С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
18 май 2018, 15:25, 1548 прочитания

Проф. д-р Венцислав Мутафчийски, дмн: Изплатихме дълговете, но не за сметка на пациентите

Началникът на Военномедицинска академия пред "Капитал Здраве"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка

Бригаден генерал професор д-р Венцислав Мутафчийски, дмн, FACS, е началник на Военномедицинска академия от началото на тази година, като преди това беше временно изпълняващ длъжността. До 2017 г. той беше национален консултант по хирургия. Завършил е Медицинския университет – София, цялата му кариера е преминала в Българската армия. Бил е асистент и старши асистент в Катедрата по обща хирургия на ВМА и главен асистент в Клиника по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия – ВМА. Има специалност по военна хирургия и докторантура на тема "Взривни травми", както и магистратура по здравен мениджмънт и множество специализации в чужбина. Завеждал е клиниката и катедрата по хирургия във ВМА. През 2014 г. е назначен за заместник-началник на ВМА по диагностично-лечебната дейност. Участвал е във военни мисии в Македония, Ирак, Афганистан и др. Хоноруван преподавател в СУ, има 29 публикации в български и международни научни списания, автор и съавтор е на 26 монографии и учебници, участва в редакционните колегии на осем специализирани списания. Член е на Българското хирургическо дружество, Българската асоциация на гастроентеролози, хирурзи и онколози, Европейското общество за лечение на травми и спешна хирургия ESTES, на Асоциацията на военните хирурзи на САЩ AMSUS, Световната асоциация на хирурзите, гастроентеролозите и онколозите, FACS – дипломиран член на Американското дружество на хирурзите, и др. Президент е на Балканския военномедицински комитет и на Българското научно дружество по военна медицина, заместник-председател на Българското хирургическо дружество и др.
Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.

Вашият екип наследи най-колосалния болничен дълг в България в най-голямата болнична верига, как се справихте?


Екипът, в който бяхме с ген. Николай Петров, наследи 227 млн. лв. дългове, от които 113 млн. главница, останалото са лихви. Първите четири месеца болницата работеше и генерираше между 5 и 8 млн. лв. дълг. Основната задача за нас беше да видим къде са най-големите течове, а мисията да се справим изглеждаше невъзможна. Направихме анализ на цялостната дейност и разбрахме, че има абсолютно неизгодни договори за ВМА, основно по логистиката, поддръжката на сградата и на техниката, договорите за консумативи. Първата ни стъпка беше предоговаряне - бавно и съвсем целенасочено ние предоговорихме всички тези позиции. Успяхме още в първата половин година да реализираме с 20 млн. лв. по-малко разходи в сравнение със същия период на предишната година.

Втората стъпка беше оптимизиране на някои дейности. Имахме 5 лаборатории, които изискваха поддръжка, различни много скъпи консумативи, много разходи за персонал, а ефективността им беше много малка. От всички тези лаборатории направихме една централна, 24-часово работеща лаборатория, купихме за нея нови машини и разходите ни спаднаха около 5 пъти.

Отново след предоговаряне свалихме с близо 50% разходите за храна, за поддръжка на сградата - с около 40%. Масово предоговорихме цените на консумативите, средно с около 25-30% надолу.



Докъде стигнахте със собствени усилия и как ви помогна военното министерство?

Ние престанахме да увеличаваме дълга, напротив, започнахме да го сваляме със собствени усилия и това направи впечатление на правителството, което ни гласува доверие, за да се сключим цесията с ББР. Правителството ни гласува цесия за 100 млн. лв., но нашите партньори в лицето на фирмите се възползваха само за 52 млн. лв. С всички, които сме сключили договор за цесията, успяхме да се договорим да не претендират за лихвите с изключение на най-големите фирми.

Как овладяхте кризата със заплащането на персонала?

Когато ген. Петров стана министър на здравеопазването през миналата година, а аз - временно изпълняващ длъжността началник на ВМА, наследих болницата с 16 млн. лв. текущи дългове и 12.4 млн. лв. от цесията. Към 31 декември 2017 г. излязохме вече на нула лева и със запаси от консумативи и медикаменти за два месеца напред. Първите месеци на годината, докато бъде разпределен бюджетът, са много тежки за нас и за това исках да имаме спокойствие.

През това време не е намалявана заплатата на персонала, не е спирано и допълнителното материално стимулиране, което винаги е било 25% от заработените пари от НЗОК. Напротив, увеличавани са заплатите, това увеличение е около 8.5 млн. лв. на годишна база. Освен това развихме и нови дейности като ДКЦ, което работи много успешно, започнахме да получаваме субсидиране на спешната помощ, което преди това беше за наша сметка.

Персоналът изобщо не е ощетяван. Точно по тази причина и нямаме особено текучество, въпреки че офертите от частните болници са много примамливи. Разбира се, ние наследихме текучество. През първата година 770 души бяха напуснали, а бяха назначени малко над 600, като някои от напусналите се върнаха. Тази тенденция вече е абсолютно положителна и мога да дам за пример, че през последната година 66 души са напуснали, а назначени са 78.

По какъв модел работят останалите болници и санаториуми?

Смятам, че и в периферните ни болници сме открили правилната посока. Нашите началници започнаха да разсъждават като мениджъри. В началото сумарно те генерираха дълг около 4 млн. лв. за една година. Сякаш на фона на това, което имахме в София, като че ли ги изпуснахме от полезрението си. След като поех този пост, аз изисках отчети на всяко тримесечие. Коментирахме начина на управление и завършиха с 400 хил. лв. загуба, и то за сметка на една-две болници, другите излязоха на плюс. През първото тримесечие на тази година всички са на положителен баланс, което е много радващо. Надявам се да задържат резултата, аз няма да ги оставя да не го направят.

Това, от една страна, но, от друга, наистина не може да няма недофинансирани и губещи дейности

Много е трудна работата, защото наистина са недофинансирани дейностите, а освен това ние имаме редица задачи, които не са платени. Те са от национално значение и са стратегически, но не получават достатъчно добро финансиране. Освен това имаме лимити за лечение от здравната каса. Те са много тежки за нас и особено за периферните болници, където заради тях се натоварва едва 50% от капацитета им. Централната болница вече работи на почти 90% от капацитета си, дори имаме случаи, в които е 99%, нямаме почти нито едно свободно легло.

Че трябва да инвестираме в останалите болници, го прозряхме още в първия екип на ген. Петров и започнахме бавно, но съвсем стабилно да обмисляме как тези болници да се реновират и модернизират по отношение на техниката, апаратурата, както и да се стимулира персоналът. Моето схващане е, че българските военнослужещи трябва да получават еднаква по качество медицинска помощ не само в София, а където и да се намират в България. Това беше причината въпреки недоимъка да закупим три чисто нови скенера от висок клас и да оборудваме варненската, сливенската и пловдивската болница. Купихме ендоскопска и лапароскопска апаратура. В тях през последните 15 години не беше влизала нова апаратура. Това мотивира колегите, защото ВМА е кауза. Моята идея е, че трябва да се печелят съмишленици в дадена кауза, които виждат, че нещата се случват, и искат да работим заедно. Аз виждам и колко по-свободни са в комуникацията с централното ръководство, колко по-откровени са, те не са стегнати, няма притеснения и команден подход. Напротив, обсъждаме всички проблеми и ги решаваме веднага или чертаем планове в средносрочен, близкосрочен или далечен план как да се решат. Това е ключът към по-успешно управление.

Наследихте болницата с реновирани отделения и с такива отпреди 1989 г. Ще преодолеете ли този дисбаланс?

В момента стартираме програмата за довършване на ремонтите, които са започнали и за реновиране на останалите. Разбира се, това няма да бъде много бърз процес, защото изисква доста съществен финансов ресурс. Освен това трябва да се купи и нова апаратура. Например нашият ядреномагнитен резонанс е първият в България и съответно най-старият. Започваме с реновирането на две клиники, като моята амбиция е до края на годината да бъде добавена поне още една клиника и две операционни зали, както и вентилационната система на целия операционен блок.

Освен че управлявате, продължавате ли да оперирате?

Оперирам. Административната дейност е временно явление, разглеждам я като моментно състояние. Затова съм си донесъл в този кабинет само снимката на синовете ми и малки неща, които се побират в една чанта. Аз съм си хирург и мисля да продължа, живот и здраве, като хирург.

Иначе ясно разчертан край на работния ден нямам - когато свърша, тогава си тръгвам – в 19, 20, 21 часа, но това не ми пречи.

Най-много ми пречеше, докато бях временно изпълняващ длъжността, че не можех да имам по-далечни хоризонти, защото плановете в нашата тромава система, каквато е отбраната, изискват по-дълга подготовка. Като казвам тромава, това не е упрек, точно така трябва да бъде. Армията трябва да бъде по-консервативна от всичко останало.

Успяхте ли да привлечете младите лекари, заложихте на обучението им.

Задължително! Обучението на младите лекари е основно, защото това е бъдещето. Много успешно се развива програмата ни за обучение по започналото през миналата година тристранно сътрудничество с Медицинския университет - Варна, и Военноморското училище. Тези млади хора са изправени пред сериозно изпитание, защото те трябва да учат едновременно и военни науки, и медицина. Справят се много добре и се надявам и занапред да продължат така. В момента върви кампанията по набиране на нови курсанти.

Как стои въпроса със специализацията в болниците ви?

Това е много тежък въпрос. По отношение на военните, които са млади офицери, има решение и ние стартираме тяхната специализация, но по отношение на всички желаещи, които искат да специализират при нас, сме ограничени. Първото ограничение е Наредба №1 на Министерството на здравеопазването, която казва, че за да специализира един млад лекар, трябва да бъде назначен на основен трудов договор и трябва да му се плащат поне две минимални заплати от болницата, в която ще специализира. Да кажем, че двете заплати не са чак такъв голям проблем. Проблемът е трудовият договор, защото ние имаме заповядван щат, който не може да се променя. Преди две години и половина претърпяхме съкращения около 5%, което се отрази много тежко на работещите клиники, сега би трябвало да уволня например някой действащ лекар или сестра и да претрансформирам мястото му в специализантско. Това е много труден процес и в някои сфери е почти невъзможен. Така че в момента ситуацията е патова.

Предполагам, виждате каква пропаст се отваря в самите клиники при липса на специализанти.

Това е така, но по-силно е изразено в някои от периферните ни болници. Централната ни болница се радва на голям интерес и нямаме недостиг на кадри, напротив, много хора искат да работят при нас, тъй като работата им е сигурна, условията са добри, рестрикции няма. Когато говорих за съкращаване на дълговете, държа да отбележа, че ние никога не свалихме качеството нито на медикаментите, нито на консумативите. Това не е ощетило по никакъв начин нашите пациенти. Напротив, всичко лежи на едни научно издържани постановки, например за антибиотичната терапия. Ние въведохме всички световни гайдлайни, адаптирахме ги спрямо нашата антибиотична резистентност и разработихме ръководство, което е задължително за всеки лекар. То е в джобен формат и е раздадено на целия персонал. Когато има екзотика в микробиологичните резултати, тогава вече комисия утвърждава по-нататъшното лечение. През 2014 г., когато ген. Петров пое болницата, само за един антибиотик ние харчехме 200 хил. лв. месечно. В антибиотика нямаше нищо толкова вълшебно, освен че цената на флакона е 150 лв. и фирмата производител много се радва, ако се купува. На заигравки от страна на фирми, които се опитват да вербуват наши началници на клиники, гледам с изключително лошо око и съм готов да се разделя с всеки началник, който продава интересите на ВМА. С някои се и разделихме.

Вярно е, че доста от колегите и някои от началниците на клиниките роптаят срещу такъв модел, а моделът кой, какво и кога може да изписва се практикува в цяла Западна Европа. Не е въпросът само за парите, най-големият проблем на съвременното антибиотичното лечение е, че всичко се изчерпва като действие и вече има отгледани щамове, които нищо не ги лови. Това е в резултат на безогледната антибиотична терапия. Този модел функционира от три години при нас и е толкова успешен, че проф. Тодор Кантарджиев, който е националният консултант по микробиология, най-вероятно ще излезе с предложение да бъде въведен във всички болници. Това е съвременното отношение, но пак повтарям, то не е за сметка на лечението на пациентите.

Ако не се взима предвид бюджетът ви от Министерството на отбраната, а трябва да работите само със здравната каса, болниците ви ще се нуждае ли от доплащане от пациентите?

Ако работим като обикновена болница, лишена от всички останали допълнителни дейности за медицинско осигуряване на войските, не виждам защо да не се справим. Обаче тази болница и този конгломерат от болници имат специфични задължения, които са скъпи и не може да функционира само с това, което изкарва от НЗОК.

Аз имам пълно разбиране, че когато има определено количество пари, трябва да се оптимизират дейностите така, че тези пари да стигнат. Или поне да бъде ясно докъде ще стигнат.

Иначе навсякъде има доплащане от пациентите. Няма идеална здравна система, в която да няма доплащане от пациента под различна форма, и тук може би е огромният резерв в допълнителното здравно осигуряване.

Ние работим много добре с частните здравни застрахователи, имаме договори с почти всички частни фондове, защото те имат доверие към нас, както и ние към тях. Това е една добра практика, защото пациент, който се осигурява допълнително в частен фонд, не заплаща нито една стотинка съобразно пакета, на който се осигурява. Няма такава мощна държава в света, която напълно да отговори на потребностите на здравеопазването.

Интервюто взе Десислава Николова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло 4 Магнезият – решаващият минерал за човешкото тяло

Около 85% от бременните и над 60% от общото население страдат от дефицит на магнезий

24 дек 2019, 11546 прочитания

Здравеопазването не е разход 1 Здравеопазването не е разход

България има нужда от система, способна да проследява, обобщава и анализира конкретните резултати от лечението на пациента

22 дек 2019, 2502 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Техника на грижата за очите

Превенцията на проблемите със зрението минава през профилактични прегледи, съпътстващи почти целия човешки живот, а в справянето с тях все по-важно място заемат новите технологии

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

Свинското: скъпо и дефицитно

Чумата по свинете в Азия вдигна световните цени, създаде дефицит и проблемите заразиха и България

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Битката за столичната адвокатура

Изборите на органи на софийската колегия имат значение не само за професионалните интереси на гилдията, но и за институционалната зрялост на държавата

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10