С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
23 май 2019, 15:00, 1881 прочитания

Дългото надбягване с парите

През изминалата година бяха въведени още по-строги лимити на достъп до медицински услуги и медикаменти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Когато не си плащаш навреме сметките, обикновено дължиш наказателна лихва. В здравния сектор за съжаление тази лихва се плаща от джоба на болните хора и от заплатите на медицинските екипи, които финансират недофинансираното здравеопазване.

През миналата и тази година мораториумите върху новите услуги, които пестят средства, пестят престой в болница и в крайна сметка – пари на обществото, продължиха. Заради условностите при изписване на иновативна терапия и въпреки на хартия отменения мораториум върху плащанията за нови лекарства едва през третото тримесечие бяха изписани първите нови терапии за малка част от пациентите. През миналата година не бяха отворени нови лечебни заведения заради действащия мораториум върху издаването на разрешителни за тях. Държавните болници бяха поставени под строг финансов контрол, а общинските продължиха да оказват минимална помощ и да не успяват да изпълнят лимитите си.


Надеждата, че моделът ще бъде променен и правителството има кураж да допусне конкуренция на здравната каса, се стопи веднага след оповестяването на двете предложения за промени от здравния министър Кирил Ананиев.

За сметка на това обаче заедно с бюджета на здравната каса за тази година бяха приети множество промени в структурните здравни закони, които на практика водят до още по-голямо централизиране на и без това непрекъснатата държавна намеса в сектора. Лимитите върху лечебните заведения бяха запазени, а достъпът до иновативни лекарства – още по-усложнен. Тъй като в проектобюджета на здравната каса за тази година са заложени около 400 млн. лв. повече за здравни плащания и в края на миналата година беше подписан колективен трудов договор в сектора, според който минималните заплати на медицинските сестри трябва да са 950 лв., а в същото време лимитите остават, лечебните заведения не могат да изработят парите за увеличението. Затова всеки месец от началото на годината здравните институции потушават протести за по-добро заплащане.
В същото време пациентските организации като цяло протестират в изключително редки случаи въпреки множеството препятствия пред съвременното лечение на пациентите. В следващите месеци например се очаква множество лекарства да напуснат здравната каса и България, тъй като новите условия за това те да се плащат от държавата включват и задължението през първата година производителите да ги подаряват, а след това да правят допълнителни отстъпки от цената.

Обществото все още е много далече от дискусии, като например защо здравната каса не покрива миниинвазивната хирургия така, както класическите операции, при които периодът на възстановяване е по-дълъг, или пък защо не иска да плати конкретно лечение, при което пациентът ще се чувства по-добре, а налага принцип за разходоефективност, тоест за най-евтиното възможно лечение.



Защо моделът с конкуренцията на здравната каса се провали

През септември 2018 г. здравният министър Кирил Ананиев представи публично две предложения за промяна в здравния модел. При първото здравната каса би трябвало да се конкурира за задължителните здравни вноски със застрахователните компании. При второто здравната каса покрива стойността на здравни услуги до 700 лв., а всички услуги над тази стойност се плащат от задължителната здравна застраховка. Министърът отбеляза, че пристрастията му са към втория вариант. След това започнаха дълги заседания на работни групи в здравното министерство.

Основният проблем, който участниците в тях посочиха пред "Капитал", е, че на тези заседания здравните институции не са предложили никакви варианти на реално остойностяване на здравните услуги към момента. Логично застрахователите няма как да калкулират застрахователните премии и какво покриват, за да се съгласят или не с някой от вариантите. Публично не беше оповестен никакъв резултат от заседанията на работните групи. В началото на годината застрахователните компании излязоха с предложение за модел, в който се конкурират за здравните вноски със здравната каса и помежду си, тоест пълна демонополизация на институцията.

Част от работещите в здравния сектор смятат, че дискусията около двата модела е била използвана като лек параван, за да бъдат гласувани без задълбочени дебати промените в здравните закони, формулирани като 40 страници преходни и заключителни разпоредби в проектозакона за бюджета на здравната каса.

Именно тези промени зададоха темпото на здравното министерство и здравната каса през последните месеци – правят се драстични предложения и ако никой не реагира, те се приемат и обнародват.

Така например в здравните закони залегна задължението пациентите да бъдат снимани с лекаря си на влизане и излизане от операционните зали в инвазивните кардиологии и сърдечно-съдовите хирургии, за да се предотврати надписването на фалшиви пациенти. Мярката е за контрол върху най-скъпоструващите интервенции, но до момента не изглежда да е спестила средства на здравната каса. За сметка на това обаче не е спестило видеозаснемане в безпомощно състояние и голи на пациентите, без за това да е заложено искането на тяхното съгласие и насаждането на усещането у лекарите, че заради единици сред тях, които може и да не работят по правилата, всички са заподозрени в престъпление.

Д
ругата драстична промяна е отново в сферата на лечението. През миналата година здравната каса я въведе за новите болни или при смяна на терапията в биологичното лечение на ревматични заболявания. На всички тях започна да се изписва най-евтиното лечение, посочено от здравната каса, която го формулира като търсене на разходоефективност. Тъй като никой не се възпротиви, сега изискването за разходоефективност ще важи за всяка скъпоструваща терапия, която се изписва по протокол. Никой освен слабия глас на пациентите не се чу първия път, сега поправката е факт.

Имаше, разбира се, и драстични предложения, които отпаднаха. Едно от тях беше само държавни болници да имат право да бъдат университетски и в тях да се обучават студенти и специализанти. Според това предложение държавата трябваше да национализира частните болници и то отпадна.

Другото предложение беше да се прелицензират всички лекарски практики и болници и това да става само в София в новата мегаагенция за медицински надзор. След бурния протест на съсловието се оказа, че прелицензирането ще става както и досега - в регионалните здравни инспекции, и ще бъде безплатно, а не платено като в първия вариант.

Парламентарната здравна комисия, оглавявана от Даниела Дариткова (ГЕРБ), внесе по нейно предложение още няколко съществени поправки. Според одобрените текстове Министерският съвет ще лицензира нови болници по предложение на здравния министър, а здравното министерство – новите отделения или клиники, както е в момента. Първоначалното предложение предвиждаше парламентът да дава разрешение за откриване на нова болница, както е при новите университети, а Министерският съвет да разрешава формирането на нови отделения.
В допълнение – с промените беше формирана нова мегаагенция за медицински надзор, която обединява сегашните агенции за медицински одит и за трансплантации и има широки правомощия по въвеждане на медицински стандарти, контрол върху лечебните заведения и медицинската помощ, оказвана в тях.

Така обещанието за промени и това осигурените да избират къде да отиват здравните им вноски и къде да се лекуват най-качествено в крайна сметка беше забравено и грижата за всичко това остана в ръцете на държавата. От своя страна тя е в ситуация на директна конкуренция с частните лечебни заведения – от една страна, разрешава и контролира дейността им, както и я плаща по линия на одържавената здравна каса с наложени лимити за работа, а от друга – самата държава притежава 65 държавни лечебни заведения, за които се грижи. Държавата е и страна по колективния трудов договор в сектора и с нейния подпис тя оформи един от все още нерешените проблеми в сектора – увеличаването на работните заплати. Според подписания договор основното възнаграждение на медицинските сестри би трябвало да бъде 950 лв.

Протести и държавни помощи

В началото на годината общинските болници първи поставиха въпроса с невъзможността да плащат новите заплати и получиха 30 млн. лв. помощ от държавата. Междувременно министерството отпусна 10 млн. лв. за ремонт в психиатричните болници. Няколко месеца след това общинските болници получиха нови 50 млн. лв. за заплати. Междувременно сестрите продължиха да протестират с искане за стартова заплата от две минимални работни заплати, или 1120 лв. За заплати и за премахване на лимитите по отделения протестира и педиатричната болница.

Тъй като до този момент плащанията за общинските болници бяха оправдавани с работа в труднодостъпни райони и липса на достатъчно пациенти, за да получат заплащане по клинични пътеки от здравната каса, а всичко това граничи с държавната помощ, здравното министерство изчерпа еднообразния "лимит" от планиране чрез методики на средства от своя бюджет и от страна на държавата, за които да обяснява, че не са държавна помощ. Тъй като още при първото недоволство премиерът Бойко Борисов обяви, че в неговия мандат болници няма да закрива, на министъра му остана да прави опити да преразпредели съществуващите в бюджета на министерството и здравната каса средства между действащите клиники.

Л
огично това упражнение допря до един дълго време премълчаван проблем и той е остойностяването на клиничните пътеки, които не са били увеличавани повече от 10 години с малки изключения. През следващия месец здравната каса ще увеличи клиничните пътеки за грижа за бебета и деца, както и за майчино здравеопазване и в сферата на пулмологията, като за това са отделени 50 млн. лв. По голяма част от тези пътеки работят в общинските болници и логично това ще доведе до повече средства там. Това увеличение е второто от началото на годината, тъй като се оказа, че половината от медицинските дейности в тези болници са лечение на шипове, схващания на гръбнака, болки в гърба. Здравната каса беше решила да намали стойността на клиничната пътека за това от 500 на 300 лв., но бързо я върна на старата й стойност.

Сега с новото увеличение и премахването на лимита на ниво отделение в педиатриите едновременно ще се решат проблемите със заплащането в тези области, но пък ще се отвори нов фронт коя да е следващата специалност, при която да се преразгледат цените, и откъде се взимат тези пари. Тъй като актуализация на бюджета няма да има, логично е, че става въпрос за спестяване от лимити за лечение, наложени в други специалности. Общият бюджет за болнична помощ през тази година е 2.001 млрд. лв. и очакванията за повишаване на цените на клиничните пътеки няма да се изпарят, особено след като недооценени специалности вече са получили справедливо увеличение.

Така, вместо да остави на пазара да реши съдбата на клиниките или пък да увеличи пътеките за долекуване и продължително лечение на болни, по които също се извършва огромна работа в общинските болници, здравните институции се изправят пред нови искания в сектора.

Без нова терапия

На този фон изобщо не става дума за развиване на нова и модерна медицина. Едно от предложенията на здравната каса в началото на годината, което за щастие се удави в обществено недоволство, беше това за намаляване на цените на лъчетерапията за онкоболни, особено на стойността на най-иновативните методи. За сметка на това обаче опитите за намаляване на плащанията за лекарства продължават и вероятно ще доведат до изтеглянето на множество медикаменти от пазара поради липсата на икономическа логика да бъдат продавани.

В периода от 2014 до 2017 г. общо 1512 лекарства са дерегистрирани от производителите им и вече не се продават или произвеждат в България по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата. Числото е внушително и на фона на това, че всеки ден създава проблеми на хиляди пациенти с рецепти за точно този продукт и на общия брой регистрирани около 6000 лекарства с рецепта или без лекарско предписание. Пътят на новите около 500 напускащи лекарства годишно обаче започва да става все по-широк заради промените в нормативната уредба, които бавят навлизането на нови лекарства и правят оставането на вече влезлите в позитивния списък все по-проблематично.

Според промените сегашните отстъпки за здравната каса от 10% от годишните обороти на лекарство, само в група, остават. Към тях обаче се прибавя и допълнителна тежест – новите лекарства трябва да бъдат подарявани през първата си година на пазара, като евентуално годишният им оборот ще служи за база на здравната каса за следващата година. Освен това, ако в някоя от групите лекарства има превишение на въведения от касата лимит, това превишение трябва да бъде платено от фармацевтичната индустрия.

С промените в здравните закони комисията за оценка на здравните технологии, която просъществува три години, беше закрита и влята в Националния съвет по цените на лекарствата, който ще поеме и тази функция. Малката бариера, която беше допълнително поставена, е, че за да бъде покрито едно лекарство, оценката на здравните технологии трябва да бъде завършена до 30 септември, а не до края на годината, както досега.

Въвеждат се и нови ограничения в наредба, според която нов медикамент ще бъде допускан в България, ако се покрива в 5 от 10 държави и е одобрен от органите за оценка на здравните технологии във Великобритания, Франция, Германия или Швеция.

Всички тези изисквания ще доведат до още по-забавен достъп на и без това бавно влизащите в България нови терапии, а ценовата регулация ще прави все по-непривлекателни за производство генеричните терапии.

Кои от медикаментите ще напуснат завинаги България и кои изобщо няма да пресекат границата на ценовата й регулация тепърва ще става ясно. Важното обаче е, че бариерите съществуват и че нечий живот се надбягва с тях. Живот, който няма цена.

Здраве

Текстът е част от специалното издание "Здраве", което се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 24-30 май.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Моля, изчакайте пред кабинета... Или как да намалим стреса и тревожността у пациентите Моля, изчакайте пред кабинета... Или как да намалим стреса и тревожността у пациентите

Болничният информационен канал ON HEALTH достига до над 100 хил. пациенти месечно

3 юни 2019, 1330 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Фармацевтичният пазар забави ръста си

В София се извършват 28% от продажбите на лекарства

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков