Болнични турбуленции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Болнични турбуленции

Болнични турбуленции

Клиниките продължават да се опитват да съществуват в рамките на лимитите на здравната каса

Десислава Николова
1509 прочитания

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.
Ако бюджетът на здравната каса не бъде преразгледан, болниците ще продължат да бъдат притиснати като в менгеме.

Само преди около три месеца представляващите Българския лекарски съюз, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Министерството на здравеопазването (МЗ) се снимаха усмихнати около подписания Национален рамков договор (НРД) за дейностите, които здравната каса ще заплаща от 1 април. В изявленията се намираха изрази като "по-гъвкави бюджети", "край на лимитите", "увеличаване на средствата в рамките на бюджета", "край на командно-административния модел и връщане на договорното начало" и, разбира се, "лошо наследство", което остави през тази година да се разплащат средства от предишната година. Тогава касата не изглеждаше да се притеснява от по-либералния си бюджет, а лекарите смятаха, че ще работят без лимити.

Няколко месеца след началото на годината обаче споменатите около 133 млн. лв. месечно за болниците наистина са факт, лимитите съществуват, а изплатените средства изглеждат по-малко от миналата година. През 2016 г. клиниките получиха общо 1.6 млрд. лв. и от лекарския съюз поставиха подписите си под договора с условието, че през тази година ще получат същите бюджети. В края на април, първия месец, в който клиниките трябва да подпишат новите си договори, се оказва, че текстовете съвсем не отговарят на първоначалното обещание. Или че поне една от двете договарящи се страни не може да смята правилно.

Гъвкав лимит

В момента вместо с едномесечен лимит болниците разполагат с тримесечен, като могат да постигат ръст на плащанията с 3%. До края на април 2016 г. болниците са получили 140.126 млн. лв., а през 2017 г. - 144.190 млн. лв. На пръв поглед средствата изглеждат повече, но намалението през следващите месеци с предстоящите договори изглежда драстично. Така се оказва, че в повечето клиники лимитите слизат под изплатените средства през 2016 г. И средствата са разпределени неравномерно по месеци през годината. От сдружението на областните болници настояха за преразглеждане на лимитите и обявиха, че няма да подпишат договори с касата. Държавните, общинските и частните болници в област Стара Загора поискаха временна парламентарна комисия, която да разследва начина, по който здравната каса разпределя бюджетите на болниците, и обявиха, че новите финансови рестрикции, които им предлага НЗОК, означават системно недофинансиране и неизбежно ще доведат до преустановяване на тяхната работа.

"Както и да се обясняват нещата, истината е една – за база за лимитите ни за месеците от първото тримесечие от НРД – април, май, юни, е взета дейността през декември, януари и февруари. През последните дни на декември получихме анекси към договорите, с които бюджетите ни бяха намалени с 10%. Към него добавяме януари, който беше един студен месец и през който пациентите ни не бяха много мобилни и нямахме много хоспитализации. Към тях добавяме февруари, който е с 28 дни", обясни председателят на националното сдружение на областните болници и директор на МБАЛ "Д­-р Тота Венкова" в Габрово д-р Нели Савчева пред zdrave.net. Тя допълва, че става въпрос за най-слабите месеци за лечебните заведения.

"Допълнително бюджетите се намаляват с още между 5% и 10% и ни се дава като бонус един трипроцентен буфер, на който ние трябва да се радваме. Крайно време е да се каже, че за истинска болнична медицинска помощ ние получаваме по-малко пари. Ако ти си имал 100 лева през 2015 г., те са станали са 90 лева през 2016, а сега получаваш 81, като ти дадат 3% отгоре, повече ли получаваш в сравнение с бюджета си преди две години", допълва д-р Савчева пред zdrave.net.

Така на практика болниците получават увеличени разходи за заплати заради нарастването на осигуровките и минималната работна заплата, не могат да инвестират никакви собствени средства в клиниките, защото те не им стигат за заплати и лечение на пациентите, а освен това трябва да се справят с дълговата си експозиция, която само за държавните и общинските болници е надхвърлила половин милиард лева и продължава да се увеличава.

Какво да се прави

"Хаосът в здравеопазването продължава. На всички болници бюджетите в сравнение с миналата година са намалени с 10-15%, защото надзорният съвет на касата така е преценил. Намалени са средствата и в доболничната помощ – за миналия месец това е с 11 млн. лв., за сметка на профилактичните прегледи и за сметка на направленията", коментира д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници в България. Той допълва, че според него средствата се преразпределят, за да запълнят дефицита на НЗОК за плащания за лекарства, и от това страдат болниците.

"Освен това няма никаква воля да се промени това разпределение – от една страна, се намаляват бюджетите, а от друга страна, НЗОК поставя повече изисквания към болниците и оскъпява лечението", казва д-р Болтаджиев. Посочва като пример удължения задължителен болничен престой, който също е лимит, не по-добър от самия лимит на болниците, защото предполага пациентите да са в болницата, когато вече нямат нужда от това.

Съществуват и съвсем нови изисквания, които, изглежда, са писани само за няколко специалисти. Такива например са изисквания към ортопедите да представят удостоверение, че могат да имплантират тазобедрена става. "Оказва се, че в България има само трима души, които имат такива удостоверения, издадени в Германия. В България не се издават. Впоследствие в здравната каса е представен списък с още 10 души, които притежавали такива. Имаме много абсурдни изисквания, които оскъпяват дейността", допълва председателят на сдружението. Според него рецептата за справяне със ситуацията при вече гласуван бюджет е съдебна. Сдружението атакува в съда наредбата за основния пакет дейности, заплащани от НЗОК, и иска спиране на действието й.

"Върху тази наредба се базира целият Национален рамков договор. Тя е от месец май миналата година, целият служебен рамков договор, както и досегашният ще бъдат обявени за нищожни, защото НРД се сключва заради тази наредба и се заплаща по нея. Причината е, че когато е издавана, тя се позовава на отменен от Конституционния съд текст, с който пакетът, заплащан от здравната каса, беше разделен на основен и допълнителен. След като този текст е отпаднал, наредбата трябва да бъде отменена. Не е проблемът дали съдът ще се произнесе, че е нищожна, а кога", смята д-р Болтаджиев.

Ако бюджетът на здравната каса не бъде преразгледан, болниците ще продължат да бъдат притиснати като в менгеме.

"Решението е или да се ликвидира дейността им, или да се увеличава доплащането, а то може да идва само от джоба на пациентите", заключава той.

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.
Ако бюджетът на здравната каса не бъде преразгледан, болниците ще продължат да бъдат притиснати като в менгеме.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK