицанието, както и на видимото неразбиране от страна на властите на част от проблемите и силово налагане на решения, които не кореспондират с реалността. С това ще се запомнят последните месеци на предишното редовно правителство и на служебния кабинет.

Наследството на д-р Петър Москов в чисто законодателен план получи червени картони от Конституционния съд и Върховния административен съд по всички пунктове на промени през последните години. Първо беше отхвърлена идеята за разделяне на пакета, който плаща здравната каса, на основен и допълнителен, във ВАС паднаха и повечето медицински стандарти, здравната карта и пръстовият отпечатък в болниците. На практика от управлението му останаха само идеята за централизиран търг за покупки на болниците, който да провежда Министерството на здравеопазването. Големите минуси в процедурата бяха описани в жалби до Комисията за защита на конкуренцията в около 20 страници. Освен че търгът не решава по никакъв начин проблемите със задлъжнялостта на болниците към доставчиците и би принудил търговци на едро с лекарства и медицински изделия да доставят своите продукти на клиники, с които се виждат в съда за неизчистени стари задължения, процедурата дава инструмент за безконтролно манипулиране в ръцете на посредника, който организира търга – здравното министерство. Засега процедурата за 1.3 млрд. лв. не е започнала, но вероятно предстои.

В същото време служебният министър д-р Илко Семерджиев започна управлението си с отрицание на свършеното от Москов, амбициозна заявка за промени и го завърши в серия от няколко бурни скандала - със смените на директори и бордове на болници, с проблеми около фонда за лечение на деца, опит за назначение на негов близък в конфликт на интереси за заместник-директор на лекарствената агенция и обвинение от прокуратурата за това.

Фондът за лечение на деца

Ако има тема от работата на здравните институции, която да е особено чувствителна за обществото, това е работата на фонда за лечение на деца. През миналата година за пръв път конфликтът между министерството и управата на фонда доведе в здравна институция антитерористи. Обвиненията срещу Павел Александров се оказаха постановка още в самото начало, но той беше освободен. Наследникът му проф. Владимир Пилософ превърна институцията в мрачно и непрозрачно място, в което обществото няма представители, а родителите чакат без помощ някакво забавено решение за тежки заболявания. Смяната на проф. Пилософ около скандала за лечение на дете в чужбина обаче не помогна особено много правилата на фонда да престанат да пречат децата да бъдат лекувани. Наследничката му на поста например се оказа в ситуация, в която да се опитва с правилника на фонда да прескочи закон, но да не позволи на дете да се лекува.

Ако първата стъпка на новия кабинет беше вдигане на ембаргото върху опитите за инвитро процедури за забременяване, задължително втората трябва да бъде тази, която преустановява лутането в лабиринтите на администрацията на родители с болни и крайно нуждаещи се деца.

Нещо като успех

От краткия наситен сблъсък между Петър Москов и наследника му Илко Семерджиев, в който единият отричаше идеите на другия, на практика нямаше последствия. Единствено беше отменено въвеждането на пръстовия отпечатък в извънболничната помощ и аптеките, а пък междувременно съдът отмени самия пръстов отпечатък при приемане в болница. Именно той беше повод през миналата година да няма Национален рамков договор между здравната каса и Българския лекарски съюз. Затова подписването му през тази година и усилията на институциите могат да се приемат като успех и като връщане на договорното начало. В крайна сметка се оказа обаче, че макар и да имат по-гъвкави лимити, болниците отново ще получават по-малко средства от миналата година, защото бюджетът на здравната каса не е нараснал така, че да позволи необходимото увеличение на средствата.

В същото време дълговете на държавните и общинските болници са надхвърлили половин милиард лева и финансовото състояние на клиниките е все по-нестабилно. Според прогнозите на здравната каса очакваният дефицит е около 116 млн. лв., а засега тя няма никакво намерение да плаща надлимитната дейност на клиниките.

Какво е необходимо

Очакванията на здравния сектор към новото управление могат да се обобщят съвсем кратко - спокойствие и край на изненадващите законови лупинги и решения как да се управлява секторът, край на безцелното пестене на пари и истинско остойностяване на медицинските дейности. В здравния сектор все още има само един елемент с ясна, регулирана цена и това са лекарствата. Медицинските дейности обаче струват колкото пари има в бюджета на здравната каса и почти никъде стойността им не е реалната. За сметка на това на пациентите се налага да доплащат около 3.5 млрд. лв., колкото е и самият бюджет за здраве. Затова е време обществото да знае колко наистина струва здравето му и да реши откъде да финансира системата солидарно, а не поединично.

Фармацевтичният сектор

Изминалата година беше изключително предизвикателство за бизнеса заради честите промени в нормативната уредба и заради ценовия натиск и надеждата е, че през тази институциите ще водят по-тесен диалог с компаниите и пациентите и няма да им налагат дискриминационни административни решения за лечение, като например отпускане на лекарства по икономическа, а не по медицинска целесъобразност.

Попитахме мениджърите на фармацевтичните компании в топ 10:

- каква е била изминалата година за тяхната компания на българския и на световните пазари

- в кои сегменти са отбелязали ръст

- кои са новите им лекарства

- по какъв начин се отрази върху бизнеса им регулаторната рамка в България през миналата година

- как гледат на идеите на политическите партии за пестене на лекарства и прогенерична политика

- какви са прогнозите им за развитие на българския пазар през тази година.

Отговорите им можете да прочетете в текста "Топ 10 на фармацевтичните компании в България"
Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.
Очакванията на здравния сектор към новото управление могат да се обобщят съвсем кратко - спокойствие и край на изненадващите законови лупинги и решения как да се управлява секторът.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK