Двуцифреният ръст на пазара продължава

Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.

Отново 11% ръст показват данните за продажбите на лекарства и продукти без рецепта през първото тримесечие на 2018 г. спрямо същия период на миналата година. Според прогнозите на IQVIA става въпрос за устойчив ръст на пазара, коментира д-р Иван Георгиев, регионален мениджър на компанията за България.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Ръст отново в онкологията

През първото тримесечие, както и през 2017 г., ръстът на пазара се дължи на противотуморните препарати, като той е по-силен в биологичните лекарства и имунотерапиите и по-слаб в малките молекули.

"Ръстът на антитуморните лекарства е над 26%. Ако се погледнат най-продаваните медикаменти в топ 10, на първо място са по-стари утвърдени продукти, но с най-голям ръст са новите терапии – имуномодулаторите. Те са и бъдещето на онкологията", отбелязва Иван Георгиев. Той допълва, че ръст от 16% през последните месеци има в групата на инсулините.



През цялата минала година при ръст на пазара от 11% ръстът на оригиналните лекарства под патент е бил 14%, като целият пазар е достигнал 3.164 млрд. лв. по цени на едро, без в тях да се включат надценките от 16-22% на аптечните продажби.

По отношение на първото тримесечие на 2018, както и през миналата година, в топ 10 почти няма размествания с изключение на придвижването напред на AbbVie заради увеличените продажби на продукта им за хепатит С (виж таблицата). Най-висок ръст отбелязват AstraZeneca – 22%, и GlaxoSmithKline – 18%.

"Консумацията на лекарства без рецепта в България е с над 20% по-висока от консумацията в Централна и Източна Европа." Д-р Иван Георгиев, регионален мениджър на IQVIA за България

Отново висок ръст

За поредна година хранителните добавки продължават да бележат най-висок ръст при продуктите без рецепта.

"Любопитен факт е високата консумация на продукти без рецепта на глава от населението в много от категориите. Консумацията на лекарства без рецепта в България е с над 20% по-висока от консумацията в Централна и Източна Европа. Това се дължи на много фактори, но най-вероятно в България хората не обичат често да посещават личния си лекар заради чакането по опашки и административните затруднения, те се самолекуват и разчитат на фармацевта да им предложи нещо", смята Иван Георгиев.

По думите му на пазара на хранителни добавки най-добре се представят пробиотиците, тъй като през последните години се забелязва тенденция да се изписват пробиотици с всякакви възможни терапии. Следват ги препаратите за ставни болки.

"Медийните инвестиции в тези области са много силни", отбелязва д-р Георгиев.

Липса на динамика при търговците на едро с лекарства

През първото тримесечие при търговците на едро с лекарства няма голяма динамика в търговските дялове. Най-големите четири дистрибутора държат над 80% пазарен дял на аптечния пазар. Така първите четири дистрибутора са: "Фьоникс", "Софарма трейдинг", "Стинг", "Фармнет".

"Софарма трейдинг", "Фьоникс", "Фармнет" и "Стинг" държат над 80% от оборота, коментира анализаторът.

Според него четирите търговеца на едро с лекарства имат сходен пазарен дял от около и над 20% на аптечния пазар, но не всички имат силни позиции на болничния пазар, където "Софарма трейдинг" е отчетлив лидер с 31%.

"Концентрацията е нормална, в развитите държави пазарната ситуация е сходна. Такова е бъдещето. Нивата на печалби в този бизнес са много ниски, надценките, които позволява държавата, са до 7% за продукти с рецепта и до 9% за продукти без рецепта, за малки компании е много трудно да просъществуват на пазара с малки надценки. Необходим е мащаб, много тежка инфраструктура, складове, логистика, Това, което различава България от останалите европейски държави, е, че на пазара има само един чуждестранен инвеститор. Прогнозата ми е, че в скоро време и у нас ще се появят големите чуждестранни дистрибутори с големи вериги аптеки, каквато е тенденцията в останалите страни от ЕС", казва д-р Георгиев.

