Лекарства с ограничение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лекарства с ограничение

Shutterstcok

Лекарства с ограничение

Предложенията за мораториум върху заплащането на нови медикаменти означава, че властите се отказват да управляват лекарствения сектор.

Десислава Николова
4646 прочитания

Shutterstcok

© Shutterstcok


Няма друга европейска държава, в която да е въвеждана масова забрана за заплащане на нови терапии за определен период от време.

Новината за увеличението на бюджета на здравната каса през следващата година със значимата сума от над 400 млн. лв. се загуби в двете предложения за мораториум през следващата година - на плащането на нови лекарства и на нови дейности и болници. Според представителите на фармацевтичните компании това предложение е изненада от гледна точка на това, че правителството предоставя допълнителни средства в значително по-голям обем на здравеопазването в сравнение с предходни години.

"Това безспорно означава, че на здравеопазването се гледа като на инвестиция в здравето и благосъстоянието на нацията и е наистина един от приоритетните сектори, и то не само на хартия. На този фон за съжаление позитивите от това решение на правителството бяха почти напълно изтрити от решението нови лекарства и нови дейности да не се заплащат през 2018 година", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, която обединява представителствата и търговските компании в България на международните компании, производители на оригинални лекарства. Според него поне по отношение на лекарствата в България има стройна система, на базата на която се взима решение дали даден медикамент да бъде плащан с публични средства. "Първо имаме оценка на новата терапия от Комисията по оценка на здравните технологии – нещо, което се прави само за лекарствата. Никакви други нови технологии не минават през тази оценка. Комисията на базата на научни данни решава каква е ползата от тази нова терапия за пациентите, дали тя е ефективна и има ли смисъл да се плаща. В момента, в който терапията получи препоръка за плащане, следват преговори за отстъпка с НЗОК. Тоест една нова терапия, за да влезе в реимбурсация, първо, трябва да премине оценка на здравните технологии и да бъде препоръчана, второ, трябва да е заплащана в други европейски държави, трето, да се утвърди най-ниската цена от 10 европейски държави, четвърто, с НЗОК да се договори отстъпка от тази най-ниска цена за постигане на максимално изгодни условия за България и, пето, да се поеме ангажимент за връщане на НЗОК на 10% от това, което касата е платила за всички лекарства без аналог на компанията. Тоест имаме една система, която, ако бъде управлявана добре, може да отсее тези терапии, които са нужни за българските пациенти, да ги допусне в реимбурсация при специални и изгодни за България условия", казва Деян Денев. Той е на мнение, че ако системата за реимбурсиране на лекарства се управлява добре, тя ще произведе нужния резултат в полза на обществото.

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

"Мораториумът на практика означава, че властите се отказват да управляват и вземат решение в областта на лекарствената политика, което на пръв поглед изглежда лесно. На практика обаче то няма да реши проблемите, а само ще ги задълбочи. Има случаи, в които терапиите, за които говорим, са по-изгодни за НЗОК, отколкото плащаните в момента. Тоест няма да има възможност за конкуренция между различните терапии, каквито примери сме виждали в близкото минало. Например навлизането на трета терапия за лечение на хепатит С от началото на 2017 г. доведе до значително падане на разходите на здравната каса за лечение на един пациент. Ако този мораториум беше въведен в края на 2016 г., това нямаше да се случи. Щеше да има по-малко възможности за лечение на по-висока цена. Някои от медикаментите, които биха били засегнати от мораториума, са за такива заболявания, за които до момента не е имало лечение. Тоест говорим за животоспасяваща терапия. Има случаи, в които новите медикаменти подобряват придържането на пациента към терапията. Например таблетна форма на фона на инжекции до момента. Всичко това са значителни стъпки в терапията, които при добро управление на системата могат да стигнат до България, без да се налагат панически стъпки като мораториум", отбелязва Деян Денев.

Къде другаде има мораториум

Според изпълнителния директор на асоциацията няма нито една европейска държава, в която да е взето решение да не се допускат новите терапии за реимбурсация за период от една или две години. Разбира се, има случаи, при които здравните институции във всяка държава да решат да плащат или не дадена терапия.

"На базата на оценка на научни данни системата може да се реши да не плаща дадена терапия. Но това не е мораториум. Това е принципно решение на базата на научни данни. Мораториумът е безпринципно решение. То е безпринципна забрана за заплащане на нови медикаменти, независимо от това дали те са по-добри за пациентите и по-изгодни за касата. В случая говорим за около 20 различни лекарства, които са минали през Комисия за оценка на здравните технологии, оценени са като нужни за българските пациенти, някои вече са договорили отстъпки с НЗОК и въпреки това поради мораториума няма да стигнат до пациентите", отбелязва Денев.

Безполезни мантри

Според него напоследък в България твърде често започва да се повтаря мантрата, че много средства се харчат за лекарства.

"Нека погледнем числата. За тази година разходът на касата за лекарства плюс средствата, които болниците отделят от стойността на клиничните пътеки, се очаква да бъде 1.2 млрд. лв. при общи разходи 3.6 млрд. лв. за лекарства, това е точно една трета, около 30%. Казусът е, че от тези 30% една пета е ДДС. Във всички европейски държави в ЕС с изключение на Германия и Дания или няма ДДС върху лекарствата в реимбурсация, или е значително по-ниско. Върху всички останали плащания на НЗОК, например за болнична и извънболнична помощ, ДДС не се начислява. Тоест реалният разход за лекарства в България, плащани от здравната каса, при диференцирана ставка на ДДС нямаше да е 30%, а 25%. Плащанията за лекарства щяха да са абсолютно съпоставими като процент от общите разходи за здраве с всички останали източноевропейски държави. Несъразмерната тежест на разходите за лекарства в бюджета на НЗОК се дължи на ДДС, който държавата прибира. Липсата му или диференцираната ставка би довело до по-съизмеримо съотношение", коментира Денев.

Другото често повтаряно твърдение е, че здравната каса плаща много нови лекарства. "От 2010 г. фармацевтичната индустрия в Европа прави сравнение колко от новите терапии, които са с централно разрешение за употреба в ЕС, са достъпни за пациентите в отделните държави. Разбира се, западноевропейските държави плащат средно около 95% от новите терапии, които ЕС разрешава, считайки ги за ефикасни и нужни за пациентите си. В Източна Европа процентът е между 30 и 50, при някои държави дори и по-малко. В България 40% от новите молекули с централно разрешение за употреба в ЕС стигат до пациентите чрез системата за плащане от обществените фондове. Да се твърди, че България плаща всичко ново, е много далеч от истината; 40% е един оптимален процент за Източна Европа. Ясно е, че източноевропейските държави не могат да си позволят всички нови терапии, както западноевропейските страни могат, видно, че системата на филтрация работи, както и че има сериозни неравенства по отношение на достъпа до нови терапии между Западна Европа и Източна Европа, в това число България", казва Деян Денев.

Той допълва, че не само че България не покрива всички нови лекарства, но и тези, които започва да плаща, идват в България много късно в сравнение с останалите европейски страни.

"Същото това проучване изчислява, че средно 800-900 дни отнема включването за плащане от НЗОК, след като лекарството получи разрешение за употреба. Някои терапии могат да дойдат за 300 дни, други терапии трябва да чакат три години, за да стигнат до българските пациенти. Продуктите, за които в момента говорим, за тези нови терапии, които чакат реимбурсация, тоест вече са препоръчани от Комисията по ОЗТ и вече се реимбурсират в почти цяла Европа, но поради мораториума ще бъдат спрени – повечето от тях са с разрешение за употреба от 2015 година в ЕС, някои от тях през 2016, от 2017 няма нито един, разбира се. Това са продукти, до които от 2016 пациентите в повечето европейски държави имат достъп. Българските пациенти ще трябва да чакат до 2019, ако мораториумът влезе в сила. Ние вече имаме сериозно забавяне. Мораториумът само ще го задълбочи", смята Денев.

Какво е решението на индустрията?

"На първо място ми се струва, че ако предложението за мораториум го нямаше в проектозакона за бюджета на здравната каса, обществената реакция към бюджета щеше да е по-скоро много позитивна. Обществото щеше да припознае, да приветства увеличението за средствата за здраве. Критики винаги би могло да има, разбира се, но те нямаше да са преобладаващи, както се получи в момента", коментира Денев.

Той допълва, че индустрията е подкрепила въвеждането на оценка на здравните технологии в България, защото "знаем, че това е необходим механизъм, за да се отсяват нужните за пациентите в България терапии. Това е необходим филтър. Властите и обществото трябва да са убедени, че когато заплащат дадена терапия от нея има смисъл".

"Ние приехме въвеждането на процедура за договаряне на отстъпки с НЗОК. Индустрията приема, че трябва да има оценка на здравните технологии, и приема, че трябва да има преговори за изгодни за България условия и конфиденциални отстъпки. Ние подкрепяме оптималното функциониране на тази система и нейното развиване", отбелязва Денев. Той допълва, че размерът на договаряните отстъпки, които иновативната индустрия е предоставила на здравната каса през тази година, е 130 млн. лв.

"Ние разбираме нуждата от компромиси в името на това новите терапии да стигат до пациентите. Следващата година според мотивите в проектозакона за бюджета на здравната каса се очаква отстъпките да нараснат на 160 млн. лева. Този компромис е нужен само за да могат българските пациенти да получат достъп до нови лекарства, а, изглежда, има опит това да не се случва. Кому са нужни тези отстъпки тогава", заключава Денев.

Няма друга европейска държава, в която да е въвеждана масова забрана за заплащане на нови терапии за определен период от време.

Новината за увеличението на бюджета на здравната каса през следващата година със значимата сума от над 400 млн. лв. се загуби в двете предложения за мораториум през следващата година - на плащането на нови лекарства и на нови дейности и болници. Според представителите на фармацевтичните компании това предложение е изненада от гледна точка на това, че правителството предоставя допълнителни средства в значително по-голям обем на здравеопазването в сравнение с предходни години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK