С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 май 2018, 13:56, 670 прочитания

Проф. д-р Николай Данчев, дм: Пациентите имат бърз достъп до лекарствена терапия

Председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти пред "Капитал Здраве"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.

Доволен ли сте от съдържанието на Позитивния лекарствен списък?


- Позитивният лекарствен списък на България съдържа всички есенциални лекарствени продукти, необходими за лечението както на хронични, така и на инфекциозни заболявания. В списъка са включени лекарствени продукти, които в много области имат революционни достижения. Повечето от левкемиите вече са хронични заболявания. От 1987 г. до момента броят на онкологичните лекарства се е увеличил двойно. Продължителността на живот при много локализации се е увеличила забележително, макар че има области, в които все още няма успех, като рак на стомаха и на дванадесетопръстника. Огромен успех е пълното излекуване на хепатит С, а ние смятаме за успехи, че намалихме три пъти за три години цената на терапията, като и през миналата година са излекувани напълно 1400 пациенти. Това е голям напредък и изключително се радвам, че сме част от него. Спомням си първата цена от 90 хил. лв. за един пациент и първия списък с 260 крайно нуждаещи се болни.

За нас е успех и лечението на хроничната миелоидна левкемия. Когато лекарството се появи, струваше 6000 лв. опаковката, сега с общи усилия намалихме цената до 200 - 300 лв. Разбира се, вече има нови лекарства, които са още по-скъпи, но наличната в България терапия превърна заболяването в хронично.

Какви са постиженията ви през миналата година?



- През всички години от създаването му съветът винаги е работил в посока намаляване на цените на лекарствените продукти и спестяване както на публичен ресурс, така и на средства, заплащани от пациентите. В тази област имаме траен и последователен успех чрез проверките на цените в референтните държави на шест месеца за оригиналните продукти и на дванадесет месеца за генеричните. Постигнахме намаление на цената на лечението от ХИВ/СПИН, макар и броят на пациентите да не е много голям. Те са около 1000. Стараем се нашите пациенти да имат достъп до рационално и ефективно лечение.

Мораториумът върху новите лекарства за радост не се състоя, но голяма част от тях все още не са достъпни заради липсата на методика за оценяване на ефекта от лечението

- Националният съвет изпълни своевременно своите нормативни задължения и включи в Позитивния лекарствен списък всички лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование. Част от тях бяха включени с изискване за проследяване на ефекта от терапията. По отношение на последващия достъп на пациентите са ангажирани други институции и следва да се изпълнят и други нормативни условия. Имаме 13 от 32 нови молекули за проследяване. По наредбата това са лекарствените продукти, за които няма данни за терапевтична ефективност от реалната медицинска практика. Или пък са стойностно неефективни. Казано по по-достъпен начин, допълнителните разходи, които ще се заплащат за тях, надвишават три пъти брутния вътрешен продукт на глава от населението за страната.

В гастроенторологията има ново моноконално антитяло за улцерозен колит, в пулмологията – за астма, има продукт при белодробна фиброза. Имаме ново лекарство срещу дегенерация на макулата, заболяване, което води до слепота. Имаме нови продукти в ендокринологията, в неврологията, в хематологията и онкологията. Имаме нови лекарства в кардиологията, но повечето са комбинации.

Кои бяха основните проблеми при подготовките на методики за проследяване, които ви забавиха?

- Искам да отбележа, че забавяне при включването на лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование в ПЛС не е имало. Беше трудно, тъй като процесът трябваше да приключи за две-три седмици преди края на годината и ние заседавахме до последния момент, за да включим в списъка всички тези новости и те да не останат за следващата година. Най-проблемни бяха лекарствата с изискване за проследяване на ефекта от терапията, тъй като трябваше да се изработят критериите за тяхното проследяване, в области като хематологията и онкологията беше най-трудно, тъй като новите лекарства там са най-много. Това са лекарства, които при оценката на здравните технологии бяха предназначени за втора или трета линия терапия, те не са за широка употреба. Консултирах се с експертите, защото трябваше много бързо да се изготвят критериите за проследяване, за да можем ние през решението за включването в Позитивния лекарствен списък да дадем на фирмите критериите за проследяването. Общо взето, те нямаха възражения върху критериите. Възраженията идваха относно лечебните заведения, които ще проследяват ефекта. По наредба е посочено, че става въпрос за университетски болници и болниците на ведомствено подчинение, тъй там работят най-добрите специалисти и са най-добре оборудвани технически.

Има ли случаи, в които сте оставили на болници извън списъка възможността да проследяват заради удобството на пациента да не пътува?

- Лечебните заведения, които проследяват ефекта от терапията, се определят индивидуално за всеки лекарствен продукт съобразно изискванията на нормативната уредба за наличие на структури по профила на съответното заболяване. Има, при определяне на лечебните заведения националният съвет взе предвид становищата на националните консултанти, НЗОК и притежателите на разрешенията за употреба.

Проследяването на ефекта е необходимо, защото някои от тези лекарства са съвсем нови, регистрирани са през септември миналата година. Пет от тези 13 молекули все още не са окончателно приети във Великобритания от тяхната администрация NICE. Става въпрос за общоевропейска политика. Всяка държава въвежда някакви мерки с оглед оптималното разходване на публичния ресурс, особено страните от Вишеградската четворка. Гърция например не включва в Позитивния лекарствен списък лекарства, които не са включени в списъците на поне 14 от 28-те европейски страни. В Чехия една година новият продукт се плаща от фирмата, а не от касата. В България няма такова ограничение. Без да цитирам, но имаме доста лекарства, които се плащат от обществените фондове само в 5-6 страни. Така че, в заключение, достъпът до иновациите в България е осигурен. Искам да уточня – това не са лекарства за масова употреба. В оценката на здравните технологии има прогнозен брой пациенти за три години напред. Когато става въпрос за 15-20 души, болниците, в които ще бъде проследявано лечението им, са разпределени така, че никой да не пътува повече от 100 км, и мисля, че това не е толкова голям проблем, колкото да не бъдат лекувани.

Освен това болниците, които проследяват, обикновено са такива, в които са провеждани клиничните проучвания за тези лекарства и имат най-висока готовност да попълват необходимата документация за проследяването.

Част от специалистите не са доволни от критериите и административното натоварване?

- Тези критерии за проследяване ги написаха лекарите и вече има какви данни ще се попълват във документацията. Заети са лекарите, разбирам, че не им се занимава с допълнителна книжнина, но е ясно, че в много от областите разходите растат главоломно и трябва да се проследи дали има ефект от тях.

Имате ли статистика колко лекарства са напуснали Позитивния лекарствен списък и изобщо България и какви са причините?

- Имаме, става въпрос за 147 лекарства, но говоря по различните дози и форми, не като търговски наименования. Процедурите за изключване от позитивния списък са само 2% от всички процедури. Има обаче лекарства, които излизат от позитивния списък, вече не се заплащат от здравната каса, но преминават в списъка с пределните цени и продължават да се продават. Имаме и процедури за изключване и заличаване на цена по предложение на здравната каса и на МЗ. Но те са само три.

Имаме 19 случая на прекратяване на разрешението за употреба по някаква причина, тогава получаваме по служебен път заповед на Изпълнителната агенция по лекарствата и изключваме лекарствата и от списъка.

Имаме и някои лекарства, които са изтеглени и за съжаление, ако говорим по терапевтични групи, най-много са в онкологията и в неврологията. Дванайсет са лекарствените продукти, които са били единствени в група. Единствени, в някои случаи става дума само за определена лекарствена форма, например изключване на таблетките, остава инжекционният разтвор. По непатентни наименования сме изключили 11 от списъка, но са отишли в списъка с пределни цени. Става въпрос за разнообразни продукти - в гастроенторологията, в неврологията, има много антиинфекциозни и противогъбични. Ние правим всичко възможно, когато остава един продукт в група, да го задържим в списъка или в краен случай да бъдат спазени задължителните срокове от една година преди изтеглянето лекарството да продължи да се продава.

