Новият брой: Магистрален грабеж

Насоки за нова визия на българското здравеопазване

Shutterstock

Насоки за нова визия на българското здравеопазване

Задължителното здравно осигуряване трябва да се демонополизира

Shutterstock

© Shutterstock


Профил

Проф. д-р Тихомира Златанова, дм, е Ръководител на катедра "Икономика на здравеопазването", Факултет по обществено здраве, при Медицински университет - София, от 2013 г. и заместник-ректор по учебната дейност на Медицинския университет от 2016 г. Тя е със специалност "Икономика на здравеопазването" от 2004 г. и "Социална медицина и здравен мениджмънт" от 2015 г. Председател на Държавната изпитна комисия за придобиване на специалност "Икономика на здравеопазването" и председател на Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт. Съветник в комисията по здравеопазване на Столичната община.

Проф. д-р Тодор Черкезов, дм, катедра "Здравна политика и мениджмънт", Факултет по обществено здраве при Медицински университет - София, е изпълнителен директор на МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски", гр. Кърджали, специалист по дерматология и венерология, магистър по здравен мениджмънт, който притежава богат опит в болничния мениджмънт. Автор е на редица научни статии и три монографии. Носител на множество отличия, сред които "Лекар на годината" на Българския лекарски съюз, "Мениджър на годината" - на в. "Форум Медикус", и много други.

В отговор на предизвикателството на времето, в което живеем, голяма част от страните, включително и България, са принудени да променят своите здравни системи. Приоритетите при тези реформи не трябва да са концентрирани само върху увеличаването на размера на финансовите ресурси, а върху търсенето на решения за повишаване на тяхната ефективност и подобряване на здравния статус на населението.

За периода 2008 - 2018 г. приходната част в здравеопазването се е увеличила с 53%. Общите публични средства са над 8 милиарда, но по-голямата част от тях идват от пациента. Средствата, които се отделят от семействата за здравеопазване, устойчиво растат и вече са 51% от общите разходи за здравеопазване по данни на проф. Григор Димитров, член на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.

В същото време намалява делът на средствата, които се отделят от държавния бюджет за здравеопазване. Бърз анализ на ситуацията показва, че 80% от разходите за здравеопазване у нас отиват за болнично лечение и лекарства. Очертава се негативна тенденция – разходите за здраве нарастват в противовес на влошените здравни показатели на населението. Високите лични разходи са сериозна бариера пред достъпността на здравеопазването. Тези негативни тенденции показват необходимостта от промяна в модела на организация, управление и финансиране на здравната система у нас.

Акцентите в двата предложени модела на министъра на здравеопазването за реформа в здравната система са върху демократизацията на системата чрез нейната демонополизация и децентрализация. Единият вариант е за частична демонополизация на НЗОК, а другият е за пълна демонополизация на базата на конкуренция. В този смисъл конкуренцията трябва да е на нивото на управлението на финансовия ресурс, за да бъде той използван ефективно и по предназначение. По този начин ще се достигне до демократизация и либерализация в здравеопазването, а именно повече пазар при предоставянето на услугата и повече държава при контрола.

По наше мнение, преди да се определи принципно какъв трябва да бъде моделът на здравната система, е необходимо да се решат няколко основни задачи:

  • Въвеждане на единна интегрирана информационна система в здравеопазването с цел пълна прозрачност и ефективно използване на наличните ресурси
  • Предварително реално остойностяване на пакета от здравни дейности и клиничните пътеки, както и на труда на работещите в системата – лекари и медицински специалисти
  • Да се намерят решения за здравно неосигурените лица
  • Държавата да внася в пълен размер здравноосигурителната вноска за осигуряваните от нея лица.

При разработването на модел следва се дефинират:

  • Участието на държавата, осигурителните/застрахователни институции и населението в организацията, управлението и финансирането на системата.
  • Проблемите на здравноосигурителните модели, свързани с ниските нива на БВП на глава от населението, а именно дефицит на финансов ресурс, наличие на неформален сектор, съсредоточаване на здравната помощ в градски райони, ограничена конкуренция, слаби регулации и високи равнища на корупция, които водят до ескалация на разходите без необходимото подобряване на здравните услуги.
  • Ролята на държавата в здравеопазването.
  • Навлизане в здравния сектор на пазарни механизми. Този процес се определя от състоянието и тенденциите на развитие на икономиката, от ресурсното състояние на здравеопазването и здравното осигуряване и степента на демократичните процеси в обществото.

Моделът, предлаган от експертен екип от факултета по обществено здраве при МУ – София, с ръководител проф. д-р Цекомир Воденичаров, има следната принципна постановка:

  • Държавата да продължи да регулира и контролира управлението на здравната система, като разработва, актуализира и прилага подходяща нормативна уредба, която да осигурява ефективно функциониране и развитие на цялата система за здравеопазване.
  • Демонополизация на задължителното здравно осигуряване чрез въвеждане на реален пазар на здравно обслужване, грижи и стоки с цел подобряване на ефективността на управлението на общественото и индивидуалното здраве и на отделяния ресурс.
  • Ясно дефиниране съдържанието и обема на основния здравноосигурителен пакет и привеждането му в съответствие с наличния финансов ресурс. Основният пакет да бъде съобразен със статистиката на социално значимите заболявания и демографските характеристики и структура на населението в страната.
  • Развитие на надграждащо допълнително здравно осигуряване/застраховане и кешови плащания по желание на гражданите чрез различни дружества, което да се осъществява чрез допълнителен пакет от здравни дейности и стоки, необхванати от основния пакет.
  • Конкуриращите се институции/осигурители да предлагат еднакъв по обхват и съдържание базов здравноосигурителен пакет, за който се заплаща еднакъв размер на вноската за всеки гражданин като процент от доходите на физическото лице, определен със закон. За лицата от 0 до 18 години и всички специални групи по ЗЗО държавата внася задължителна здравноосигурителна вноска със същия размер.

Целта е създаване на организационно и финансово достъпна здравна система, предоставяща висококачествено здравно обслужване и грижи, формиране на ново отношение на отделния човек и на цялото общество към здравето и утвърждаване на здравословния стил на живот.

Здравната система трябва да осигурява не само високо качество на медицинската дейност, но и справедливост, равен достъп и солидарност при предоставяне на медицинските услуги. Затова при реформиране на здравната система следва да се осигури приемлив баланс между пазарните отношения и обществената регулация от държавата в интерес на обществото.

Профил

Проф. д-р Тихомира Златанова, дм, е Ръководител на катедра "Икономика на здравеопазването", Факултет по обществено здраве, при Медицински университет - София, от 2013 г. и заместник-ректор по учебната дейност на Медицинския университет от 2016 г. Тя е със специалност "Икономика на здравеопазването" от 2004 г. и "Социална медицина и здравен мениджмънт" от 2015 г. Председател на Държавната изпитна комисия за придобиване на специалност "Икономика на здравеопазването" и председател на Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт. Съветник в комисията по здравеопазване на Столичната община.

Проф. д-р Тодор Черкезов, дм, катедра "Здравна политика и мениджмънт", Факултет по обществено здраве при Медицински университет - София, е изпълнителен директор на МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски", гр. Кърджали, специалист по дерматология и венерология, магистър по здравен мениджмънт, който притежава богат опит в болничния мениджмънт. Автор е на редица научни статии и три монографии. Носител на множество отличия, сред които "Лекар на годината" на Българския лекарски съюз, "Мениджър на годината" - на в. "Форум Медикус", и много други.

В отговор на предизвикателството на времето, в което живеем, голяма част от страните, включително и България, са принудени да променят своите здравни системи. Приоритетите при тези реформи не трябва да са концентрирани само върху увеличаването на размера на финансовите ресурси, а върху търсенето на решения за повишаване на тяхната ефективност и подобряване на здравния статус на населението.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход