Коя е по-добрата болница
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Коя е по-добрата болница

Коя е по-добрата болница

Стимулите да се предоставя качествено и ефективно здравеопазване не съществуват

2360 прочитания

Профил: Аркади Шарков

Фотограф: Капитал


е макроикономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), както и зам.-председател на Българско либертарианско общество. Неговата експертизата е в сферите на икономика на здравеопазването, данъчна политика, европейски проекти и управление на инвестиционни проекти. Завършил е магистратура по публични политики в Маастрихтския университет и Университета на ООН. Към момента е докторант в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е по проекти, свързани с лекарствената политика и оптимизация на публичните разходи в сферата на здравеопазването, а също и по такива, свързани с устойчивото развитие на индустрията в България. Член е от обществения съвет към "Индекс на болниците", а също е член на обществения консултативен съвет към БЛС.

Разходите в здравеопазването нарастват с всяка следваща година, като най-големият ръст в абсолютна стойност за последните няколко години се наблюдава по перото за болнична помощ в бюджета на НЗОК. Тя представлява близо 47% от бюджета на ведомството, като от 2014 г. досега е нараснала със 750 млн. лв., или с 58%. Следва да се подчертае, че средните за страните от Европейския съюз разходи за болнична помощ представляват около 38% от бюджетите за здравеопазване. На фона на този ускорен ръст на разходите ежегодно държавата се изправя пред проблема с фалиращи държавни и общински болнични заведения, като решението обикновено е да бъдат отпуснати пари целево, през бюджета на Министерството на здравеопазването.

Закриване и приватизация?

Към момента болниците с публично участие са 195 на брой – 65 държавни и 130 общински. 72 от тях са в забранителния списък за приватизация. Забранителният списък съдържа общо 178 дружества, което означава, че болниците формират 40% от предприятията, "защитени" от приватизация. Погледнато през ъгъла на икономиката – това премахва всякакви стимули за управителя на дадената болница (както и за нейния принципал) да извършва реформи и да оптимизира ресурса, който потребява, тъй като в края на деня няма как да бъде приватизирана или затворена. Дотук сме свидетели и на пълно "опрощаване" на дълговете на подобен тип дружества, както и на тяхното целево финансиране в разрез с всякакви правила, които сме приели, когато сме подписвали Договора за присъединяване към Европейската общност. Липсата на политика по приватизация и закриване на неефективни дружества в здравната система създава големи диспропорции по отношение на финансирането и изпълнението на качествена медицинска помощ, което накрая и основно се отразява върху пациентите (данъкоплатците).Друг основен проблем на държавните и общинските дружества е липсата на механизъм за тяхната оценка за ефективност и ефикасност. Преди няколко месеца бе направен анализ от страна на НЗОК и на Сдружението на общинските болници, при който се оказа, че 50% от приходите на общинските дружества идват вследствие на пътека №56 за лечение на неврологични заболявания от различен тип. В наименованието на всяка от тези болници се съдържа буквата М, което означава многопрофилна. При положение че половината от приходите на това дружество идват от една клинична пътека за един тип заболявания – следва техният статут да бъде променен, а също и административната им структура. Ограниченията за сключване на договори с нови (частни) болници

Целта на въвеждането на "мораториуми" върху сключването на договори с нови изпълнители на медицинска помощ е да се намали потреблението на така или иначе ограничения ресурс, с който разполага НЗОК. Проблемът е, че държавните институции по някаква странна причина решават, че общинските и държавните болници, които обикновено са тези, управлявани лошо, са по-добър и надежден договорен партньор от частните болници, които рядко са пример за лошо управление.

Ограничаването на обхвата, в който изпълнителите на болнична медицинска помощ могат да работят, оказва пряко ограничение върху избора на пациентите. Конкуренцията е основен принцип, когато става въпрос за повишаване на качеството на дадена услуга и понижаването на нейната цена. При намаляване на конкуренцията биват намалени и естествените икономически стимули една болница да осигурява по-качествено, по-бързо и по-навременно лечение на своите пациенти. Идеята парите да следват пациента при мораториума е бързо заменена от решението НЗОК и МЗ да взимат решение къде за него лечението е по-добро – в държавната, общинската или в частната болница. Проблемите, които назряват от две десетилетия, биват "решени" чрез разсичане на гордиевия възел поради невъзможността той да бъде развързан. Тук е важно да се отбележи, че ако институциите искат реално да оптимизират своя ресурс, това може да стане чрез анализ на потреблението на медицинска помощ, неговата оптимизация и навременно възпиране на злоупотребите вследствие на грешни стимули, като например завишени цени на клинични пътеки за определени манипулации. Липсата на навременна информация

Ключовата за здравеопазването информация все още се препредава на файлове в Ексел формат между местните структури на НЗОК и централата. Нейното навременно обработване зависи от бързата и качествена компилация на данните, както и оптимизацията на времето. Всички тези предпоставки липсват. Ето защо през март 2017 г. бе дадено начало на проекта за Национална здравна информационна система със срок 22 месеца. Към момента нито един от нейните елементи не е завършен, нито имплементиран. Електронното здравеопазване в страната на няколко пъти през последните години е претърпявало крах след иначе сигурен старт. Преди няколко години от Сметната палата излязоха с одит, който посочва, че през годините са правени няколко безуспешни опита за реализиране на проекти за създаване на Национална здравна информационна система (НЗИС), като обществените поръчки са прекратявани с различни мотиви, а в сегашния проект дори не е даден техният старт. През годините заради прекратяването на обществените поръчки веднъж не са усвоени 9.7 млн. лева финансова помощ през 2012 г. и втори път 12 млн. лв. от европейска програма през 2014 г. Тези неуспешни опити показват според одиторите, че "цялостната организация на процеса по планиране и реализация на проектите за електронно здравеопазване и обществените поръчки е неефективна и се нуждае от съществено подобряване".

Профил: Аркади Шарков

Фотограф: Капитал


е макроикономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), както и зам.-председател на Българско либертарианско общество. Неговата експертизата е в сферите на икономика на здравеопазването, данъчна политика, европейски проекти и управление на инвестиционни проекти. Завършил е магистратура по публични политики в Маастрихтския университет и Университета на ООН. Към момента е докторант в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е по проекти, свързани с лекарствената политика и оптимизация на публичните разходи в сферата на здравеопазването, а също и по такива, свързани с устойчивото развитие на индустрията в България. Член е от обществения съвет към "Индекс на болниците", а също е член на обществения консултативен съвет към БЛС.

Разходите в здравеопазването нарастват с всяка следваща година, като най-големият ръст в абсолютна стойност за последните няколко години се наблюдава по перото за болнична помощ в бюджета на НЗОК. Тя представлява близо 47% от бюджета на ведомството, като от 2014 г. досега е нараснала със 750 млн. лв., или с 58%. Следва да се подчертае, че средните за страните от Европейския съюз разходи за болнична помощ представляват около 38% от бюджетите за здравеопазване. На фона на този ускорен ръст на разходите ежегодно държавата се изправя пред проблема с фалиращи държавни и общински болнични заведения, като решението обикновено е да бъдат отпуснати пари целево, през бюджета на Министерството на здравеопазването.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK