Препоръчително ли е и в какви случаи изследване за наличие на аневризма на коремната аорта?

Много често аневризмите на аортата могат да съществуват без каквито и да е сериозни оплаквания. Нерядко пациентът забелязва в легнало положение окръглена пулсираща подутина в корема, но без болки или други проблеми. Голяма част от коремните аневризми се откриват случайно при ехографски преглед по повод съвсем друго коремно или бъбречно заболяване. Безсимптомният стадий преминава в стадий на оплакване съвсем индивидуално, но най-често с увеличаване големината на аневризмата или изтъняване на нейната стена. Появяват се болки в корема, най-често в областта около пъпа, където се локализира самата аневризма. Тези оплаквания възникват при покачване на кръвното налягане. Друг рисков фактор е повишено налягане в коремната кухина - при физически усилия, при затруднено изхождане по голяма нужда, травма в корема и др. Най-опасното усложнение безспорно е спукването на една аневизма. Оплакванията са остра режеща болка в корема, неповлияваща се от болкоуспокояващи. При известна аневризма и поява на болка в корема пациентът трябва да постъпи за спешна хоспитализация в най-близката съдова хирургия. Лечението се извършва чрез отворена операция или ендоваскуларно лечение със стент-графт. В ръцете на подготвен специалист дори и при реализирана руптура на аневризма съществуват шансове за успех при навреме поставена диагноза и взети спешни мерки. За да не се стига до спешни операции, е добре лечението да се извършва в планов порядък. Тоест, когато е открита аневризма на аортата, тя трябва системно да бъде наблюдавана чрез ехо-доплерова сонография. Ако се явят болки или тя нарасне над 5.5 см или се увеличава с над 0.5 см на година, трябва да се мисли за лечение.

По какъв начин се диагностицират и лекуват стесненията на каротидните артерии?

Друго опасно съдово заболяване, което нерядко протича безсимптомно и дава сериозни усложнения, е стеснението на сънните артерии. Разбира се, в определени случаи пациентите се оплакват от временна загуба на зрение или равновесие, понякога от появи на кратка загуба на съзнание. Отново причината е в атеросклерозата, която бавно и постепенно води до натрупване на плаки в просвета на съда до достигане на критичен праг. След което настъпва мозъчен удар или инсулт с различни неврологични изяви, съобразно зоната в мозъка, която е засегната. Възможните усложнения са от говорни нарушения, трудност или загуба на възможност за движение на един или два крайника от срещуположната на запушената сънна артерия страна. Дори и когато развитието на инсулта не е с фатален край, в огромната част от случаите се стига до тежка инвалидизация на пациентите. За да се премахне опасността от тези усложнения, е задължително при преглед от съдов хирург на хора с рисков профил да се извърши ехо-доплерово изследване на сънните артерии. Това е метод с много висока диагностична способност, който помага за откриването на неразпознати стеснения на сънните артерии.

В Отделението по съдова хирургия на Университетска болница "Аджибадем Сити клиник" наред с множество оперативни и ендоваскуларни намеси върху съдовете на долните крайници всяка година се извършват десетки операции на аневризми на аортата в коремната и гръдната й част, при това с впечатляващ успех. В нашето отделение преди две години започнаха да се извършват най-сложните операции в съдовата хирургия - при торако-абдоминални аневризми на аортата. До момента ние сме единственото отделение в страната, занимаващо се с тази тежка съдова патология. В отделението се извършва и ендоваскуларно лечение на аортни аневризми при спазване на световните стандарти за избор на правилен метод.