С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
25 май 2019, 12:00, 2657 прочитания

Държавата засега пренебрегва очното здраве на децата

Проф. Ива Петкова, офталмолог, пред "Капитал Здраве"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Проф. д-р Ива Петкова е дългогодишен национален консултант по офталмология. От 2008 г. е завеждащ катедра по специалността в Медицинския университет в София, а от 2013 г. е професор към същата катедра. Има специализации в Германия, Англия и Холандия. Член е на Българско дружество по офталмология, Съюза на офталмолозите в България, Асоциация по глаукома, EVRS (Европейска асоциация на витреоретиналните хирурзи), European Society of Retina Specialists и American Academy of Ophthalmology. Собственик и управител е на очна клиника "Зора" в София.

Здравето на детските очи, както и всички детски заболявания, винаги е чувствителна тема. Често обаче остава пренебрегната. "Ако една патология е при възрастен и същата е при дете, разликата е огромна - това дете има да живее още много много години. Тоест то ще живее много дълго с намалено зрение", обяснява проф. Ива Петкова и допълва, че затова и е "от ключово значение да се обърне по-сериозно внимание на детското зрение, особено във време, в което децата от най-ранна детска възраст, още преди да са проходили, започват да се взират в монитори и екрани с часове. Смятам, че обществото и здравеопазването в България са задължени на децата".


Проблемът: в ръцете на родителите

"В момента регулацията е такава: децата имат задължителни прегледи при личния лекар след раждането в рамките на три-четири години, когато вече влизат във вербална възраст и преди тръгване на училище", обяснява проф. Петкова. След това GP-то трябва да засече евентуалните проблеми и да препрати детето към специалист. Въпреки че личните лекари изкарват кратък курс, теоретичен и практически, по специалността, материята е трудна и специфична. "Колкото и добре да са образовани личните лекари, дори те не могат да бъдат специалисти. Даже ние, офталмолозите като цяло, не можем да бъдем достатъчно специализирани, както са конкретно детските очни лекари", казва Петкова. При децата едно от ключовите предизвикателства е комуникацията, тъй като преди вербална възраст те не могат да идентифицират проблемите и да ги споделят, както може да се случи в пубертета например.

Тъй като няма задължителни прегледи при специалисти, рисковете за детското зрение са и по-големи. В момента се разчита до голяма степен на вниманието на техните родители. "На практика отговорността за тази грижа за децата в ранната детска възраст остава на родителите. А пациентите изобщо не са длъжни да знаят кога и какво трябва да направят за себе си", казва тя. "Трябва да има система, която ги насочва, дава им някакво здравно образование, което при тези профилактични прегледи открива най-груби промени и насочва към специалист." Не на последно място, у нас няма регистър на очните заболявания. Липсата на статистика и познанията за проблемите винаги е спънка в системния подход към решаването на проблемите.



А за какво да се оглеждат

Един от честите проблеми е мързеливото око. "Ако има явен признак, например кривогледство или бяла зеница, може да се забележи. Но ако няма такъв признак, а обикновено няма, защото се дължи на рефракционна аномалия, то остава незабелязано", обяснява проф. Петкова. В случаите, в които няма отклонение в погледа, родителите, които трябва да следят за този проблем, няма да могат и да забележат, че той съществува. Диагностиката навреме обаче би могла бързо да промени ситуацията. "Лечението може да бъде доста успешно, но то изисква постоянство от родителите и в детската градина, където учителките да настояват децата да носят очила", казва тя. Ако причината за мързеливото око е вродена катаракта, решението е операция. Ако е рефракционна аномалия - късогледство, далекогледство или астигматизъм, трябва да се носят очила. "Според възрастта на детето и степента на "мързеливост" да се направи схема със закриване на другото око, за да може то да се възбужда и да се повишава зрителната острота", казва проф. Петкова.

По думите й обаче методът със закриването е далеч от съвършен и при него трябва да се следи внимателно. Със закриването на едното около двете очи се разделят, няма бинокулярност на зрителната система, а тя функционира именно по този начин, тъй като двете очи заедно създават усещането за пространственост. Затова и в този контекст отново трябва да има повишено внимание и консултации със специалист.

В случаите, в които обаче мързеливото око не се диагностицира или лекува, може зрението да остане ниско, едва около 10%, и така по нататък да не могат да се практикуват редица професии например.

Друго притеснение на родителите е кривогледството, което по думите на проф. Ива Петкова се дължи основно пак на рефракционните аномалии. За да се диагностицира, се прави преглед с разширяване на зеници, а ако има нужда, се изписват очила и се изчаква известно време, за да се види дали очите се изправят. Най-честото оплакване при децата е свързано с нуждата от очила. "Изобщо за цялата популация най-честата причина за намаляване на зрението са рефракционните аномалии – късогледство, далекогледство, астигматизъм. Най-честата причина, която води до слепота, е катарактата, независимо че е лечима и може да се оперира", обобщава проф. Петкова.

Да се следи внимателно

Проф. Ива Петкова подчертава, че политиката по отношение на детската офталмология е недостатъчно обгрижваща в момента. "Най-добрият начин за адекватна грижа е да има задължителни прегледи при специалист – след раждането, между три и пет години, когато може да се открие мързеливото око и може да се лекува сравнително успешно, евентуално при тръгване на училище и след това при конкретна нужда", отбелязва тя. Освен това родителите не трябва да подценяват доверието към специалистите. "Най-добрият вариант е да слушат техния офталмопедиатър. Всякакви консултации по интернет не са препоръчителни, защото случаите са строго индивидуални", припомня проф. Петкова.

Не на последно място стои заплахата от непрестанното взиране в екрани - навик, който сега нахлува в живота на децата от ранен етап и съответно може да има сериозно негативно влияние върху зрението им. На всеки час работа или изобщо време, прекарано пред таблет, компютър или телефон, трябва да има поне 10-15 минути почивка, съветва проф. Петкова. Най-добре е тя да бъде под формата на физическа активност, но в никакъв случай прехвърляне от едно устройство на друго Това, разбира се, отново е отговорност на родителите, на чиито плещи продължава засега да тежи цялостната грижа за детското зрение.

Здраве

Текстът е част от специалното издание "Здраве", което се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 24-30 май.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Комплекс GORA Комплекс GORA

GORA се намира в най-динамично развиващия се район на град София - "Хладилника"

22 ное 2019, 1613 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Д-р Даниела Дариткова: Здравната каса има резерви да увеличи стойността на клиничните пътеки още сега

Председателят на парламентарната здравна комисия пред "Капитал Здраве"

Още от Капитал
Никос Статопулос: Възможно е Vivacom да се превърне в регионален хъб на бизнеса ни

Какви са плановете на избрания за купувач на най-големия български телеком, според CEO-то на BC Partners, мажоритарен акционер в United Group

Спас Русев: Увеличихме стойността на Vivacom от 750 млн. до 1.3 млрд. евро

Планирам други инвестиции в България след приключване на сделката за БТК

Кой кой е при дигиталните портфейли в България

Седем компании вече предлагат безконтактни плащания и операции с телефон в страната, но използването остава слабо

Новата еврокомисия: по-малко целувки

Климатичните промени ще са основен приоритет на новия председател Урсула фон дер Лайен, което вещае големи промени за енергийната политика на България

Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10