Годината на познанието за здравния сектор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Годината на познанието за здравния сектор

Shtterstock

Годината на познанието за здравния сектор

Пандемията показа плюсовете и минусите на здравната система

Десислава Николова
1619 прочитания

Shtterstock

© Shtterstock


Не всичко в здравния сектор е COVID-19, но през миналата година обобщението за това какво се случва в него носи точно това име като първа асоциация. Изминалата година показа много ясно и плюсовете на здравната система, и нейните минуси, както и уменията на политиците и администрацията да се справят с кризата.

Спрялата реформа и парите на калпак

През миналата година политиците за първи път от 2001 г., когато здравната реформа на практика замръзна, имаха оправдание с международното положение защо продължават да не я провеждат. То беше, че, да, в България има много болнични легла, но в момент на пандемия това е по-скоро полезно, защото има достатъчно болници, които да лекуват инфекцията.

Това, че здравната система не е структурирана добре, пролича обаче по много начини. Първият беше липсата на достатъчно ясен път на пациентите със съмнения за заразяване. Когато изглеждаше, че пътят е ясен - звъниш на личния лекар, а той - на Спешна помощ, се оказа, че, първо, няма линейки, второ, няма места в болниците. Анализите за това как цели специалности, като се започне от спешната медицина и се мине през пулмологията, вътрешните болести, инфекциозните болести, са били маргинализирани и са довели до това, че само един лекар е лекувал в болницата коронавирус, вероятно предстоят.

Ситуацията, в която болни хора не можеха да бъдат лекувани, защото няма линейки и места в болниците, обаче беше предотвратима, но така или иначе системата не се подготви. Чисто COVID болници така и не бяха предвидени, но за сметка на това без всякакво централизирано обучение лекари от всякакви специалности бяха хвърлени на първа линия да лекуват коронавирус. "Мениджърското" решение да бъде превърната уникалната спешна болница на България "Пирогов" в почти изцяло COVID болница тепърва ще се анализира. Да, "Пирогов" имаше силата и капацитета да се справи с това, но със сигурност е останал без помощ поне един пациент на уникални за страната специалисти. Все още не е ясно и едва ли ще стане публично известно как са се справили с лечението изцяло специализирани ортопедични, онкологични и офталмологични болници, в които никога не е било лекувано белодробно или инфекциозно заболяване.

Третият трагичен начин, по който пролича колко от болниците са наистина ненужни, беше плащането на калпак от здравната каса, за да се поддържат болниците в готовност да лекуват коронавирусна инфекция. То влезе в сила от началото на извънредното положение и работи и до момента и е 85% от средствата, изработени в началото на 2020 г. В края на юни се оказа, че 90 от общо 360 болници продължават да получават 85% и на практика не работят. Работещите болници просто получаваха реално изработените средства, които при всички случаи бяха повече от 85%. Анализът кои болници на практика са ненужни на системата също предстои да бъде направен.

Предстои и да бъде направен анализ кой наистина лекува коронавирус и кой не. През първата вълна съществуваше ограничение на колко от екипите се полагат 1000 лв. допълнително от държавата, по време на втората вълна парите бяха получавани от всички в системата. Нито едната крайност обаче не е правилна и по никакъв начин не стимулира наистина работещите.

Едва ли скоро, тъй като епидемията не е приключила, ще има откровен разговор за всичко това ли трябваше да се ползват здравните вноски на всички и да се декапитализира здравната каса или държавата трябваше да потърси допълнителен ресурс.

Страхът и паниката попречиха на много пациенти с различни остри и хронични заболявания да посетят болниците и резултатите от отлагането на лечението и диагностиката вече са налице, особено в онкологията.

Класирането в конкурса

Фокусът върху коронавирусната инфекция обаче явно не попречи на лекарите и всички експерти в здравния сектор да въвеждат иновации и да правят досега с медицината по-достъпен, удобен и качествен. Всичко това личи в подадените проекти за участие в третия конкурс на "Капитал" и фармацевтичната компания "АбВи", с чиито автори ще имате възможност да се запознаете.

В алманаха проектите са подредени по брой точки, така, както ги е присъдило журито, което в едновременно анонимно гласуване онлайн оценяваше проектите по време на представянето им.

На първо място за втора поредна година е проект на д-р Асен Келчев, завеждащ отделението по кардиохирургия на УМБАЛ "Аджибадем Сити клиник". През 2020 г. той печели безапелационно конкурса с уникална за България операция, която въвежда в практиката си - аортно клапно протезиране с дясна миниторакотомия.

Второ място печели екипът на Клиниката по кардиология на "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда", оглавяван от завеждащият я д-р Валери Гелев, за разбиването на калциеви натрупвания в артериите, което се прилага за първи път в България.

На трето място е проектът на "Оскар клиник" за рутинното въвеждане в практиката на скрининг за прееклампсия, с което екипът, оглавяван от д-р Мария Янкова, успява да помогне на над 12 хил. бременни жени.

Носител на наградата за проект на пациентска организация е екипът на Защитено жилище за хора с психични проблеми "Св. Рафаил", оглавяван от Мина Енева, а в категория за дигитално здравеопазване лидер е въведената онлайн система за проследяване на пациентите по време на COVID-19 от екипа на Клиниката по урология на "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда", който се оглавява от медицинския директор на болницата и завеждащ клиниката доц. д-р Калоян Давидов.

Не всичко в здравния сектор е COVID-19, но през миналата година обобщението за това какво се случва в него носи точно това име като първа асоциация. Изминалата година показа много ясно и плюсовете на здравната система, и нейните минуси, както и уменията на политиците и администрацията да се справят с кризата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.