С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 май 2018, 16:07, 483 прочитания

Стандарт за "измиване на ръцете" при управлението на лечебните заведения

Основният проблем на държавните компании е, че са държавни, а българската държава се е доказала като лош стопанин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Калоян Стайков е старши икономист в Института за пазарна икономика. Завършил е Международна икономика и бизнес в Амстердамския университет. Специализирал е финанси в същия университет. Има магиструра по икономика и управление в енергетиката, инфраструктурата и комуналните услуги със специализация енергийни пазари в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.

Традиционно проблемите в здравеопазването се решават като уравнения – търси се числово решение на едно или друго уравнение: колко допълнителни приходи са необходими за финансиране на надлимитни дейности, с колко да се ограничат разходите, за да няма преразходи, колко средства са необходими за финансиране на нови клинични пътеки или лекарствени продукти и т.н. Подобен подход се наблюдава и в наскоро публикувания Стандарт за финансово управление на държавните лечебни заведения, който търси отговор на въпроса как да се подобри финансовото състояние на лечебните заведения.


Разрешаването на проблеми рано или късно наистина се свежда до решаване на уравнения, в които се търси неизвестното Х, независимо дали става въпрос за осигуряване на допълнителни средства или намаляване на разходи. Основната разлика обаче е, че цялостното решение е малко по-сложно от това, тъй като по-скоро наподобява сложна система от взаимосвързани уравнения и включва редица предварителни стъпки. Така например в търсене на начин за подобряване на финансовото състояние на държавните болници първо трябва да си отговорим на въпроса дали то е лошо заради недостатъчно приходи, заради раздути разходи или заради комбинация от двете.

От отговорите на тези, а и на редица други въпроси в голяма степен зависи и структурата на търсените решения. Така например, ако причината за лошото финансово състояние на болниците е в твърде високите разходи, няма логика да се търсят допълнителни приходоизточници, а би следвало да се оптимизира разходната част от лечебните заведения. С други думи, търсеното неизвестно Х не е решение на хипотетично уравнение, с което сме се сблъскали в учебниците по математика и икономика, а е конкретно решението на конкретно уравнение, което сме създали за разрешаване на точно определен проблем.

Тъй като публикуваният стандарт нито задава конкретни въпроси, нито дава конкретни отговори, в тази кратка статия ще се опитаме да направим точно това. Тъй като става въпрос за държавни лечебни заведения, те страдат от два типа проблеми – общи, тъй като са държавни компании, и специфични, тъй като извършват строго специфична дейност.



Какви са общите проблеми на държавните лечебни заведения

Основният проблем на държавните компании е, че са държавни, а българската държавата се е доказала като лош стопанин. Това се усеща от всеки потребител в резултат от ниското качество на услугите от държавни компании като ВиК дружествата, "Топлофикация София", БДЖ и др. В допълнение към това натрупаните задължения на държавните компании в енергетиката са между 4 и 5 млрд. лв., в здравеопазването надминават 500 млн. лв., а над половината от държавните компании, на които Министерството на икономиката е принципал, са обявени в несъстоятелност.

Причината за това е, че съществува сериозно разминаване между обществения интерес и този на правителството при управлението на държавните компании. Докато обществото би искало да получи адекватни услуги за инвестицията, която е направило за създаването на тези компании, управляващите или нямат интерес да се занимават с това, или имат интерес целенасочено да ги управляват в своя, а не в обществена полза. Това се вижда както от назначаването на управителен съвет, така и при избирането на изпълнителен директор, така и при липсата на действия при влошаване на финансовите резултати. Изборът на управленските органи на държавните компании не става при конкурс за избор на най-квалифицираното лице, а е в зависимост от това колко е близко до управляващите.

Ако имаше професионални критерии при избора на управленските органи и те реално бяха отчетни пред съответното министерство, което е принципал на дружеството, нямаше да е необходимо да се предлагат настоящите принципи. Така например, ако една държавна болница има по-лоши финансови показатели от своите конкуренти, правителството може веднага да потърси отговорност на управителния съвет преди натрупването на непосилни по размер задължения. Вместо бързи и решителни действия обаче се предлага приемане на принципи за финансова политика на лечебните заведения, които включват:

- отчетност и отговорност
- адекватност
- ефективност и ефикасност
- прозрачност
- устойчивост
- законосъобразност.

Ако е необходимо на един човек изрично да му се запишат тези принципи, колко подготвен е той за управление на държавна компания, още повече такава, от която зависят човешки животи? Нещо повече – какво ще се промени, ако изборът на управляващите органи на болниците продължи да се извършва на партиен принцип, а не на база компетентност?

Какви са специфичните проблеми на държавните лечебни заведения

Освен общите проблеми лечебните заведения страдат от строго специфични затруднения при постигането на определени финансови показатели, които са резултат както от пълната регулация в сектора, така и от спецификата на извършваните от тях дейности. Въпреки че мерките в публикувания стандарт са насочени изцяло към ограничаване на разходната част на лечебните заведения, това не е единственият им проблем.

Преди актуализирането на цените на клиничните пътеки през 2018 г. те не са променяни от повече от 10 години. С други думи, приходната част на болниците е ограничена, тъй като за едни и същи услуги в този период се заплаща една и съща цена от Националната здравноосигурителна каса към болниците, независимо че има промяна в потребителските цени, в разходите за живот, в данъците, в разходите за консумативи и т.н. Това замразяване на приходите на лечебните заведения частично се компенсира с нарастването на обема предоставени болнични услуги, което в голяма степен е резултат от повишаване на продължителността на живота, подобряване на медицинските практики и лечението като цяло.

Към това могат да се добавят още няколко проблема:

- Съществуват редица клинични пътеки, които са недофинансирани, т.е. болниците трупат загуби от тези дейности.
- Финансирането на клиничните пътеки не отчита придружаващи заболявания и настъпване на евентуални усложнения при лечението, които могат да доведат до допълнителни разходи.
- Липса на оценка за качеството на извършените медицински услуги.

С други думи, не може над 10 години да не са актуализирани цените на медицинските услуги, да не включват пълните разходи на лечебните заведения и накрая да сме изненадани, че финансовото състояние на болниците не е добро.

Следващият въпрос е за разходната част на болниците, където неминуемо съществуват редица възможности за оптимизиране. Това, което се наблюдава от публикувания стандарт обаче, по-скоро има административен привкус, отколкото реално предложение за повишаване на ефективността.

Част от предложенията изглеждат като извадени от нормативните актове, свързани с публичните финанси:

- Планиране на приходите и разходите в средносрочен план (такова задължение има за консолидираната фискална програма).
- Годишните плащания по дълга да са не повече от 15% от приходите (такова ограничение има за общините).
- Забраняване на поемането на нови ангажименти или започване на проекти, които не са предвидени в бизнес плана (такава забрана има за бюджетните организации, когато липсва осигурено финансиране).

Откъде идват приликите? От това, че 65 лечебни заведения са част от юридически лица, включени в сектор "Държавно управление", който е обект на редица ограничения, които най-общо налагат таван на годишния бюджетен дефицит от 3% от БВП и нивото на публичните задължения от 60% от БВП. Казано простовато – колкото повече годишни загуби регистрират тези лечебни заведения, толкова по-малка възможност имат управляващите да харчат на воля преди достигане на тавана от 3% бюджетен дефицит. Колкото по-високи са дълговете на болниците, толкова по-малка е възможността на управляващите да трупат нови публични дългове.

Разбира се, всичко това не означава, че държавните болници трябва да имат лоши финансови резултати, но обяснява приликите със Закона за публичните финанси. Трите изброени мерки, както и други разходни мерки от публикувания стандарт, могат да помогнат за финансовото стабилизиране на лечебните заведения, но те не отчитат нито настоящото състояние на болниците, нито възможностите им за постигане на поставените критерии. Така например от 70 държавни болници половината нямат просрочени задължения, докато при останалите 35 болници просрочените задължения достигат 155 млн. лв. С други думи, мерките за финансово стабилизиране и последващо добро управление следва да са по-гъвкави и да отчитат техните особености. В противен случай, ако министерството просто може да спусне подобни ограничения, какъв е смисълът от управителните съвети на тези болници?

При разходите на болниците съществува и друг проблем – НЗОК финансира единствено текущите разходи за финансиране на дейностите и консумативите по съответните клинични пътеки, но не и капиталовите разходи. С други думи, болницата получава средства за лечение, но не и за покупка на сграда, рентген, ядрено-магнитен резонанс, компютри, информационни системи и т.н. Тези разходи са отговорност на собствениците на лечебните заведения, в конкретния случай – Министерството на здравеопазването.

Според публикувания стандарт "до 15 януари всяка година лечебните заведения за болнична помощ () изготвят и представят в Министерство на здравеопазването инвестиционна програма за съответната година, като посочват източници на финансиране – собствени средства, от бюджета на Министерството на здравеопазването, оперативни програми, фондове, дарителски програми и/или заеми". И докато това звучи като добра идея и стандартна бизнес практика, то следващото ограничение буди недоумение - "лечебните заведения следва да докажат необходимостта от съответните инвестиции за запазване на дейността им". От двете идеи се вижда, че хем болниците са длъжни да имат инвестиционна програма, хем министерството може да я финансира само ако е доказано необходима за запазване на дейността на болниците. А ако обаче болницата иска да повиши качеството на предоставяните услуги, за да привлече повече пациенти, като по този начин компенсира липсата на актуализация в цените на клиничните пътеки, министерството може и да откаже. В този случай стремежът към икономия създава единствено губещи – болницата губи пациенти, пациентите губят от липсата на подобрение на предлаганото лечение, управляващите губят от пропуснати приходи, а оттам – печалби.

Както вече обърнахме внимание, финансовите показатели на болниците могат да се подобряват и без приемане на допълнителни стандарти в резултат на доброто им управление като:

- Министерството на здравеопазването провежда конкурс за избиране на най-квалифицираните членове на управителния съвет на дадена болница.
- Той от своя страна провежда конкурс за избор на изпълнителен директор.
- При трайно постигане на финансови резултати, които са по-лоши от тези на конкурентите, се преразглежда изборът на управителен съвет.

Фактът, че това не се е случило, и необходимостта за приемане на нови административни документи единствено демонстрират неспособността на държавата да се справи с ефективното управление на държавните компании. Колкото и административни документи да се приемат, независимо дали са стандарти, насоки, добри практики и т.н., те няма да имат осезаем ефект, ако не са придружени с необходимата воля за прилагането им, и ще се превърнат в поредното оправдание. А ако волята е налице, министерството и в момента разполага с всички инструменти за подобряване на финансовото състояние на болниците и повишаване на качеството на услугите им.

Положителният текущ финансов резултат не може да бъде основание за извършване на непланирани разходи. Ръководителите на лечебните заведения за болнична помощ се задължават ежегодно да планират приходите и разходите, активите и пасивите за средносрочен период – три години. Изготвените прогнози следва да бъдат съобразени с действащата нормативна уредба, основните допускания по средносрочната бюджетна прогноза и всички настъпили промени в нормативната уредба

Годишният размер на плащанията към кредитни институции и юридически лица за предоставени финансови услуги за всяка текуща година не може да надвишава 15 на сто от средногодишния размер на приходите за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за приходите и разходите. Годишният размер на плащанията включва дължимите главница, лихви, такси, комисиони и други плащания по предоставените финансови услуги.

Не се допуска поемането на ангажименти по нови договори, както и започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишната бизнес програма на лечебните заведения за болнична помощ.

Не се допуска увеличение на наличните към края на годината просрочени задължения спрямо отчетените към края на предходната година.

Ръководителите на лечебните заведения изготвят вътрешни правила за приоритетност при заплащане на задълженията, при спазване на нормативните изисквания, с грижата на добър търговец.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Моля, изчакайте пред кабинета... Или как да намалим стреса и тревожността у пациентите Моля, изчакайте пред кабинета... Или как да намалим стреса и тревожността у пациентите

Болничният информационен канал ON HEALTH достига до над 100 хил. пациенти месечно

3 юни 2019, 1544 прочитания

24 часа 7 дни

23 авг 2019, 5702 прочитания

23 авг 2019, 4480 прочитания

23 авг 2019, 3083 прочитания

23 авг 2019, 2610 прочитания

23 авг 2019, 2014 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Д-р Иван Георгиев: Имаме високи резултати при опазване на сърцето при лъчетерапия

Лъчетерапевтът в отделение по лъчелечение и радиохирургия в "Аджибадем Сити клиник онкологичен център - София" пред "Капитал Здраве"

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

"Друсана" държава

Заради нежеланието си да различи индустриалния коноп от марихуаната България е на път окончателно да остане извън CBD индустрията

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Кино: "Момчета за пример"

Лошият вкус като гег и "възпитание" за живота