Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 май 2018, 16:38, 3082 прочитания

Проф. д-р Вихра Миланова: Лекарите много често са засегнати от депресия

Завеждащата Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска" пред "Капитал Здраве"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Проф. д-р Вихра Миланова, дмн, завежда Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска" и е национален консултант на България по психиатрия. Завършила е медицина в София, има над 38 години стаж като психиатър, специализирала е във Великобритания, Ирландия и Гърция. Проф. Миланова има над 220 публикации в реномирани рецензирани издания, а научните й трудове имат над 6000 цитирания в български и чуждестранни списания.
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.

Какво представлява депресията, какво я отключва, има ли сезонност, в какви възрасти се проявява?


- Болните от депресия са немалка част спрямо популацията и спрямо другите заболявания се срещат често. Според изследване на Световната здравна организация от 2017 г. 4.4% от населението на земята, или 300 милиона души, страдат от депресия. Тя засяга 5.1% от жените и 3.6% мъже, а броят на депресивно болните се е увеличил с 18.4 от 2005 до 2015 г. От друга страна, хората стават по-чувствителни, по-информирани, заявяват и търсят помощ.

Тежестта на депресията се измерва с годините, преживени в болест. В различните райони на света е различно, но като че ли хората в Европа и Америка – в по-богатите страни – по-тежко преживяват депресивните моменти. Според проучването на СЗО в България боледуват 5% от населението, а общо 8% от годините им са преживени в болест по тази причина.

Един от сериозните проблеми, свързани с депресията, са самоубийствата. Над 800 хиляди души в света се самоубиват. Самоубийството е сред първите 20 причини за смърт в света. 1.5% от всички починали са реализиралите самоубийство. Това е и втората причина за смърт при младите хора на възраст между 15 и 30 години. Честотата е по-малка в държави с нисък и среден стандарт – 5 на 100 000. В държавите с висок стандарт достига 20 на 100 хиляди. Мъжете по-често реализират самоубийство, а жените правят повече опити. 2/3 от самоубийствата са в страни със среден стандарт на живот.



При голяма част от случаите на депресия разстройството започва с телесни оплаквания – световъртеж, сърцебиене, болка. Депресията потиска целият организъм включително и имунитета. Възниква риск и от други заболявания, като инфаркт например.

Депресията се отключва не толкова заради финансови проблеми, колкото заради проблеми в личния живот и стреса на работното място. Жените боледуват по-често, но и те по-често търсят помощ.

Най-много от хората, които попадат при нас, са с депресия – с рекурентно депресивно разстройство и с биполярна депресия - става въпрос за повтарящи се депресивни епизоди, които се редуват с епизоди на приповдигнато настроение.

Най-често това се случва пролет и есен. Депресията се обостря в преходните сезони. През лятото и зимата са по-малко болните.

Направили сте проучване на депресията при лекарите през последните години. Какви са резултатите?

- Да, лекувахме над 30 колеги през последните години, направи ми впечатление и си зададох въпроса дали има уникални фактори, които отключват депресията при лекарите, каква е реакцията на другите лекари, когато видят лекар с депресия, лекуват ли се самите лекари или не. Проучването не е представително, но дава насоки за по-нататъшна работа.

Лекарите и депресията – това е страдание в самота. Според данните от литературата повече от 60% от лекарите с депресия не търсят помощ поради страх, че ще си загубят работата. Стигмата е много сериозен проблем. Двайсет и седем процента се самолекуват. Пет процента си предписват лечение, 6% сменят местоработата си. На практика много малка част получават помощ. Когато лекарите видят свой болен колега, те отбягват да го диагностицират. По-скоро се дистанцират. Лекарите са по-малко активни при поставянето на диагноза за колега. Депресивният лекар по-рядко търси помощ. Той смята, че е необичайно да боледува, смята, че не е раним и сам ще се справи.

Един от изводите ми е, че липсват доверени лекари, към които можеш да се обърнеш като към изповедник. Има и все повече публикации за депресията при студенти по медицина и специализиращи лекари.

Решенията за единица време, които лекарят взима, са много. Промените в системата на здравеопазването, навлизането на новите технологии доведоха до намаляване на контрола върху приходите и сигурността на болните. Това също е рисков фактор. Те водят до стрес, неудовлетвореност, изпепеляване и депресия. Много доктори пък се чувстват дискомфортно да лекуват колегите си. При регистриране на симптоми, при установяване на диагнозата лечението трябва да започне незабавно. Лекарите не искат да бъдат приемани в болница. А ако има суициден риск, приемането в болница е животосъхраняващо.

Какво правят лекарите, които боледуват от депресия?

- Голяма част нищо не правят, друга голяма група прибягват към себелечение, организират си ваканция, процедури, четат книги, отдават се на хобита и на последно място си предписват антидепресанти. Други се лекуват с алкохол.

Оказва се, че лекари, които са реализирали самоубийство, са имали много по-малко антидепресанти в кръвта си, което показва липса на лечение. Когато започнеш да се лекуваш сам, ефектът не е много добър.

През периода 2014 – 2016 г. в Клиниката по психиатрия са лекувани 33 лекари с депресия. Повечето са жени - 2/3 жени от тях, останалите са мъже. Според извадката осем души са без специалност, от лекарите са специалност най-много са педиатрите, личните лекари и лекарите по дентална медицина. Извадката е непредставителна, малка е, просто са попаднали тук.

По света най-често от депресия боледуват анестезиолозите. У нас не е така, може би защото са много малко и са останали най-устойчивите.

Много лекари страдат от нелекувана или недобре лекувана депресия, тъй като се страхуват да получат професионална помощ. При много лекари професионалният опит допринася за депресия и съпътстващи заболявания, свързани със стреса, като хипертоничната болест и диабета. Лекарите по-често боледуват от депресия и имат по-висок суициден риск, отколкото в общата популация.

По-натоварващите специалности като хирургия, онкология са много застрашени от депресия. Интересно е, че психиатрите не боледуват повече от другите колеги.

Какви са причините?

- Лекарите би трябвало да са с много висок контрол в ситуации, в които не могат да контролират средата, условията на труд, и това повишава суицидния риск в сравнение с групите професии, при които се изисква по-слаб контрол и отговорност при вземане на решения. Докато в тази професия, когато виждаш, че не можеш да се справиш, се отчайваш повече.

Оказва се, че стресът на работното място е ключов. Всеки от колегите познава несигурността в работата, всеки познава естеството на вземане на трудни решения. Лекарите дълго време са на работното си място, има риск от грешка при вземането на трудни решения. Поемането на отговорност е трудна работа. Срещата с трудни случаи, особено терминално болни и липсата на подкрепа от страна на колегите, са в основата на депресията.

Направила съм въпросници като анкета, за да могат да се произнесат колегите. По света най-честите психични разстройства при лекарите, които реализират самоубийства, са депресия, алкохолизъм, злоупотреба с психоактивни вещества и те най-често прибягват до свръхдоза лекарство и огнестрелно оръжие. Предполагаме, че алкохолизмът е много разпространен, също като по света.

Освен стреса на работното място липсата или загубата на партньор е основна причина за депресията. На много по-заден план са финансовите затруднения, които лекарите срещат.

Бракът е един от най-мощните буфери за емоционалния дистрес. Разводите при лекарите са сравнително по-малко, отколкото в общата популация. Те правят всичко възможно да си запазят брака, защото семейството е емоционалният буфер на голямото натоварване в службата. От друга страна, когато има проблеми в семейството, това е рисков фактор за депресия и самоубийство.

Висок ли е рискът при младите лекари?

- Сред специализантите, особено в Европа, има много високо натоварване. Изчислено е, че депресията в последните години по време на обучение по медицина и сред специализантите е много по-висока, отколкото в общата популация - с 15 до 30%. Има много изследвания, които показват, че когато натоварването е голямо, младите лекари трудно издържат. Т.нар. бърнаут, или синдромът на изпепеляването, се проявява в условията на тежко натоварване и неудовлетвореност от работата, но невинаги води до депресия, въпреки че някои от симптомите се припокриват. Депресия развиват хора, които имат предразположеност.

Бих искала да кажа, че нашите специализанти са поставени в много по-благоприятни позиции и имат защитено работно място в сравнение с част от колегите си в западните клиники. Самоубийството е на второ място като причина за смърт сред младите хора след пътнотранспортните произшествия според статистиката.

Направихме презентация пред колеги невролози и психиатри. Депресията сред лекарите е тема, по която малко се говори. А нашите условия на работа и случващото се в сектора, което се отразява не само върху пациентите, но и върху колегите, показват, че е необходимо да се говори.

Интервюто взе Десислава Николова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Слънчевият витамин 2 Слънчевият витамин

Недостигът или липсата на витамин D водят до нежелани последствия за организма

8 фев 2020, 3445 прочитания

Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло 4 Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло

Около 85% от бременните и над 60% от общото население страдат от дефицит на магнезий

24 дек 2019, 12682 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Паралелният внос в България ще нараства при по-ефективна нормативна рамка

Стикерът на опаковката за пациентите е още един знак за произход и безопасност на продукта

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10