Инструменти за реимбурсиране на фармацевтични продукти

Профил Д-р Тодор Финков завършва медицина, а след това и бизнес администрация в областта на здравеопазването. Работи по здравни регулаторни проекти в България и САЩ, след това заема редица длъжности във водещи мултинационални фармацевтични компании в областта на развитието на бизнеса и управление на портфолиото. Едни от основните предизвикателства вижда в осигуряването на достъп до модерните терапии и устойчивото развитие на здравния сектор.

Референтното ценообразуване е много популярен метод, но има нюанси в прилагането му. Широко известен е фактът, че в Гърция и Словакия често цените са най-ниски, в България цените се реферират и към техните, но не всички европейски държави реферират цените си към тези две държави. Тук инструментът за контрол на цените у нас предвижда по-стриктни правила. Последните промени в списъка на референтните държави у нас отново не изключват Гърция и Словакия и по-скоро целят намаляване на административната тежест и не би трябвало да имат облекчаващ ефект върху цените.

В Норвегия разходите за болнични продукти се контролират чрез национален търг, провеждан от Норвежката медицинска агенция. Норвегия по правило не реферира цени към други държави, но резултатите от търговете демонстрират, че при определени групи от продукти се постигат едни от най-ниските цени в Европа. Какво се крие зад ниските цени? В Норвегия действат реални механизми, стимулиращи употребата на генерични и биоподобни лекарства. Всеки биоподобен продукт например спечелил биотърга на Норвежката медицинска агенция, получава преференциален статус и неговото предписване става норма. В Норвегия това правило касае стотици продукти и има за цел оптимизиране на разходите. Така Норвегия плаща едни от най-ниските цени в Европа и успява да разшири достъпа до адекватно лечение. Подобни резултати от търговете и търговските споразумения има в Дания, Швеция и Великобритания, като там инструментите за осъществяване на търговете и контрола на продажбите предполагат по-голяма административна тежест. Забележително е, че относително по-ниските цени в тези държави не са непременно пасив за бизнеса. Напротив, гарантираните обеми от страна на купувача (бел.авт. - например Норвежката медицинска агенция) и възможността за планирането и развитието на бизнеса са толерирани от индустрията. Подобни централизирани търгове предполагат сериозна организация и увеличаване на административната тежест.

Ролята на лимитните бюджети

По правило инструментите за контрол върху цените на лекарствата целят да обхванат по-големите и средните бюджетни пера. Целта на лимитните бюджети е да ограничат потенциален преразход на средства за определени фармацевтични продукти. Напоследък се оформи тенденцията за включването на генеричните и биоподобните продукти в така наречените лимитни бюджети. По този начин безспорно се лимитират разходи, но именно за лекарствата с по-ниски цени, които могат да спестят оперативен разход в бюджета. Още повече този инструмент регламентира по-голяма ценова ерозия именно в продуктовите сегменти с конкуренция. При действащ ефективен, конкурентен и отворен пазар на фармацевтични продукти в Европа, от който България е част, администрирането на допълнителен натиск, ускоряващ ценовата конкуренция, може да се окаже голям риск.

Европейските държави имат проблеми, от които можем да почерпим опит

Основните проблеми, които се дискутират напоследък, са свързани главно с устойчивостта на фармацевтичния пазар и възможностите здравните фондове да финансират новите и скъпоструващи терапии. В Норвегия и Дания обмислят организация на търговите процедури така, че не един, а няколко конкурента да спечелят търга и да доставят продуктите си. Счита се, че това ще осигури присъствието на повече фармацевтични фирми на пазара и ще заздрави конкуренцията в дългосрочен план. В допълнение на традиционните критерии при ценообразуването и оценката на лекарствата (бел.авт. - цена, бюджетно въздействие и др.) се обсъждат и параметри на търговете като продължителност, възможност за разделяне на лотове, използването на качествени критерии, както и критерии, оценяващи въздействието върху околната среда. Много от европейските държави са загрижени за обезпечаването и наличието на продукти без патент с по-ниска цена, тъй като тяхното присъствие на пазара би могло да осигури средства за финансирането на иновативните терапии.