С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 май 2019, 16:30, 2703 прочитания

Държавата трябва да осигури безопасност на пациентите

Европейският съд за правата на човека приема, че всяка страна е длъжна да регулира и контролира оказването на медицинска помощ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Адвокат Мария Шаркова е основател и управляващ съдружник в специализираното адвокатско дружество по медицинско право "Шаркова и партньори". Тя е автор на книгата "Медицинският деликт", със специализации в САЩ, Англия, Франция, Холандия. Завършила е право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски".

Безопасността на пациента (Patient safety) е тема, която винаги е предизвиквала интерес сред читателите на "Капитал". Тя присъства и по време на всяка годишна конференция "Иновации и добри практики в здравеопазването". За разлика от понятията "лекарска/медицинска грешка" и "медицинска небрежност" (medical negligence) безопасността на пациента има по-широко значение, което много по-коректно и пълно представя проблема за нежеланите събития, които могат да настъпят при оказване на медицинска помощ на пациенти. Това понятие поставя акцент не върху индивидуални грешки и нарушения, а върху организационни, процедурни и законодателни проблеми, характерни за здравната система. Различни организации включват в дефиницията на безопасността на пациента превенцията като един от основните й елементи.

Право на безопасно лечение (Right to safety)


Правото на пациента на безопасност на лечението не е изрично установено в Европейската конвенция за правата на човека, но въпреки това съдът в Страсбург (ЕСПЧ) е разгледал множество дела, в рамките на които е възприел система от принципи при оказване на медицинска помощ, които в своята съвкупност дефинират правото на безопасност.

Макар в своите актове съдът да си служи с термина medical negligence/malpractice, подходът при разглеждане на делата е много по-близък именно до споменатото по-горе разбиране за пациентска безопасност, което не се съсредоточава върху персоналните пропуски на медицинските специалисти.

Този аспект на правото на безопасно лечение е от изключителна важност, защото чрез прилагането му възниква задължение за държавите да организират здравните си системи по начин, който осигурява безопасна среда и адекватни процедури за разследване на предотвратими нежелани събития в лечебните заведения.



Световната здравна организация посочва, че има няколко правни аспекта на правото на безопасност на лечението:
  • Гаранция, че се практикува медицина, основана на доказателства
  • Създаване на системи за мониторинг на качеството и безопасността
  • Осигуряване на адекватна информация на пациента
  • Създаване на адекватни процедури за търсене на отговорност при нарушаване на правото на безопасност
  • Създаване на подходяща култура и среда, в която пациентите няма да се притесняват да споделят своите притеснения и да докладват за грешки
  • Включване на пациентите и техните гледни точки в създаването на гайдлайни, закони и политики
Какви нарушения е установявал съдът за правата на човека (ЕСПЧ) до този момент?

В практиката на ЕСПЧ се приема, че нарушаването на правото на пациента на безопасна медицинска помощ представлява нарушение на три основни права, гарантирани от ЕСПЧ: правото на живот; забрана за мъчително и унизително отношение и правото на лична неприкосновеност. Съдът приема, че тези разпоредби могат да бъдат нарушени по същество или в процедурен аспект. Извън тези сухи дефиниции и разпоредби какви истории се крият зад тях?

Процедурни аспекти на безопасността на пациента

В края на 80-те години на миналия век бебето на семейство от Италия умира два дни след раждането в интензивното отделение. Делата, които семейството води срещу лекаря, продължават толкова дълго, че в крайна сметка изтича абсолютната давност. Семейството завежда гражданско дело срещу болницата, което приключва със споразумение за изплащане на обезщетение на родителите. Пред съда в Страсбург семейството (Calvelli and Giglio v. Italy) твърди, че невъзможността да бъде ангажирана наказателната отговорност на лекаря води до нарушаване на правото на живот в неговия процедурен аспект. По това дело съдът приема, че всяка държава е длъжна да създаде ефективна система за разследване на смъртта на пациенти при оказване на медицинска помощ, както и да регулира предоставянето на медицинска помощ. Прави впечатление, че ЕСПЧ не се спира върху въпроса виновен ли е бил лекарят, а дали държавата е създала ефективни механизми за защита на пострадалите и тяхното обезщетяване. Съдът не играе роля на "четвърта инстанция" по делата, водени пред национални органи, нито като върховен арбитър, въздаващ справедливост всеки път, когато жалбоподателят е преценил, че не е намерил такава в своята държава. Вместо това съдът установява основни принципи и правила, свързани с позитивните задължения на всяка държава да създаде конкретна система от правила, осигуряващи защита на пациентите при настъпили вреди.

ЕСПЧ приема, че държавата е длъжна да регулира и контролира оказването на медицинска помощ (ex ante), както и да осигури възможност за провеждане на обективно и пълно разследване при настъпване на нежелани събития, свързани с оказване на медицинска помощ, и да гарантира адекватно обезщетение при наличие на допуснати нарушения (ex post facto). Така например по делото Sarishvili – Bolkvadze v. Georgia съдът приема, че макар да е създадена процедура за търсене на отговорност при смърт на пациент, ограничението на местното законодателство да се търси обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от родителите след смъртта на тяхното детето, представлява процедурно нарушение на чл. 2 от конвенцията.

Процедурни нарушения могат да бъдат допуснати и в случаите, когато разследването е пренебрегнало важни аспекти от правото на информация на пациента. Така например по делото Altug and Others v. Turkey ЕСПЧ разглежда няколко случая, при които пациенти са починали от тежки алергични реакции след инжектиране на антибиотик. Съдът обръща внимание на твърденията на близките, че лекарите не са снели анамнеза и не са събрали данни за възможни алергии, а пациентите не са били информирани за потенциалния риск от възникване на алергични реакции при администрирането на лекарството. Турският съд обаче не е разгледал тези оплаквания, което става повод ЕСПЧ да приеме, че са налице нарушения на процедурните аспекти на правото на живот и правото на лична неприкосновеност.

В България контролът върху медицинското обслужване се извършва от Изпълнителна агенция "Медицински надзор". Пострадалите пациенти разполагат с възможност за завеждане на граждански дела срещу медицински специалисти или лечебни заведения, като средната продължителност на тези дела е около 1360 дни. При смърт или причиняване на тежка или средна телесна повреда прокуратурата може да образува досъдебно производство, в рамките на което да разследва нежелани събития, настъпили по време на лечение. При справка на "Капитал" по реда на Закона за достъп до обществена информация за общия брой на тези дела, както и тяхната продължителност, прокуратурата отговаря, че не води статистика в тази насока. Отговорът на практика означава, че никой не знае колко са тези производства, как се водят, освен това никой не ги анализира и не събира данни.
Това се явява сериозна пречка за повишаване на качеството на медицинската помощ и превенция на нежеланите събития.


Други сериозни проблеми, свързани с процедурните аспекти на правото на безопасност са затрудненията при изготвянето на експертизите, тъй като има дефицит на експерти, желаещи да участват като вещи лица в тези съдебни производства. Освен това се срещат проблеми при кредитирането на експертните заключения и извършване на оценка на тяхната достоверност и обоснованост. Експертизите невинаги се основават на достоверни източници и не са подкрепени с аргументи чрез прилагане на медицина, основана на доказателства.

Аспекти по същество

ЕСПЧ неколкократно приема, че липсата на подходяща инфраструктура и организация на медицинската помощ представлява нарушение на правото на живот. В едно решение срещу Турция съдът разглежда жалба, свързана със смъртта на бременна жена заради отказ от прием в няколко лечебни заведения за извършване на цезарово сечение. "Съдът установява, че починалата е била жертва на крещящи недостатъци в организацията на болничната помощ, довели до отказ да й бъде предоставена спешна медицинска помощ." Подобно решение съдът постановява срещу Турция във връзка със смъртта на недоносено бебе, починало в резултат на транспортиране с линейка между няколко болници заради неадекватна организация на медицинската помощ за недоносени деца.

Като системен дефицит се приема и т.нар. информационна небрежност (informational negligence), когато в противоречие с позитивното задължение на държавата да осигури подходяща законодателна рамка и условия за информиране на пациентите последните не са направили информиран избор за лечението си.
Такова становище застъпва съдът по делото Trocellier v. France. Жалбоподателката твърди, че е получила парализа на левия крак след извършена операция за премахване на матката. В оплакванията си тя сочи, че не е получила информация за евентуалния риск от парализа при предприетата интервенция. Съдът изрично подчертава задължението на държавата да приеме законодателство, което да осигури зачитането на физическия интегритет на пациента и достъпа до информация за рисковете, които са свързани с предстоящата интервенция. Според него, ако "по време на лечението се реализира предвидим риск, без предварително пациентът да е бил информиран за него от лекарите, то тогава държавата може да отговаря за нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ заради липса на информация".

В контекста на информационната небрежност може да се посочат множество законодателни дефицити в България. Например липсата на законодателна възможност пациентът да упълномощи друго лице да изразява информирано съгласие вместо него (здравно упълномощаване) или да изготви предварителни указания за лечението си, в случай че на по-късен момент няма да бъде в психическо или физическо състояние да направи своя избор.
От гледна точка на организацията на медицинската помощ в страната ни е налице неравномерно разпределение на медицинските услуги, което е особено чувствително за уязвими групи пациенти - с редки заболявания, недоносени деца, лица с психични разтройства и умствени увреждания. Актуален пример за нарушаване на правото на безопасност е липсата на адекватна процедура за трансплантация на бял дроб на пациенти, нуждаещи се от подобна операция, или забавяне на доставки за определени консумативи за диагностика и лечение на някои видове злокачествени заболявания.

От гледна точка на изпълнение на задължението за създаване на адекватно законодателство, осигуряващо безопасността на пациентите, си заслужава да се отбележи липсата на стандарти и алгоритми за поведение по отделните специалности. От една страна, това затруднява контрола върху качеството на медицинската помощ, а от друга, се оказва невъзможно да се гарантира, че лечението на пациентите ще се осъществява при спазване на принципа на медицината, основана на доказателства.
"Лекарска грешка?"
Съдът неколкократно се е произнасял в своите актове, че конвенцията е неприложима, когато са допуснати грешки на конкретен медицински специалист или лечебно заведение, освен ако те не се дължат на системни проблеми и невъзможност на държавата да осигури подходяща организация, контрол, законодателство и процедури в областта на здравеопазването. Съдът разглежда правото на безопасност на пациента като част от системата на човешките права и по този начин се явява важен коректив за държавите – страни по Европейската конвенция за правата на човека, които са поели задължение да създадат здравна система, в която това право е гарантирано.
Този подход би следвало да се прилага във всяка здравна система, за да се осигури безопасна среда за пациентите. В България все още няма създадени условия за докладване на нежелани събития и техния анализ, а на безопасността на пациента се гледа като на лична отговорност на всеки медицински специалист. Само че не грешат лошите хора. Грешки се допускат в зле организирани системи.

Здраве

Текстът е част от специалното издание "Здраве", което се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 24-30 май.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Доц. д-р Мая Аргирова, дм: Пациентите често подценяват изгарянията и се самолекуват Доц. д-р Мая Аргирова, дм: Пациентите често подценяват изгарянията и се самолекуват

Началникът на Клиниката по изгаряния и пластична хирургия на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" пред "Капитал Здраве"

6 дек 2019, 62 прочитания

Доц. д-р Петър Марков, дм: Предишно цезарово сечение повишава риска от неправилно прикрепване на плацентата Доц. д-р Петър Марков, дм: Предишно цезарово сечение повишава риска от неправилно прикрепване на плацентата

Началникът отделение "Обща и онкологична гинекология, тазова хирургия и акушерство" в "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда" пред "Капитал Здраве"

6 дек 2019, 61 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Проф. д-р Емил Паскалев: Държавата абдикира от трансплантациите

Какви са проблемите пред донорството у нас

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10