С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 май 2019, 8:00, 2767 прочитания

При лечение на грип пациентът често сам неглижира състоянието си

Д-р Магдалена Баймакова, д.м., специалист по инфекциозни болести във ВМА, пред "Капитал Здраве"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова, д.м., е лекар, специалист по инфекциозни болести в Първа клиника по инфекциозни болести, катедра "Инфекциозни болести" във Военномедицинска академия - София. Завършила Медицински университет – София, през 2008 г. с образователно-квалификационна степен магистър по специалността "Медицина". През декември 2013 г. придобива медицинска специалност "Инфекциозни болести" и права на специалист от 1 януари 2014 г. През февруари 2016 г. защитава дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен доктор по научна специалност "Инфекциозни болести". Д-р Баймакова има специализация по инфекциозни болести в Lausanne University Hospital (CHUV), Switzerland. Участвала е в множество международни курсове за следдипломно обучение в Австрия, Гърция, Швейцария, Италия и Франция. Тя е автор и съавтор на над 70 научни публикации в български и чужди научни списания. Изнесла е над 30 научни доклада на конференции и конгреси в България и чужбина.
Грипният вирус е изключително изменчив. Затова и противогрипната ваксина всеки зимен сезон е различна, именно заради тези генетични особености на вируса.
Д-р Баймакова, какви могат да бъдат ефектите от факта, че грипът като инфекциозно заболяване много често се подценява от пациентите и се счита за банално заболяване?

- Грипът не е безобидно заболяване. Не може да се поставя знак за равенство между настинка или общо неразположение и грип. Грипът е сериозно системно заболяване, което има характерна клинична картина и трябва при първите симптоми, които забележим, особено в грипния сезон през зимните месеци, когато е най-висока циркулацията на вируса, да мислим за това заболяване. Добре е да се предприемат необходимите диагностични мерки, за да се отдиферинцира дали става въпрос за грип, и да се започне адекватно лечение. Терапията при грип е специфична и трябва да се започне до 48-ия час. Грешката, която най-често се допуска при лечение на грип, е, че пациентът често сам неглижира състоянието си и тъй като всички са твърде отговорни към работните си места, често предпочитат да отидат на работа болни. Това е грешка, защото, освен че излагат себе си на риск, могат да заразят и околните. Затова е добре бързо да се потърси консултация със специалист и после да се остане вкъщи, за да се започне антивирусното лечение. Другата сериозна грешка, която за жалост виждаме всяка година, е започване на лечение с антибиотик. Много често той се предписва още при първите симптоми, а в случай на грип той не помага. Антибиотик може да се предпише в определени ситуации, когато има усложнения на грипа, когато вече са минали пет дни от противовирусното лечение и пациентът не се чувства добре.


Каква е клиничната картина при грипна инфекция? Как протича и какво е характерно за нея?

- Клиничната картина мисля, че е ясна за всички и не трябва да се подценява. Грипът има внезапно, остро начало. Пациентът много често може да посочи кога точно се е почувствал зле. Налични са силна интоксикация, висока температура, втрисане, мускулно-ставни болки, чувства се обезсилване, което обикновено ни поваля на легло. Вирусът директно влиза в белия дроб по трахеята, затова и когато преглеждаме пациента, винаги питаме има ли болка по хода от трахеята към гърдите. Друг симптом е постоянното главоболие. По-слабо са изразени симптоми като хрема и възпалено гърло. Ако не започнат навременно лечение и не останат у дома в покой, пациентите се подлагат на необоснован риск от настъпване на усложнения. Най-често те засягат белите дробове, могат да се развият пневмонии, отити (възпаление на ухото), може да бъде засегната и нервната система. Има научни публикации, които ясно показват повишаване на смъртността от инфаркт след прекаран грип. Ето защо, когато кажем, че след прекаран грип е уместно пациентът да отпочине поне още 2-3 дни, то не е случайно. Това означава, че не е напълно оздравял, че рискът да развие вторична инфекция е висок, има и възможност тепърва да се появят усложнения.

Как се диагностицира грипът и трябва ли тестовете, установяващи наличието на грипен вирус в организма, да станат задължителни? Трябва ли да се финансират от здравната каса според вас?



- Диагностиката при грипна инфекция е важна. Най-добрият вариант е, ако можем да докажем наличието на грипен вирус и съответно кой грипен щам стои срещу нас. В практиката освен класическите диагностични методи се използват и т.нар. бързи тестове за диагностика. В последните години те навлизат по-широко в нашата страна. Те са лесни и удобни за работа и позволяват на лекаря бързо да се ориентира в натоварената си клинична работа. Някои от бързите тестове след вземане на секрет от носа ни дават възможност за около 10 минути да получим нужния резултат, което е важно, защото ни дава насока дали да започваме незабавно антивирусна терапия. Разбира се, ползването на такива бързи тестове за диагностика е свързано с разходването на определен финансов ресурс за тяхното купуване. Не мога да кажа каква е тяхната точна финансова стойност, защото не съм запозната, но от личен опит от клиничната си практика се убедих (особено през този грипен сезон), че те са много добро помощно средство в диагностичния процес, помагат ни по-бързо да се ориентираме. Разбира се, освен бързите тестове за диагностика съществуват и други диагностични способи. Лекарят преценява кой диагностичен метод е най-подходящ.

Защо всяка година се установяват мутации на грипния вирус? Как се справяте с усложняващата се картина на заболяването?

- Грипният вирус е изключително изменчив. Затова и противогрипната ваксина всеки зимен сезон е различна, именно заради тези генетични особености на вируса. Тъй като ние не можем да го заставим да спре да се изменя или да мутира, ни се налага да се приспособим към неговите специфики. Всичко това налага да го следим постоянно, за да можем да сме подготвени за него. Има достатъчно много на брой научни институции и организации, които се занимават с изучаването и изследването на грипния вирус. Те решават какви да бъдат заложените щамове в новата ваксина за съответния грипен сезон. Хората трябва да имат по-голямо доверие във ваксините и да ги прилагат спокойно, защото те наистина помагат и спасяват човешки животи.

Защо избрахте да специализирате в областта на инфекциозните болести?

- Защото според мен инфекциозните болести са много интересни за изучаване. Симптоматиката при тях е най-разнообразна и обхваща целия организъм, както се казва – от главата до петите, всички органи могат да бъдат атакувани от определен инфекциозен агент. Работата с инфекциозните болести е много разнообразна и нито един пациент не прилича на друг. Подходът на работа с всеки болен е строго индивидуален и това е предизвикателство за всеки лекар. Няма скука в ежедневието на инфекциониста, всичко е много динамично. Инфекциите изискват да си съобразителен, да вземаш бързи решения, да можеш да си комбинативен и да използваш всичките си знания и умения. Вирусите, бактериите, паразитите и микозите са много интересни за изучаване. Те са изключително малки същества – само с микроскоп можеш да ги видиш, и в същото време са толкова силни, че лесно биха могли да сринат човешкия организъм, който е многократно по-голям от тях. Механизмите за предаване на различните микроорганизми са различни и това е също много интересно. За мен най-интересни са тези инфекциозни агенти, които циркулират едновременно сред животните и човека. Когато изворът на заразата е само организмът на човека, е по-лесно, но когато дадено инфекциозно заболяване се среща освен при човека и при животните, става много по-сложно, по-интересно и по-предизвикателно.

Избрали сте част от научната ви работа да се фокусира върху изследването на вирусен хепатит Е. Каква е причината?

- Имах щастието след университета да започна специализация, а после и докторантура в Катедрата по инфекциозни болести на Военномедицинска академия при проф. Камен Плочев, доц. Георги Попов и проф. Иван Диков. Попадайки в тази изключително академична среда, сред хора, които имат изключително много познания, с голямо желание да учат младите хора, мога да кажа, че съм един щастлив човек, който е имал отличната възможност да се развива и да се учи от най-добрите. Още когато дойдох в инфекциозната клиника, се работеше върху такива пациенти, заразени с вируса на хепатит Е. Това беше преди точно десет години. Наистина по онова време това беше слабо познато заболяване, смяташе се, че е екзотично за нашата страна, че засяга само пътуващи до Азия и Африка. Истината е, че с развитието на техниката и технологиите се повишават и нашите възможности за изучаване на инфекциите. Ето защо колкото повече съвременна апаратура се използва в научноизследователската работа, толкова по-добре може да се изучи всеки микроорганизъм – неговата структура, геном, начинът, по който се предава, резервоарите му и източниците в природата и т.н. Всичко това подпомага нашата клинична практика на лекари, защото обогатява нашите познания за дадения микроорганизъм. Дълго време вирусен хепатит Е е бил подценяван и считан за изключително рядък, но с времето се оказва, че започват все повече и повече случаи да се диагностицират както в Европа, така и в нашата страна. Всъщност научните изследвания ни показаха, че вирусът е изключително интересен. На този етап от научното познание са известни осем генотипа на вирусен хепатит Е и всеки от тях си има свои особености и специфики. Така например се оказва, че едни генотипове са наблюдават преобладаващо в развиващите се страни от Азия и съвсем други в развитите страни от Европа. Също така някои от генотиповете са изключително опасни за бременните жени. Няколко от генотиповете на вирусен хепатит Е имат зоонозен характер, т.е. срещат се както при хора, така и при животни. За тях е известно, че основни преносители на вируса са домашните и дивите прасета, както и елени. Научни изследвания от последните години установяват наличие на вируса и при други животни като птици, мангусти, камили, така че колкото повече работи науката в това направление, толкова повече нови неща научаваме.

Статистиката показва, че вирусен хепатит Е е типичен за по-слабо развитите райони на света. Има ли регистрирани случаи на вирусен хепатит Е в България и как се лекуват те? Навсякъде в страната ли има достатъчно опитни лекари, които да го лекуват?

- Не сте намерили в медицинската статистика регистрирани случаи на вирусен хепатит Е в България, защото доскоро той не подлежеше на задължително съобщаване и регистриране от органите за епидемиологично наблюдение и контрол в нашата страна. В тази връзка има една наредба за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести в България, съгласно която определен набор от инфекциозни заболявания подлежат на задължително съобщаване и регистрация в съответната регионална здравна инспекция. Последните предложения за измяна в тази наредба предвиждат на задължително съобщаване и регистрация да подлежи и вирусен хепатит Е. Вирусът е познат на всички колеги инфекционисти, дори гастроентеролозите вече го разпознават. Тази инфекция най-често има остър ход, но хората могат да се възстановят и напълно да се излекуват от болестта. Проблем са хората с потиснат имунитет, трансплантираните лица или хората с хронични чернодробни заболявания, при които може да има усложнения при наличие на тази инфекция и тогава трябва, да се предприемат и други мерки за тях. Позитивното е, че имаме сравнително добра диагностика за това заболяване.

Как съчетавате научната работа с практиката?

- Човек, поемайки пътя на медицината, малко или много знае какво го очаква, особено ако иска да е добър в своята област и да се развива. Наистина е трудно и се изисква сериозна мобилизация на силите, но както и във всички други области, най-важни са волята и желанието за развитие. Мога да кажа, че в инфекциозната клиника, в която работя, имам всички необходими условия да се справям както с ежедневната си дейност на лекар, така и с тази на учен. В медицинската наука по клинична специалност няма как да се реализираш успешно и пълноценно, ако не си близо до пациентите и не работиш с тях. Ако нямаш възможност да следиш "на терен" развитието на практиката и теорията. Много често след тежкия работен ден нашата работа продължава у дома пред компютъра и хилядите научни статии, които очакват да бъдат прочетени, осмислени и анализирани. В днешно време е невъзможно лекарят да бъде добър и да поддържа високо ниво, ако не се занимава с научна дейност и не чете постоянно научни публикации. Отделен въпрос е писането на научни статии и тяхното публикуване в научни списания – за това се изискват допълнителни усилия, време, добри ментори и адекватна подкрепа. Екипът е много важен, затова мога да кажа, че съм попаднала в отличен екип и така събитията се случват по-лесно.

Имате впечатляваща биография с много специализации в чужбина. Защо избрахте да останете тук? Как виждате развитието си в бъдеще.

- Обучението в чужбина ти помага да се развиеш, да черпиш от чуждия опит, но аз винаги съм искала да остана в България и да бъда полезна тук. Българските пациенти също имат нужда от качествени грижи и ако всички заминем в чужбина, няма кой да остане тук. Добре е да се пътува, да се ходи в развитите научни школи, които са пример за всички, но не е задължително да останеш там. Голяма част от наученото навън може да се приложи и тук, в България. Не на последно място, моето семейството е тук, което е сериозен допълнителен фактор, определящ моя избор.

Здраве

Текстът е част от специалното издание "Здраве", което се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 24-30 май.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Комплекс GORA Комплекс GORA

GORA се намира в най-динамично развиващия се район на град София - "Хладилника"

22 ное 2019, 1667 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Сделки на по-високи цени

Сливанията и придобиванията в здравния сектор нараснаха през 2018 г., тази година възходът продължава

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10