Поколението на възраст 39 до 64 години е застрашено от хепатит С
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Поколението на възраст 39 до 64 години е застрашено от хепатит С

Поколението на възраст 39 до 64 години е застрашено от хепатит С

Със сегашните темпове на справяне с болестта тя ще бъде изкоренена след един век

Десислава Николова
6265 прочитания

Науката отбеляза едно от големите си открития преди пет години с лекарствата за пълно излекуване на една от тежките болести, причинени от вирус - тази на хепатит С. Лечението е достъпно и в България, но през последните години се лекуват само около 1000 души. В същото време Световната здравна организация си поставя амбициозната цел с помощта на активни програми за профилактика и скрининг да елиминира заболяването до края на 2030 г.

България, обаче, все още е твърде далече от тази цел и въпреки дългогодишните обсъждания, приемането на проекта за програмата отново се отложи. За разлика от останалите държави, българската национална програма не се фокусира само върху хепатит В и С, които имат сходен начин на предаване (основно по кръвен път) и засягат сходни рискови групи, но включва и хепатит А, Д и Е. В същото време, въпреки усилията на гастроентеролозите и пациентските организации все още изследванията за вируса не могат да се правят от личните лекари и няма организиран национален скрининг, а се разчита пациентите да решат да се изследват сами профилактично на собствени разноски, Притеснителното е, че застрашени от заболяването, което протича безсимптомно, са цяла една група от населението в средна възраст между 39 и 64 години, които биха могли да бъдат заразени при кръвопреливане или други медицински услуги, защото по времето на тяхната младост кръвта не се е изследвала за хепатит С.

Европейската асоциация за изучаване на черния дроб в началото на април излезе с нови препоръки към страните-членки, сред които е и България, като препоръката й е всички европейски държави да развият национални стратегии или цялостни планове за действие за борба с хепатит С, в които да заложат мерки за повишаване на информираността на населението, подходящи превантивни мерки, да предлагат изследвания и достъп до медицинска помощ и лечение с активна антивирусна терапия, която напълно елиминира заболяването.

Защо е важно?

Хепатит C е възпаление на черния дроб, което се причинява от вируса на хепатит C и се предава основно по кръвен път. В много редки случаи (около 3-6%) вирусът се предава от майка на дете, както и по сексуален път при мъже, които правят секс с мъже. Хепатит С е седмата по масовост причина за смъртност в света и първата за развитие на рак на черния дроб. Инфекцията протича почти безсимптомно, но при 74% от пациентите засяга не само черния дроб, но и метаболитната, сърдечно-съдовата, неврологичната и дерматологична, бъбречна и др. системи. Хепатит С може да причини артрит, васкулит, инсулинова резистентност, лимфом, когнитивни нарушения, белодробна фиброза и много други заболявания. Само за една година в света 71 млн. души се заразяват, около 80% не са диагностицирани, а 93% не се лекуват. В света годишно 1.34 млн. души умират от хепатит С и B, като от 2000 г. насам смътността е нараснала с 22% и ако не се предприеме цялостна здравна политика за изследване и лечение на заболяванията, броят на смътните случаи ще продължи да расте.

Какво предлагат специалистите?

В проекта за национална програма за вирусните хепатити гастроентеролозите и пациентските организации предлагат стройна система от стъпки за профилактика и скриниг. Според проекта, с който "Капитал" разполага, е отбелязано, че поради липса на изследвания, пациентите не знаят, че са болни и продължават да разпространяват вируса. Още от 2017 г. лекарите предлагат да се осигурят тестове за изследване на пациентите в рисковата група от 39 до 64 г. и личните лекари да могат да ги назначават като част от профилактичните програми. Цената на един тест е е 9.50 лв. (по цена на Здравната каса). Предложението на експертите е изследването за хепатит С да се включи в пълната кръвна картина, която се прави на всеки пет години като част от профилактичните прегледи. Това прави 220 хил. души на година и би струвало на здравната каса 2.090 млн. лв.

За сравнение към момента здравната каса заплаща всяка година същата сума от 2 млн. лв. за вземане на проба от черния дроб на пациента (биопсия), без това изследване да е необходимо. Според препоръките на Световната здравна организация и Европейската асоциация за изучаване на черния дроб, биопсията е остарял метод, носещ рискове за пациента и те препоръчват да не се извършва. Въпреки тези препоръки, обаче, изследването представлява задължително условие, за да бъде отпуснато иновативно лечение на пациентите и според пациентските организации продължава да фигурира във фармакотерапевтичното ръководство и през тази година. Така вместо средствата да се инвестират в скрининг, който би намалил разпространението на вируса на хепатит С и би предотвратил рака на черня дроб, чийто основен причинител е вирусът на хепатит С, у нас продължават да се инвестират милиони в биопсия, която може лесно да бъде заменена с ехографско изследване на плътността на черния дроб – еластография. Еластографията е много по-щадящ метод и много по-евтин – около 17 лв. на пациент, докато бипсията стига и до 1500 лв. За сравнение дори в затворите в Румъния не се прави биопсия и всеки затвор разполага с еластрограф, чиято е стойност е около 40 хил. лв. и може да се използва поне десет години. Защо програмата се бави?

От Министерството на здравеопазването коментираха, че такава национална програма по стандартите на Световната здравна организация се прави за първи път в България. "За изработването ѝ е необходимо да се събере голямо количество здравна информация и да се оценят наличните епидемиологични данни, съществуващите механизми за надзор на вирусните хепатити, методите за изследване, политиките за тестване и лечение и проследяване. Освен това е необходимо да се направи преглед и анализ на действащата в страната нормативна уредба, касаеща тези заболявания, с оглед на това да се прецени какви нови нормативни документи и методични указания ще е необходимо да бъдат изготвяни още от самото начало на действие на програмата", коментират от ведомството. Оттам отбелязват, че са решили програмата да включва всички вирусни хепатити, защото това е съобразено с Глобалната стратегия на Световната здравна организация и множество международни документи, които препоръчват мерки за превенция и контрол на всички вирусни хепатити в страната и допълват, че има европейски държави, които не са включили хепатит А, но те нямат взривове като у нас.

От здравното министерство допълват, че за да бъде успешна програмата, трябва да се разработи добре структуриран план с конкретни дейности, кой ще ги изпълнява и как ще се финансират.

"Специално при хепатит С вече от няколко години има медикаменти, които водят до трайно излекуване на пациентите, покриват се от здравната каса и нашите водещи клиники по гастроентерология имат натрупан позитивен опит за лечение на пациентите, който се оценява високо, включително на международни форуми. Ще ползваме и натрупания опит и добрата колаборация между лечебните заведения, регионалните здравни инспекции и неправителственият сектор за скрининг с мобилни кабинети сред различни групи от населението. Ще ползваме и позитивния опит от информационните кампании, организирани от неправителствените организаци Хепасист и ХепАктив и водещи специалисти гастроентеролози", казват от ведомството и допълват, че се надяват с тази програма да достигнат амбициозните цели на СЗО.

"Ако програмата не се случи, ще претърпим не само тотален крах в изпълнение на препоръките на СЗО, но и по-важното - хората ще продължат да умират от напълно предотвратимо заболяване. Ще дам като примери страни като Монголия и Грузия, които още през 2014-2015 г. създадоха национални планове за скрининг и лечение и те наистина ще успеят да елиминират вирусния хепатит до 2030 г. В България имаме експертизата, имаме заявената политическа воля, имаме модерното лечение, имаме предложение как може да се осъществи национален скрининг, какво друго ни трябва?", коментира Светлана Лесидренска, председател на националното сдружение на пациенти с хепатит "Хепактив".

Хепатит С в България

- честотата на инфекцията е 1.1%, което означава 3-3.5 случая/100 000 души;

- в България хепатит С се диагностицира два пъти по-рядко от средното за Европа;

- повече от 50% от пациентите се диагностицират на среден до тежък етап на развитие на болестта заради липса на диагностика;

- смъртността, свързана с хепатит С, е 8.05 случая на 100 000 жители;

- средногодишно от хепатит С се лекуват само около 1000 души.

Силвана Лесидренска, председател на Националното сдружение на пациенти с хепатит "ХепАктив":

Ще се справим с хепатит С с масов скрининг

Фотограф: Надежда Чипева
Профил: Силвана Лесидренска е магистър психолог и настоящ председател на сдружение "ХепАктив". То е основано през 2009 г. от група пациенти, сред които е и Силвана, то има за цел да предоставя информация и съдействие на всеки, засегнат от хепатит. В последните години сдружението работи усилено за промяна на негативните нагласи в обществото и институциите и създаване на държавна политика за припознаване на хепатита като социално значимо заболяване. След едногодишна борба и спечелване на две съдебни дела срещу НЗОК "ХепАктив" са основната причина през 2017 г. в България да бъдат премахнати ограниченията за достъп до модерно лечение за хепатит С.

В края на 2018 г. МЗ обяви, че до началото на март 2019 г. ще има готов Национален план за превенция и контрол на вирусните хепатити? Вие участвате в работната група, защо се бави?

- Всъщност срокът за създаване на националната програма бе удължен до края на април със заповед на министъра, като до момента среща на работната група бе свикана веднъж, през декември 2018. На нея се обсъди първоначално зададената от Министерството на здравеопазването програмна рамка, която впоследствие се надгражда спрямо експертните предложения. Към днешна дата все още няма финален вариант, и то най-вероятно заради промяната, която впоследствие настъпи. От програма, която трябваше да се фокусира основно върху хепатит В и хепатит С, които са главните причинители за настъпването на 1.3 млн. смъртни случая годишно по света, се разшири до програма, която да покрие всички видове вирусни хепатити (от А до Е), което е изключително амбициозно и трудно. Аз поне не знам друга държава да има подобен "мултифункционален‘‘ елиминационен план. Предизвикателствата са много, но силно се надявам, че Министерството на здравеопазването все пак ще успее да хомогенизира всички гледни точки, така че програмата да бъде изпълнима и да доведе до реални и измерими в обозримо бъдеще резултати. Имаме експертизата, заявената политическа воля, модерното лечение, имаме механизъм за осъществяване на национален скрининг, така че ако това не се случи, ще претърпим не само тотален крах в изпълнение на препоръките на СЗО, но и по-важното - хората ще продължат да умират от напълно предотвратими заболявания като хепатит В и С. Наскоро присъствах на среща на високо равнище в Букурещ, която имаше за цел да покаже постигнатото до момента, както и да очертае предизвикателствата пред Румъния, и бях истински изненадана от прогреса, който са успели да постигнат, дори и без активна национална програма, която реално трябва да влезе в сила от май 2019. Съседите ни не само са успели да подсигурят над 20 млн. евро за национален скрининг за хепатит С, отпуснати им по европейска линия, но и са помислили за хората без здравни осигуровки, които реално нямат достъп до лечение, като чрез заем от Световната банка ще закупят необходимите медикаменти, които впоследствие ще предоставят безвъзмездно на здравно неосигурените пациенти. Но това, което най-много ме впечатли, е абсолютният синхрон и разбирателство между отговорните дирекции и министерства и ентусиазмът, с който всички говорят как ще постигнат елиминация на хепатита до 2030 г. независимо от факта, че инфектираните с хепатит С са около половин милион души. Това е пример, че когато всички гледат в една посока, целта, макар и трудно постижима, е достижима все пак.

Какво трябва да се случи в България, за да отговорим на целите на СЗО за достигане на 90% диагностициране на хепатит С до 2030 г.? На фона на лекуваните 1000 - 1200 пациенти на година тези цел изглежда доста далечна и недостижима...

