Проф. д-р Крум Кацаров: Съществува терапевтична алтернатива за усложненията при болестта на Крон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проф. д-р Крум Кацаров: Съществува терапевтична алтернатива за усложненията при болестта на Крон

Проф. д-р Крум Кацаров: Съществува терапевтична алтернатива за усложненията при болестта на Крон

Фистулизацията е сериозно усложнение на болестта, което води до нарастване на смъртността и влошава качеството на живот

Десислава Николова
1114 прочитания

© Надежда Чипева


Болестта на Крон е хронично, прогресивно заболяване, което се характеризира с грануломатозно възпаление на стомашно-чревния тракт и може да засегне всяка част от него. Пациентите обикновено се оплакват от хронична или нощна диария и коремни болки, загуба на тегло, повишена температура и ректално кървене. Заболяването се развива на пристъпи, които се редуват с клинична ремисия. При част от пациентите възпалението води до стриктури, фистули и абсцеси. Фистулизацията е сериозно усложнение на болестта на Крон, което води до нарастване на смъртността и влошава качеството на живот. Перианалните фистули са анормални пасажи между долните части на червата и кожата в близост до ануса, като част от тях имат няколко отвора или пасажа, които преминават дълбоко в тялото, или имат други усложнения като абсцеси. При някои от пациентите това усложнение може да се управлява с лекарствена терапия, включително антибиотици, имуносупресори и биологична терапия. Ако фистулата и всички свързани абсцеси не се повлияят, е необходима операция. Тъй като нивата на ремисия след операция са около 10%, останалите пациенти се нуждаят от временно отклоняване на червата, докато заздравее фистулата, или постоянно отстраняване на част от червата, за да бъде заобиколена фистулата.

Пациентите с болестта на Крон обичайно са хора в работоспособна възраст и фистулизацията често означава не само влошено качество на живот, но и загуба на работоспособност.

През 2018 г. Европейският съюз разрешава за употреба лекарство, разработено срещу рядкото, животозастрашаващо и хронично инвалидизиращо заболяване. То е извлечено от стволови клетки и е най-модерната клетъчна терапия за лечение на сложни перианални фистули, когато те не показват адекватен отговор на поне едно конвенционално или биологично лечение. Терапията все още не се заплаща в България.

Визитка

Проф. д-р Крум Кацаров ръководи Катедра "Гастроентерология, чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология", а от 2005 г. - Клиниката по гастроентерология на Военномедицинска академия. Има специалности по вътрешни болести, военнополева терапия и гастроентерология. Преминал е през редица специализации в чужбина - Нидерландия, Германия, Франция, САЩ, Япония и др. Проф. Кацаров е доайен в терапевтично-диагностичните ендоскопски процедури на заболяванията на гастроинтестиналния тракт и хепатобилиарната система. Носител е на редица награди, включително и на "Лекар на годината" на Българския лекарски съюз. Член на управителния съвет и предходен председател на Българското дружество по гастроентерология.

Какво представлява болестта на Крон, как се диагностицира и лекува? В коя възрастова група се среща най-често?

Болестта на Крон (БК) влиза в групата на т.нар. хронични възпалителни заболявания на червата. Другият представител на тази група заболявания е улцерозният колит (УК). В около 15% от случаите се наблюдава припокриване на симптомите при БК и УК. Първата клинична изява на тези заболявания е най-често в детската и началото на зрялата възраст, с еднаква честота при двата пола. Предполага се, че те са резултат от генетична предиспозиция, обуславяща патологично взаимодействие между имунната система на пациента и фактори на околната среда. За ключова се счита патологичната имунна реакция към нормалните луменни чревни бактерии. В резултат на имунната дисрегулация се развива хронична имунно медиирана възпалителна реакция и деструкция на стената на тънкото и дебелото черво. Тези заболявания се срещат по-често в развитите страни, със специфичен епидемиологичен вектор "север-юг", т.е. честотата на заболяването в Европа намалява от северните към южните страни на континента. В северозападната част на Европа честотата на БК е около 50/100 000 души население. Наблюдава се тенденция за увеличаването й в млада възраст. Нямаме епидемиологични данни за честотата на заболяването в България. Към момента по данни на НЗОК пациентите с БК са около 1250. БК може да засегне всяка част от храносмилателната система, от устната кухина до ануса, като най-често ангажира крайната част на тънкото и началото на дебелото черво. Наблюдават се характерни възпалителни промени, ангажиращи цялата стена на засегнатия чревен участък. Диагнозата се базира на клиничния ход и картина, както и на резултатите от ендоскопските, хистологични, лабораторни и рентгенови изследвания. Съвременното лечение на БК е индивидуализирано и се базира на оценка на разпространеността, активността и клиничния ход на заболяването при конкретния пациент. Крайната цел на лечението е добро качество на живот на базата на постигане и поддържане на пълна ремисия на заболяването. За лечение се прилагат три групи медикаменти - кортикостероиди, имуномодулатори и т.нар. биологични средства, като терапевтичната схема се индивидуализира в зависимост от клиничната картина и протичането на болестта при конкретния пациент.

Какви са усложненията, с които най-често се срещат пациентите?

Хроничният ход и прогресия на болестта на Крон води до увреждане на стомашно-чревния тракт, локални - абсцеси, перфорации, фистули, стриктури (стеснения на червата) и извънчревни усложнения в около 60% от пациентите. Към последните спадат - ставни, кожни и очни промени, както и панкреатит, заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Рискът от развитие на карцином на дебелото черво е повишен. Често се стига до оперативни интервенции и физическо и социално инвалидизиране на пациентите, поради което БК се отнася към т.нар. социално значими заболявания.

Какво представляват перианалните фистули и какво причиняват на пациентите?

Перианалната фистула (ПФ) е патологичен ход (канал), който свързва лигавицата (вътрешната част) на аналния канал и кожата в областта около ануса. Пациентите с ПФ се оплакват от постоянна болка в ануса, усилваща се по време на дефекация, зловонни материи, дрениращи се от външния отвор на фистулата, възпалена кожа около него и повишена температура при абсцедиране. ПФ се наблюдават в една трета от пациентите с БК. Рискът от развитие на ПФ при пациенти с БК е по-голям при мъжете, в случаите с ангажиране на дебелото и правото черво, начало на заболяването в млада възраст, тютюнопушене. Характерен е хронично-рецидивиращият ход на заболяването. Пациентите с фистулизираща форма на БК имат значително занижено качество на живот във физически, функционален и психо-социален аспект до степен на пълно инвалидизиране.

Как може да им се противодейства, какви възможности за лечение има в момента и каква е ефективността му?

Според съществуващите правила, т.нар. международно приети консенсуси, лечението на усложнените перианални фистули се базира на хирургичен дренаж в комбинация с антибиотици и медикаменти от групата на т.нар. имуномодулатори. При неуспех от тази комбинация хирургичният дренаж се комбинира с биологична терапия. При постигане на клиничен ефект поддържащата терапия, комбинация от хирургично и медикаментозно лечение, продължава поне една година. Честотата на рецидивите е висока, наблюдава се в около 44% от пациентите в рамките на 18 месеца.

В какъв процент от вашите случаи се стига до рязане на черво и какъв е ефектът върху качеството на живот на пациентите?

Хирургическото лечение във вид на отстраняване на фистулата (фистулотомия и фистулектомия) е възможно само при т.нар. прости фистули. При по-голямата част от пациентите с перианални фистули при болест на Крон се прилага описаното комбинирано лечение (оперативно и медикаментозно) с висок риск за рецидиви. По-агресивните хирургически методи са свързани с висок процент усложнения - абсцеси и инконтиненция (изпускане при дефекация). Рядко, при неповлияващи се и хронично рецидивиращи форми, се стига до ампутация на ректума. При над 50% от пациентите с перианални фистули се стига до хирургична интервенция.

Има ли възможност за алтернативна терапия, как работи и заплаща ли се тя от НЗОК, правени ли са опити за реимбурсация?

Тъй като резултатите от лечението на усложнените перианални фистули при болест на Крон са разочароващи, се разработват и нови лекарствени молекули и методи. В този смисъл очакванията за възможно повлияване и решаване на проблема са насочени към една принципно нова технология, която не е прилагана в България за лечение на перианални фистули до този момент. Технологията се базира на стволови (мезенхимни) клетки от мастна тъкан, които се инжектират еднократно по хода на фистулата. Процедурата може да се извършва и амбулаторно след съответно обучение. Не налага продължителна хоспитализация или скъпо оборудване. Методът е показан при пациенти, лекувани без успех с описаните конвенционални средства. Публикуваните данни от клиничните проучвания показват, че след приложение на лекарството се наблюдава устойчива ремисия в над 50% от пациентите. Не са наблюдавани странични ефекти при прилагането на медикамента. Продуктът се реимбурсира в редица страни от Европейския съюз, като съобщаваните клинични резултати са добри. Мисля, че НЗОК е в процес на оценка на възможността за реимбурсиране на медикамента. Възможността да го прилагаме би била добра терапевтична алтернатива и би дала нова перспектива при тези трудни за лечение пациенти.

Интервюто взе Десислава Николова

Болестта на Крон е хронично, прогресивно заболяване, което се характеризира с грануломатозно възпаление на стомашно-чревния тракт и може да засегне всяка част от него. Пациентите обикновено се оплакват от хронична или нощна диария и коремни болки, загуба на тегло, повишена температура и ректално кървене. Заболяването се развива на пристъпи, които се редуват с клинична ремисия. При част от пациентите възпалението води до стриктури, фистули и абсцеси. Фистулизацията е сериозно усложнение на болестта на Крон, което води до нарастване на смъртността и влошава качеството на живот. Перианалните фистули са анормални пасажи между долните части на червата и кожата в близост до ануса, като част от тях имат няколко отвора или пасажа, които преминават дълбоко в тялото, или имат други усложнения като абсцеси. При някои от пациентите това усложнение може да се управлява с лекарствена терапия, включително антибиотици, имуносупресори и биологична терапия. Ако фистулата и всички свързани абсцеси не се повлияят, е необходима операция. Тъй като нивата на ремисия след операция са около 10%, останалите пациенти се нуждаят от временно отклоняване на червата, докато заздравее фистулата, или постоянно отстраняване на част от червата, за да бъде заобиколена фистулата.

Пациентите с болестта на Крон обичайно са хора в работоспособна възраст и фистулизацията често означава не само влошено качество на живот, но и загуба на работоспособност.

През 2018 г. Европейският съюз разрешава за употреба лекарство, разработено срещу рядкото, животозастрашаващо и хронично инвалидизиращо заболяване. То е извлечено от стволови клетки и е най-модерната клетъчна терапия за лечение на сложни перианални фистули, когато те не показват адекватен отговор на поне едно конвенционално или биологично лечение. Терапията все още не се заплаща в България.

Визитка

Проф. д-р Крум Кацаров ръководи Катедра "Гастроентерология, чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология", а от 2005 г. - Клиниката по гастроентерология на Военномедицинска академия. Има специалности по вътрешни болести, военнополева терапия и гастроентерология. Преминал е през редица специализации в чужбина - Нидерландия, Германия, Франция, САЩ, Япония и др. Проф. Кацаров е доайен в терапевтично-диагностичните ендоскопски процедури на заболяванията на гастроинтестиналния тракт и хепатобилиарната система. Носител е на редица награди, включително и на "Лекар на годината" на Българския лекарски съюз. Член на управителния съвет и предходен председател на Българското дружество по гастроентерология.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK