Д-р Нина Янчева: Хетеросексуалните пациенти не се възприемат като застрашени от ХИВ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Д-р Нина Янчева: Хетеросексуалните пациенти не се възприемат като застрашени от ХИВ

Д-р Нина Янчева: Хетеросексуалните пациенти не се възприемат като застрашени от ХИВ

Терапията за заболяването трябва да се приема цял живот

Десислава Николова
16712 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.

Профил

Д-р Нина Стоянова Янчева–Петрова, дм, е началник на Отделението за придобита имунна недостатъчност на СБАЛИПБ "Проф. Ив. Киров". Родена е през 1975 г. в София. През 1998 г. завършва с отличие медицина в Медицински университет - София. Непосредствено след дипломирането си до януари 2000 г. работи като лекар изследовател в Институт по експериментална морфология и антропология на БАН. След спечелване на конкурс за асистент от януари 2000 г. е в Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на МУ - София, където последователно става старши и главен асистент. През 2003 г. придобива специалност медицинска паразитология, а през 2009 г. придобива втора специалност инфекциозни болести. През юли 2015 г. д-р Янчева защитава успешно дисертационен труд на тема "Усложнения на антиретровирусната терапия при ХИВ позитивни пациенти". От 2008 г. е лекар в Отделението за придобита имунна недостатъчност на СБАЛИПБ "Проф. Ив. Киров", като от този януари е началник на същото отделение.

Кои са най-честите начини за заразяване с вируса на СПИН?

- Основните механизми за инфектиране с ХИВ вируса са полов път, с кръв и кръвни продукти и вертикален – от майката на плода. Основните рискови групи са две: едната са мъже, които правят секс с мъже - в настоящия момент повече от 80% от новооткритите пациенти са от тази рискова група. Другата рискова група друга са хора, които употребяват венозни наркотици, като през последните години се наблюдава намаляване техния брой. Значително по-малък е и броят на жените, които са инфектирани с ХИВ. По отношение на майчино-феталната трансмисия (заразяване на плода по време на бременност или раждане от ХИВ позитивна майка) - броят на децата, които са инфектирани с ХИВ, е много малък у нас. Ако се регистрира ХИВ инфекция по време на бременността или се знае ХИВ статусът на бременната жена, тя провежда антиретровирусна терапия, която предпазва плода от инфектиране. В нашето отделение, което мониторира над 800 ХИВ инфектирани пациенти, проследяваме и лекуваме само три деца, инфектирани с ХИВ. За последната година от всички деца, които са родени от ХИВ позитивни майки, само едно е с положителен резултат. Майката е от ромски произход, не е лекувана по време на бременността, защото при тази група е трудно да се постигне проследяване и придържане към терапията.

Защо най-голямата група новозаразени е точно тази, не използват ли предпазни средства?

- Мъжете, които правят секс с мъже, са рискова група със своите специфични поведенчески особености. Голяма част от тях твърдят, че използват предпазни средства, но това, което са споделяли, е, че има места, в които се събират – клубове, в които обичайно се практикува необезопасен секс. От друга страна, хомосексуалните мъже знаят, че са с повишен риск за тази инфекция, и се изследват сравнително често. Така при тях инфекцията се открива и сравнително рано и в тази група е много малък процентът на т.нар. Late presenters - пациенти, които се диагностицират в напреднал стадий на инфекцията (СПИН). Парадоксът е, че пациентите, които са заразени по хетеросексуален механизъм, тъй като не се възприемат за застрашени от това заболяване, съответно не се и изследват. Много често при тях заболяването се открива в напреднал стадий и след като са преминали през няколко други болници и са лекувани с други диагнози.

Какви са симптомите, при които трябва да се потърси лекарска помощ?

- След инфектирането в рамките на няколко седмици до няколко месеца може да има симптоми на т.нар. остра ХИВ инфекция. Симптомите са увеличени лимфни възли, повишена температура, обрив, диария, ранички в устната кухина или по половите органи. При значително напредване на заболяването една от проявите е редукция на телесното тегло - пациентите губят за няколко месеца над 10 килограма. Друга честа клинична проява е неясно температурно състояние, което понякога продължава повече от един месец. Много често при напредване на имунния дефицит се наблюдават рецидивиращи бактериални и гъбични инфекции. Туберкулозата също е честа придружаваща инфекция при ХИВ инфектираните пациенти. При тях също така по-често се срещат някои злокачествени заболявания - например лимфоми, сарком на Капоши и т.н.

Как успявате да убедите пациентите, че става въпрос за хронично заболяване, което би могло да се овладее?

- За да попадне един пациент при нас, той трябва да получи протокол за потвърдена ХИВ инфекция. Този протокол се издава след доказване на инфекцията в потвърдителната лаборатория на Института по вирусология. С този протокол пациентът може да се регистрира в някое от отделенията за пациенти с ХИВ - в София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен. Завеждането на отчет на пациента, проследяването и лечението му се осъществяват само ако той желае и се регистрира в някое от тези отделения. Проследяването на пациентите и лечението им е безплатно за тях. Когато се придържат към терапията си, продължителността на живота им не се различава съществено от продължителността на живота на хората без ХИВ инфекция. Разбира се, първоначалната диагноза е шок за всеки пациент, но когато видят, че има пациенти като тях, които се лекуват от много години и живеят добре, приемат, че болестта им е хронично заболяване, което изисква ежедневно лечение, но не е смъртна присъда.

Първият пациент, който е регистриран в България през 1987 г., е жив и до настоящия момент. Проследява се и се лекува в нашето отделение и е в добро общо състояние.

Притесняват ли се пациентите в момента, в който е открита инфекцията, и от какво най-много?

- Най-много се притесняват от това, че ще бъдат отхвърлени от обществото, ако се разбере диагнозата им. Повечето от тях са интелигентни хора, които четат, интересуват се, виждат в литературата, че ХИВ инфекцията е хронично заболяване, което с подходящите медикаменти и придържането към тях не прогресира и е с дълга продължителност на живота. Те не се притесняват вече от това, че ще загинат бързо, което е бил основният страх преди години. Основното им притеснение е от стигмата - че ще разберат близките им, че могат да загубят работата си, приятелите си. Имаме двойки, при които другият партньор е негативен и притеснението е дали ще останат заедно. Някои пациенти се страхуват дали ще могат да имат деца. Разбира се, ние им обясняваме, че на фона на терапията няма проблем да имат деца и тези деца да не бъдат инфектирани с ХИВ. За съжаление имат проблем и когато им се наложи да се консултират с лекари от други специалности. Случвало се е, когато кажат, че са ХИВ позитивни, да не им се оказва необходимата медицинска помощ.

Това ме учудва.

- При спазване на необходимите правила рискът за инфектиране на медицински персонал е минимален. Рискът да се зарази лекарят или медицинският персонал с хепатит В или хепатит С при убождания, при изпръскване с кръв е 100 пъти по-висок, отколкото с ХИВ. Истината е, че стигмата за ХИВ пациентите е по-голяма. Не съм чувала за отказ да се обслужват и лекуват пациенти с хепатит В или С, но за пациенти с ХИВ е факт.

Сега подготвяме такъв проект за обучение на лекари от други специалности относно ХИВ инфекцията. Целта на обучението е да запознаем колегите със заболяването и с риска за тях. Важно е да се знае, че има профилактика. Нарича се постекспозиционна профилактика – комбинация от няколко антивирусни медикамента, които се приемат 30 дни, ако лекарят или друг медицински персонал се убоде, нарани с хирургичен инструмент или има изпръскване на кръв в очите от ХИВ позитивен пациент. Всяка година имаме случаи на лекари, лаборанти, медицински сестри, които са имали рискова експозиция и на които провеждаме постекспозиционна профилактика. Истината е, че в България няма лекари и въобще медицински персонал, които да са се инфектирали с ХИВ от пациент.

Кои са причините част от пациентите да не приемат редовно терапията си?

- През 90-те години на миналия век се въвежда т.нар. високо активна антиретровирусна терапия (HAART) за лечение на ХИВ инфекция. Тази терапия представлява комбинация от няколко медикамента, които въздействат на различни етапи от размножаването на вируса. Антиретровирусните медикаменти въздействат на различни ензими, които участват в жизнения цикъл на вируса. Първите такива комбинации обаче са се състояли от над 10 хапчета на ден. Този голям брой таблетки, както и тежките им странични ефекти са били голям проблем за пациентите. С годините броят на приеманите медикаменти на ден значително намалява. Има шест групи медикаменти, от които се правят тези комбинации. За всеки пациент се преценява коя комбинация е най-подходяща. Съобразяваме се с редица показатели – възраст на пациента, придружаващи заболявания, фамилна обремененост, начин на живот и т.н. Съвременните режими на лечение, т.нар. първа линия антиретровирусна терапия, се състоят от една, две или три таблетки на ден. Разбира се, че повечето пациенти предпочитат режимите, които се съдържат в една таблетка дневно. В развитите страни има седем такива режима, в България за момента е регистриран само един. Този режим обаче е сравнително скъп, което рефлектира в това, че сравнително малко на брой пациенти можем да лекуваме с него.

Как свикват пациентите с диагнозата?

- Ние полагаме усилия в тази насока, но по-професионална е работата на психолога. В отделението има психолог, който има значителна роля в това пациентът да приеме диагнозата си. Зависи, разбира се, и от пациентите. С ромските групи е трудно да се работи. Начинът на мислене при повечето пациенти от тази общност е, че не могат да приемат, че това е заболяване, което изисква приемане на лекарства цял живот. Те много често си спират лечението и идват само тогава, когато се чувстват много зле.

Ако пациентът приема редовно терапията си, той престава ли да бъде заразен?

- Една от целите на антиретровирусната терапия е достигане на оптимална вирусна супресия, или т.нар. неопределим вирусен товар. Това означава, че стандартните тестове не установяват вирусни копия в кръвта. Така пациентът на практика става незаразен. По този начин се ограничава и разпространението на болестта и затова в съвременните ръководства за лечение на ХИВ се препоръчва да бъдат лекувани всички ХИВ инфектирани пациенти, независимо от степента на имунен дефицит. Когато аз започнах да работя с ХИВ инфектирани пациенти през 2008 г., антиретровирусна терапия се започваше, когато напредне имунният дефицит. Редица клинични проучвания доказаха, че колкото по-рано се започне терапията, толкова по-добре се възстановява имунната система, което води до намаляване не само на ХИВ свързаните заболявания, но и на несвързаните с ХИВ заболявания - кардиологични, бъбречни, злокачествени заболявания при тези пациенти.

Повече или по-малко новооткрити случаи имате през последните години?

- Броят се запазва приблизително еднакъв през последните години - около 200 новооткрити пациенти на година.

Според вас на какъв период от време трябва да се правят изследвания за наличие на вируса?

- За хора в сексуално активна възраст един път годишно е добре да имат такова изследване.

Интервюто взе Десислава Николова

Този текст е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.

Профил

Д-р Нина Стоянова Янчева–Петрова, дм, е началник на Отделението за придобита имунна недостатъчност на СБАЛИПБ "Проф. Ив. Киров". Родена е през 1975 г. в София. През 1998 г. завършва с отличие медицина в Медицински университет - София. Непосредствено след дипломирането си до януари 2000 г. работи като лекар изследовател в Институт по експериментална морфология и антропология на БАН. След спечелване на конкурс за асистент от януари 2000 г. е в Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на МУ - София, където последователно става старши и главен асистент. През 2003 г. придобива специалност медицинска паразитология, а през 2009 г. придобива втора специалност инфекциозни болести. През юли 2015 г. д-р Янчева защитава успешно дисертационен труд на тема "Усложнения на антиретровирусната терапия при ХИВ позитивни пациенти". От 2008 г. е лекар в Отделението за придобита имунна недостатъчност на СБАЛИПБ "Проф. Ив. Киров", като от този януари е началник на същото отделение.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.