- Да заработи националната програма, чиито основен приоритети са превенцията и контролът. В идеалния случай скринингът трябва достигне до всеки човек над 39-годишна възраст от общата популация, като същевременно трябва да бъде активно предлаган и осъществяван сред медицинския персонал, сред лица, лишени от свобода, употребяващи наркотични вещества, мъже, които имат сексуални контакти с други мъже, и т.н. Само така ще могат да се открият и излекуват всички пациенти, което, от една страна, ще съхрани тяхното здраве, а от друга, ще ограничи появата на нови случаи. Така че инвестирането в скрининг сега ще доведе до спестяване на публични средства утре. Пресметнато е, че за да се доближим до целите на СЗО за елиминация на вирусния хепатит до 2030 г., е нужно да лекуваме поне пет пъти повече пациенти с хепатит С на годишна база. Това логично повдига въпроса как да бъдат открити тези 5000 души. Чрез сериозна преценка на ситуацията и пробойните и всеобхватно решение как да ги "запушим‘‘ завинаги, вместо да кърпим на парче. Трябват национални информационни кампании, които, от една страна, да намалят стигмата по отношение на хепатит С, а от друга, да запознаят обществото със самото заболяване и важността на това да се изследват, дори при липсата на симптоматика. Трябва активно да се работи с личните лекари, с центровете за инвитро, диализните центрове, субституиращите програми за зависими, да се осъществява скрининг сред медицинските лица, тъй като те също са в повишен риск от инфектиране с хепатит С, т.е. трябва да се използва всеки възможен канал за достигане до отделния човек. Също така е от съществено значение да се актуализира Наредба 18 от 2004 г. за кръвните продукти, която към момента не разрешава на трансфузионния център да се свърже директно с донор на кръвен продукт, ако тестът му за хепатит е положителен, а само известява с писмо регионалната здравна инспекция, а тя от своя страна - личния лекар на пациента. Десетките сигнали от късно диагностицирани пациенти сочат, че тази наредба крие в себе си сериозни пробойни и трябва да бъде актуализирана в спешен порядък. Не на последно място, трябва да се предостави подкрепа на неправителствените организации, чиито активности в областта на хепатита са насочени както към застъпничество за правата на пациентите и провеждане на информационни и скрининг кампании, но и чиято ежедневна дейност е ангажирана с предоставяне на реални услуги и подкрепа на вече диагностицираните пациенти. Поради липса на дългосрочна финансова стабилност неправителствените организации често работят в крайно несигурна среда, без да могат да развият своя потенциал или да планират дългосрочни инициативи. Именно те са тези, които достигат до високорисковите групи като зависими или лица, лишени от свобода, за които се знае, че всеки четвърти или пети има вируса на хепатит С. Колкото и да си затваряме очите за тези хора, те са там и се надявам, че чрез подкрепа от бъдещата програма ще успеем да достигнем до тях.

Имахте проект заедно с Българското дружество по гастроентерология за включване на изследване на

хепатит С в профилактичния пакет за хората над 39 години? Как върви той и защо точно хора над 39?

- Това предложение бе входирано в Министерствоот на здравеопазването още миналата година от Българското дружество по гастроентерология, "ХепАктив" и "Хепасист", но има реална предпоставка той да види бял свят именно като част от бъдещата Национална програма за превенция и контрол, а не като самостоятелен проект, както беше замислен първоначално. За държави с ниско ниво на разпространение на хепатит С, каквато е България, Световната здравна организация с цел оптимизация на наличните ресурси препоръчва скринингът да не се прави на общо основание на всеки човек, а да бъде осъществяван сред хората с повишен риск от инфектиране с хепатит С, като част от тях са тези над 39-годишна възраст. Това се дължи на факта, че преди 1992 г. кръвта и кръвните продукти не са били изследвани за хепатит C. По този начин голяма част от пациентите са инфектирани при преливане на кръвни продукти или при извършването на различни медицински манипулации и оперативни процедури. Според данни на Националния статистически институт общият брой на хората на възраст 39 - 64 години е около 2.5 млн. души, като 90% са здравно осигурени. Ако се заложи провеждане на профилактично изследване за хепатит С 1 път на всеки 5 години, това означава, че ежегодно подлежащите на изследвания са около 360 000 души. Според данни на НЗОК за 2016 г. 45% от здравно осигурените граждани над 18-годишна възраст са посетили общопрактикуващия си лекар за профилактичен преглед, което означава, че годишно около 220 000 души са тези, които биха подлежали на изследване за хепатит С. Разходите, свързани с откриването на тези приблизително 2500 - 3000 пациенти на година, ще бъдат компенсирани от средствата, които НЗОК ще спести от лечение на усложненията, произтичащи от късната диагностика на заболяването (чернодробна цироза, хепатоцелуларен карцином и т.н.), както и от цената на медикаментите, които неизбежно ще поевтинеят при такъв сериозен обем пациенти. Така че накратко: трябва скрининг, за да се случи всичко останало.

Връщате се от конгреса на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL). Видяхте ли добри практики за скрининг и лечение на хепатит С, които бързо и лесно могат да се приложат в България?

