С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 май 2019, 10:00, 3490 прочитания

Проф. д-р Емил Паскалев: Държавата абдикира от трансплантациите

Какви са проблемите пред донорството у нас

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Проф. д-р Емил Паскалев е началник на Клиника по нефрология и трансплантация в УМБАЛ Александровска и ръководител на Катедра по нефрология в Медицинския университет – София, от 2012 г. Оттогава е и председател на Българското нефрологично дружество. Завършил е медицина във Висшия медицински институт в Плевен, има три специалности – вътрешни болести, нефрология и здравен мениджмънт. Професионалният му път започва от общинската болница в Червен бряг, а от 1992 г. започва работа в Клиничния център по диализа на Александровска болница, като от 1999 г. до момента работи е в Клиниката по нефрология и трансплантация. Специализирал е бъбречна трансплантация и хронични бъбречни заболявания в Испания, Франция и Германия.
Проф. Паскалев, кои са бариерите пред трансплантациите и донорството в България и как биха могли да бъдат преодолени?

- Темата е изключително обширна и за да съм малко по-конкретен, ще кажа, че за да бъде трансплантацията на ниво и с успех във всичките й аспекти – здравни, социални и финансови, трябва да се извършват от порядъка на 25 и повече трансплантации на 1 млн. население за една година, както е в Европа. Напоследък се говори, че населението в България е паднало под 7 млн. жители. Аз смятам, че постоянно живеещите български граждани в Република България са малко над 5 млн. Ако се изхожда от това число, това означава, че в България трябва да извършваме 125 трансплантации за една година, а ако населението е 7 млн. – 170 минимум. Какво се случва реално? През миналата година са направени около 40 трансплантации, което покрива минимума за 2 млн. души население.
Трансплантациите на органи, в това число и бъбречните, са изцяло ангажимент на държавата и не може да се разчита, че една органна трансплантация е пряко ефективна финансово – извършва се днес, пациентът е добре, от утре – много добре, изписват го и трансплантацията е много ефективна финансово. Това не е така. Трябва да се има предвид, че един трансплантиран пациент трябва да живее много години и да се оцени ефективността във всички аспекти на трансплантацията. В държава като Норвегия е изчислено, че бъбречната трансплантация е седем пъти и половина по-малко финансово ангажираща, отколкото диализното лечение. Какво е направила държавата след това – 56.8% от пациентите, които се нуждаят от бъбречна трансплантация, я получават, преди да се започне диализно лечение, т.е. тези пациенти никога не започват диализното лечение, което е седем пъти и половина по-скъпо от трансплантацията. Останалите четиридесет и няколко процента правят бъбречна трансплантация средностатистически на третия месец, след като са започнали диализното лечение. Те имат изключително малък брой пациенти, които са на диализно лечение и не подлежат на трансплантация – това са възрастни пациенти над 85 - 90 години, с голяма коморбидност, със злокачествени заболявания и лоша перспектива в краткосрочен период. Така Норвегия има много малко диализни центрове с много малко апарати. По-важната характеристика на държавната й политика е, че в тази страна е развито много добре донорството, както трупното, така и живото донорство. Как го е направила държавата? В Норвегия всеки може да стане жив донор на всеки, който се нуждае, юридическата свобода е абсолютна. Разбира се, от медицинска страна може да бъде донор всеки, чието здравословно състояние го позволява. Когато един човек, например на 40-годишна възраст, стане донор, той може да бъде донор без юридически ограничения на всеки родственик, неродственик, близък, приятел, съсед, колега, непознат. Там няма ограничение от закона. И цялата процедура става много бързо. Нуждаещият се пациент веднага има подходящ донор, донорът се обследва медицински, което става много бързо в днешно време и трансплантацията се осъществява. Ако на донора на 40-годишна възраст му остават още 25 години работа до 65-годишна възраст, той ще работи. Но държавата го насърчава – ако той има примерно месечна здравна осигуровка 100 евро, държавата му доплаща още 100. Ако има пенсионна осигуровка 100 евро, получава от държавата още 100 евро месечно. Така за 25 години донорът ще бъде компенсиран по начин, по който в България това би било само най-смела мечта. Защо го прави? Защото пациентите, които са бъбречно трансплантирани например, след три месеца са с нормална бъбречна функция, могат да се ресоциализират, да работят, да плащат данъци, включително и осигуровки, да имат деца, а държавата престава да им плаща за трудоустроеност.


Това е социалната значимост на донорството. В България трансплантацията на бъбрек е от три до четири пъти и половина по-евтина, отколкото диализата на пациентите. В България пациентите на диализно лечение са 4000, трансплантираните пациенти са 650. Има ли разлика с Норвегия? Да, отвратително различна. Моят извод е, че в случая държавата не мисли за пациентите и нуждаещите се от трансплантация, които са много. Какво правят самите пациенти? Те взимат своя проблем в своите си ръце и търсят изход. Това е тяхно право, но по-тежко е, че това е тяхно задължение и те нямат избор. Затова пациентите заминават извън България, най-често в Турция. В резултат повече българи са трансплантирани в Турция, отколкото в България.

Вие смятате да проведете национална кампания за насърчаване на донорството, какви ще бъдат нейните акценти? Какво трябва да се промени, за да се обърне сегашната тенденция?

- Да променим държавата. Далеч съм от мисълта, че веднага можем да стигнем Норвегия, но трябва да се работи. Към тези щрихи бих добавил само, че Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ) беше закрита в резултат на промяна в законодателството и вследствие на това от средата на декември 2018 г. до средата на март нямаше нито една трупна трансплантация. Към днешна дата има два трупни донора. В момента социалната страна на живота в България е такава, че ангажира напълно съзнанието, времето, усилията на един човек и на него не му остава да мисли за донорството, а то е много важно.



В Норвегия държавата възнаграждава донорите, като им осигурява внимание, здраве, финансов ангажимент. В съседна Турция 80% от трансплантациите са от живо донорство. Изцяло благодарение на тяхната религия, която казва "дарявайте". Там има многодетни семейства, голяма популация от роднини, които са подходящи донори, но всичко това се подпомага от държавата.

В България често в семейството има само едно дете, роднинският кръг е тесен и така е трудно да се насърчава живото донорство. В такъв случай и религията не може да помогне. А дейността на държавата трябва да бъде толкова по-силна и социално насочена, че да компенсира тези невъзможности. В България държавата не изпълнява своя основен ангажимент – да субсидира трансплантациите. Решенията й трябва да бъдат публикувани в една наредба №29, която да осигурява органната трансплантация. Вече мина април, а наредбата все още не е публикувана, т.е. няма финансиране за трансплантации през първото четиримесечие на 2019 г. Затова, ако единият родител в семейство с две деца се нуждае от трансплантация, той ще отиде в чужбина и никой няма право да го упрекне. Докато те могат да упрекнат много хора. В България има много болни, показани за трансплантиране, но има и много трансплантации, които не се извършват, а се правят навсякъде по света. В България не се извършват кръстосани трансплантации (ако живият донор не е подходящ, но пък е подходящ за друга трансплантация, донорите се разменят) и не се правят трансплантации, при които кръвните групи на донора и реципиента не съответстват. За да се извършват, е необходим голям финансов ресурс за прилагането на всички методи на трансплантация, но те пък спират харченето на пари за хемодиализа и лечение на тези пациенти.

По какъв начин се възстановява организмът след трансплантация и кои са предизвикателствата пред вас и пред пациентите, за да може организмът да приеме новия орган?

- Донорът, бил той жив или трупен, се обследва и с всички изследвания доказваме, че трансплантацията е възможна и този бъбрек ще бъде "успешен", след като се присади. Когато се осъществи оперативната интервенция, бъбрекът започва да работи веднага, още в първите минути. Когато работи така, при нормално протичаща трансплантация на 3-5-ия ден бъбречната функция е нормализирана. Ако всичко върви нормално, до 3-6-ия месец бъбрекът е абсолютно адаптиран, хората се чувстват здрави, с нормална бъбречна функция са и могат да започнат да работят. Един бъбрек върши работа на целия организъм.

Кои са най-сложните трансплантации и как протичат възстановителните периоди при тях?

- Тъй като в България не се правят кръстосани трансплантации, те се извършват в чужбина. След това пациентите се връщат при нас на втората-третата седмица или след месец и ние работим с тях, т.е. ние можем да го правим. А това е голямото предизвикателство, защото е ново, отваря възможности в неимоверно много случи, при които трансплантацията преди това е била немислима и сега трансплантациите са успешни. Медицината в своята научна и практическа част непрекъснато напредва. У нас тези трансплантации не са позволени и държавата, откровено казано, принуждава пациентите да отидат и да си дадат парите в чужбина. След трансплантацията пациентите се връщат и ние работим с тях, гледаме ги, лекуваме ги. Парадоксът е, че трансплантацията е една оперативна интервенция по присаждане на орган, а наблюдението на пациента е най-сложната част, която продължава с години. Имаме пациенти, които наблюдаваме 20 - 30 години, имаме над 30 години, това е изключително сложен процес. Парадоксът е, че държавата не ни позволява, но и не ни пречи да гледаме тези пациенти.

Става въпрос за изключително високо ниво на професионално обслужване на сложни пациенти, за периодично наблюдение, което се извършва само от нефролози. В България работят 250 нефролози, но само 10 от тях се занимават с трансплантирани пациенти, с прегледи, с наблюдението им, с взимане на решения за терапии. На този етап държавата смята, че това трябва да бъде абсолютно безплатен труд, което действа демотивиращо на малкото професионалисти в тази сфера.

Това са фрапантните факти, които нито една друга европейска държава не допуска. Македония, с 2 млн. души население, например има пет пъти повече осъществени трансплантации от нас, а колегите идват да се учат от нас, виждат къде са проблемите и ги избягват. Хърватия заедно с Испания е на първо място по трупно донорство в Европа. Там няма чакащи за бъбречна трансплантация, всеки, който се нуждае, я получава.

Другият неприятен факт е, че в България в този момент не се правят трансплантации на деца. Ако отворите сайта на здравното министерство, ще прочетете, че то е фокусирало усилията си върху детското здраве, което, да ме извиняват, е чиста лъжа.

Дисциплинирани ли са вашите пациенти и как протича следтрансплантационният им период?

- Пациентите са дисциплинирани, всеки по своя си начин. Общата характеристика е, че всички те разбират своя проблем и шанса, който могат да имат с една трансплантация, голямата значимост на новото си състояние, оценяват го високо, защото виждат каква е промяната на живота им и се стремят да спазват режима. Продължителността на живота на един трансплантиран пациент е като при всеки здрав човек. Всички обаче са потиснати от недоимък и от социалната страна на живота. В същото време трансплантираните пациенти след първата година идват много рядко на прегледи – три-четири пъти в годината. Имаме жени, които са родили по две деца след трансплантация. Имаме много постижения. За разлика от много европейски страни ние работим само с оригинални продукти за имуносупресия, за да не рискуваме да влошим състоянието на пациентите, и имаме много големи успехи в поддържането на състоянието им. Въпреки всичко сегашната политика на държавата не насърчава донорството и наистина има много какво да се промени в тази посока.

Една немалка част от пациентите на диализа смятат, че заради малкия брой донори никога няма да имат шанс, и са отчаяни, заради което активността им е много ниска, въпреки усилията на цялата нефрологична общност да бъдат регистрирани всички нуждаещи се от трансплантация. В листата на чакащите има около 1050 души. Трансплантирани са 650 души. На диализно лечение са 4000, а нуждаещите се са два пъти по толкова заради това, че много пациенти имат бъбречна недостатъчност и са в преддиализно състояние. Ако пациентите нямат възможност за трансплантация в чужбина, са още по-потиснати.

Здраве

Текстът е част от специалното издание "Здраве", което се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 24-30 май.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Диагноза "Популизъм" 1 Диагноза "Популизъм"

Правителството през цялата година обещаваше по-високи заплати на лекарите и сестрите, вместо да обърне внимание на успехите и проблемите в сектора

14 дек 2019, 1548 прочитания

Какви пациенти сме 2 Какви пациенти сме

Какво ще прочетете в новия брой на изданието "Здраве"

14 дек 2019, 1353 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Проблемите пред донорството

Държавата не стимулира даряването на органи и изършването на трансплантации

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10