С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 юни 2019, 12:21, 3693 прочитания

Болните със системен лупус вече получават терапия, която не се различава от световната практика

Доц. д-р Мариела Генева-Попова, дм, мзм, пред "Капитал Здраве"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Доц. д-р Мариела Генева-Попова, дм, мзм, е началник на Университетска клиника по ревматология, УМБАЛ "Свети Георги", гр. Пловдив. Завършила е медицина в Медицинския институт, Пловдив. В периода от 1995 до 1998 г. е докторант в Катедрата по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология. От 1998 г. работи в Катедра по пропедевтика на вътрешни болести на Медицинския университет, гр. Пловдив, като преподавател, от 2014 г. е доцент към същата катедра. Магистър по здравен мениджмънт от 2011 г. Има защитени специалности: "Инфекциозни болести", "Вътрешни болести", "Ревматология" и професионална специализация "Приложна психология и психотерапия". Придобила е научно-образователна степен "Доктор" по медицина 1998 г. и 2014 г. Доц. Генева има над 150 публикации в български и международни списания, провела е специализации в Германия, Латвия, Испания, Русия. Член на Българското дружество по ревматология, Българското дружество по остеоартроза и остеопороза, Южнобългарското дружество по инфекциозни болести, СУБ, Американското дружество на жените в ревматологията.

Какви са основните предизвикателства, с които се срещате в клиниката по ревматология в УМБАЛ "Св. Георги"?

- Предизвикателствата са много и от различно естество. Трудно ми е да ги степенувам по важност, тъй като всяко от тях има доминиращо значение в различни етапи от работата в Клиниката по ревматология. Част от тях включват способността за вземане на бързо и правилно решение в критична за болния ситуация, поддържане на подобаваща теоретична и практическа подготовка, свързана с почти изцяло обновяваща се медицинска информация през няколко години и с надеждата, че въпреки високите нива на стрес, хронична умора и безсъние по време на работа с различни по възраст, образование и интелект болни рискът от грешки е намален. Не на последно място е и поддържането на мотивация за работа въпреки липсата на адекватна материална база.


Колко са пациентите с лупус във вашата клиника? Имате ли данни за броя им в България?

- В Клиниката по ревматология на УМБАЛ "Св. Георги", гр Пловдив, всяка година се лекуват около 100 - 120 болни от системен лупус, като новодиагностицираните са 1-2 на месец. Част от пациентите се хоспитализират с диагностични проблеми, други – като терапевтични задачи, свързани с основното заболяване или усложнения от него. От 2011 г. в Клиниката по ревматология има разкрита Специализирана комисия за предписване на скъпоструващи медикаменти, в това число и за лечение на болни със системен лупус. 58 от диспансеризираните пациенти са на биологична терапия.

Броят на хората със системен лупус в България не се знае с точност. Счита се, че в общата популация честотата му е 1 на 2000 души, като заболяването засяга преобладаващо женския пол. По сведения на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България има около 2000 пациенти с лупус, които се нуждаят от лечение.



Какви са възможностите за лечение на пациент със системен лупус, ограничени ли са ревматолозите при избор и назначаване на терапия?

- В началото на лечението на болните със системен лупус се цели да се овладее активността на заболяването, която може да е изразена в различна степен, с ангажиране на множество органи и системи. В хроничния стадий целите на лечението се фокусират върху обучението на болните, периодичен контрол на активността, диагностициране на настъпили промени и усложнения, изискващи адекватно терапевтично въздействие.
В България има добре функционираща ревматологична помощ – значителен брой ревматологични кабинети в доболничната помощ, специализирани и университетски клиники и отделения. В тях работят достатъчен брой компетентни специалисти, които използват световния опит по отношение на видовете медикаменти, схеми и методи на лечение. През март 2019 г. беше приет Консенсус за системен лупус, който анализира всички проблеми, свързани с тези пациенти – от диагноза до лечение и прогноза, базирани на международните препоръки и стандарти. Всичко това ни дава основание да считаме, че в България болните със системен лупус получават терапия и достъп до терапия, които не се различават от световната практика по отношение на медикаменти и схеми на лечение.

Как се повлияват пациентите ви с лупус от биологичната терапия?

- През последните десет години биологичните лекарства напълно революционизираха концепциите в медицината и сега те се използват при голям брой пациенти с ревматологични заболявания. Но биологичната терапия не е панацея, колкото и да ни се иска – тя се използва при пациенти с определени индикации, поради което не всички болни могат да се лекуват с нея. Ако биологичната терапия се прилага при подходящи пациенти, в подходящи дозировка и начин, повлияването на болестния процес е много добро. Към момента в България има одобрен такъв лекарствен продукт за лечение на болни с лупус, които нямат ефект или подобрение от стандартната терапия. Съществуват още няколко биологични медикамента, които са в експериментална фаза и чакат одобрение от регулаторните органи за използването им в рутинната практика. Резултати от клиничните проучвания сочат, че техният ефект, подобно на други биологични медикаменти, е добър и значително подобрява състоянието и качеството на живот на болните.

Защо диагнозата на системен лупус еритематодес отнема толкова много време?

- Поставянето на диагноза системен лупус еритематодес е трудна и отговорна задача, защото, поставена веднъж, тя е за цял живот и ревматолозите много внимателно анализират състоянието и всички изследвания на пациентите, преди да кажат окончателното си мнение. Освен това в медицинската практика съществуват олигосимптомни форми на заболяването, състояния на припокриване с други ревматологични болести, както и недиференцирани състояния и специалистът трябва да разгледа болестта многопластово, преди да вземе крайно решение. Друга предпоставка за закъсняване на диагнозата е, че предвид многообразието на клиничната симптоматика - заангажирането на различни органи и системи, част от пациентите попадат в различни клиники – пулмологична, кардиологична, нефрологична, неврологична и други, и минава време, докато болните попаднат в специализирана ревматологична клиника. Но от момента, в който лекарите се усъмнят за диагноза лупус и насочат пациента към специалист, не минава много време до коректното поставяне на диагнозата, базирана на консенсусни класификационни критерии.

Какви са наблюденията ви като председател на специализираната комисия? Какви са основните предизвикателства пред пациентите според вас?
- Всеки пациент, болен от системен лупус, идва при специализираната комисия, воден от надеждата, че промяната в терапията ще доведе до подобрение на състоянието му. Голяма част от болните са млади жени, преминали през кортикостероидно и имуносупресивно лечение и изпитали страничните реакции от това. Те с очакване за по-добро започват биологична терапия, вярвайки на специалистите. Доверието, което ни оказват като техни лекари, понякога ни кара да изпитваме чисто човешки страх дали не грешим по отношение на препоръките, които им даваме за лечение. Поради тези причини се опитваме да следим научната информация в световната мрежа за показания, противопоказания и странични реакции от медикаментите. В работата на комисията се включват специалисти ревматолози, с които обсъждаме всеки пациент и преценяваме съотношението риск/полза от терапията. И мечтаем да дойде ден, в който това коварно заболяване да може да се излекува.

Здраве

Текстът е част от специалното издание "Здраве", което се разпространява заедно със седмичния "Капитал" в периода 24-30 май.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Комплекс GORA Комплекс GORA

GORA се намира в най-динамично развиващия се район на град София - "Хладилника"

22 ное 2019, 1657 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Здраве" Затваряне
Насоки за нова визия на българското здравеопазване

Задължителното здравно осигуряване трябва да се демонополизира

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10