Неприятният момент е, че в някои случаи става въпрос за лекарство - носител на референтните стойности в групата, което означава, че ако то отпадне от списъка, ще се увеличат средствата, които НЗОК плаща за реимбурсация.

Забелязал съм, че има случаи, в които стари генерични лекарства се вадят от списъка, а след три или шест месеца се регистрират отново, но на по-висока цена. Има и много антибиотици.

Какво може да се направи, за да може лекарствата да не напускат позитивния списък, а пациентите да имат бърз достъп до терапия?

- Знаете, че основните ни принципи са два - вътрешно и външно рефериране. Има много против външното рефериране, но то съществува в повечето европейски държави. Отговорно мога да кажа, че в ЕС цените са най-ниски в България, Гърция, Румъния, Словакия и Португалия. Правим преглед и намаляваме цените най-много на шест месеца на иновативните лекарства и на една година на генеричните.

За съжаление, понякога и лекари, и пациенти смятат, че новото винаги е по-добро, а невинаги е така. По-добре е да знаеш всички нежелани ефекти и отдалечени такива, защото някой може да се прояви след 5-10 години. Ако разгледаме стоте най-разходоемки лекарства по търговски марки, само 3 или 4 от тях са генерици. В топ 10 са моноклонални антитела и тенденцията е за увеличаване на техния брой. Не само в България, но и в Европа. Тоест здравните фондове са подложени на изключително голям натиск. Полша например не реимбурсира лекарства, които са по-скъпи повече от три пъти от брутния вътрешен продукт на глава от населението. Повечето държави имат някакви ограничения, за да могат да се справят с лекарствените си бюджети. Такова ограничение би означавало, че в България не трябва да покриваме лекарства, по-скъпи от 40 хил. лв.

В Европа освен това няма общи изисквания относно предписването на биоподобните лекарства. Американската администрация по храните и лекарствата е решила въпроса така – през първата година биоподобното лекарство се покрива с цена като на оригинално биологично лекарство. След това FDA решава дали може да замести оригинала, т.е. агенцията определя неговия статут – дали може напълно да замести оригинала, дали да има заместване само за новодиагностицираните пациенти. Не зная дали би могло да се тълкува като дискриминация или не, но в ЕС е оставена всяка държава да решава сама за себе си този въпрос и прави впечатление, че най-богатите европейски държави, като скандинавските например, имат политика за насърчаване и на биоподобните лекарства.

Иначе, когато ми кажат, че в България има високи цени на лекарствата, казвам – ако бяха толкова високи, нямаше да просперира паралелният износ. Понякога се спекулира със сравнения с Турция и Сърбия, в които не важат общите европейски правила за патентна защита.

Но и България, и Полша, и Гърция, и Румъния, които държат на най-ниските цени в ЕС, имат проблем с паралелния износ.

В заключение мога обаче да кажа, че българските пациенти имат широк достъп до терапия, а лекарите имат терапевтично разнообразие, имат и фармакотерапевтични ръководства, които съответстват на действащите европейски.

Интервюто взе Десислава Николова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло 4 Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло

Около 85% от бременните и над 60% от общото население страдат от дефицит на магнезий

24 дек 2019, 11550 прочитания

Здравеопазването не е разход 1 Здравеопазването не е разход

България има нужда от система, способна да проследява, обобщава и анализира конкретните резултати от лечението на пациента

22 дек 2019, 2504 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Телемедицината идва в България

Модерните технологии могат да премахнат нуждата от физическо посещение на лекарския кабинет в някои случаи

Още от Капитал
Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10