Дисруптивният потенциал на дигитализацията в здравеопазването

Нека да си представим дигиталното здравеопазване като винаги налично и захранвано с данни, непрекъснато събирани от тялото ни, от средата ни, от нашето хранене и дейностите, които извършваме. А след това здравната система ни предоставя обратно персонализирана грижа постоянно, навсякъде, където сме – не само в здравно заведение – здравният ни дигитален асистент ще бъде с нас буквално навсякъде, предоставяйки безотказно бърз достъп до най-добрите дигитални експерти и реални здравни грижи.

Ежедневните дигитални технологии като смартфони, сензори за смартфони, съхранение в облак и анализи на данни играят важна роля в дигиталното здравеопазване днес. Използването на дигитални здравни технологии ще помогне в ранното диагностициране на заболяванията, което от своя страна е предпоставка за своевременно лечение и намаляване, дори елиминиране на някои системни разходи. Пациентите ще могат да сравняват терапевтичните опции и да правят информиран избор. По-точната и навременна диагностика на заболяванията ще подобри лечението и ще намали усложненията. Телемедицината и дистанционният мониторинг, съчетани с нови по-ефикасни грижи, като например домашно вместо болнично лечение, ще подобрят здравето на пациентите и ще гарантират използването на най-ефикасното лечение. По-точната информация относно клиничните резултати и HTA на продуктите и услугите ще ускори допълнително дигиталните иновации.

През 2016 г. световният пазар за дигитално здравеопазване се оценява на 179.6 млрд. долара според проучване на TMR. Очаква се този пазар да нараства с CAGR от 13.4% между 2017 и 2025 г., достигайки до 536.6 млрд. долара през 2025 г.

Пациентите – печелившите от дигитализацията в здравеопазването

Дигиталната комуникация и социалните медии променят взаимодействията между пациентите и системата на здравеопазване, а използването на интернет от пациентите позволява достъп до информация за алтернативи в лечението. Достъпът до информация идва естествено с по-високи очаквания от пациентите и изискване за вземане на терапевтични решения, базирани на информация.

Дигитализацията дава възможност комуникацията между пациентите и лекарите да не се ограничава само до преглед лице в лице. Широко навлизат мобилни здравни приложения или m-health, които могат да подпомагат и мониторират здравословно поведение; постоянно свързани биометрични сензори, като извършват непрекъснат мониторинг, например на нивото на глюкозата; консултации с лекуващ лекар чрез видеовръзка ("телемедицина"); и, разбира се, електронни лични здравни досиета (EHR). Нови m-health системи и приложения се предлагат бързо на пазара – от 2015 г. са налице 153 000 мобилни приложения за здравеопазване, с което общият брой в световен мащаб възлиза на над 320 000.

Сега пациентът може (не и в България) да осъществи достъп до електронното си здравно досие с новото приложение за здравни записи на Apple, да си направи EKG с KardiaMobile на Alivecor, да провери нивото на глюкозата си с Dexcom G5, да използва новия S9 Smartphone на Samsung, за да провери кръвното си налягане, да наблюдава сърдечния си ритъм на iPhone с Apple Watch или, използвайки приложението SecuraPhone Health App, да осигури отчитане на скорост на дишане, детекция на падане, стрес и повишена телесна температура.

Дигитализирането е възможност за доставчиците на здравни услуги да предоставят дигитална интеграция на управлението на жизнения цикъл на заболяването и взаимоотношенията с пациентите. Например интегрираната система за пациентите с диагностицирани заболявания и рискови фактори (като например преддиабетен метаболитен синдром) дава възможност да се проследява прогресирането на заболяването, да се увеличи ефективността на лечението, да се намалят разходите и да се улеснят програмите за профилактика и лечение. Постигането на това интегрирано решение по икономически ефективен начин изисква електронни здравни досиета (EHR), които обединяват цялата информация за пациента.

Исторически здравните услуги са били доставяни на едно от двете места - болницата или кабинета на лекаря. Дигитализацията оформя ново място за доставка - там, където е пациентът. Новото поколение пациенти са в комфорт с използването на технологии като онлайн чатове, за да получават здравни услуги, а доставчиците на здравни услуги се стремят да се възползват от промяната на очакванията. Добър пример е PatientsLikeMe (https://www.patientslikeme.com) – този нов бизнес модел на здравна грижа предоставя социална мрежа, базирана на данни, която позволява на пациентите с редки състояния (като болестта на Лу Гериг) да обменят информация и опит както помежду си, така и с лекарите. Подобна мрежа е и "КредоУеб" (https://www.credoweb.bg), която интегрира взаимоотношенията между пациенти, лекари и индустрия.

Дигитализацията и промените в работата на лекарите

Дигиталната трансформация ще окаже особено силно въздействие върху работата на лекарите. Основният импакт ще бъде оказан от интеграцията на данни от различни източници, включително big data, интернет на нещата (IoT), изкуственият интелект (AI), разширената реалност, блокчейн технологиите, виртуалната реалност (VR) и роботиката. Само чрез дигитализацията би могло да се отговори на очакваното търсене на специализирана лекарска помощ – например според комисията по глобална хирургия на Lancet хирургическата работна ръка ще трябва да се удвои, за да отговори на нуждите от основни хирургични грижи за развиващия се свят до 2030 г. Очевидно е, че стандартните методи на обучение са с недостатъчен капацитет да обучат хиляди хирурзи, но VR дава такава възможност – един хирург може да обучи стотици специализанти чрез VR.

Впечатляващи са възможностите на AI в диагностиката – например от 2017 г. в университета "Станфорд" се използва система за AI за идентификация на рака на кожата. За обучение на системата екипът е използвал изображения на 129 000 кожни лезии. Системата успешно разграничава злокачествен меланом от доброкачествени кожни образувания. При тест срещу 21 опитни дерматолози системата показва сравними диагностични резултати.

Подобен пример е постижението на Google с прилагането на AI в офталмологията – система за диагностиката на диабетната ретинопатия, която не отстъпва на резултатите на офталмолозите.

Разпознаването на модели и откриването на изображения са само два примера за успешно използване на AI в здравеопазването и медицината – иначе списъкът е дълъг.

Дигитализацията и фармацевтичната индустрия

Дигитализацията на здравеопазването е голямо предизвикателство за фармацевтичния сектор основно поради променените изисквания за комуникация в сектора и в частност маркетинговата комуникация между индустрията и лекарите. Традиционният лице в лице маркетинг в здравеопазването е в процес на отпадане (особено в САЩ и ЕС), достъпът до лекарите с цел дитейлинг е силно рестриктиран, само за последните няколко години броят на медицинските представители в САЩ е намалял с 60%...

Дигиталната комуникация между индустрията и лекарите е съвременното решение за демонстриране на маркетингово присъствие за фармацевтичната индустрия, неслучайно корпорации като Novartis и GSK назначават дигитални мениджъри на ниво CEO. Секторът като цяло е изостанал в дигитализацията, освен неефективните корпоративните уебсайтове (основно с имиджова стойност) рядко се използват модерните дигитални инструменти за комуникация и е очевидно, че по-доброто пазарно присъствие ще бъде свързано и с навременното приемането на дигиталната реалност. Дигитализация или отпадане от пазара.

*Disruptive innovation – разрушителна (дисруптивна) иновация: отнася се до иновация, която създава нова пазарна и стойностна мрежа и в крайна сметка разрушава вече съществуваща пазарна и стойностна мрежа, измествайки установените водещи на пазара корпорации, продукти, услуги и съюзи (*Wikipedia)