- Препоръките на EASL, както и досега, са за осигуряване на скрининг приоритетно за високорисковите групи (хората над 39 години, зависими и т.н.), както и допълнителното им изследване за хепатит В и ХИВ, тъй като най-често пътят на инфектиране е един и същ. Поради липсата на достатъчно информираност относно тези инфекции и свързаната с тях стигма огромна част от българите прeдпочитат изобщо да не се изследват, особено що се касае за болнични заведения. Ето защо се подкрепя съществуването на т.нар. общностни центрове, където изследването е анонимно, безплатно, без оглед на рисковите практики, които човек упражнява, или половата му идентичност. "ХепАктив" е част от CheckPoint Sofia - малък, но ефективен медицински център, в който работят три неправителствени организации и който през 2018 г. е открил 25% от случаите на ХИВ за страната, както и над 160 души с хепатит В или С. Изследванията се правят с т.нар. бързи тестове, като при положителен резултат се предоставя последваща грижа - насочване към лечебно заведение, административно съдействие, емоционална подкрепа и т.н. Този пример показва, че за да бъде грижата всеобхватна, тя трябва да се прилага както в болнично базираните заведения, така и в по-неформална обстановка, за да отговоря на нуждите на най-много хора.

А по отношение на лечението няма какво повече да искаме, тъй като тук се прилагат най-модерните и високоефективни терапии, включително и т.нар. пангенотипни режими. Това са медикаменти, които постигат еднакъв процент излекуване при всички генотипове и субгенотипове на вируса, което, от една страна, облекчава работата на медицинския специалист, а от друга страна, спестява средства от направата на допълнителни изследвания, които понякога биват заплащани и от пациента.

Не така седят нещата с чернодробната биопсия обаче. Тя остана като задължително изследване в актуалните изисквания за лечение на хепатит С, които бяха качени на сайта на НЗОК през април, независимо че в България са налични по-модерни, щадящи и даващи по-бърза оценка методи за определяне стадия на фиброза. Аз самата като пациент с хроничен хепатит В съм преминала две биопсии и силно вярвам, че освен прилагането на модерни терапии е крайно време да започнем и прилагането на неинвазивните методи за оценка състоянието на черния дроб, които така или иначе гастроентеролозите използват в ежедневната си практика (еластография, кръвни маркери и т.н.). Ние сме страна на контрасти – една от първите държави, която съумя да осигури неограничен достъп до най-модерните терапии за лечение на хепатит С, но поради една или друга причина е последната и единствена държава в Европа, която все още ползва чернодробната биопсия. Все пак се появяват индикации, че това може и да се промени в близко бъдеще, за което подкрепяме и възлагаме големи надежди на отговорните експерти.

В заключение, ако трябва да обобщя препоръките на EASL - максимално опростяване на достъпа до лечение - скрининг, работа с рискови групи, неинвазивни методи за оценка на фиброзата, пангенотипни режими.

Д-р Славейко Джамбазов, управляващ директор на консултантската компания НТА:

- Изключително скептично съм настроен към скрининг с неспецифични чернодробни тестове. Най-ефективният начин за универсален скрининг е директно чрез изследване на антитела срещу хепатит С по време на годишния профилактичен преглед при личните лекари. Може да се мисли и за скрининг в рамките на профилактичните прегледи, които се осигуряват от работодателите за всички работещи хора. Важен елемент според мен е и достъпът до лечение. В Полша личните лекари имат право да назначават тест за хепатит С, докато във Франция са още по-напред - леките случаи на хепатит С се лекуват от личните лекари.

Науката отбеляза едно от големите си открития преди пет години с лекарствата за пълно излекуване на една от тежките болести, причинени от вирус - тази на хепатит С. Лечението е достъпно и в България, но през последните години се лекуват само около 1000 души. В същото време Световната здравна организация си поставя амбициозната цел с помощта на активни програми за профилактика и скрининг да елиминира заболяването до края на 2030 г.

България, обаче, все още е твърде далече от тази цел и въпреки дългогодишните обсъждания, приемането на проекта за програмата отново се отложи. За разлика от останалите държави, българската национална програма не се фокусира само върху хепатит В и С, които имат сходен начин на предаване (основно по кръвен път) и засягат сходни рискови групи, но включва и хепатит А, Д и Е. В същото време, въпреки усилията на гастроентеролозите и пациентските организации все още изследванията за вируса не могат да се правят от личните лекари и няма организиран национален скрининг, а се разчита пациентите да решат да се изследват сами профилактично на собствени разноски, Притеснителното е, че застрашени от заболяването, което протича безсимптомно, са цяла една група от населението в средна възраст между 39 и 64 години, които биха могли да бъдат заразени при кръвопреливане или други медицински услуги, защото по времето на тяхната младост кръвта не се е изследвала за хепатит С.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK