Д-р Даниела Дариткова: Първата стъпка към реформите трябва да бъде здравната информационна система
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Д-р Даниела Дариткова: Първата стъпка към реформите трябва да бъде здравната информационна система

"Трябва да се оптимизира управлението на държавните болници, защото, поставени при едни и същи условия, ние виждаме лечебни заведения, които функционират със стабилно финансово управление, и такива, които са в изключително незавидно положение," отбелязва д-р Даниела Дариткова.

Д-р Даниела Дариткова: Първата стъпка към реформите трябва да бъде здравната информационна система

Председателят на Комисията по здравеопазване в Народното събрание пред "Капитал"

Десислава Николова
3685 прочитания

"Трябва да се оптимизира управлението на държавните болници, защото, поставени при едни и същи условия, ние виждаме лечебни заведения, които функционират със стабилно финансово управление, и такива, които са в изключително незавидно положение," отбелязва д-р Даниела Дариткова.

© Цветелина Белутова


"Дисбалансите в здравната система не са само финансови, но от тях произтичат и всички последващи дисбаланси, които са във взаимоотношенията между различните нива на системата, между отделните специалности."

Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.

Кои са най-големите предизвикателства пред законодателството през този парламентарен сезон?

- Най-голямото предизвикателство, разбира се, беше Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина, който успяхме много организирано да приемем на второ гласуване в здравна комисия. Сега предстои процедура по нотификация на текстовете в Европейската комисия. Това се извършва за пръв път в рамките на законодателната ни дейност – да изпратим текстове, които са утвърдени от комисията на второ четене. Досега винаги подобна процедура е минавала през Министерския съвет. Смятам обаче, че е правилно здравната комисия да нотифицира, защото първоначалната концепция за решаване на проблема с паралелната дистрибуция на лекарства претърпя коренна промяна в приетите и утвърдени от народните представители текстове. Сега ще очаквам решението на Европейската комисия с евентуални забележки или пък потвърждение на предприетите от нас мерки. След това вече ще имаме възможност да коригираме някои от текстовете, преди да бъдат окончателно приети в пленарната зала, за да бъдат в синхрон с европейското законодателство и еднакво добре приети от всички страни членки.

Смятате ли, че най-ниската цена на лекарствата в ЕС и липсата на диференцирана ставка на ДДС са причина за големия интерес към паралелната търговия. Необходим ли е друг инструмент, който да регулира цената, например средно аритметично от трите най-ниски цени?

- На този етап ние търсихме решение как да защитим интереса на българските граждани, защото така или иначе Договорът за ЕС дава право на свободно движение на стоки, хора и услуги. Само че се допуска ограничение тогава, когато са застрашени животът и здравето на хората. В този случай ние търсихме такова решение, което да гарантира достатъчни количества лекарствени продукти за българските пациенти. И в рамките на тази философия е нашето законодателно предложение. Разбира се, трябва да се търси първопричината. Така или иначе паралелната дистрибуция е легална форма на търговия, която позволява, от една страна, да се осигури достатъчно количество медикаменти за всички страни - членки на ЕС, и да се регулират цените основно на иновативните медикаменти, защото те са обект на този вид търговия. Смятам обаче, че трябва да се размишлява именно в посока на това как да се защити интересът на българските граждани, защото дефицитът на медикаменти настъпва не само в резултат на паралелна търговия. Дефицитът е резултат от изтегляне на медикаменти от българския пазар заради най-ниската цена, която не устройва притежателите на разрешения за употреба. На този проблем също трябва да се търси решение, защото много от тези медикаменти са базисни в тежки онкологични и други важни терапии. По този въпрос категорично ще продължим да търсим решения, за да може наистина да се преодолее дефицитът на лекарства във всичките му форми и варианти.

Предстои Министерството на здравеопазването да представи идеята си за нов модел на финансиране на системата, а в програмите на повечето партии е заложена демонополизация на здравната каса. Какви са вашите очаквания към модела?

- Откровено признавам, че не съм запозната с работната група, която извършва анализ и която ще прави предложения за нов модел на финансиране на здравната система. А оттам вече ще се определя и структурирането на сектора. Факт е, че сегашният модел създава повече затруднения както при управлението на сектора, така и за потреблението на услугите в него, т.е. той трябва да бъде усъвършенстван. Усъвършенстван от гледна точка на финансовите инструменти, защото с осемте процента здравна вноска, един здравен фонд и неясно регламентирани неформални плащания в системата ние създаваме риск както за пациентите, така и за практикуващите в сектора. Медицинската наука се усъвършенства непрекъснато, навлизат нови методи на лечение, те трябва да намерят своето място в осигуряването на здравни услуги на гражданите. В повечето случаи те са твърде скъпи и е ясно, че в рамките на бюджета на НЗОК, който се реализира от тази здравна вноска, ще трябва да се търсят други нормативни решения, за да се включи един или друг нов метод на терапия. Затова усъвършенстването на финансирането на здравната система и ясното му регламентиране ще защити интереса на българските граждани и това трябва да е ангажимент на управлението, след като здравната система вече почти 18 години функционира по този механизъм.

Кои са най-тесните места в системата? Вие самата давате нощни дежурства в болницата в Смолян поради липсата на лекари в района, млади лекари напускат страната, по-възрастните не са мотивирани да работят за толкова ниско заплащане, как може да се реши този въпрос?

- Дисбалансите в системата не са само финансови, но от тях произтичат и всички последващи дисбаланси, които са във взаимоотношенията между различните нива на системата, между отделните специалности. За съжаление има специалности, които са предпочитани, защото по една или друга причина се оказват по-добре овъзмездени финансово от други. На това се дължи и дефицитът на педиатри в много от регионите на страната, на инфекционисти, на патоанатоми и на други специалности, които са се озовали в непривилегировано положение заради сегашния механизъм на заплащане на болничната помощ. Ако не променим този механизъм на заплащане, няма да можем да преодолеем и всички останали настъпили изкривявания във времето в системата на здравеопазване. Няма да преодолеем нито кадровия дефицит, нито липсата на ясен път на пациента в българската здравна система.

Вие продължавате да практикувате и виждате отблизо всички нива на системата. Къде най-скоро трябва да настъпи промяна – в Спешната помощ, при личните лекари, в извънболничната или болничната помощ?

- Промяната трябва да върви комплексно. Беше грешка, когато в края на 90-те години реформата започна само в извънболничната помощ. Това още тогава създаде този дисбаланс и нарушени взаимоотношения, които във времето не можахме да преодолеем. Смятам обаче и винаги изключително много съм държала това да бъде първи наш приоритет, че без адекватна информационна система няма как да променим функционирането на системата, да направим адекватен анализ и да може да заложим промените по начин, който почива на ясната информационна достоверност в момента. Затова първото, което трябва да се реализира, е единната национална здравна информационна система.

Искрено се надявам, че някои от елементите й трябва да се случат до следващата година, защото темповете са незадоволителни и наистина имаше забавяне заради постоянната смяна на екипите на Министерството на здравеопазването. Информационната система ще ни даде основите, които ще определят и възможността за по-нататъшна реформа - регистри, здравни досиета, връзка между отделните изпълнители на медицинска помощ. Ето нещо, което е елементарно според специалистите в IT сектора, а именно въвеждането на електронна рецепта, се бави вече много години. А това ще даде възможност за по-голяма оперативност, облекчаване работата на лекарите, които предписват рецепти, ще облекчи работата на фармацевтите, които отпускат лекарствата, ще има по-добра отчетност и възможност за оперативен анализ на разходите с откриване на отклоненията. От друга страна, ще се минимализират грешките. Всичко това е в интерес на пациента в крайна сметка. Поне това да се случи в рамките на следващите месеци, ще бъде едно добро начало, макар че имаме много по-големи очаквания.

При този и предишния екип на здравното министерство прокуратурата за пръв път влиза във всички държавни болници, а в момента проверява половината от тях. Според вас това добър сигнал ли е и кои са наложителните промени, които да доведат до по-добро управление на държавната собственост?

- Ясно е, че трябва да се оптимизира управлението на държавните болници, защото, поставени при едни и същи условия, ние виждаме лечебни заведения, които функционират със стабилно финансово управление, и такива, които са в изключително незавидно положение. Това води до здравен риск за населението в региона, защото обикновено големите държавни областни болници са гръбнакът на здравеопазването и са структурите, които гарантират достатъчна медицинска помощ в областните градове. Прокуратурата върши своята работа. МЗ би следвало чрез своите представители в бордовете на тези болници внимателно да наблюдава всички решения, които се взимат, и всички сключени сделки да не ощетяват съответните структури. Това не се е случвало във времето, както се оказва, което определено е дефицит на управленска воля.

Ваш стремеж като председател на здравната комисия винаги е бил комисията да взема решенията си с консенсус. Лекарственият закон ли беше най-трудното ви решение през последните месеци?

- Винаги съм твърдяла, че сектор здравеопазване трябва да се пази от политизиране и политическа употреба, защото само тогава могат да се намерят решения, които да бъдат консенсусни и устойчиви във времето. Балансът на интереси е труден. При Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се постарахме да чуем всички заинтересовани страни и максимално да балансираме интересите на пациенти, бизнес и институции. Надявам се, че сме го постигнали. Аз винаги съм се вслушвала внимателно и във всички критики и предложения от страна на колегите от опозицията и когато те са конструктивни, ние категорично сме ги подкрепяли. Това е стилът на работа на здравната комисия и се надявам този механизъм на функциониране да даде едни наистина стабилни законодателни решения, защото големият проблем на нормотворчеството в сектор здравеопазване е неговата разнопосочност, неустойчивост и непоследователност във времето. Аз се опитвам да убедя много млади юристи, които навлизат сега в попрището на правото, да специализират в областта на медицинското право и здравното законодателство, защото определено има дефицит на кадри в тази област. Изключително важно e повече експерти да ни помагат в търсенето на съвършената юридическа форма в законодателната дейност.

Интервюто взе Десислава Николова

"Дисбалансите в здравната система не са само финансови, но от тях произтичат и всички последващи дисбаланси, които са във взаимоотношенията между различните нива на системата, между отделните специалности."

Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK