Двуцифреният ръст на пазара продължава

"Ръстът на антитуморните лекарства е над 26%. Ако се погледнат най-продаваните медикаменти в топ 10, на първо място са по-стари утвърдени продукти, но с най-голям ръст са новите терапии – имуномодулаторите. Те са и бъдещето на онкологията", отбелязва Иван Георгиев. Той допълва, че ръст от 16% през последните месеци има в групата на инсулините.

През цялата минала година при ръст на пазара от 11% ръстът на оригиналните лекарства под патент е бил 14%, като целият пазар е достигнал 3.164 млрд. лв. по цени на едро, без в тях да се включат надценките от 16-22% на аптечните продажби.

По отношение на първото тримесечие на 2018, както и през миналата година, в топ 10 почти няма размествания с изключение на придвижването напред на AbbVie заради увеличените продажби на продукта им за хепатит С (виж таблицата). Най-висок ръст отбелязват AstraZeneca – 22%, и GlaxoSmithKline – 18%.

"Консумацията на лекарства без рецепта в България е с над 20% по-висока от консумацията в Централна и Източна Европа."

Д-р Иван Георгиев, регионален мениджър на IQVIA за България

Отново висок ръст

За поредна година хранителните добавки продължават да бележат най-висок ръст при продуктите без рецепта.

"Любопитен факт е високата консумация на продукти без рецепта на глава от населението в много от категориите. Консумацията на лекарства без рецепта в България е с над 20% по-висока от консумацията в Централна и Източна Европа. Това се дължи на много фактори, но най-вероятно в България хората не обичат често да посещават личния си лекар заради чакането по опашки и административните затруднения, те се самолекуват и разчитат на фармацевта да им предложи нещо", смята Иван Георгиев.

По думите му на пазара на хранителни добавки най-добре се представят пробиотиците, тъй като през последните години се забелязва тенденция да се изписват пробиотици с всякакви възможни терапии. Следват ги препаратите за ставни болки.

"Медийните инвестиции в тези области са много силни", отбелязва д-р Георгиев.

Липса на динамика при търговците на едро с лекарства

През първото тримесечие при търговците на едро с лекарства няма голяма динамика в търговските дялове. Най-големите четири дистрибутора държат над 80% пазарен дял на аптечния пазар. Така първите четири дистрибутора са: "Фьоникс", "Софарма трейдинг", "Стинг", "Фармнет".

"Софарма трейдинг", "Фьоникс", "Фармнет" и "Стинг" държат над 80% от оборота, коментира анализаторът.

Според него четирите търговеца на едро с лекарства имат сходен пазарен дял от около и над 20% на аптечния пазар, но не всички имат силни позиции на болничния пазар, където "Софарма трейдинг" е отчетлив лидер с 31%.

"Концентрацията е нормална, в развитите държави пазарната ситуация е сходна. Такова е бъдещето. Нивата на печалби в този бизнес са много ниски, надценките, които позволява държавата, са до 7% за продукти с рецепта и до 9% за продукти без рецепта, за малки компании е много трудно да просъществуват на пазара с малки надценки. Необходим е мащаб, много тежка инфраструктура, складове, логистика, Това, което различава България от останалите европейски държави, е, че на пазара има само един чуждестранен инвеститор. Прогнозата ми е, че в скоро време и у нас ще се появят големите чуждестранни дистрибутори с големи вериги аптеки, каквато е тенденцията в останалите страни от ЕС", казва д-р Георгиев.

Фактори на растежа

Според IQVIA факторите на растежа на пазара през тази година ще бъдат увеличеният бюджет на касата, новите медикаменти, незадоволените медицински нужди и онкологията като терапевтична област. Д-р Георгиев отбелязва, че пазарът ще бъде подпомогнат от подобряващата се икономическа обстановка и намаляващата безработица.

Запазване на динамиката в клиничните проучвания

Според IQVIA в България има една добра и една лоша новина за сферата на клиничните проучвания.

"Лошата е, че през последните две години реално няма растеж. Добрата е, че това не се отразява на пазарния дял на България - проучванията продължават да бъдат около 1% от глобалните изпитвания. Това е важно, защото ние измерваме пазарния дял като 10000 души, участващи в клинични проучвания, около 3000 служители в тази сфера и около 300 млн. долара финансови ефекти", казва Иван Георгиев.

Той допълва, че когато една компания търси дестинация за своите проучвания, тя се концентрира върху две обстоятелства - колко бързо може да започне проучването, което пък зависи от регулаторната среда в държавата и с каква скорост ще се наберат необходимите пациенти.

"В България има добра регулаторна рамка, институциите работят добре, ние сме конкурентоспособни спрямо другите държави. Но през последните години губим скорост и това е така, защото болничните заведения не обръщат достатъчно внимание на клиничните изпитвания, не инвестират в процеси и в инфраструктура за улесняването им. Тъкмо обратното, в последно време административните ръководители на държавните болници поставят нови и нови препятствия пред клинични изпитвания. Времето, в което един център може да набере двама, трима, четирима, петима пациенти и това да е приемливо, свършва. Търсят се високо продуктивни центрове, които могат да набират много пациенти за кратък период, а това може да стане възможно само с много добра организация - процеси, инфраструктура, отделения по клинични изпитвания. Не е далеч времето, когато ще почнем да говорим за данъчни облекчения за клинични проучвания", смята д-р Иван Георгиев.

В момента в сектора е гореща тема инициативата на здравната каса да събира данни за пациенти, участващи в клинични проучвания. Някой болници тълкуват това като знак, че НЗОК няма да заплаща никакво лечение за пациенти, включени в клинично изпитване. Например, ако един пациент участва в проучване за рак на белия дроб, това не означава, че той губи правата си касата да плаща неговото лечение, ако се разболее от хипертония. Това е нарушение на правата му като здравно осигурен. Много болнични директори и юристи в момента обаче тълкуват ситуацията точно така, което е неправилно", отбелязва д-р Иван Георгиев.

"Капитал" отправи въпроси в традиционната си анкета към мениджърите на топ 10 фармацевтичните компании на пазара по обем на продажбите в стойност. Те отговориха на няколко въпроса:

1. Каква беше изминалата година за вашата компания на българския пазар? Отбелязахте ли ръст, в кои сегменти, как оценявате възможностите за развитие на бизнеса си в България? Колко нови лекарства представихте на пазара, в кои области? Колко са регистрираните ви лекарства в България като цяло? В кои терапевтични области сте фокусирани?

2. По какъв начин се отрази върху бизнеса ви регулаторната рамка в България през миналата година? Имате ли лекарства, които решихте да не предлагате повече в България, или такива, чиято регистрация забавихте?

3. В края на миналата година за известен период от време парламентът гласува мораториум върху новите лекарства, идеите за прогенерична политика засега са само в програмите на политическите партии. Появиха се нови редакции на лекарствения закон, които предвиждат въвеждането на задължителни резерви. Как оценявате тези събития в законодателен аспект и какви промени са необходими, за да се подобри лечението на българските пациенти?

4. Как се развиваше бизнесът ви на глобално ниво? Кои са най-новите продукти, в кои области очаквате нови лекарства?

5. Какви са плановете ви за тази година? Каква е вашата прогноза за развитието на пазара през тази година?

До редакционното приключване на броя не успяхме да получим отговор от "Bayer - България". Какво отговориха останалите мениджъри вижте на следващите страници:

№ 1 - Христо Трунчев, генерален мениджър на "Novartis Pharma България"

Христо Трунчев

Фотограф: Капитал

"Novartis България", с трите си големи подразделения Innovative Medicines, Sandoz и Alcon, продължава да бъде ключов партньор в здравеопазването в България и водеща фармацевтична компания. Ръстът на Novartis през 2017 г. се дължи основно на Sandoz и се свързва с предлагането на достъпни генерични лекарства и биоподобни продукти за българските пациенти, както и широко използвани лекарствени продукти без рецепта. По този начин Novartis внася стабилност в здравната система с фокус върху иновативни продукти, покриващи конкретни медицински нужди, и спестяване на обществен ресурс и подобрен достъп посредством въвеждане на генерични и биоподобни лекарства.

Novartis предлага 194 лекарствени продукта и 240 медицински изделия в България. Нашата компанията предлага експертни и иновативни решения в различни области на здравеопазването: кардиология, онкология, хематология, неврология, пулмология, ендокринология, ревматология, дерматология, офталмология, редки болести, генерични лекарствени продукти, лекарства без рецепта и биоподобни медикаменти.

Българското здравеопазване има нужда от ясна стратегия с конкретни приоритети, които да направят средата по-устойчива, по-предвидима и по-прозрачна. Фармацевтичният сектор е само част от здравеопазването, при това строго регулирана и контролирана част. Нужен е цялостен подход в здравеопазването, за да може България да бъде предпочитано място за инвестиции в този толкова чувствителен сектор.

Novartis се стреми да осигури достъп на българските пациенти до всички иновации, които създава и са достъпни в останалите европейски държави. Диалогът и партньорството с институциите са ключови за осигуряването на бърз достъп до всички иновациите, които са с доказана ефективност за отделните пациенти и системата като цяло. Клиничните изпитвания, в които Novartis инвестира годишно около 4.5 млн. eвро, са не само инвестиция в българското здравеопазване, но и достъп до реални терапевтични възможности и здравни грижи за около 1500 български пациенти през миналата година.

Достъпът на пациентите до иновативни терапии, които са одобрени от Европейската комисия, трябва да бъде гарантиран за българските пациенти. Това трябва да се случва съобразно българските закони и в диалог с българските институции. Пример за този диалог са отстъпките за 2017 г. от страна на индустрията, които по данни на НЗОК възлизат на 167 милиона лева. Предвижданията са, че за 2019 г. ще приближат 200 милиона лева. За периода 2015-2018 г. фармацевтичните компании предоставят на НЗОК отстъпки в размер на половин милиард лева. Това дава възможност на НЗОК да осигурява лечението на повече пациенти и да забавя ръста на разходите за лекарства. Разбира се, необходимо е и адекватно бюджетиране от страна на държавата, планиране на нарастването на здравните потребности на населението, на навлизането на нови, по-ефективни медикаменти.

На глобално ниво Novartis затвърждава позициите си в ключовите терапевтични области, в които работим и в България. Големите новини от Novartis през тази година се очакват в областта на клетъчните и генни терапии. Част от това развитие е и придобиването на базираната в САЩ компания за генна терапия AveXis за 8.7 млрд. долара в началото на април тази година.

Динамиката на пазара на лекарства зависи от много фактори и навлизането на нови лекарства е едни от тях. От друга страна, имаме съществена ценова ерозия в резултат на ценовата регулация, изтичане на патенти и навлизане на генерични и биоподобни медикаменти на по-ниска стойност. Промените в законодателството от края на 2017 г. въведоха нови отстъпки и много рестриктивни условия за включване на нови медикаменти в реимбурсация. Вече е налице и забавяне навлизането на новите терапии през 2018 г. В този смисъл прогноза за ръст на пазара над 10% ми се струва завишена. Очакванията са Novartis да расте равномерно с ръста на пазара.

Бъдещето на здравните системи в Европа, в това число и фармацевтичния им сегмент, е фокусирането им върху резултата от лечението и вземането на информирани решения в какви здравни услуги да се инвестира публичен ресурс и което е по-трудно, в кои да не се инвестира. За да е възможно това обаче, трябва да се изгради нужната инфраструктура, която да генерира, събира и анализира данни за постигнатите резултати от прилагането на конкретните терапевтични методи. В областта на лекарствата това може да стане с общи усилия на здравните власти, медицинската общност, пациентите и фармацевтичната индустрия. Ние протягаме ръка за сътрудничество и сме сигурни, че можем да помогнем с опит, знания и експертиза.

№ 2 - Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на "Актавис", компания на Teva

Николай Хаджидончев

Фотограф: Капитал

Изминалата година беше изпълнена с предизвикателства, защото след придобиването на "Актавис" от "Тева фармасютикълс" българското търговско подразделение вече беше една интегрирана компания. През 2017 г. работихме като един екип и основната цел беше фокус върху оптимизацията както на бизнес структурата, така и на продуктовото ни портфолио. Миналата година въведохме на българския пазар 14 нови продукта в терапевтичните области кардиология, вътрешна медицина, централна нервна система, респираторни заболявания и продукти без лекарско предписание. Тази година планираме въвеждането на осем нови продукта, главно в областите кардиология, болничен пазар и централна нервна система.

Що се отнася до възможностите за развитие на бизнеса ни в България, считам, че, от една страна, потенциалът за развитие на генеричния бизнес е голям заради все още неравностойното представяне на индустрията, особено в стойност на генеричните медикаменти. Тук виждам потенциал за налагане на нови генерични медикаменти. От друга страна, особено през последните години, ценовата регулация, свързана с международното и вътрешно рефериране, води до изкривяване на някои ценови нива до степен, в която продължава напускането на утвърдени, доказани генерични медикаменти от българския пазар. Техните цени вече са около или под себестойност и биват изтеглени от пазара. Въпреки тези предизвикателства "Актавис", остава водеща компания в България и ние ще продължаваме да работим за достъпа на българските пациенти от всички възрасти до висококачествени здравни решения.

Поради огромния ценовия натиск върху генериката ние също имаме медикаменти, които вече не предлагаме в България. Нещо повече, имаме и нови продукти, които поради ценови фактори няма да бъдат въведени. Важно е да подчертая, че по-голямата част от тези продукти са за терапии на социално значими заболявания. Тази година 27 продукта от нашето портфолио вече няма да бъдат на българския пазар, главно в областите кардиология, вътрешна медицина, централна нервна система. За съжаление този тренд продължава отново поради огромния ценови натиск, законодателството, регламентиращо ценообразуването и натиска от НЗОК за даване на отстъпки за генерични продукти. В крайна сметка от тази тенденция страда и ще продължава да страда българският пациент.

