Д-р Красимира Чемишанска: AMGEN откликва на сериозните нерешени медицински проблеми

В същото време с навлизането на различни терапевтични области развихме и екипа на компанията. През 2009 година стартирахме от 1 човек, защото аз бях първият служител на AMGEN, но днес екипът ни е от 45 висококвалифицирани професионалисти, които работят в тясно сътрудничество с научните дружества, медицинските университети и институциите с цел образование и достъп до нови терапии. Гордеем се, че за последните три поредни години "AMGEN България" получи сертификата на Тор Employers Institute, с който се отличават най-добрите работодатели.

Във вашата компания са разработени революционни животоспасяващи и животоподдържащи лекарства. Кои са традиционните области, в които компанията фокусира усилията си?

- Като една от водещите световни биотехнологични компании AMGEN насочва своите научни разработки традиционно в няколко основни области, които са свързани със сериозни социално значими заболявания, каквито са онкологичните, хематологичните, нефрологичните и костните заболявания – остеопорозата и костните метастази. В последните години фокусът на компанията се разшири и в посока на по-масови заболявания като сърдечно-съдовите, ревматолгичните и заболяванията на централната нервна система.

Терапиите, които предоставяме, са за лечение на тежки заболявания, които в повечето държави се осигуряват от здравните фондове. За щастие българският пациент в момента има достъп до всички регистрирани иновативни лекарства на AMGEN в Европа. Това е нашият най-голям успех, но той би бил невъзможен без дългосрочното ни партньорство с медицинската общност и здравните институции в страната.

Имате широко портфолио, кои са най-трудните за лечение болести, които са били предизвикателство за вас?

- Най-трудни за лечение са социално значимите заболявания, чийто риск не е достатъчно осъзнат както от страна на лекари и пациенти, така и на ниво здравни институции. Например сърдечно-съдовите заболявания са най-честата причина за смъртност у нас. Също така всяка трета жена над 50 години ще счупи кост вследствие на остеопороза. Това са факти, чиято тежест сама говори за необходимостта от много работа в посока на превенция, ранна диагностика, навременно лечение и повишаване информираността на обществото, тъй като все още голяма част от пациентите не оценяват риска от развитието на подобни заболявания. Именно натам насочваме голяма част от своите усилия като компания.

Лекарствата стават все по-сложни, все по-персонализирани, а в същото време регулацията в сектора става все по-рестриктивна. Как според вас би могла тя да се промени, за да посрещне нуждите на тежко болните пациенти от лечение и да даде възможност да навлизат иновативни лекарства?

- Регулациите в здравния сектор наистина стават все по-рестриктивни и най-засегнати в този смисъл а са пациентите, чийто достъп до иновативни терапии може да бъде ограничен. Желанието на иновативната индустрия е в диалог с институциите да се намери правилната формула, която да позволи бюджетната рамка за лекарства да отговори на нарастващия брой пациенти и реалните им нужди.

Биотехнологичните лекарства имат много висока специфичност, вече говорим за персонализирана терапия, основана на биомаркери, което представлява огромен прогрес в съвременната медицина. Поради това те са и много по-ефикасни, с по-висока стойност, но приложението им води до спасяване на човешки животи, удължена преживяемост и ползи за обществото от спестени индиректни разходи.

И от друга страна, трябва да има споделяне на риска при разходване на бюджета, а не той да е основно за сметка на индустрията. На фона на най-ниските цени на производител в Европейския съюз през 2018 г. фармацевтичните компании са предоставили на НЗОК отстъпки на стойност 140 млн. лв., като за последните 4 години тези отстъпки се равняват на общо 434 млн. лв.

Бюджетните съображения не следва да са причина пациентите да не получават достъп до нови терапии, които могат значително да подобрят лечението им. Важно е да се изготвят балансирани политики, насочени към намаляване на разходите в сфери, в които са навлезли генерични и биоподобни продукти, като по този начин се освобождават средства за иновативни терапии. От ключово значение е и да се оценява ефектът от лечението, да има ясни ръководства за приложение на медикаментите и засилен контрол.

Кои са най-новите ви лекарства, колко пациенти се нуждаят от тях, достъпни ли са, колко години след останалите западноевропейски държави ще бъдат достъпни в България и какви нужди ще решат?

- AMGEN инвестира около 20% от своя годишен оборот в развитието на науката и новите лекарствени открития. В своята палитра от "кандидати" за лекарства, които са в различни фази на клинични изпитвания, компанията има над 50 молекули.

Очакваме нови лекарства през следващите една-две години с фокус в онкологията и хематологията.

Според едно европейско проучване страната ни не стои много добре като възможност за достъп на пациентите до иновативни лекарства. Данните показват, че България въвежда новите терапии средно за 547 дни, като по този показател се нарежда на 21-во място сред страните в Европейския съюз.

Атрактивна ли е България за клинични проучвания на лекарствата на AMGEN и какъв е опитът на вашата компания у нас?

- Международната програма за клинични проучвания на AMGEN стартира преди 15 години в страната ни и до днес България заема ключова позиция в челната 20-ица за цял свят. Към момента имаме над 20 действащи клинични проучвания в страната, осигуряващи сериозни и устойчиви инвестиции в тази сфера, което безспорно носи огромни ползи за България като директни инвестиции в здравеопазването – осигуряване на най-новите лекарства, апаратура и досег на българските лекари до последните достижения на науката.

Не на последно място по важност е и стойността на лечението, като по този начин се подпомага здравната система на страната, и то в критични области като онкология, сърдечно-съдови заболявания и неврология, в които са насочени усилията и научноизследователката дейност на много от съвременните компании. Клиничните проучвания осигуряват достъп до иновативно и висококачествено лечение на пациентите без значение от здравноосигурителния им статус в контролирана среда. За българските лекари пък проучванията дават възможност за натрупване на опит с нови технологии, повишаване на квалификацията и работа в международни екипи от водещи специалисти в съответната терапевтична област.

Бяхте избрана за председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, дълги години председателствахте Американската търговска камара в България - как намирате средата за правене на бизнес в България и какви са възможностите тя да бъде подобрена?

- Не мога да не отбележа факта, че ключовите компании от всички сфери на икономиката присъстват у нас, което означава, че международните фирми намират смисъл от инвестициите си в България. В същото време бизнес средата е изправена пред някои предизвикателства като липсата на прозрачност, недостиг на върховенство на закона, значителна административната тежест и недостатъчно кадри с адекватно образование според нуждите на бизнеса. Именно тук идва ролята на бизнес организации като Американската търговска камара, които насочват усилията си в подобряване на бизнес климата у нас и икономически растеж.

Що се отнася до сферата на здравеопазването - Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) насочва усилията си в посока подобряване на достъпа на българските пациенти до иновативни и високоефективни лекарства, като има съществен принос в поемането на финансовата тежест от въвеждането им. През 2018 г. фармацевтичните компании са предоставили на НЗОК отстъпки на стойност 140 млн. лв., като за последните 4 години сумата възлиза на общо 434 млн. лв. И през 2019 година ARPharM заявява готовността за отговорен диалог с институциите в изготвянето на балансирани политики, които да съхранят достъпа до иновации, да мотивират международните компании да продължат да инвестират у нас, като се избегне изтеглянето на лекарства от българския пазар поради свръхрегулации.

Преглед на оригинала