COVID-19 трябва да ни накара да анализираме проявилите се слабости на здравната система
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

COVID-19 трябва да ни накара да анализираме проявилите се слабости на здравната система

COVID-19 трябва да ни накара да анализираме проявилите се слабости на здравната система

Адвокат Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Визитка

Адвокат Свилена Димитрова е председател на Българската болнична асоциация (ББА). Тя гради професионалната си експертиза от повече от двадесет години, от които в последните десет специализира и медицинско право. Магистър по право от Софийския университет "Св. Климент Охридски", със специализация в Aix-Marseille III, France, както и Търговска медиация в Harvard University, USA. Специализира корпоративно право и преговори и е сертифициран медиатор, арбитър и преподавател. Учредява адвокатско дружество Д§П през 2006 г., а днес освен с управлението на адвокатската кантора активно се занимава с обществена дейност. От 2015 г. е заместник-председател на ББА, а през 2018-2019 г. е председател на Центъра за спогодби и медиация при Софийския районен съд и Софийския градски съд. Член е на европейската правна мрежа United Legal Network и европейската мрежа на съдиите GEMME.

Българската болнична асоциация (ББА) е създадена от пионери в частното здравеопазване у нас и вече шеста година има амбицията да бъде обединител на всички лечебни заведения - за болнична и извънболнична помощ - независимо от собствеността - частна, общинска или държавна, в полза на утвърждаването на стандарт за по-добро здравеопазване в България.

Как болниците посрещнаха COVID кризата?

В глобален мащаб станахме свидетели как болниците посрещнаха и преминават през COVID кризата. Тази пандемия е предизвикателство, което засегна всички хора и сектори в България и по света. Поради естеството му здравните системи във всички държави бяха поставени пред изпитание, ново за повечето от тях. Никой не беше подготвен за това, което се случи. Дори Световната здравна организация даде погрешни първоначални указания.

У нас, при липсата на организация и ясна стратегия, отново се спекулира с "нуждата" от реформа на частните болници. Въпреки опитите да се нагнети общественото пространство с въпроса за готовността на частните лечебни заведения да лекуват пациенти с COVID-19 се доказа, че това е само пореден опит за демонизиране, който беше напълно неоправдан. Българската болнична асоциация излезе с категорично становище още в самото начало на извънредното положение, като изрично заяви готовност от страна на своите членове да лекуват пациенти, заразени с коронавирус. Частните, общинските и държавните лечебни заведения имат еднакъв статут и изборът къде да се лекуват пациенти с COVID-19 следва да се определи не на основание на формата на собственост, а на това къде има организация и възможност за интензивно лечение, къде има осигурени извънредните предпазни средства за персонала, накъде се насочват събраните финансови ресурси и т.н. - обективни критерии. Тази преценка не бе винаги успешна за съжаление, но поне частните болници доказаха, че, независимо че при тях не постъпиха никакви средства от дарените, те са равностойни участници в структурата на здравеопазването, като в райони като Пловдив и Пазарджик имаха дори водеща функция.

Какви проблемни моменти в здравния сектор изкристализираха около пандемията и как биха могли да се преодолеят?

Ситуацията изправи всички ни пред редица финансови предизвикателства. Намаленият поток на пациенти и в същото време повишените разходи за дежурства на персонал и предпазни средства и съществени инвестиции за създаване на нови интензивни звена, които да гарантират, че имаме бази за лечение, значително затрудниха дейността на болниците. Медийно оповестените дарения не достигнаха до всички, но всички трябваше да са готови да посрещат пациенти.

В този ред на мисли COVID-19 трябва да ни накара да анализираме проявилите се слабости на здравната система - организационни и финансови, и да се надяваме Министерството на здравеопазването да формира нов поглед върху приоритетите и политиките си.

Тепърва ще оценяваме пораженията върху системата, още повече че и мярката за безвъзмездно отпускане на средства за работа в неблагоприятни условия до достигане на 85% от планираните бюджети все още е в режим на тълкуване и промяна.

Друг спорен момент беше необходимостта от въвеждане на PCR тестване на пациентите, постъпващи за лечение от други заболявания. При липса на симптоматика в деня на приема болниците бяха и са изправени пред риска да станат те огнища на зараза и такива тестове са въведени в много лечебни заведения като част от решенията на съответните ръководства за справяне с епидемиологичната обстановка.

Така или иначе към днешна дата - три месеца след началото на пандемията, можем да кажем, че болничната система издържа и лечебните заведения се справиха с предизвикателството основно благодарение на работещия собствен мениджмънт и обединението на всички медицински специалисти в името на пациента.

Готова ли е системата да финансира иновациите в полза на пациентите и развитието на медицината?

Ако говорим за разработването и внедряване в медицинската практика на иновативни техники и методики в полза на пациентите, това в България по-скоро е оставено в ръцете на отделните лечебни заведения и за съжаление няма цялостна политика в тази посока на системно ниво.

Развитието на конкуренцията и свободният пазар в здравеопазването са основен двигател на иновациите в сектора - различни водещи български болници инвестират собствен ресурс в научно-развойна и иновационна дейност или внос на иновативен ноу-хау и медицински технологии от чужбина. Това е безценен пазарен механизъм, който независимо от трудностите за финансиране на сектора ни дърпа напред.

Държавата със средства от бюджета или с европейски средства също прави опити да насърчи иновативна дейност в сектора на здравеопазването, например чрез Националния иновационен фонд или оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" (например чрез процедурата за създаване на регионални иновационни центрове), но засега те по-скоро не са обвързани в една цялостна стратегия за развитието на иновативната медицина в България.

За съжаление кризата с COVID-19 ще ограничи драстично тези опити, тъй като наличните средства ще бъдат пренасочени от стимулиране на иновациите към справяне с последствията от епидемията и наложените ограничителни мерки.

Визитка

Адвокат Свилена Димитрова е председател на Българската болнична асоциация (ББА). Тя гради професионалната си експертиза от повече от двадесет години, от които в последните десет специализира и медицинско право. Магистър по право от Софийския университет "Св. Климент Охридски", със специализация в Aix-Marseille III, France, както и Търговска медиация в Harvard University, USA. Специализира корпоративно право и преговори и е сертифициран медиатор, арбитър и преподавател. Учредява адвокатско дружество Д§П през 2006 г., а днес освен с управлението на адвокатската кантора активно се занимава с обществена дейност. От 2015 г. е заместник-председател на ББА, а през 2018-2019 г. е председател на Центъра за спогодби и медиация при Софийския районен съд и Софийския градски съд. Член е на европейската правна мрежа United Legal Network и европейската мрежа на съдиите GEMME.

Българската болнична асоциация (ББА) е създадена от пионери в частното здравеопазване у нас и вече шеста година има амбицията да бъде обединител на всички лечебни заведения - за болнична и извънболнична помощ - независимо от собствеността - частна, общинска или държавна, в полза на утвърждаването на стандарт за по-добро здравеопазване в България.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK