Кой е адресът на здравните институции?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой е адресът на здравните институции?

Shutterstock

Кой е адресът на здравните институции?

През последните шест месеца последната инстанция за решаване на проблемите в сектора е лично министър-председателят

Десислава Николова
1102 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


През следващите месеци трябва да влезе в сила Националната здравна карта, както и здравният министър да предложи и нов модел на финансиране на здравната система.

Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.

След последната смяна на екипа в здравно министерство и осветения от управителя на здравната каса проблем с неизплатените дългове към европейските здравни каси, след който касата няма действащ управител, в здравния сектор е ясен един факт. Не, не че министерството и касата са филиали на финансовото министерство, както често се шегуват лекарите и фармацевтите. Ясно е, че най-важните решения и санирането на конфликтите в сектора през последните месеци бяха взети лично от премиера Бойко Борисов и че той е последната инстанция, пред която може да се говори, оспорва и протестира.

Предложеният от здравно министерство мораториум върху заплащането от здравната каса на нови лекарства, който щеше да засегне близо 8700 тежко болни хора, беше одобрен на две четения, а после беше отхвърлено и президентско вето върху него. Премиерът Бойко Борисов обаче се намеси в последния момент и в крайна сметка мораториумът беше отменен. Позорният факт, че собствените му депутати бяха принудени да говорят за нови молекули, да наричат експериментални лекарства продукти от 2009 г. и да не чуват протестите на болните, беше бързо забравен.

Лично премиерът се намеси и в случая с Националния рамков договор между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. След като седмици наред управляващите се опитваха да отрекат мащаба на задълженията към европейските здравни каси, за който беше предупредил управителят на касата проф. Камен Плочев. Самият Плочев беше порицан, че е постъпил политически некоректно, като е осведомил всички народни представители за проблема, а не го е оставил за решаване само в рамките на управляващата коалиция. Така, без да иска, той даде възможност на опозицията да се упражнява върху способностите на екипа на здравното министерство да смята и беше принуден да се оттегли – първоначално в дълги болнични, а вероятно и окончателно – по здравословни причини. Неумението на управителя да жонглира с политиката и числата, както и административната му некомпетентност бяха ясни на всички депутати, когато беше избран с пълно единодушие на поста. Докладите му за дълговете на касата обаче наистина се оказаха с верни числа. Това от своя страна постави под въпрос разпределението на средствата от бюджета на здравната каса за тази година. Въпреки увеличението му с 400 млн. лв. на всички е ясно, че 3.8 млрд. лв. няма да бъдат достатъчни за лечението в България, ако бъдат коректно платени дълговете в чужбина. Така надзорният съвет на касата беше изправен пред перспективата да продължи да не плаща и на българските граждани да бъде отказвано безплатно лечение в Европа или пък да намали парите на българските лекари. Повечето от тях гласуваха с "въздържал се" за договора и се наложи премиерът да ги събира с лекарския съюз и да изисква подписване на рамков договор.

Месец след това министър-председателят трябваше да се намеси в още един конфликт между пациентите и здравното и социалното министерство – за постулатите на проектонаредбата за ТЕЛК. Премиерът поиска от здравния и от социалния министър да оттеглят документа часове преди под прозорците на правителството да започне протест на хората с увреждания от цялата страна. В крайна сметка решенията за инвалидизация ще се взимат по досегашния начин, а част от подчинените на правителството институции ще трябва да поработят повече, тъй като премиерът се просълзи от репортаж за дете с увреждания, чиято майка напуска държавата с детето си, защото последната не може да му осигури грижи.

Прединфарктни ситуации

На фона на едрите проблеми с парите в сектора, които видно няма да бъдат разпределени справедливо, остават и по-видимите опити на здравното министерство да управлява сектора пестеливо. Къде заради неразумността на идеите, къде заради започнатите проверки, къде заради желанието да се довършат започнати проекти като здравната карта, те се състоят не особено сполучливо.

Първият пример е т.нар. финансова конституция на болниците, която би трябвало да изпълняват държавните и общинските клиники, за да не трупат дългове. Докато всички очакваха иновативен модел на здравен мениджмънт, получиха счетоводни правила, според които не трябва да трупат повече дългове и да не раздават парите от клинични пътеки на персонала, ако имат дългове, а ако трябва да взимат по-едри решения – да се допитват за разрешение до здравно министерство. От всички 65 държавни болници само 11 нямат просрочени задължения и почти всички са санаториуми. След протеста на университетските и областните болници срещу правилата се оказа, че все пак могат да разпределят за заплати получените средства.

Управлението на здравната каса постигна и още един убийствен неуспех – той е, че с усилията си да не позволява болниците да трупат дългове и да принуди фирмите да намалят цените без преговори с тях принуди пациентите да си доплащат медицински изделия. Резултатът беше починал пациент с тежко сърдечно заболяване в една от елитните университетски клиники, репортажи за други пациенти, които нямат да доплатят 10 хил. лв. за сърдечна клапа, и оправдания на здравната каса, че пациентите не трябва да доплащат.

В същото време новите лекарства, за които беше отменен мораториумът, все още не са напълно достъпни. Причината е, че методиките за проследяване на ефекта на някои от тях не са готови и практически лекарите не ги предписват.

За един кратък период от време фармацевтичният сектор живееше с предложенията на народните представители да се ограничи паралелната търговия, за да има достатъчно лекарства за гражданите. Те предвиждаха компаниите да поддържат постоянни резерви за четири месеца напред и да започнат да инвестират в складова дейност. За щастие предложенията бяха оттеглени.

Какво предстои

През следващите месеци трябва да влезе в сила Националната здравна карта, според която трябва да бъдат съкратени около 6000 легла. Ефектът от предложения документ тепърва ще стане ясен, след като здравната каса избере с кого да работи в местата, където лекарите и болниците са повече от необходимото.

През следващите месеци здравният министър ще трябва да предложи и нов модел на финансиране на здравната система. В програмите на управляващите партии е предвидена демонополизация на здравната каса и опит за изсветляване и регламентиране на доплащанията от джоба за здравни услуги, които са за около 4 млрд. лв. допълнително над здравните вноски.

Засега от обсъжданията стана ясно, че министерството анализира всички здравноосигурителни системи в ЕС, за да адаптира подходящ модел. На среща със синдикати и работодатели е бил споменат белгийският модел, според който за здраве, пенсии и други социални рискове работещите там се осигуряват в каси, собственост на синдикатите и политическите партии.

Ясен е и още един факт. Общо 719 хил. българи нямат здравни вноски, като държавата не знае защо 400 хил. от тях не са пожелали да се осигурят, а останалите са безработни и самоосигуряващи се.

На фона на това, че една десета от населението, и то пълнолетни и в работоспособна възраст хора, не са част от здравната система, а останалите осигурени са най-недоволните от услугите й европейци и най-много доплащащи като процент от приходите в сектора, видно е, че има множество проблеми. Те няма как да се решат с липсата на реално остойностяване на здравните услуги и честна дискусия с всички какво здравеопазване може да си позволи държавата, кой наистина трябва да доплаща и за какво.

Ако дебатът започва и свършва пред Министерския съвет, е време премиерът да се специализира в проблемите на сектора, които не са нито само финансови, нито само управленски, нито само грешка на модела. Защото следващият фатален случай, резултат от грешка на държавата, може да бъде такъв и за доверието в сектора.

През следващите месеци трябва да влезе в сила Националната здравна карта, както и здравният министър да предложи и нов модел на финансиране на здравната система.

Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK