Насоки за нова визия на българското здравеопазване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Насоки за нова визия на българското здравеопазване

Shutterstock

Насоки за нова визия на българското здравеопазване

Задължителното здравно осигуряване трябва да се демонополизира

Shutterstock

© Shutterstock


Профил

Проф. д-р Тихомира Златанова, дм, е Ръководител на катедра "Икономика на здравеопазването", Факултет по обществено здраве, при Медицински университет - София, от 2013 г. и заместник-ректор по учебната дейност на Медицинския университет от 2016 г. Тя е със специалност "Икономика на здравеопазването" от 2004 г. и "Социална медицина и здравен мениджмънт" от 2015 г. Председател на Държавната изпитна комисия за придобиване на специалност "Икономика на здравеопазването" и председател на Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт. Съветник в комисията по здравеопазване на Столичната община.

Проф. д-р Тодор Черкезов, дм, катедра "Здравна политика и мениджмънт", Факултет по обществено здраве при Медицински университет - София, е изпълнителен директор на МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски", гр. Кърджали, специалист по дерматология и венерология, магистър по здравен мениджмънт, който притежава богат опит в болничния мениджмънт. Автор е на редица научни статии и три монографии. Носител на множество отличия, сред които "Лекар на годината" на Българския лекарски съюз, "Мениджър на годината" - на в. "Форум Медикус", и много други.

В отговор на предизвикателството на времето, в което живеем, голяма част от страните, включително и България, са принудени да променят своите здравни системи. Приоритетите при тези реформи не трябва да са концентрирани само върху увеличаването на размера на финансовите ресурси, а върху търсенето на решения за повишаване на тяхната ефективност и подобряване на здравния статус на населението.

За периода 2008 - 2018 г. приходната част в здравеопазването се е увеличила с 53%. Общите публични средства са над 8 милиарда, но по-голямата част от тях идват от пациента. Средствата, които се отделят от семействата за здравеопазване, устойчиво растат и вече са 51% от общите разходи за здравеопазване по данни на проф. Григор Димитров, член на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.

В същото време намалява делът на средствата, които се отделят от държавния бюджет за здравеопазване. Бърз анализ на ситуацията показва, че 80% от разходите за здравеопазване у нас отиват за болнично лечение и лекарства. Очертава се негативна тенденция – разходите за здраве нарастват в противовес на влошените здравни показатели на населението. Високите лични разходи са сериозна бариера пред достъпността на здравеопазването. Тези негативни тенденции показват необходимостта от промяна в модела на организация, управление и финансиране на здравната система у нас.

Акцентите в двата предложени модела на министъра на здравеопазването за реформа в здравната система са върху демократизацията на системата чрез нейната демонополизация и децентрализация. Единият вариант е за частична демонополизация на НЗОК, а другият е за пълна демонополизация на базата на конкуренция. В този смисъл конкуренцията трябва да е на нивото на управлението на финансовия ресурс, за да бъде той използван ефективно и по предназначение. По този начин ще се достигне до демократизация и либерализация в здравеопазването, а именно повече пазар при предоставянето на услугата и повече държава при контрола.

По наше мнение, преди да се определи принципно какъв трябва да бъде моделът на здравната система, е необходимо да се решат няколко основни задачи:

  • Въвеждане на единна интегрирана информационна система в здравеопазването с цел пълна прозрачност и ефективно използване на наличните ресурси
  • Предварително реално остойностяване на пакета от здравни дейности и клиничните пътеки, както и на труда на работещите в системата – лекари и медицински специалисти
  • Да се намерят решения за здравно неосигурените лица
  • Държавата да внася в пълен размер здравноосигурителната вноска за осигуряваните от нея лица.

При разработването на модел следва се дефинират:

  • Участието на държавата, осигурителните/застрахователни институции и населението в организацията, управлението и финансирането на системата.
  • Проблемите на здравноосигурителните модели, свързани с ниските нива на БВП на глава от населението, а именно дефицит на финансов ресурс, наличие на неформален сектор, съсредоточаване на здравната помощ в градски райони, ограничена конкуренция, слаби регулации и високи равнища на корупция, които водят до ескалация на разходите без необходимото подобряване на здравните услуги.
  • Ролята на държавата в здравеопазването.
  • Навлизане в здравния сектор на пазарни механизми. Този процес се определя от състоянието и тенденциите на развитие на икономиката, от ресурсното състояние на здравеопазването и здравното осигуряване и степента на демократичните процеси в обществото.

Моделът, предлаган от експертен екип от факултета по обществено здраве при МУ – София, с ръководител проф. д-р Цекомир Воденичаров, има следната принципна постановка:

  • Държавата да продължи да регулира и контролира управлението на здравната система, като разработва, актуализира и прилага подходяща нормативна уредба, която да осигурява ефективно функциониране и развитие на цялата система за здравеопазване.
  • Демонополизация на задължителното здравно осигуряване чрез въвеждане на реален пазар на здравно обслужване, грижи и стоки с цел подобряване на ефективността на управлението на общественото и индивидуалното здраве и на отделяния ресурс.
  • Ясно дефиниране съдържанието и обема на основния здравноосигурителен пакет и привеждането му в съответствие с наличния финансов ресурс. Основният пакет да бъде съобразен със статистиката на социално значимите заболявания и демографските характеристики и структура на населението в страната.
  • Развитие на надграждащо допълнително здравно осигуряване/застраховане и кешови плащания по желание на гражданите чрез различни дружества, което да се осъществява чрез допълнителен пакет от здравни дейности и стоки, необхванати от основния пакет.
  • Конкуриращите се институции/осигурители да предлагат еднакъв по обхват и съдържание базов здравноосигурителен пакет, за който се заплаща еднакъв размер на вноската за всеки гражданин като процент от доходите на физическото лице, определен със закон. За лицата от 0 до 18 години и всички специални групи по ЗЗО държавата внася задължителна здравноосигурителна вноска със същия размер.

Целта е създаване на организационно и финансово достъпна здравна система, предоставяща висококачествено здравно обслужване и грижи, формиране на ново отношение на отделния човек и на цялото общество към здравето и утвърждаване на здравословния стил на живот.

Здравната система трябва да осигурява не само високо качество на медицинската дейност, но и справедливост, равен достъп и солидарност при предоставяне на медицинските услуги. Затова при реформиране на здравната система следва да се осигури приемлив баланс между пазарните отношения и обществената регулация от държавата в интерес на обществото.

Профил

Проф. д-р Тихомира Златанова, дм, е Ръководител на катедра "Икономика на здравеопазването", Факултет по обществено здраве, при Медицински университет - София, от 2013 г. и заместник-ректор по учебната дейност на Медицинския университет от 2016 г. Тя е със специалност "Икономика на здравеопазването" от 2004 г. и "Социална медицина и здравен мениджмънт" от 2015 г. Председател на Държавната изпитна комисия за придобиване на специалност "Икономика на здравеопазването" и председател на Националното сдружение по здравна политика и мениджмънт. Съветник в комисията по здравеопазване на Столичната община.

Проф. д-р Тодор Черкезов, дм, катедра "Здравна политика и мениджмънт", Факултет по обществено здраве при Медицински университет - София, е изпълнителен директор на МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски", гр. Кърджали, специалист по дерматология и венерология, магистър по здравен мениджмънт, който притежава богат опит в болничния мениджмънт. Автор е на редица научни статии и три монографии. Носител на множество отличия, сред които "Лекар на годината" на Българския лекарски съюз, "Мениджър на годината" - на в. "Форум Медикус", и много други.

В отговор на предизвикателството на времето, в което живеем, голяма част от страните, включително и България, са принудени да променят своите здравни системи. Приоритетите при тези реформи не трябва да са концентрирани само върху увеличаването на размера на финансовите ресурси, а върху търсенето на решения за повишаване на тяхната ефективност и подобряване на здравния статус на населението.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK