Д-р Александър Симидчиев: Няма орган и система в човешкото тяло, които да не се увреждат от замърсяването на въздуха

Д-р Александър Симидчиев е пулмолог и председател на управителния съвет на сдружение "Въздух за здраве". То обръща внимание на здравните ефекти от замърсяването на въздуха у нас.

11.2% от българите изобщо не са запознати дори с един риск за здравето им вследствие от мръсния въздух, сочи проучване на "Алфа рисърч".

Текстът е част от специалното издание на "Капитал" Здраве. Още текстове по темата може да откриете тук.

"При едно вдишване вдишваме около 20 млн. фини прахови частици. Бях си направил труда да изчисля колко всъщност вдишваме в периода на човешкия живот и се оказа, че вдишваме около четири килограма прах между 0- и 70-годишна възраст. Тоест си вкарваме една тухла в белия дроб посредством въздуха", разказва д-р Александър Симидчиев. Мисълта за целия този прах очевидно е притеснителна. Но още по-тревожното е, че последствията за здравето са многобройни и понякога неизбежни. Според изчисление на Световната здравна организация на всеки 100 хил. души 217 смъртни случая са причинени от мръсния въздух. Освен това 97.2% от българите са изложени на опасни нива на фини прахови частици с размер 10 микрона.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Какво ни трови

Всъщност въздухът в българските градове може да заприлича, образно казано, на периодична таблица, ако виждахме наистина какво съдържа. Проблемите са навсякъде край нас и имат различно естество из страната. В София и Пловдив целогодишно трафикът играе роля, докато във Видин проблемът е свързан с битовото отопление на дърва, а в Гълъбово въглищата замърсяват. Все пак за основни замърсители може да се считат азотният диоксид и фините прахови частици (ФПЧ), съответно с размер 10 или 2.5 микрограма. Докато първият газ може да се усети по миризмата, отбелязва д-р Симидчиев, то ФПЧ рядко имат мирис, а най-малките изобщо не могат и да се видят. През лятото пък азотният окис и кислородът реагират и се формира озон. "Обичайните нива на замърсяване в София се равняват на 2-3, максимум 4 цигари ежедневно от всички непушачи, към които пушачите добавят."

Азотният диоксид е повече "иритативен газ", който дразни и предизвиква спазми. От друга страна, ФПЧ имат влияние благодарение на натрупването с времето, като в дългосрочен план може да предизвикат обструктивна белодробна болест, белодробна фиброза, исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, т.е. инсулт. "Ако деца са изложени на фини прахови частици дълго време, към алергиите и астмата може да се добавят и чести респираторни инфекции, аутизъм и ниско ниво на интелект", казва пулмологът.



"Общо взето, няма орган и система в човешкото тяло, които да не се увреждат от замърсяването на въздуха", уточнява той.

Някои здравни ефекти са остри и бързи и те обикновено не са истинският голям проблем, защото се усещат бързо и пациентите могат да вземат мерки бързо. Истински големите последици са от неусетното, продължително замърсяване, на които се излагаме всички ние, защото с всяко вдишване вкарваме по малко отрова в белия дроб и това в продължение на десетилетия довежда до това, че белият дроб започва да страда, получават се промени по бронхите и по алвеолите. Освен това съдовата система страда, защото тези дребни частици влизат в алвеолите и влизат в кръвоносната система. Оттам увреждат кръвоносната система, мозъчно-съдови заболявания, други неща.

Ясно е, че страдащите от белодробни или сърдечно-съдови заболявания ще са чувствителни към влошено качество на въздуха. Но за определени групи замърсяването е особено опасно, а именно децата и възрастните хора. "Те имат много малки адаптационни възможности, не могат да компенсират с други органи и системи това, което се струпва като въздействие", обяснява д-р Симидчиев. Рискови групи са и най-различни хора, чиято професия изисква да попадат в особено замърсени зони - регулировчици например или бременните жени.

Хората, които спортуват навън, също трябва да имат едно наум, тъй като активността увеличава броя вдишвания, а с тях расте и количеството прах, който поглъщаме. "Ако трябва да избираме между това да спортуваме и да дишаме повече мръсен въздух обаче, по-добре все пак е първото", казва лекарят.

Решение с противогаз

"Всяко нещо, което намалява експозицията към замърсителите, е полезно", казва д-р Симидчиев. Накратко, най-ефективното решение за личното здраве би било да се преместим извън замърсения град. Това очевидно невинаги е практично решение. Затова е важно замърсяването да бъде видимо, като измерването е най-важната стъпка, за да се взимат адекватни мерки, смята лекарят.

Когато се измерват замърсителите, човек знае, че навън е по-чисто или по-мръсно, и съответно знае дали да отвори прозорците или не. Уредите за пречистване на въздуха или климатици с филтри са други трикове за оцеляване.

"Има неща, които са малко като кръпка - частично, недългосрочно, тактическо решение. Не ми харесват много, но работят. Например може да се сложи филтрираща маска", обяснява д-р Симидчиев. Разказва за негов приятел, който носи противогаз, докато кара колело из столицата. "Откакто го носи, му се нормализираха чернодробните проби, кожата му се изчисти, въобще тялото му започна да се възстановява от нивото на замърсяване, което преди това поемаше, карайки по 50 км на ден своя велосипед.

Що се отнася до трафика, шофьорите не трябва да се чувстват комфортно в удобните седалки на своите автомобили. "Проблем е придвижването с автомобили, защото много хора не осъзнават, че, движейки се с тях, ние попадаме в улей, който наричаме "път", и по този улей този пред и зад нас бълва от ауспуха ФПЧ и въглеводороди и изгорели химикали. Това се засмуква през климатика и се вкарва в купето. Тоест шофьорите, които си седят и си дишат спокойно зад волана, въобще не са по-малко, а - напротив - са по замърсени", обяснява д-р Симидчиев.

Другият виновник за замърсяването - битовото отопление, се нуждае от сериозни промени и в политиките. Затова е важно отоплението да става с модерни уреди, не непременно скъпи, а такива, които просто намаляват силно количеството на вещества. Енергийните помощи трябва да се преосмислят и например модерни печки да са част от тях, за да се намалят емисиите от комините.

Бъдещето е в данните

Всъщност решението на проблема е както в ръцете на държавата, така и в това на хората, потенциалните пациенти. Ако те обаче не знаят какви са рисковете, няма да имат и стимули да променят навиците си. "Според едно проучване на "За Земята" хората не са запознати с проблема. Показа, че само 55% от хората знаят, че има такъв проблем, а 20% не знаят", цитира д-р Симидчиев. Национално представително проучване на "Алфа рисърч" от октомври пък показа, че 11.2% от българите изобщо не са запознати дори с един риск за здравето им вследствие от мръсния въздух. Все пак обаче почти 80% от хората са наясно, че белодробните заболявания са риск.

Затова пулмологът отбелязва, че гражданската инициатива с измервателни станции AirBG е важна стъпка напред, тъй като прави проблема видим чрез карта на живо на замърсяването.

Информация е нужна и при взимането на решения от страна на местните и националните власти. "Взимаме решение тогава, когато можем да докажем полза. Например като лекар за мен ще е важно да видя мярка, която да намали честотата на острите респираторни заболявания. Тоест правим нещо и следим колко са били преди и след него", обяснява той.

Има пропуски дори и в изследването на ефектите на мръсния въздух върху човешкото здраве у нас. Чуждите разработки могат да служат за основа, но е от значение да анализираме как се отразява тук заради специфичните географски и социални характеристики на страната. "Иначе по света е ясно, че имаме линейна зависимост между нивото на замърсяване и нивото на риск от смъртност, както и нивото на риск на всякакви други заболявания", уточнява той.

"Предвид горепосоченото не са налице обективни данни за оценка на степента на влияние на качеството на атмосферния въздух върху здравното състояние на населението в София", пише дори в доклада на столичната здравна инспекция по темата за качеството на въздуха. Съответно, както предлага д-р Симидчиев, трябва първо ефективно да измерим проблема, а след това да използваме това познание, за да го решим дългосрочно.