С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 май 2019, 12:12, 1765 прочитания

Коя е по-добрата болница

Стимулите да се предоставя качествено и ефективно здравеопазване не съществуват

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил: Аркади Шарков

Фотограф: Капитал

е макроикономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), както и зам.-председател на Българско либертарианско общество. Неговата експертизата е в сферите на икономика на здравеопазването, данъчна политика, европейски проекти и управление на инвестиционни проекти. Завършил е магистратура по публични политики в Маастрихтския университет и Университета на ООН. Към момента е докторант в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е по проекти, свързани с лекарствената политика и оптимизация на публичните разходи в сферата на здравеопазването, а също и по такива, свързани с устойчивото развитие на индустрията в България. Член е от обществения съвет към "Индекс на болниците", а също е член на обществения консултативен съвет към БЛС.
Разходите в здравеопазването нарастват с всяка следваща година, като най-големият ръст в абсолютна стойност за последните няколко години се наблюдава по перото за болнична помощ в бюджета на НЗОК. Тя представлява близо 47% от бюджета на ведомството, като от 2014 г. досега е нараснала със 750 млн. лв., или с 58%. Следва да се подчертае, че средните за страните от Европейския съюз разходи за болнична помощ представляват около 38% от бюджетите за здравеопазване. На фона на този ускорен ръст на разходите ежегодно държавата се изправя пред проблема с фалиращи държавни и общински болнични заведения, като решението обикновено е да бъдат отпуснати пари целево, през бюджета на Министерството на здравеопазването.

Закриване и приватизация?
Към момента болниците с публично участие са 195 на брой – 65 държавни и 130 общински. 72 от тях са в забранителния списък за приватизация. Забранителният списък съдържа общо 178 дружества, което означава, че болниците формират 40% от предприятията, "защитени" от приватизация. Погледнато през ъгъла на икономиката – това премахва всякакви стимули за управителя на дадената болница (както и за нейния принципал) да извършва реформи и да оптимизира ресурса, който потребява, тъй като в края на деня няма как да бъде приватизирана или затворена. Дотук сме свидетели и на пълно "опрощаване" на дълговете на подобен тип дружества, както и на тяхното целево финансиране в разрез с всякакви правила, които сме приели, когато сме подписвали Договора за присъединяване към Европейската общност. Липсата на политика по приватизация и закриване на неефективни дружества в здравната система създава големи диспропорции по отношение на финансирането и изпълнението на качествена медицинска помощ, което накрая и основно се отразява върху пациентите (данъкоплатците).
Друг основен проблем на държавните и общинските дружества е липсата на механизъм за тяхната оценка за ефективност и ефикасност. Преди няколко месеца бе направен анализ от страна на НЗОК и на Сдружението на общинските болници, при който се оказа, че 50% от приходите на общинските дружества идват вследствие на пътека №56 за лечение на неврологични заболявания от различен тип. В наименованието на всяка от тези болници се съдържа буквата М, което означава многопрофилна. При положение че половината от приходите на това дружество идват от една клинична пътека за един тип заболявания – следва техният статут да бъде променен, а също и административната им структура.
Ограниченията за сключване на договори с нови (частни) болници


Целта на въвеждането на "мораториуми" върху сключването на договори с нови изпълнители на медицинска помощ е да се намали потреблението на така или иначе ограничения ресурс, с който разполага НЗОК. Проблемът е, че държавните институции по някаква странна причина решават, че общинските и държавните болници, които обикновено са тези, управлявани лошо, са по-добър и надежден договорен партньор от частните болници, които рядко са пример за лошо управление.
Ограничаването на обхвата, в който изпълнителите на болнична медицинска помощ могат да работят, оказва пряко ограничение върху избора на пациентите. Конкуренцията е основен принцип, когато става въпрос за повишаване на качеството на дадена услуга и понижаването на нейната цена. При намаляване на конкуренцията биват намалени и естествените икономически стимули една болница да осигурява по-качествено, по-бързо и по-навременно лечение на своите пациенти.
Идеята парите да следват пациента при мораториума е бързо заменена от решението НЗОК и МЗ да взимат решение къде за него лечението е по-добро – в държавната, общинската или в частната болница. Проблемите, които назряват от две десетилетия, биват "решени" чрез разсичане на гордиевия възел поради невъзможността той да бъде развързан. Тук е важно да се отбележи, че ако институциите искат реално да оптимизират своя ресурс, това може да стане чрез анализ на потреблението на медицинска помощ, неговата оптимизация и навременно възпиране на злоупотребите вследствие на грешни стимули, като например завишени цени на клинични пътеки за определени манипулации.
Липсата на навременна информация
Ключовата за здравеопазването информация все още се препредава на файлове в Ексел формат между местните структури на НЗОК и централата. Нейното навременно обработване зависи от бързата и качествена компилация на данните, както и оптимизацията на времето. Всички тези предпоставки липсват. Ето защо през март 2017 г. бе дадено начало на проекта за Национална здравна информационна система със срок 22 месеца. Към момента нито един от нейните елементи не е завършен, нито имплементиран. Електронното здравеопазване в страната на няколко пъти през последните години е претърпявало крах след иначе сигурен старт. Преди няколко години от Сметната палата излязоха с одит, който посочва, че през годините са правени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на Национална здравна информационна система (НЗИС), като обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви, а в сегашния проект дори не е даден техният старт. През годините заради прекратяването на обществените поръчки веднъж не са усвоени 9.7 млн. лева финансова помощ през 2012 г. и втори път 12 млн. лв. от европейска програма през 2014 г. Тези неуспешни опити показват според одиторите, че "цялостната организация на процеса по планиране и реализация на проектите за електронно здравеопазване и обществените поръчки е неефективна и се нуждае от съществено подобряване".


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Диагноза "Популизъм" 1 Диагноза "Популизъм"

Правителството през цялата година обещаваше по-високи заплати на лекарите и сестрите, вместо да обърне внимание на успехите и проблемите в сектора

14 дек 2019, 1400 прочитания

Какви пациенти сме 2 Какви пациенти сме

Какво ще прочетете в новия брой на изданието "Здраве"

14 дек 2019, 1208 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Състрадателната употреба на лекарствени продукти е ключова за живота на пациентите

Съществуват различни видове програми за милосърдна употреба на медикаменти

Още от Капитал
Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10