Болниците – жертва на парите, които липсват

Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.

Когато разсъжденията на някого са сведени до оцеляването и до това каква точно заплата ще получи, обикновено той няма сили да чертае промените, които ще спомогнат добруването на следващото поколение.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Затова публикуването на "финансовата конституция" на здравното министерство за държавните и общинските болници, според която, ако клиниката има задължения, няма да може да си разпределя парите от здравната каса, предизвика такъв бум в сектора, че на практика заглуши всички дискусии за това какво трябва, или не трябва да се промени.

Тази година обаче е година на множество лоши сигнали към болниците, които трябва да бъдат внимателно разчетени.

Истински мораториум



Около въведения и отменен мораториум върху лекарствата само за няколко месеца в здравния сектор беше забравено, че болниците ще бъдат лишени от конкуренция за една година. С бюджета на здравната каса беше въведен мораториум върху разкриването на нови болници и клиники, ако в населеното място вече съществуват структури от съответната специалност. Възможно е това да бъде посрещнато радостно от сега съществуващите клиники, защото им осигурява поне досегашния брой пациенти. Мораториумът обаче на практика лишава болните от по-голям избор на място и метод на лечение, лишава ги от достъп до добри специалисти и нова апаратура, а самите клиники лишава от стимул да се развиват и да инвестират в подобряване на услугата.

В допълнение инвестицията, независимо дали на държавни, общински или частни клиники, се проваля от внезапно появил се текст и политическият риск продължава да играе сериозна роля в сектора. Още повече че по закон, ако новата структура получи разрешително, но не заработи, то трябва да бъде прекратено. Поне до момента не е известно нова структура да е излязла на изцяло частния пазар без перспектива да сключи договор със здравната каса. Причината е, че конкурентите й имат договор и е естествено пациентите да предпочетат да ползват правата си на здравноосигурени, отколкото да бъдат частни пациенти и да платят за лечението.

С прокурор на шията

Във всяка държавна болница има поне тричленен борд на директорите, в който участва поне един представител на държавата, назначен от Министерството на здравеопазването. В борда обикновено участват и представители на управляващата партия в съответното населено място.

През миналата година държавните и общинските болници прехвърлиха психологическата граница от половин милиард лева задължения към доставчици и екипите на здравното министерство решиха, че трябва да дисциплинират болниците.

Това обаче не стана с остойностяване на медицинските дейности, реално заплащане на увеличените разходи за издръжка на остарелите сгради на държавните и общинските клиники, не стана с инвестиции в обучение на лекари и нова апаратура, за да привличат повече пациенти.

Напротив, стана с прокурорска проверка във всички държавни клиники. В момента 28 болници, почти половината от тези с мажоритарна държавна собственост, са с бивши и сегашни директори, разследвани от прокуратурата за безстопанственост.

Факт е, че в много клиники вероятно има неизгодни договори, които ги източват. Има и отделения, в които не достигат лекари. Има населени места, в които единственият шанс за социална подкрепа на болен възрастен човек е да лежи в болницата колкото е възможно по-дълго. Въпросът обаче е, че сигналът към клиниките е, че онзи същият представител на държавата досега може и да е одобрявал всичко, което правят, но това вече няма никакво значение. Търси се виновник за това, че парите в системата не достигат и болниците работят на загуба, и той не е държавата и нейният представител.

Директорите на болници са изправени пред сложното уравнение как да не закриват отделения, да лекуват пациентите си, да осигурят заплати на екипа си и как болницата да не се разпадне под тежестта на старата сграда и дълговете си. Обвиненията в безстопанственост и дистанцирането на държавата само ще демотивират всички желаещи да спасяват държавните болници и цели райони ще продължат да са лишени от специалисти. Разбира се, клиниките биха могли да се преструктурират в болници за долекуване, санаториуми, ДКЦ и какво ли не още, но в малките населени места те изпълняват и функцията на център за спешна помощ, а нито пътищата са добри, нито линейките достатъчно, нито пациентите са платежоспособни, за да се лекуват в най-близкия областен град.

Здравеопазване на карта

Проектодокументът нова Национална здравна карта най-общо сочи, че ще бъдат съкратени 6000 болнични легла. След влизането й в сила здравната каса ще съобрази договорите на болници по области с нея и към сега действащите лимити ще се прибави и още един – орязването на легла, специалности и в случая с вътрешните отделения – на основната дейност на малките общински болници.

Според анализ на Центъра за защита на правата в здравеопазването в картата не са предвидени терапевтични многопрофилни отделения, каквито са досегашните вътрешни отделения. За да получи договор с касата, болницата трябва да обособи отделно пулмология, кардиология, ендокринология, нефрология, гастроентерология и др. За да могат да работят, отделенията трябва да разполагат с поне двама лекари със съответната специалност, което в много градове е на практика невъзможно. Ако текстът влезе в сила, общинските болници ще трябва да затворят досегашните си вътрешни отделения и да започнат да обособяват нови клиники. Анализът сочи, че това на практика ще доведе до закриването на основната дейност на общинските болници, а оттам – и на самите тях.

Първата област, в която лекарите и управниците се обявиха против здравната карта, е Бургас. Там леглата и лекарите са орязани от бъдещ договор със здравната каса, без дори да се вземе предвид, че през летния сезон населението на областта нараства поне пет пъти.

Лимитите за прием и орязването на леглата с договор ще доведат до ново свиване на дейността на болниците. От друга страна, стои ограничението да не трупат нови дългове за държавните, а вероятно и за частните. Това на практика означава, че ако пациентите не доплащат за здравни услуги, не е възможно те да бъдат финансирани.

Случаите, в които принципалът е подпомогнал усилията на екипа на болницата да преструктурира разходите си, са единични. Един от тях е най-голямата държавна болнична верига – ВМА. Тя обаче има и допълнителни функции, заради които Министерството на отбраната инвестира в нея. Перспективата пред това гражданите да получават еднаква здравна услуга, независимо къде живеят, и да не доплащат значителни суми е все по-мъглява. Или поне така изглежда в момента.