С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 май 2018, 15:22, 235 прочитания

Резерви към лекарствените рестрикции

Фармацевтичната индустрия смята, че отделянето на ненужно големи резерви няма да реши проблемите с недостига на медикаменти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Фиксирането на резерва поставя пред компаниите риска въпреки добросъвестното си поведение да изпаднат в нарушение на закона във всеки момент, и то по независещи от тях причини.
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.

Три мерки, предназначени на пръв поглед да помогнат на пациентите, притесниха фармацевтичната индустрия през последните месеци. Първата беше наложеният мораториум върху реимбурсацията на нови лекарствени терапии, който беше отменен, след като преодоля и президентско вето, следващите бяха начините за проследяване на ефективността на новите лекарства и предложенията за промени в лекарствения закон, с които да се преодолее недостигът на някои медикаменти.


Защо такъв резерв?

Предложението за промяна на лекарствения закон предвижда притежателите на разрешение за употреба да отделят като резерв 10% от лекарствените продукти, включени в позитивния лекарствен списък (ПЛС), необходими за задоволяване на здравните потребности за период от шест месеца.

"Разбираме, че властите искат да защитят интереса на българските пациенти и да гарантират, че лекарствата ще стигат до тях, вместо да бъдат изнасяни, и затова по принцип подкрепяме измененията в лекарствения закон. Изискването за поддържане на резерв от фармацевтичните компании обаче не само че няма да реши проблема с недостига, а ще го задълбочи. То е в противоречие със съществуващото законодателство, тъй като евентуалните нови разпоредби биха нарушили принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, пропорционалност и стабилност при изработването на нормативните актове", коментира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.



Според него поддържането на такъв резерв ще създаде неоправдани допълнителни административни тежести и постоянни значителни разходи за всички притежатели на разрешения за употреба на лекарства, включени в позитивния списък – текущи разходи за доставка и съхранение, но и неминуеми загуби на количества с изтекъл срок на годност, свързаното с това данъчно облагане и т.н.

"Това може да доведе до непредвидимо като размер и брой изтегляне на лекарства от позитивния списък както на медикаменти без аналог, така и на утвърдени генерични терапии на невисока стойност, чиято реализация на свободния пазар би била по-евтина за производителя и би му носила по-малко административни задължения. По този начин изкуствено могат да се изключат от списъка цели химикотерапевтични подгрупи лекарства, да се увеличи цената, която и здравната каса, и гражданите плащат за лечение. Освен това може да се получи така, че пациентите трудно ще намират установени продукти", смята Денев.

Какви са рисковете?

Поддържането на резерв според него би било административен праг за достъп до българския пазар, който е в противоречие с принципите на единния пазар на Европейския съюз и свободното придвижване на стоки.

"Всеки производител ще трябва да предвиди, осигури и поддържа резерв от количества на лекарствените продукти и да направи съответните разходи за това, докато в останалите държави - членки на ЕС, не би имал такова задължения", припомня Денев.

Предложението за резерв създава сериозен риск от изкривяване на пазара.

"Съхранението на изискуемия резерв очевидно трябва да се осъществи в склад на търговец на едро с лекарствени продукти. Притежателите на разрешения за употреба на лекарствени продукти, установени извън страната, в повече от 50% от случаите не продават лекарства и не участват във веригата на доставки и присъстват в България под формата на търговско представителство или маркетингово дружество. Обичайно доставката на лекарства се извършва по силата на търговски договори, сключени между регистриран в България дистрибутор на едро и дружество в чужбина, което продава лекарствата на дистрибутора. Изискването за поддържане на резерв ще доведе до създаване на предимство за търговеца, контролиращ резерва, чрез възможността точно той да реализира по-големи количества от този продукт, както и да прецени при състояние на своеобразен "моментен монопол", дали да пусне съответните количества на пазара и на кого и при какви условия да ги продаде. В същото време притежателят не би могъл да се намеси, защото това нарушава Закона за защита на конкуренцията", коментира Денев.

Той допълва, че фиксирането на резерва поставя пред компаниите риска въпреки добросъвестното си поведение да изпаднат в нарушение на закона във всеки момент, и то по независещи от тях причини.

"По принцип асоциацията от 2014 г. подкрепя с конкретни предложения, анализи, аргументи стремежа на държавата да преодолее проблема с недостига. Компаниите внасят значително над потребностите на българския пазар, за да задоволят здравните потребности на населението, но проблемите с липсите продължават. Затова недоумяваме относно изискването за поддържане на резерв от страна на производителите, явно проблемът не е при тях. То не само е невъзможно за изпълнение за половината от компаниите на пазара, но всъщност ще се превърне в допълнителен източник за експорт. Надяваме се тези текстове да отпаднат при гласуването на закона", казва Денев.

Ще има ли нови терапии

Според Деян Денев би трябвало да бъде приветствано решението на българските власти да направят възможно българските пациенти да получат нови терапии през 2018 г. и да отменят мораториума. Проблемът обаче е, че през април все още не бяха готови и одобрени методиките за проследяване на ефекта от новите лекарства и лекарите практически не ги изписваха заради това.

"Имаше известно забавяне в последните процедурни стъпки и на практика все още тези медикаменти не са стигнали до пациентите, макар че сме в края на април, но се надяваме в рамките на следващите седмици това забавяне да бъде преодоляно и пациентите, които имат нужда, да получават тези нови терапии", коментира той.

Той допълва, че причина за това е липсата на яснота около прилагането новия механизъм за проследяване на терапевтичния ефект от новите лекарства и в кои точно болници пациентите ще могат да получат лечение.

"Готови сме да сътрудничим и разчитаме и тази неяснота бързо да се преодолее, за да няма допълнителни забавяния", казва Денев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло 4 Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло

Около 85% от бременните и над 60% от общото население страдат от дефицит на магнезий

24 дек 2019, 11322 прочитания

Здравеопазването не е разход 1 Здравеопазването не е разход

България има нужда от система, способна да проследява, обобщава и анализира конкретните резултати от лечението на пациента

22 дек 2019, 2402 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Проф. д-р Венцислав Мутафчийски, дмн: Изплатихме дълговете, но не за сметка на пациентите

Началникът на Военномедицинска академия пред "Капитал Здраве"

Още от Капитал
Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10