Фактори на растежа

Според IQVIA факторите на растежа на пазара през тази година ще бъдат увеличеният бюджет на касата, новите медикаменти, незадоволените медицински нужди и онкологията като терапевтична област. Д-р Георгиев отбелязва, че пазарът ще бъде подпомогнат от подобряващата се икономическа обстановка и намаляващата безработица.

Запазване на динамиката в клиничните проучвания

Според IQVIA в България има една добра и една лоша новина за сферата на клиничните проучвания.

"Лошата е, че през последните две години реално няма растеж. Добрата е, че това не се отразява на пазарния дял на България - проучванията продължават да бъдат около 1% от глобалните изпитвания. Това е важно, защото ние измерваме пазарния дял като 10000 души, участващи в клинични проучвания, около 3000 служители в тази сфера и около 300 млн. долара финансови ефекти", казва Иван Георгиев.

Той допълва, че когато една компания търси дестинация за своите проучвания, тя се концентрира върху две обстоятелства - колко бързо може да започне проучването, което пък зависи от регулаторната среда в държавата и с каква скорост ще се наберат необходимите пациенти.

"В България има добра регулаторна рамка, институциите работят добре, ние сме конкурентоспособни спрямо другите държави. Но през последните години губим скорост и това е така, защото болничните заведения не обръщат достатъчно внимание на клиничните изпитвания, не инвестират в процеси и в инфраструктура за улесняването им. Тъкмо обратното, в последно време административните ръководители на държавните болници поставят нови и нови препятствия пред клинични изпитвания. Времето, в което един център може да набере двама, трима, четирима, петима пациенти и това да е приемливо, свършва. Търсят се високо продуктивни центрове, които могат да набират много пациенти за кратък период, а това може да стане възможно само с много добра организация - процеси, инфраструктура, отделения по клинични изпитвания. Не е далеч времето, когато ще почнем да говорим за данъчни облекчения за клинични проучвания", смята д-р Иван Георгиев.

В момента в сектора е гореща тема инициативата на здравната каса да събира данни за пациенти, участващи в клинични проучвания. Някой болници тълкуват това като знак, че НЗОК няма да заплаща никакво лечение за пациенти, включени в клинично изпитване. Например, ако един пациент участва в проучване за рак на белия дроб, това не означава, че той губи правата си касата да плаща неговото лечение, ако се разболее от хипертония. Това е нарушение на правата му като здравно осигурен. Много болнични директори и юристи в момента обаче тълкуват ситуацията точно така, което е неправилно", отбелязва д-р Иван Георгиев.

"Капитал" отправи въпроси в традиционната си анкета към мениджърите на топ 10 фармацевтичните компании на пазара по обем на продажбите в стойност. Те отговориха на няколко въпроса:

1. Каква беше изминалата година за вашата компания на българския пазар? Отбелязахте ли ръст, в кои сегменти, как оценявате възможностите за развитие на бизнеса си в България? Колко нови лекарства представихте на пазара, в кои области? Колко са регистрираните ви лекарства в България като цяло? В кои терапевтични области сте фокусирани?

2. По какъв начин се отрази върху бизнеса ви регулаторната рамка в България през миналата година? Имате ли лекарства, които решихте да не предлагате повече в България, или такива, чиято регистрация забавихте?

3. В края на миналата година за известен период от време парламентът гласува мораториум върху новите лекарства, идеите за прогенерична политика засега са само в програмите на политическите партии. Появиха се нови редакции на лекарствения закон, които предвиждат въвеждането на задължителни резерви. Как оценявате тези събития в законодателен аспект и какви промени са необходими, за да се подобри лечението на българските пациенти?

4. Как се развиваше бизнесът ви на глобално ниво? Кои са най-новите продукти, в кои области очаквате нови лекарства?

5. Какви са плановете ви за тази година? Каква е вашата прогноза за развитието на пазара през тази година?

До редакционното приключване на броя не успяхме да получим отговор от "Bayer - България". Какво отговориха останалите мениджъри вижте на следващите страници:

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
• 7
• 8
• 9
• 10
• Следваща страница » "№ 1 - Христо Трунчев, генерален мениджър на "Novartis Pharma България""