С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
31 май 2019, 11:00, 1880 прочитания

Инструменти за реимбурсиране на фармацевтични продукти

Опитът на европейските държави в реформата на лекарствения сектор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Д-р Тодор Финков завършва медицина, а след това и бизнес администрация в областта на здравеопазването. Работи по здравни регулаторни проекти в България и САЩ, след това заема редица длъжности във водещи мултинационални фармацевтични компании в областта на развитието на бизнеса и управление на портфолиото. Едни от основните предизвикателства вижда в осигуряването на достъп до модерните терапии и устойчивото развитие на здравния сектор.

В последните години не само много се говори за реформа във фармацевтичния сектор, но и много се направи в тази посока в Европа. Редица механизми, касаещи ценообразуването на лекарствата, реимбурсирането им, както и тезиq уреждащи търговите процедуриq се оказаха динамична област за развитие и промяна. На фона на данните за постоянно увеличаващите се бюджети за здравеопазване администрациите в редица европейски държави видяха възможност за ограничаване на тази тенденцияq като свият разходите си за фармацевтични продукти. Реферирането на цените при лекарствата, базираните само на цена търгове и въвеждането на лимитиращи продажбите бюджети за фармацевтичните фирми станаха норма. Към този момент Белгия, Гърция, Италия, Португалия, Румъния и Франция разполагат с различни регулаторни инструменти за "облагане" на продажбите на лекарствата с изтекъл патент (бел.авт. - генерични и биоподобни) извън прогнозираният паричен обем.

Ако погледнем по-назад във времето, пионер в областта е Великобритания, която въвежда схема за регулиране на цените на лекарствата
(PPRS) с патент посредством ратифициран консенсус между Британската фармацевтична асоциация и NHS. Целта е да се постигне оптимален баланс, осигуряващ навременен достъп до терапия за пациентите и стойността на лечението. Практически за портфолиото на всяка фармацевтична компания е договорен лимит за увеличаване на продажбите за година. Компаниите сами могат да разпределят този ръст по продукти, като не правят компромис с иновативните продукти. В Италия въвеждат подобен механизъм малко по-късно и много други страни ги последват. Фактите показват, че всяка държава минава по свой път във времето за изработване на механизми, с които да контролира разходите за лекарства.


Всяка държава трябва да изработи собствени механизми, но да се възползва и от опита в другите страни

Контролните механизми имат общ и специфичен за всяка от страните компонент, чиято цел е да гарантира ефективност на регулаторния режим в конкретната екосистема. Механичното пренасяне на регулаторни норми между страните невинаги показва бърз позитивен ефект. Споменах Италия преди малко, там събираемостта на таксите при надлимитните продажби в първите години не е била особено висока. Куриозен е фактът, че в рамките на същата регулация тогава в Италия се допускат обучителни програми с времетраене, не по-малко от шест часа, за лекари, организирани от фармацевтични компании, на които да се разискват новите лечения. Данните показват, че подобни срещи са увеличили разходите за фармацевтични продукти в Италия в първите пет месеца на 2005 година. Подобна регулация би била недобре приета в днешна Европа, нали? Факт е, че във Великобритания по-меката форма на консенсусно взетото решение носи по-бързи и предвидими резултати в сравнение с налагането на регулаторния механизъм за цените в Италия. В този смисъл копирането и комбинирането на инструменти за регулиране на цените и реимбурсиране на лекарствата от различни периоди и държави невинаги може да има оптимален ефект. Ето защо познаването на опита, натрупан в другите европейски държави, е много важно, но не по-маловажна е оценката къде се намира България в момента по траекторията на развитието си, какви са текущите инструменти за регулиране на разходите и как те работят.

България е специфичен пазар



От гледна точка на демографските показатели и на покупателната способност България е малък пазар за мултинационалните фармацевтични фирми. Перспективата е пазарът да се развива в този контекст. Дори само тези две характеристики поставят българския пазар в уникалната ситуация да се стреми да бъде интересен за фармацевтичния сектор, така че бизнесът да предоставя модерните си лечения в страната. Това включва както икономически, така и административни условия за бизнеса. Днес редица модерни лечения, като например авангардните терапии за муковисцидоза и спинална мускулна атрофия, срещат затруднения при реализацията си на пазара. Трудно е да се прогнозира какъв ще бъде ефектът от промените, предвиждащи предоставянето на безплатно лечение през първата година след пускането на продукта. Подобни регулации по-скоро ограничават достъпа до терапия. Вероятно е част от тези продукти да търсят реализация посредством специализирани програми за лечение. Наред с това обаче и редица биоподобни продукти не успяват да намерят широко приложение въпреки чувствително по-ниската си цена. По тази характеристика приличаме на Португалия и някои региони на Италия, където новите лекарства често навлизат по-бавно в сравнение с останалата част от Европа.

България може да се превърне в атрактивен пазар

Регулирането на цените на лекарствата в Европа, включително и в България, е изключително стриктно. В Европа се използват три основни инструмента за постигане на оптимална цена на лекарствата – рефериране на цените, търгове и договаряния и лимитни бюджети.
Референтното ценообразуване е много популярен метод, но има нюанси в прилагането му. Широко известен е фактът, че в Гърция и Словакия често цените са най-ниски, в България цените се реферират и към техните, но не всички европейски държави реферират цените си към тези две държави. Тук инструментът за контрол на цените у нас предвижда по-стриктни правила. Последните промени в списъка на референтните държави у нас отново не изключват Гърция и Словакия и по-скоро целят намаляване на административната тежест и не би трябвало да имат облекчаващ ефект върху цените.

В Норвегия разходите за болнични продукти се контролират чрез национален търг, провеждан от Норвежката медицинска агенция. Норвегия по правило не реферира цени към други държави, но резултатите от търговете демонстрират, че при определени групи от продукти се постигат едни от най-ниските цени в Европа. Какво се крие зад ниските цени? В Норвегия действат реални механизми, стимулиращи употребата на генерични и биоподобни лекарства. Всеки биоподобен продукт например спечелил биотърга на Норвежката медицинска агенция, получава преференциален статус и неговото предписване става норма. В Норвегия това правило касае стотици продукти и има за цел оптимизиране на разходите. Така Норвегия плаща едни от най-ниските цени в Европа и успява да разшири достъпа до адекватно лечение. Подобни резултати от търговете и търговските споразумения има в Дания, Швеция и Великобритания, като там инструментите за осъществяване на търговете и контрола на продажбите предполагат по-голяма административна тежест. Забележително е, че относително по-ниските цени в тези държави не са непременно пасив за бизнеса. Напротив, гарантираните обеми от страна на купувача (бел.авт. - например Норвежката медицинска агенция) и възможността за планирането и развитието на бизнеса са толерирани от индустрията. Подобни централизирани търгове предполагат сериозна организация и увеличаване на административната тежест.

Ролята на лимитните бюджети

По правило инструментите за контрол върху цените на лекарствата целят да обхванат по-големите и средните бюджетни пера. Целта на лимитните бюджети е да ограничат потенциален преразход на средства за определени фармацевтични продукти. Напоследък се оформи тенденцията за включването на генеричните и биоподобните продукти в така наречените лимитни бюджети. По този начин безспорно се лимитират разходи, но именно за лекарствата с по-ниски цени, които могат да спестят оперативен разход в бюджета. Още повече този инструмент регламентира по-голяма ценова ерозия именно в продуктовите сегменти с конкуренция. При действащ ефективен, конкурентен и отворен пазар на фармацевтични продукти в Европа, от който България е част, администрирането на допълнителен натиск, ускоряващ ценовата конкуренция, може да се окаже голям риск.

Европейските държави имат проблеми, от които можем да почерпим опит

Основните проблеми, които се дискутират напоследък, са свързани главно с устойчивостта на фармацевтичния пазар и възможностите здравните фондове да финансират новите и скъпоструващи терапии. В Норвегия и Дания обмислят организация на търговите процедури така, че не един, а няколко конкурента да спечелят търга и да доставят продуктите си. Счита се, че това ще осигури присъствието на повече фармацевтични фирми на пазара и ще заздрави конкуренцията в дългосрочен план. В допълнение на традиционните критерии при ценообразуването и оценката на лекарствата (бел.авт. - цена, бюджетно въздействие и др.) се обсъждат и параметри на търговете като продължителност, възможност за разделяне на лотове, използването на качествени критерии, както и критерии, оценяващи въздействието върху околната среда. Много от европейските държави са загрижени за обезпечаването и наличието на продукти без патент с по-ниска цена, тъй като тяхното присъствие на пазара би могло да осигури средства за финансирането на иновативните терапии.

Здраве

Текстът е част от специалното издание "Здраве", което се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 24-30 май.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Комплекс GORA Комплекс GORA

GORA се намира в най-динамично развиващия се район на град София - "Хладилника"

22 ное 2019, 1697 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Как цената на лекарството стана по-важна от това дали лекува

Механизмите за контрол на разходите на здравната каса водят до все по-труден достъп на пациентите до лечение

Още от Капитал
Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10