Реално в България вече има прогенерични мерки с въвеждането на ценовото рефериране. Но тезата "прогенерична политика" започна да се използва от много хора, без да се познава материята, без смисъл. Стана нещо като мантра за по-добро българско здравеопазване. Да, прогенеричната политика е положителна, когато тя бъде осмислена, когато е част от една дългосрочна промяна в здравната политика, която да бъде подчинена на интереса на пациента. Промяната трябва да е гарантирана от дългосрочна стратегия, базирана на всички промени през последните 15 години, и тези, които очакваме през следващите 15 години. Без подобна стратегия всяко решение ще бъде краткосрочно или неефективно, защото ще е взето само на база исторически данни, без да се поглежда в настоящите процеси и тяхното бъдеще развитие. Към момента не се взимат под внимание очевидни факти - намаляване на населението, урбанизация на големите градове, обезлюдяване на цели региони във вътрешността на страната. В същото време продължава да се работи на база здравен модел и състояние на здравните заведения отпреди 20 години. Нека не забравяме, че близо 1 милион българи живеят в чужбина и не ползват здравни услуги в България. А нашата здравна система продължава да работи въз основа на данни, които са далече от реалните. Прогенеричната политика е само част от цялостната здравна промяна, от която имаме нужда. Ако няма здравна стратегия, в която всички основни елементи да са актуални, синхронизирани и с дългосрочен поглед, няма как да стане промяна. И нещо изключително важно - цялостната здравна стратегия трябва да бъде подкрепена от всички заинтересовани и ангажирани със здравето на нацията страни – политически партии, институции, съсловни организации на лекари, фармацевти и специалисти по здравни грижи, университетски преподаватели, пациентски и работодателски организации, синдикати, фарма индустрия и др.

Считам, че както през 2017 г., тази година българският пазар ще бележи ръст, основно генериран от скъпи иновативни медикаменти и частично от увеличаването на броя опаковки и навлизането на генерични продукти на отпаднали от патент медикаменти. Това се отнася особено за биоподобните продукти, където през 2017 г. изтекоха патентите на големи биологични молекули. Определящ ще бъде ръстът на иновативните медикаменти и пазара на продуктите без лекарско предписание и хранителните добавки, където регулациите са по-ниски. Смятам, че ще има увеличение на броя продадени опаковки при генеричните медикаменти, което определено далеч не надхвърля стойността, генерирана от тях. С други думи, генеричните продукти ще продължават да увеличават достъпа, в същото време няма да генерират допълнителен преразход за разлика от иновативните медикаменти.

№ 3 - Методия Чадиковски, генерален мениджър на "Roche България"

Методия Чадиковски

Фотограф: Капитал

През 2017 г. според данните на международната компания IQVIA (позната доскоро като IMS) продажбите на фармацевтичният пазар са се увеличили с 10.3% в стойност и 3.8% в опаковки спрямо предходната 2016 г. а болничният пазар, към който са ориентирани повечето лекарства на Roche, регистрира ръст от 11.6%. Високият ръст на целия фармацевтичен пазар, както и на болничния сегмент в стойност се дължи на новите лекарства за лечение на онкологични заболявания, вирусен хепатит С и диабет, включени в позитивния лекарствен списък, като през миналата година НЗОК за пръв път покри лечението на повече пациенти.

Ние запазваме втората си позиция сред всички компании на българския фармацевтичен пазар с общ пазарен дял 6.85% в стойност от целия пазар (аптечен и болничен). На болничния пазар отново сме лидер с ръст на продажбите от 20.1% и пазарен дял от 24.6%, като три онкологични лекарствени продукта на "Рош" попаднаха сред водещите 10 медикамента на болничния пазар.

В края на годината след отпадането на мораториума върху заплащането на нови лекарствени продукти беше постигната реимбурсация на медикамент, одобрен за лечение на хронична лимфоцитна левкемия и лимфом, и лекарствен продукт за лечение на идиопатична белодробна фиброза.

Отново наблягам на това, че работата в среда на непрестанни промени е много трудна и ни пречи да се фокусираме върху по-дългосрочни стратегически цели, които в крайна сметка са важни за подобряване системата на здравеопазване. Ние и всички наши партньори е добре да работим заедно, за да събираме на здравна информация, статистики и да ги използваме за взимане на информирано решение къде инвестициите ще са най-успешни. Без тази информация няма как здравната политика да е насочена към конкретни цели и да видим дали ги постигаме.

За щастие нямаме лекарства, които да сме спрели през 2017 г.

Наистина в края на миналата година в кратък период от време парламентът гласува мораториум върху нови лекарства и дейности и след това го отмени. Факт е, че трябва да се търси баланс и стабилност в разходите, тъй като средствата за здравеопазване, както и за всяка друга сфера, не може да са неограничени. Факт е обаче също така, че независимо от ръста в бюджета за здравеопазване в България инвестираме най-ниската стойност на глава от населението в Европа за своето здраве и делът на доплащане от страна на пациентите също е сред най-високите. Факт е и че всички ние като пациенти искаме да получаваме медицински услуги, лекарства и изделия на европейско ниво. Основният въпрос е можем ли да го правим с пъти по-малко пари от останалите европейски държави. Със сигурност в системата има потенциал за оптимизиране на разходите в различни направления, но има и необходимост от преосмисляне на модела на финансиране, така че да отговорим на очакванията на пациентите и медицинските специалисти и да поддържаме здравните грижи в България на добро европейско ниво. В този ред на мисли регистрирането и маркетирането на генерични продукти е естествено развитие на пазара и добра възможност за здравната система да оптимизира разходите си за установени в практиката вече продукти като освободи ресурси за навлизане на иновации. Системата на ценообразуване и рефериране на продуктите в България, както и законодателството, което касае навлизане на генерични продукти, не само осигурява спестяване на средства от първия ден на реимбурсация на генеричен продукт (поради задължителен спад в цената), но осигурява на държавата възможност да плаща и оригиналния продукт на цена, не по-висока от тази на генеричния. С оглед на тези обективни механизми смятам, че разумни елементи на прогенеричната политика са въведени и успешно се прилагат в България, без да се отнема правото на избор на пациентите и медицинските специалисти.

По отношение на промените в Закона за лекарствата в хуманната медицина: абсолютно необходимо е да бъдат защитени интересите на българските пациенти, като бъдат гарантирани количества продукти за нашия пазар, и не можем да не подкрепим усилията на правителството и парламента в тази посока. Но точно тук е много важен балансът между държавните политики, които се стремят да поддържат цените на продуктите на най-ниските нива в ЕС, и мерките за осигуряване на количества продукти, които гарантирано да достигат до българските пациенти. АРФАРМ неведнъж е предлагала на властите различни промени в нормативни документи именно в посока защита интересите на пациентите. Асоциацията ни също подкрепи внесения в парламента проект с промени в ЗЛПХМ. По отношение на идеята за задължителен гаранционен резерв от определени продуктите обаче считам, че това ще бъде по-скоро още едно утежнение за производителите, вносителите и търговците на едро, а не реално разрешение на проблема. Финансовото натоварване върху бизнеса от такава мярка е значително, включително носи риск от погиване на продукти поради изтичане срока им на годност или понасяне на допълнителни загуби под формата на неустойки от болниците отново поради кратък срок на годност на продуктите.

За да продължи да предлага иновативни продукти и услуги на пациентите, Roche инвестира всяка година почти една пета от глобалните си приходи от продажби в научноизследователска и развойна дейност. Благодарение на фокуса си върху научни изследвания в области, в които има високи медицински потребности от края на 2015 г. досега компанията успешно внедри шест нови медикамента за лечение на различни заболявания и индикации, както и редица нови услуги. Ние се фокусираме върху терапевтични области, в които можем да дадем значителен принос за обществото. Някои от тях са лекарства за лечение на заболявания, за които не са били откривани значими терапевтични решения в продължение на десетилетия, включващи рак на пикочния мехур, една форма на множествена склероза, както и на гигантоклетъчен артериит. През февруари получихме и разрешение за употреба за лекарство, което предлага огромни възможности за по-добро качество на живот на пациентите с хемофилия А. Нови лекарства в бъдеще очакваме и за лечение на разстройствата на централната нервна система като болестта на Алцхаймер и разстройствата от аутистичния спектър (РАС), в които провеждаме клинични изследвания, които изискват значителни инвестиции.

Нашите планове за 2018 г. са да инвестираме много работа, за да могат ключови лекарства да получат реимбурсация и да са налични за пациентите, които имат нужда от тях. Основно това са пациенти с ранен HER2-позитивен рак на гърдата, рак на белия дроб с определена мутация, рак на пикочния мехур, лимфом, меланом, множествена склероза, гигантоклетъчен артериит. Освен това работим и за създаване и внедряване на ефективен бизнес модел и успешно налагане на пазара на услугите на Foundation Medicine. Това е тест за пълно геномно профилиране на тумори, който идентифицира всички класове клинично значими изменения в генома на тумора и често разширява възможностите за лечение, като за всеки пациент избира тези таргетни терапии и клинични изпитвания, които отговарят на молекулярните промени в тумора му.

Прогнозите са, че пазарът ще продължи да расте, защото има голяма нужда от инвестиции в здравеопазването. В България все още в доста области има доста по-ниско потребление, отколкото в други държави, освен това има области с непосрещнати медицински нужди и това ще води ръста. Очаквам обаче той да е по-нисък поради затягането на мерките за контрол на разходите от страна на държавата.

№ 4 - Мариела Марчева, директор корпоративни връзки, "GlaxoSmithKline България"

Мариела Марчева

2017 беше изключителна година за бизнеса ни в България. Успяхме да се утвърдим като партньор в областта на ваксините, иновативните ХИВ терапии, новите продукти в респираторните и в областта на редките заболявания. През последните 3 години въведохме редица иновативни продукти на пазара, особено при респираторните и ХИВ терапии. През 2018 г. пациентите с тежка еозинофилна астма ще имат възможността да се възползват от най-новото лечение в областта.

Продължаваме да вярваме, че България е добър пример за ползотворно партньорство между индустрията и институциите. През годината се изправихме пред редица предизвикателства като гласуването на мораториума за въвеждането на нови INN-и, но в крайна сметка отвореният и постоянен диалог между заинтересованите страни осигури най-добрия възможен резултат за българските пациенти.

Ключовата дума и за 2018 г. е диалог – между всички основни партньори в сектора – институции, пациенти, индустрия. Надяваме се, че този диалог ще продължи и някои наболели теми като осигуряване на достъп до иновативни лекарствени терапии за пациентите и адекватен контрол на нелегалния паралелен износ ще намерят своето разрешение. За нас това е най-важното в момента – да гарантираме, че всеки нуждаещ се ще има достъп до своето лечение. Вярваме и че диалогът в посока контрол на разхода на публичните фондове също ще продължи, така че да не се стига до крайности, каквито наблюдавахме в края на миналата година. Надяваме се, че преговорите с правителството за промяна на законодателството за ценообразуване на лекарствените продукти ще има положителен ефект.

В края на април обявихме резултатите си за първото тримесечие на 2018 г., които следват положителната тенденция, наблюдавана през цялата 2017-а. Имаме ръст, провокиран основно от доброто представяне на бизнеса ни с ваксини. Наблюдава се ръст и в другите ни два ключови бизнеса – лекарства със и без лекарско предписание. Развитието на респираторното ни портфолио, терапиите за лечение на ХИВ/СПИН също бележат сериозни успехи. Получихме одобрение за няколко ключови лекарствени продукта, сред които са ваксината срещу херпес зостер, тройната терапия в едно устройство за лечение на ХОББ, като до края на годината очакваме още много положителни новини в различни терапевтични области.

Миналата година нашата CEO, Eмма Уолмсли, зададе ключовите за компанията ни приоритети, които са изградени около основните принципи за иновации, представяне и доверие (IPT). Имаме ясен фокус върху основните терапевтични области, стремим се да поддържаме високо ниво на доверие сред ключовите ни партньори – институции, медицински специалисти и пациентски организации, и продължаваме да работим за по-добър достъп до ключови, иновативни терапии и оценка на ефективността на терапията. Развитието на пазара, не само от търговска гледна точка, зависи от ценностите на участниците в него – вярвам, че колкото по-фокусирани сме върху повишаване качеството на живот на пациентите, толкова по-добри резултати ще има за всички заинтересовани страни в сектора на здравеопазването.

№ 5 - Йерун Вайтес, генерален мениджър за направление "Лекарства обща медицина" на Sanofi за Централна и Югоизточна Европа

Йерун Вайтес

Фотограф: Капитал

Представянето ни на българския пазар следва тенденция на стабилност от 2016 г. По данни на IMS Health за цялата 2017 г. ние сме на 5-о място по продажби в абсолютна стойност в страната и на четвърто място сред иновативните компании, представени в България. Затова можем да кажем, че сме един от лидерите на фармацевтичния пазар в страната. В абсолютна стойност годишните ни продажби са в размер на 52 млн. евро (51. 822 млн. евро).

И тази година традиционно най-голямото ни подразделение "Обща медицина" (General medicine) генерира около 39% от продажбите ни. След него се нарежда Sanofi Genzyme - бизнес подразделението за онкология, множествена склероза и редки болести, което бележи двуцифрен ръст от над 40% за 2017 г. и е с 22% дял от продажбите ни. Подразделението ни за "Лекарства без рецепта" също се представя убедително с 18% дял в продажбите ни (без включени хранителни добавки) и ръст над 9% за 2017. Дивизията ни "Диабет и сърдечно-съдови заболявания" е с 12% дял, a Sanofi Pasteur с 9%.

През 2017 г. пуснахме нови иновативни лекарства в областта на диабета, сърдечно-съдовите заболявания, хепатит Б, инфекции на уриналния тракт и за лечение на болка. Предложихме и първата четиривалентна ваксина срещу грип, която предоставя на пациентите още по-добра защита и е най-ефикасното оръжие срещу А и Б вирусни щамове.

Прилагането на стриктна държавна регулация в намаляването на цените на лекарствата си остава едно от големите предизвикателства за нас. Натискът за понижаване на цените на медикаментите доведе до значителен ръст на паралелна търговия. Ако тези продукти (сред които животоспасяващи като инсулин, хепарин и онкологични продукти) не са налични, системата излага на риск всеки пациент в България.

Медиите пишат за недостиг на лекарства всеки ден. Все повече пациенти се озовават в ситуация, в която нужното лекарство не е налично поради недостиг на местно ниво. Това е особено голям проблем за хронично болните. Поради тази причина и като член на Arpharm (Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании) Sanofi застава зад идеята за прилагането на регулация с условия и правила, които да гарантират качеството и ефикасността на здравните услуги в името на пациентите в България, особено когато става въпрос за животоспасяващи лекарства. Това може да включва и по-гъвкава държавна ценова политика.

Със спирането на въвеждането на мораториума върху новите лекарства пациентите ще имат достъп до иновативно лечение и животоспасяващи терапии. Всички лекарства, заплащани с държавен ресурс, са с доказано положително терапевтично въздействие за пациентите, защото регулациите изискват те вече да бъдат реимбурсирани в най-малко 5 държави от Европейския съюз. Тези иновативни медикаменти удължават продължителността и подобряват качеството на живот на пациентите.

Ясно е, че съществува системeн дефицит в здравния бюджет в България, тъй като на годишна база се изразходват повече средства от заложените. Освен това правителството се опитва да покрие тази дупка в бюджета, прехвърляйки тежестта върху фармацевтичната индустрия чрез договорянето на минимални цени, връщане в бюджета на определени суми. Мерките за ограничаването на разходите се прилагат всъщност само за иновативните лекарства и най-вече за новите молекули, където се натрупват няколко отстъпки (за влизането на пазара и отстъпка за отбелязан ръст). Всичко това се превръща в голямо предизвикателство за устойчивото присъствие на фармацевтичните компании на пазара – индустрията очаква предсказуемост и устойчивост, но настоящата ситуация в България е далеч от това ниво.

Натискът върху бюджета за здравеопазване остава значима тема за всички заинтересовани страни: държавни органи, фармацевтична индустрия, асоциации на лекари, фармацевтични асоциации, търговци на едро и, не на последно място, сдруженията на пациентите. Но под натиск е не само достъпът до иновативни терапии. България изостава спрямо Европа в показателя "достъп" на пациентите до лекарства, като например в страната има и едно от най-високите доплащания за лекарства в ЕС и въпреки това се поддържат едни от най-ниските цени на медикаменти на континента. Като пример мога да дам най-често изписваните медикаменти, като тези за хипертония и хиперхолестеролемия, които присъстват в 7 от 10 рецепти, изписвани на ден от всеки лекар. Именно комбинацията от най-високо доплащане и най-ниски цени води до паралелен износ на лекарства и дори до изтеглянето от пазара на някои необходими медикаменти. Недостигът на лекарства е новина в медиите почти всеки ден и поставя българските пациенти в риск. С предложенията за промени в Закона за лекарствата, според които притежателите на разрешението за употреба трябва да поддържат резерв от 10% от шестмесечната консумация на всички лекарства в позитивния списък, държавните власти се опитват да ограничат недостига на лекарства.

Според мен обаче тези мерки няма да доведат до намаляване недостига на лекарства, а могат да създадат редица проблеми на иновативната индустрия, като например проблем с паралелната търговия. Sanofi споделя мнението на Arpharm, че мерките за регулиране на експорта трябва да се подчиняват на пропорционалността.

Настоящият фармако-икономически модел е базиран основно на икономически аргументи и мисля, че такъв подход не е оптимален. По мое мнение националната здравна система трябва да използва критерии, базирани на дългосрочните ползи и добавената стойност, която носят иновативните лекарства. Защото достъпът до иновативни терапии ще подобри качеството на живот на пациентите.

Всички знаем, че по-добрата здравна система води до по-стабилна икономика. Накратко, здравето = богатство!

Глобалните финансови резултати на Sanofi за 2017 г. показват стабилно представяне на компанията в световен мащаб, като годишните ни нетни продажби са в размер на 35 055 милиарда евро. Това означава ръст на годишна база в продажбите ни от 0.5% при постоянен обменен курс. Продажбите в Европа достигат 9 525 милиарда евро и бележат ръст с 0.7%.

Глобално ние успешно лансирахме франчайз в областта на имунологията, в чиято основа е лекарството ни за атопичен дерматит, направихме добър прогрес в приоритетните ни проекти и увеличихме капацитета си в научноизследователската дейност. През 2017 подготвихме финализирането на две големи сделки, които анонсирахме през януари тази година – придобиванията на Bioverativ и Ablynx. Те ще ни помогнат да засилим позициите си в областта на редките заболявания на кръвта, като дават допълнителна стойност както за компанията ни, така и за подобряването на състоянието на пациентите по целия свят.

Една от моите основни задачи е да осигуря необходимия достъп до настоящите и бъдещите продукти от нашето портфолио, базиращ се на ползите и добавената стойност на лекарствата при влизането им в реимбурсния списък. Независимо че беше създадена Агенция за оценка на технологиите, процесът продължава да бъде тежък и бавен, съществува и голямо припокриване на стъпки в него. По-голяма прозрачност е необходима в процеса на вземането на решения.

На второ място, целта ми е да позиционирам Sanofi не само като фармацевтичен производител, но също и като организация със силна социална ангажираност, отвъд производството на лекарства.

Разбира се, пазарът, на който работим, е силно зависим от състоянието на здравната среда. Тя от своя страна се променя изключително бързо, а с това се променят и традиционните връзки между фармацевтичните компании и лекарите, които вече се осъществяват и през дигитални канали като уеб семинари, електронни медицински образователни програми и др. Лекарите търсят в интернет информация дори преди представител на фармацевтичната индустрия да ги посети. Обмяната на информация за заболяванията, както и за новите начини на лечение и медикаменти посредством микс от различни канали – стандартни и дигитални (*omni-channel approach), навлязоха на Запад и скоро това ще се случи и при нас. Трябва да се подготвим навреме за предстоящата промяна.

Говорейки за промени, от една страна, България има драстичен напредък в сравнение с други държави в Европа по отношение на прилагането на иновации, вече регистрирани на други пазари. Но, от друга страна, иновативните лекарства навлизат на българския пазар 2-3 години след пускането им на ключови пазари.

Трябва да бъдат направени много структурни промени. Всички заинтересовени страни в областта на здравеопазването, от правителството през асоциации до индустрията, трябва да направят една задълбочена оценка на настоящата здравна система и да създадат изцяло нов генерален план, по-дълъг от който и да е политически мандат, с по-голяма предсказуемост и с фокус върху пациента. Има вече предприети стъпки в тази посока, но нито една от тях не е структурна промяна, а по-скоро идеи, генерирани върху съществуващата система, като например въвеждането на допълнителни отстъпки ,добавени към вече съществуващото връщане на суми.

Следователно настоящият подход не решава проблема в дългосрочен план, защото предприетите действия не отстраняват реалните причини зад него. Вярвам, че за да се постигне наистина подобряване на здравната система в България, всички страни трябва да обединят усилия, като загърбят личните си интереси.

№ 6 - Мила Елисеева, генерален мениджър на "Pfizer България"

Мила Елисеева

Фотограф: Цветелина Белутова

Горди сме, че през 2017 г. чрез активна колаборация с институциите Pfizer, клон България, допринесе за това българскитепациенти да имат достъп до повече високоефективни лекарства. Благодарение на портфолиото ни от над 100 регистрирани в страната ни продукта за лечение на заболявания в почти всички терапевтични области отбелязахме значим ръст спрямо предходната година.

През 2017 г. бяха одобрени и включени в позитивния списък за реимбурсация и два нови продукта на Pfizer, които започваме да предоставяме на пациентите през 2018 г. – единият е за лечение на възрастни пациенти с умерено тежък до тежък ревматоиден артрит, а другият за лечение на метастазирал рак на гърдата, който всяка година е причина за смъртта на повече от половин милион жени в света. И двете заболявания са с голямо социално значение и сме щастливи, че тези лекарства ще помогнат на много пациенти. Казвам, че сме изключително горди, защото затвърдихме позицията си на една от водещите компании на пазара, оставайки верни на принципите си и винаги водени от идеята да поставяме интереса и нуждите на пациентите на първо място. Тази идея е фундамент на всички наши действия и е филтърът, който прилагаме върху всяко решение.

Убедени сме, че ако пациентите спечелят – печелим всички. Затова и се стремим да бъдем активни в обществото и в полза на своите пациенти, за да посрещнем нуждите им. Следвайки този начин на мислене, Pfizer е един от най-големите инвеститори в развойна дейност в света и работи върху множество иновативни молекули, включително и биологични, които да подобрят живота на колкото се може повече пациенти. Това допринася за нашия устойчив ръст и в двете направления на бизнеса - Pfizer "Иновативни продукти" - иновативните продукти в областта на вътрешните болести, онкологията, възпалителните заболявания и имунологията, редките болести, ваксините и лекарствата, отпускани без лекарско предписание, и Pfizer "Установени продукти" с портфолио от над 600 лекарствени продукта, предлагани на повече от 150 пазара. В това направление компанията ни поддържа значително портфолио от антиинфекциозни и антимикотични продукти и запазва лидерските си позиции в областта на кардиологията и неврологията. Глобално сме една от водещите компании по отношение на болнични продукти.

Реферирането към най-ниска цена в Европа и произлизащата от това ценова ерозия на лекарствата в България продължава да бъде сериозно предизвикателство за целия сектор, което води до непрекъснато изтегляне на продукти или отделни форми от реимбурсния списък. Pfizer прави всичко възможно да запази предлаганото на българския пазар портфолио, защото знаем, че продуктите ни са нужни на пациенти и лекари. Бюджетните съображения не трябва да бъдат причина пациентите да не получават достъп до нови терапии, които значимо подобряват лечението им.

Що се касае до нормативната база и през тази година бяхме свидетели на много промени. Регулаторно предизвикателство за компаниите, включително и през настоящата година, е въвеждането на изискванията на Директивата срещу фалшифицираните лекарства в България. От 9 февруари 2019 г. новите опаковки на лекарствата по лекарско предписание трябва да съдържат уникален код, като чрез него се проследява движението на всяка опаковка и се гарантира нейната автентичност. Зад този проект стоят огромно количество работа и ресурси както за фирмите, така и за националните регулаторни органи. Тук трябва да споменем усилията на българската Изпълнителна агенция по лекарствата за безпроблемното и навременно протичане на процеса, за да не бъдат лишени българските пациенти от лекарства.

През 2017 г. имаше период, в който парламентът гласува мораториум, който щеше да доведе до това много нови терапии да останат недостъпни за българските пациенти. Парадоксалното беше, че част от тези нови лекарства според Комисията по оценка на здравните технологии всъщност намаляват разходите на НЗОК, както и това, че някои от медикаментите, засегнати от мораториума, бяха животоспасяващи или за такива заболявания, за които до момента не е имало лечение. Парламентът прояви мъдрост, като отхвърли мораториума.

Променена беше и Наредба 10 за реда и условията, по които НЗОК заплаща лекарствата. Бяха въведени изисквания за допълнителни отстъпки, сред които 20% от размера на ръста на компанията - притежател на разрешението за употреба, задължителна отстъпка при разход над прогнозния, както и скала за pay-back за новите лекарства, одобрени за реимбурсация. Ние адмирираме усилията на НЗОК за обективен контрол върху изразходването на публичните средства, но сме силно разтревожени, когато се намаляват разходите чрез административни рестрикции, без да се взима предвид добавената стойност на иновациите. Зад цифрите и ръстовете всъщност стоят пациентите и новите възможности за тяхното лечение.

В Централна и Източна Европа динамиката във фармацевтичното законодателство е неизбежна и България не е прецедент в това отношение. Политики за контрол на разходите се провеждат в Европа под различни форми от много време. Необходима е задълбочена и внимателна експертна оценка от страна на компетентните институции за ползите и недостатъците на законодателните предложения, като се обмислят ефектите им върху всички страни – пациенти, лекари, фармацевти. Ако няма дългосрочна политическа визия за развитие на сектора здравеопазване и консистентна регулаторна рамка, за публична компания като Pfizer, дори и средносрочното планиране е предизвикателство, а оттам произлиза и сериозната трудност ние да защитим интересите на българските пациенти.

От полза за пациентите би бил фокусът на институциите върху ефективната лекарствена употреба, основана на медицината на доказателствата, и обединяване на усилията им при събирането и анализа на данни за оценката на ефективността на разходите за лечение.

Напълно подкрепяме инициативата на това правителство да търси механизъм, по който да въведе допълнително здравно осигуряване. То е единственият начин да се обезпечат нови финансови средства в здравната система. Предвид застаряващото население на страната ни, повишената заболеваемост и многото незадоволени здравни нужди на пациентите в България този въпрос е неотложен. Изключително важен е и проектът за електронно здравеопазване, който правителството далновидно посочва като приоритетен и ние отчитаме като още едно от нещата, които в дългосрочен план ще доведат до подобряване на здравеопазването в България.

Pfizer е компания с над 90 000 служители в 125 страни, а продуктите ни се произвеждат в 58 завода на различни места по света. И през 2017 г. глобално запазихме тенденцията на устойчиво развитие, като един от ключовете на успеха ни е това, че инвестираме най-много в развойна дейност. Най-новите продукти, които пускаме на пазара в световен план, са за лечение на социално значими заболявания в областта на онкологията и ревматологията. Pfizer е и една от малкото компании, които въвеждат нови и подобрени антибиотици и антимикотични лекарства. На фона на сериозната бактериална резистентност в България това е много значимо.

През 2018 г. отново поставяйки интереса на пациентите на първо място, ключови за нас остават областите, покриващи социално значимите заболявания с най-висока заболеваемост и смъртност у нас, а именно кардиологията, онкологията, редките заболявания. Много важни теми за нас са ранната диагностика, профилактиката и информираността на пациентите. Ще продължим работата си в тези насоки както в глобален, така и в локален план.

Ние знаем, че не можем да очакваме законодателно спокойствие нито тази година, нито в следващите, защото в областта на здравеопазването страната ни трябва да въведе промени, някои от които са препоръчаните от европейските институции закони и нормативи в областта на състрадателната употреба на лекарства, в областта на клиничните проучвания и други. Ще бъде важно през тази година да се постанови ясно и процесът на проследяване на терапевтичния ефект на лекарствата, защото това дава на НЗОК един ефективен метод за преценка на инвестираните публични средства на основа, различна от цената. Ние се надяваме всички започнати промени да бъдат финализирани с успех, който да донесе на българския пациент качествено подобрение на благосъстоянието. Институциите могат да разчитат на нашата подкрепа, както винаги досега.

№ 7 - Кирил Николчев, генерален мениджър на "AbbVie България"

Кирил Николчев

Фотограф: Капитал

При динамичната социална и бизнес обстановка в страната продължихме да бъдем лидери в имунологията и в лечението на хепатит С – области с много сериозни непокрити медицински нужди.

През миналата година стана ясно, че има единомислие в посока оптимизиране на разходите за здравеопазване. Например през 2017 г. два пъти повече пациенти с хепатит С бяха лекувани с нашата терапия в сравнение с 2016 г., като същевременно НЗОК разходва почти същите средства във всяка от двете години. Това показва добра инвестиция на публични средства с голям социален и здравен ефект и е резултат от доброто ни партньорство със здравната каса. Трябва да търсим единомислие обаче и в посока, че достъпът до съвременни лекарства не е привилегия, а естествено човешко право. Въпреки че достъпът на пациентите до нашите терапии се подобрява, все още има хора, които не могат да се възползват от тях, например хората с две изключително тежки автоимунни заболявания - увеит и гноен хидраденит, просто защото лечението за техните заболявания изобщо не се реимбурсира. Увеитът засяга зрението и може да се стигне до пълна слепота, а гнойният хидраденит е кожно възпалително заболяване, при което се стига и до смърт в тежките случаи. Терапията я има налична в България и се реимбурсира за други автоимунни заболявания, но не и за тези двете. Как е възможно двама души с различни автоимунни заболявания, но еднакво много страдащи от тях и имащи нужда от лечение с едно и също лекарство, да нямат еднакъв достъп до него? Убеден съм, че здравните институции няма да оставят въпроса така, просто за съжаление системата не функционира с темповете на човешкия живот, а с административни такива.

Регулаторната рамка, веднъж установена, се спазва такава, каквато е, но изминалата година наистина ни изправи пред сериозни трудности и непредвидени промени. Честите и неочаквани промени водят до сътресения и в резултат до бизнес решения, които невинаги са в интерес на пациентите, а и на публичния ресурс. В процес на изтегляне сме на три продукта, които имат генерични продукти и българските пациенти няма да останат без лечение, но за нас регулаторната рамка за достъп до иновации все още е далеч от тази в страниците от ЕС и в САЩ например.

"АбВи България" осъзнава и подкрепя всички мерки, които ще гарантират оптимизиране на здравната система у нас. Мисля, че фармацевтичният сектор и институциите имаме един общ интерес, а именно повече хора да получават навременно, адекватно и достъпно лечение и затова само в диалог можем да намерим решението. Мораториумът щеше да навреди на лечението на хората и е добре, че отпадна. Планирането на разходите и търсенето на устойчиви модели за здравна икономика не е нещо ново за сектора и ние се отнасяме с разбиране към този процес. Трудно ми е обаче да продължавам да представям България като страна, в която компанията ни трябва да инвестира, когато има толкова чести и необсъдени със сектора промени. За всеки глобален бизнес предвидимостта на средата е от първостепенно значение и се надявам и в България да успеем да намерим устойчивата формула, която да гарантира по-добър достъп за пациентите, но и най-ефективен модел на управление на публичните средства.

Ние сме иновативна компания, разчитаме на иновациите си, които са защитени с патент, и съм в подкрепа на всички възможни решения, които ще стимулират използването на още по-евтини генерици при лекарствата с изтекъл патент, но при условие че спестените средства се инвестират в здравната система.

Терапиите на "АбВи България" са в пет основни области – имунология, вирусология, неврология, неонатология и онкология. В последните 20 години компанията направи мащабни проучвания в областта на онкологията и вече имаме две одобрени нови терапии в глобален мащаб, както и над 190 активни клинични проучвания, в които изследваме 19 различни онкологични заболявания. Тази година ще имаме нов продукт в България за лечение на хронична лимфоцитна левкемия при пациенти, които нямат повлияване от досега наличните терапии. Онкохематологията е много бързо развиваща се област, чийто облик в следващите години ще се промени значимо. Учените вярват, че химиотерапията и тежките странични ефекти от нея ще останат в историята.

Разбира се, AbbVie продължава своите разработки в имунологията. Търсят се възможности и при инфекциозните заболявания и в неврологията. Създаването на ново лекарство е дълъг, скъп и рискован процес – дано да имаме успех с изследователската ни дейност – той ще е успех и за пациентите.

Надявам се през тази година да имаме спокойна и предвидима среда, в която фармацевтичните компании да можем да сме полезни на българските пациенти. Вярвам, че българската държава започва да гледа все по-стратегически на здравеопазването. В последните 20 години непрекъснато говорим за нужда от реформа в здравеопазването, но ако тя не се случи на практика тук и сега, рискуваме българските граждани да бъдат лишени от значими здравни иновации, особено в контекста на дигитализация на здравеопазването и т.нар. модерни персонализирани терапии. Надявам се и на здравеопазването да се гледа не толкова като на разход, а като инвестиция за по-добър живот. AbbVie ще продължава да търси начини да е ефективен партньор на институциите в решението на тези предизвикателства. Добрият диалог е в полза на лекарите и техните пациенти.

За съжаление очаквам отново преразход на средствата за лекарства в резултат на недостатъчния бюджет, което ще доведе до напрежение в края на годината. Но това са нормални стъпки в развитието на обществото, бизнеса и институциите. В заключение бих казал, че въпреки трудностите аз виждам положителна промяна в българското здравеопазване, както и воля за предоставяне на все повече и все по-качествени здравни услуги на пациентите.

№ 8 - Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма"

Огнян Донев

Фотограф: Красимир Юскеселиев

2017 г. беше най-добрата за "Софарма" след кризата. Истината е че усилията, които полагаме по определени направления, като консолидация в групата, оптимизацията на процесите и реорганизация на търговската дейност, дават видими резултати. В допълнение и конюнктурата на основните експортни пазари беше добра, което ни даде възможност за кратък период от време да върнем позициите си. Ръст от 3% спрямо 2016 г. имаше и на местния пазар, където независимо от ценовата ерозия, липсата на ясно изразена прогенерична политика и прозрачност осъзнаваме социалната си функция и продължаваме да се стремим да доставяме достъпно лечение. През последните три години имаме 14 нови разрешения за употреба на лекарства за лечение на болка, алергични, сърдечно-съдови заболявания, остеопороза и др., като в България "Софарма" има 210 актуални разрешения за употреба в почти всички терапевтични области, като основните са белодробни и алергични заболявания; гастроентерология; сърдечно-съдовите и метаболитните заболявания; неврология, възпаление и болка.

През 2017 продължи отрицателното въздействие на изключително рестриктивната ценова политика, прилагана в България. Продължава ценовата ерозия, която засяга главно генеричните медикаменти, използвани за лечение на социално значими заболявания. Същевременно преразходът на НЗОК продължава да расте, като е формиран главно от новите изключително скъпи медикаменти в областта на онкологията, ревматоидния артрит, хепатита и други изключително тежки заболявания, но засягащи сравнително малки групи от населението.

Заявяваната прогенерична политика въобще не се осъществява - напротив прокараната от министър Петър Москов промяна в Наредба 10, отлагана от самия него за две години, влезе в сила от 1.01.2018 г. Тя е пряк удар върху генеричните, и то главно българските производители. По тези причини "Софарма" ще бъде принудена да изтегли от пазара един от водещите си продукти, а за други два нови продукта ще забави включването им в позитивния лекарствен списък. Приетия и след това отменен мораториум върху иновативните терапии не е решение, но наистина са необходими по-голям контрол и прецизиране при оценката на здравните технологии и включването на нови терапии.

Идеите за въвеждане на задължителни резерви за всички притежатели на разрешения за употреба на лекарствата в позитивния списък за генеричните производители звучи хумористично. При наличието на други продукти със същия INN и в повечето случаи липса на регистрация в заинтересовани страни – каква защита на българския пациент е това? Това може да се използва само за избирателни санкции към определени производители.

Промените в законодателството трябва да са в няколко посоки - промяна в реферирането - поне средно аритметично от трите най-ниски цени в ЕС, промяна на срока за подаване на декларациите за цени - на две години,а не на една, както е в момента, отмяна на чл.8, ал.5 от Наредба №10 в сила от от 1.01.2018 г., според който се заплащат на аптеките само 2 лв. за всяка рецепта със 100% платени от касата лекарства.

Необходим е анализ на разходите на НЗОК за лекарства и причините за преразхода на средствата за лекарства, които трябва да бъдат достъпни за широко обсъждане и търсене на баланс между средствата, изразходвани за иновативни лекарства за тежки заболявания, засягащи сравнително малка група от пациенти и разходите за лечение на социално значими заболявания, засягащи огромна част от населението. Според мен би трябвало да се обсъди евентуално разделяне на бюджета за лекарства на две групи заболявания с цел по-добър контрол на разходите, а също така да се прецизират текстовете за оценка на здравните технологии.

"Софарма" присъства на близо 40 пазара, от които 17 имат принос от под 1% в общите приходи от продажби за 2017 г. Много от тях са бързо растящи, но тъй като фармацията е сравнително бавен сектор, не очакваме да видим драстични разлики в абсолютна стойност в рамките на една година. От новите пазари най-голяма изненада за нас бяха Виетнам, Тунис, Естония, Босна и Херцеговина, Киргизстан и т.н.

Най-новите ни продукти са за лечение на алергични заболявания, остеопороза, сърдечно-съдови заболявания, аналгин на капки за деца, продукт за лечение на дерматологични заболявания. През 2018 г. очакваме регистрация на инжекция при сърдечно-съдови заболявания, през 2019 г. ще подадем за регистрация нови лекарства за лекуване на белодробни заболявания, възпаление и болка.

Основните направления, в които работим, са консолидацията в групата, постигане на максимална синергия след вливанията на дъщерните ни предприятия и подобряване на позициите ни на външните пазари чрез промени в начина на работа на търговска дирекция. Не сме много смели с прогнозите, тъй като основните ни външни пазари не са особено стабилни политически, а в България липсва воля за подобряване на здравната система като цяло. Това не означава, че сме песимисти, по-скоро сме умерени в своите очаквания и се стремим да вършим нашата работа по най-добрия начин, да поддържаме добри партньорски отношения и да сме гъвкави, така че да можем да реагираме бързо и адекватно в кризисни моменти. Последното качество много пъти се е доказвало като изключително полезно и голямо конкурентно предимство.

№ 9 - Зоя Паунова, изпълнителен директор на "AstraZeneca България"

Зоя Паунова

Фотограф: Капитал

На локално ниво през 2017 г представихме нов медикамент за лечение на овариален карцином, като успяхме да задържим устойчив растеж в общите ни продажби на медикаментите от терапевтични области кардиология, диабет, онкология, респираторни заболявания и приключихме годината с близо 9% ръст.

Един от основните приоритети на компанията както на глобално, така и на национално ниво е осигуряването на достъпа до нашите медикаменти за пациентите. Разбираме стремежа на здравните институции за осигуряване на предвидима финансова рамка в областта на здравеопазването. В подкрепа на тази цел през последните няколко години иновативната индустрия предприе редица мерки.

В резултат на новите регулации у нас през 2017 г. фармацевтичните компании предоставиха на НЗОК компенсация на разходи за лекарствени продукти под формата на отстъпки на стойност 130 млн. лв. (при 47 млн. за 2015 г. и 87 млн. за 2016 г.), или общо 264 милиона за период от 3 години. За 2018 г. НЗОК планира да получи компенсация в размер на 160 млн. лева. Допълнително компаниите, членуващи в ARPharM, доброволно предоставят чрез търговци на едро и аптеки компенсации на стойност близо 70 млн. лева годишно в полза на намаляване на доплащането от пациентите за частично платени от НЗОК медикаменти. Предоставянето на отстъпки е сериозно предизвикателство за фармацевтичните компании предвид ценовата регулация у нас и множеството ограничения, с които компаниите се сблъскват, но е и израз на отговорност и солидарност към обществото и финансовата стабилност на НЗОК, доколкото позволява на институцията да осигурява лечение на повече пациенти в рамките на ограничения обществен финансов ресурс, с който разполага.

В края на миналата година за известен период от време парламентът гласува мораториум върху новите лекарства, идеите за прогенерична политика засега са само в програмите на политическите партии. Появиха се нови редакции на лекарствения закон, които предвиждат въвеждането на задължителни резерви. Как оценявате тези събития в законодателен аспект и какви промени са необходими, за да се подобри лечението на българските пациенти?

Позицията на индустрията е, че е от съществено значение страната ни да продължи дебата, свързан с равния достъп на пациентите от ЕС до иновативни медикаменти, и да фокусира вниманието на страните членки към дигиталните решения, които могат да осигурят достъп за пациентите, добър терапевтичен отговор и устойчивост на разходите.

2017-а бе определяща за компанията майка "АстраЗенека" година, като успяхме да осигурим достъпа на пациентите до 5 нови медикамента, както и получихме одобрения за нови индикации на вече използвани продукти. Постигнати са и дори надхвърлени заложените годишни цели, а резултатите от последното тримесечие демонстрират ръст в продажбите.

Приоритетните за компанията терапевтични области онкология, кардиология, диабет и пулмология представляват 68% от общите приходи на компанията.

До края на 2018 г. се очаква да нараснат допълнително, като тенденцията продължи и през 2019 г., без да има очаквано изтичане на патенти до 2024 г.

През първото тримесечие на 2018 г. представихме в България нов медикамент за лечение на рак на бял дроб. В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по честота при жените. През 2016 г. със заболяването са диагностицирани над 4000 българи. Годишно в Европа 270 000 от диагностицираните със заболяването загиват.

Посвещаваме се и партнираме също така на реализацията на мащабни проекти и инициативи, които имат за цел намирането на модели за предсказване на риска, за идентифициране на пациенти, подходящи за скрининг, както и за определяне броя на скрининговите изследвания годишно на социално значими заболявания като рака на белия дроб.

В рамките на месец април в България се проведе конференция "Рак на белия дроб - ранна диагноза и доказателства за скрининг", като "АстраЗенека" бе един от основните партньори за реализацията. Форумът се организира по време на българското председателство на Съвета на Европа от Българския алианс за персонализирана и прецизирана медицина в сътрудничество с базирания в Брюксел Европейски алианс за персонализирана медицина. Основна цел на конференцията бе да инициира изготвянето на препоръка от Европейския съвет за разработване на насоки за скрининг за рак на белия дроб от експертна група. В конференцията участваха над 20 гост-лектори от 12 страни.

През 2018 г. ще продължим да работим със здравните институции за постигане на предвидимост и устойчивост на разходите за медикаменти и осигуряване на достъп на българските пациенти до иновативно лечение.

Прогнозите на IQVIA за тази година са за ръст на лекарствения пазар с около 2% (отнася се само за медикаментите, заплащани с държавни средства) заради мерките за ограничаване на паралелния износ и тези за затягане на достъпа до реимбурсация от публичния здравен фонд.

Като цяло глобалният фармацевтичен пазар се очаква да нарасне с между 3 и 6% до 2021 г. А прогнозите за Източна Европа са за 4-7% ръст до 2021 г.