Д-р Марин Бенкин, ортопед: Костите зарастват между 25 и 40 дни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Д-р Марин Бенкин, ортопед: Костите зарастват между 25 и 40 дни

Д-р Марин Бенкин

Д-р Марин Бенкин, ортопед: Костите зарастват между 25 и 40 дни

Липсата на рехабилитация забавя процеса на възстановяване с месеци и години, казва лекарят пред "Капитал Здраве"

1581 прочитания

Д-р Марин Бенкин

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Визитка

Д-р Марин Бенкин е ортопед-травматолог и началник на отделение по артроскопска хирургия в МБАЛ "Сердика". Завършил е медицина в Медицинския университет - София, през 2001 г. След това работи като ортопед-травматолог във Военномедицинска академия - София. В периода 2007-2012 г. е част от екипа на доц. д-р Антони Георгиев, като от 2012 г. е назначен за началник на отделение към Клиника "Артроскопска хирургия". Специализирал е колянна, раменна и хирургия на глезенната става в Германия и Швейцария. Тесен специалист е по травматология и спортна медицина.

Как се възстановяват костите след счупване?

- Костта е жив орган и след като се наруши нейната цялост, от нея започва да тече кръв, образува се хематом, кръвонасядане, което дава началото на процеса на зарастване. Този хематом с времето се организира, мигрират фибробластни клетки и го преобразуват във фиброзна тъкан, в тази фиброзна тъкан се отлагат остеобласти, клетки на костта, които са способни да синтезират и да отделят в междуклетъчното вещество костна тъкан. Образува се калус, натрупване на незряла кост, която претърпява ремоделация и чрез която костта възстановява своята цялост и става напълно способна да поеме отново функциите си.

Костната тъкан е една от тъканите с най-високи регенерационни способности в човешкото тяло. Всички кости зарастват приблизително по един и същ механизъм. Ремоделацията, т.е. подготовката им да поемат стандартните си функции, зависи от това на колко интензивно натоварване са подложени, каква тежест носят, в коя част на костта е счупването и с какъв характер е то. Дългите кости например имат различен период на ремоделация в зависимост от това дали са счупени в краищата си или в средата. Процесът на зарастване на различните кости до голяма степен е един и същ. За него са необходими много условия. Фрагментите на костта трябва да бъдат близо един до друг, да няма мекотъканен интерпозиум, т.е да не се е вмъкнала мека тъкан между тях и да възпрепятства "примостяването" на фрагментите. Необходимо е двата фрагмента да не се движат. Един доста добър пример е ключицата. Когато е счупена в средната си част, шийните мускули, които се залавят за вътрешния й край, дърпат фрагмента нагоре, а мускулите, които се залавят за външния й край, дърпат надолу и заради това тя се възстановява бавно и често има неправилни сраствания.

При счупванията от особена важност е видът на травмата и инцидентът, довел до нея. Костите са по-податливи на такива патологии при заболявания като остеопороза. При нея костите са по-трошливи.

Какво е значението на пола и възрастта за зарастването на счупените кости?

- Разбира се, при децата кръвоснабдяването е по-добро, метаболизмът е по-бърз, по-добро е снабдяването с хранителни вещества, съответно заздравяването им може да протече по-бързо.

При нормални условия зарастването на костите при възрастни хора протича малко по-бавно като времетраене. Не бива да забравяме и че при по-големи по размери кости организмът трябва да натрупа по-голямо количество незряла кост - калус, което отнема време.

Полът не оказва голямо влияние върху зарастването.

Защо все по-често се налагат операции на кости?

- Целта на операцията е да се създадат благоприятни обстоятелства за по-бързо и правилно зарастване - наместват се фрагментите, отстраняват се попадналите между ръбовете на фрактурата меки тъкани, фрагментите се захващат така, че да няма движение между тях. Тази цел може да бъде постигната чрез редица средства - захващането може да стане с хирургична тел, игли или плака, при дългите кости могат да се сложат пирони. Подходът зависи от характера на счупването и е избор на хирурга.

Операцията невинаги е необходима. В зависимост от фрактурата могат да се поставят гипс или шина, за да се обездвижи пострадалата част от тялото и да й се даде шанс да зарасне. Средството, с което се прави обездвижването, трябва да осигури покой между фрагментите.

Защо все по-често се правят операции на ставите тогава?

- Защото се травмират, увреждат и износват. "Износването" или развитието на артрозата най-често започва с травма, която уврежда директно хрущяла и/или друга вътреставна структура. Прекомерното и неправилно натоварване, травми, тежък физически труд, който нанася хронични травми, способни да нарушат целостта на хрущяла, са в основата на артрозата. С времето хрущялът се износва и започва триене на кост в кост, което води до болка, ограничение на обема на движения и скованост. Могат също да се образуват костни кисти.

Износването на ставите е неизбежно. Нормалната структура на човешкото тяло е пригодена да носи около 70-75 кг, всеки килограм повече води до увеличено натоварване на опорно-двигателния апарат и в частност на ставите.

Аз се занимавам с артроскопия, което буквално означава "гледане в ставата". При този метод се работи през минимално инвазивни достъпи, през които могат да влязат инструментите и камерата. Този метод се използва основно в ставната хирургия: колянна, глезенна, раменна. Могат да бъдат оперирани и китки, лакти, тазобедрени стави.

Когато хрущялът е силно увреден обаче, с артроскопия ние не можем да постигнем почти нищо с изключение на облекчение на симптоматиката. Този метод има своето поле на действие там, където ставата е все още запазена. Например при коляното скъсаният менискус може да бъде сполучливо опериран и да бъде възстановена нормалната механика, да се реконструира или да се направи пластика на скъсана колянна връзка, в рамото е скъсване на лабрума, ставното лице на лопатката е обградено с хрущялно пръстенче, което се къса често и предизвиква болки и хронично страдание. При хора над 40 години е по-силно изявено стеснението на пространството между израстъка на лопатката (акромион) и главата на раменната кост. Между тях лежи сухожилието на мускула, който повдига ръката настрани, и се получава триене, което може да се отстрани с този тип намеса.

Силно износените стави, тези, при които артрозата е напреднала, в днешно време се ендопротезират. Подмяната на една много увредена става дава на пациента сън без болка, свободно придвижване и обслужване. Огромна част от пациентите след правилно и добро възстановяване са способни да се трудят и дори и да спортуват.

Как протичат процесите на възстановяване?

- Нито един пациент не излиза от операционната здрав. Хирургичната интервенция се последва от период на реконвалесценция. За всеки пациент периодът на възстановяване е индивидуален, защото зависи от патологията, нивото на физическа активност преди операцията и прага на възприятие на болката.

Съвременните схващания за раздвижване са, че то трябва да започне максимално рано, още на следващия ден след операцията. Колкото по-рано се раздвижи човек, толкова по-рано може да се върне към нормалния си начин на живот. Но не и преди сроковете, които са ни зададени от природата. Една кост зараства между 25 и 40 дни. По-ранната рехабилитация улеснява процеса на възстановяване, но не и на зарастване на костта. Него не бихме могли да променим.

Преди 10 години се смяташе, че след реконструкция на предна кръстна връзка трябва да се носи шарнирна шина поне 30 дни, като на втория месец трябва да започне същинската рехабилитация. Сега раздвижването започва веднага в обем, който позволява самият крайник. Отново се съобразяваме с биологичните срокове, но началото и краят на процеса са по-лесни за пациента.

Как работи вашата онлайн платформа за рехабилитация у дома?

- Основната цел на платформата е да улесни пациента. Всички колеги сме забелязали, че има голяма разлика във възстановяването на пациенти, които са провеждали рехабилитация, и такива, които не са. Разбира се, най-доброто е да се ползват услугите на кинезитерапевт, но поради една или друга причина много пациенти нямат достъп. НЗОК плаща на пациентите 10 процедури за възстановяване, които са крайно недостатъчни за която и да е патология в ортопедията и травматологията.

Така необходимостта да улесним обикновените хора с нормални възможности да си помогнат сами у дома ни стимулира да създадем платформата Play Reha.

Ходенето на рехабилитация е скучно и понякога не много приятно занимание. Направихме анкета и 88% от пациентите намират програмите за скучни или музиката ги дразни. Без правилна рехабилитация обаче човек се възстановява или много бавно, или никога не го постига. Започва да живее с компромиси, избягва определени дейности, неглижира процеса и накрая може да бъде по-зле, отколкото преди операцията. При пациенти, които не провеждат рехабилитация, възстановяването може да се проточи с години.

Като лекар мога да препоръчам на пациента как да се възстанови, но не мога да отида на рехабилитация вместо него, а тя е съществена част от нашата работа. Mалко са на брой операциите, при които си здрав веднага след като те изпишат. Затова е изключително важно стриктно да се спазва предписанието за провеждане на следоперативно лечение.

В много държави, ако е предписана рехабилитация и пациентите не я спазват, последващото лечение се поема финансово от тях. Осигурителните институти намаляват стойността на болничния лист, защото пациентът не е пълноценен, не се е върнал на работа и причината е у самия него, проявил е небрежност.

Ние разработихме специални комплекси упражнения за съответните групи пациенти, претърпели някакъв вид травма, като от началото на тази година около 1400 пациенти са използвали платформата, за да се възстановят. По-точно казано - за да довършат започнатото в болницата и рехабилитационния център.

Интервю взе Елена Панайотова

Визитка

Д-р Марин Бенкин е ортопед-травматолог и началник на отделение по артроскопска хирургия в МБАЛ "Сердика". Завършил е медицина в Медицинския университет - София, през 2001 г. След това работи като ортопед-травматолог във Военномедицинска академия - София. В периода 2007-2012 г. е част от екипа на доц. д-р Антони Георгиев, като от 2012 г. е назначен за началник на отделение към Клиника "Артроскопска хирургия". Специализирал е колянна, раменна и хирургия на глезенната става в Германия и Швейцария. Тесен специалист е по травматология и спортна медицина.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK