Зърнопроизводителите не са фаворизирани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зърнопроизводителите не са фаворизирани

Зърнопроизводителите не са фаворизирани

Дамян Вътев, управител на фирма "Биологика"

Мара Георгиева
9405 прочитания

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


"Биологика" започна като проект за биоферма през 2007 г., но след това преминахте към конвенционално земеделие. Пред какви трудности като биопроизводители бяхте изправени, за да стигнете до това решение?

- Да, изпълнението на проекта започна с идея за биологично производство, и то биологично месодайно говедовъдство. Но икономически и финансови фактори ни принудиха да продължим в конвенционална посока. Пазарът на биопродукти се развива много бързо и това е световна тенденция, но да не забравяме, че биологичните продукти като клас и ниво са по-скъпи от стандартните. За жалост българският пазар не се слави с много добра платежоспособност, което ограничава до голяма степен възможностите за реализация на тези продукти. От друга страна, месодайното говедовъдство изисква доста дълъг период от време, докато се завърти един работен цикъл. "Биологика" беше създадена като ферма на принципа на майчиното стадо. Това означава близо две години и половина до готов продукт за реализация. Като се насложат всички тези фактори и като се направят финансовите сметки, нещата не изглеждаха никак добре. Затова проектът на този етап е замразен. Не сме се отказали от идеята за биологично месодайно говедовъдство, но тя ще бъде отложена във времето. Има и други ограничителни фактори - нивото на подпомагане в частта на биологичното производство не е достатъчно. Защото добивите при биологичното производство са по-ниски, а разходите - по-високи. Например сертифицираните за употреба в биологичното производство препарати и торове са доста скъпи. Като цяло биологичното производство е доста скъпо удоволствие.

Защо говедовъдството не е сред любимите занимания в България?

- Най-вече заради пазара. Потребителските предпочитания в България са към пилешко и свинско месо. Със сигурност влияе и покупателната способност, а телешкото е по-скъпо. Млекодайното говедовъдство в страната е по-развито, но месодайно реално няма. При положение че около 90% от телешкото и говеждото месо, което се консумира в България под формата на свежо месо или на преработени месни продукти, е от внос, за какво говедовъдство можем да говорим въобще. И пак опираме до въпроса за нивата на подпомагане. Да, наистина има някаква положителна подкрепа за животновъдите в последните години, но тя не е достатъчна, за да се започне такъв бизнес. Това е скъпо занимание. Затова много от млечните ферми са собственост на млекопреработватели, а други са на хора, които се занимават с това от дълги години и са успели да устоят на всички предизвикателства. Друга причина за незавидното състояние на животновъдния отрасъл е, че от внос влиза по-евтино месо.

Много земеделски стопани твърдят, че зърнопроизводителите са фаворизирани. Зърнопроизводителите пък казват, че също имат проблеми. Кои от тези проблеми бихте откроили, още повече че вече сте и заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите?

- В частта за фаворизирането категорично това не е вярно. За съжаление с това твърдение се спекулира поради простата причина, че обикновено се цитира фактът, че зърнопроизводителите са получили най-много средства под формата на субсидии в сравнение с останалите сектори. Но никой не си прави труда да обясни защо това е така. За да е ефективно, зърнопроизводството изисква по-големи площи. Затова заема най-голям дял от обработваемата земя и това е така не само в България. В същото време подпомагането като европейска практика е на единица площ. Това е причината, поради която зърнопроизводителите получават по-голямата част от общия бюджет за субсидиране на земеделските производители. Факт е, че 100 декара със зеленчуци се отглеждат многократно по-трудно от 100 декара пшеница. Разходите при производителите на плодове и зеленчуци са по-големи, но като единица площ подпомагането е едно и също.

Част от проблемите на зърнопроизводителите, а и на земеделските стопани в страната са свързани с тежката държавна администрация. Друг проблем е неясната стратегия за земеделието въобще. Липсата на закон за браншовите организации също създава трудности, защото няма ясна идентификация на бранша. В земеделието са налице няколко неправителствени организации, в животновъдството също, а това разводнява и размива исканията и позициите.

Трябва ли да се промени нещо в системата за разпределение на евросубсидиите?

- Като политика и акценти евросубсидиите се залагат от ЕС. Борбата е да се доближаваме до нивата на подпомагане на европейските ни колеги с цел постигане на реална конкурентоспособност. Старият програмен период изтече, а 2014 г. се очертава като преходна не само за България. Основните акценти, които залага ЕС за новия програмен период, са подкрепа за младите фермери, малките земеделски стопанства, производството на плодове и зеленчуци, напояване и животновъдство. Европа дава основните акценти и рамката, а всяка държава от съюза си доразвива приоритетите и насоките на действие.

Кои са грешките на стария програмен период, какви са очакванията ви към новата Програма за развитие на селските райони?

- Хората се оплакват много от мудността и некомпетентността на администрацията. Вярно е, че всички се учехме заедно, но някои процедури и документи могат да бъдат по-облекчени. Друг проблем е недостатъчната прозрачност при мерките, някои от тях така са направени, че създават възможности за злоупотреби. Надявам се, че в новия програмен период това ще бъде сведено до санитарен минимум. Мярката "Млад фермер" например като име и като идея е много добра, но начинът, по който се изпълняваше, според мен и според доста колеги не е положителен. Един от проблемите на държавата е ниският процент на усвояване на европейските средства. Искрено се надяваме, че ще се стигне до един по-работещ формат на новата програма.

Обединяването на производители е обичайна практика в други държави, която позволява на фирмите да бъдат по-силни в преговорите с търговските вериги и при експорт. Защо българските фермери и преработватели не обичат да се кооперират, макар че имаше и евросубсидии за създаване на сдружения на производители, които обаче останаха неусвоени?

- Това не е проблем само за отделни браншове, това е проблем за българската нация като цяло. Цари недоверие към кооперирането, а тази форма на работа на Запад съществува от много години и е с доказани ползи. За съжаление тук се подхожда с голямо недоверие към сдружаването. Надявам се повече хора да узреят за това, защото смисълът и ползата от такава форма на работа са много големи. Човек си оптимизира и работа, и финансови взаимоотношения за доставки на суровини и материали. Едно е да излезеш сам на пазара с количество Х, друго е да излезе една организация с количество 100 пъти Х. Позицията на тази организация би била по-различна и при преговори с търговски вериги. Всички знаем историята за силата на снопа пръчки и за това как лесно се чупи единичната пръчка.

Вие сте част и от мениджърския екип на месопреработвателната компания "Тандем" - какво означава качествена храна и каква е цената да произвеждаш качествена храна?

- Мога да го кажа най-отговорно, че политиката на фирмата за качество не се е променила от нейното създаване отпреди 20 години. Няма еднозначен отговор какво е качествена храна. Едни казват - да е полезна, други - да е вкусна. Според мен хората трябва да се стремят към балансирано хранене. Всички знаем колко е полезен и здравословен пчелният мед например, но има огромно значение количеството, което се консумира. Едно е човек да си сложи две лъжички в чая и друго да изяде един буркан на един път. За мен е важно също един производител да изпише коректно съдържанието на продукта върху опаковката, а потребителят сам да прецени дали това е неговият продукт. Няма нищо лошо в това на един кренвирш да пише, че съдържа примерно "50% месо и 50% соя". Аз като потребител, влизайки в магазина и прочитайки този етикет, ще преценя дали това е моят продукт или не, според моята покупателна способност и желание с какво да се храня. Но не съм съгласен със ситуации, в които на етикета пише единствено и само "свинско" и "телешко", а вътре има и заместители на месо. Качеството си има и съответното високо ценово ниво. Много е трудно да произвеждаш качествени продукти при тази ниска покупателна способност. Това означава значително по-нисък пазарен дял. При по-малкия пазар и възможностите са по-малки. Конкуренцията е много голяма. Всичко това усложнява задачата да произвеждаш качествени продукти.

Разбрах, че следвате агрономство.

- Да, след като завърших УНСС, сега съм в първи курс задочно обучение в Аграрния университет. Харесва ми да правя това. Имам амбиция да развивам стопанството и да разширявам обработваемата площ. В близките пет години съм планирал да направя доста неща, защото това е стопанство, стартирало от абсолютна нула, включително и като инфраструктура. Основните инвестиции ще бъдат насочени към техника и изграждане на съвременна зърнобаза, адекватна на обемите на производство.

Дамян Вътев е управител на фирма "Биологика". Той е носител на наградата "Еврика" за "Млад фермер" на 2013 г. Фирмата обработва 8000 дка земя, от които половината е собствена. Произвежда пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, царевица. В стопанството се отглеждат 130 месодайни глави едър рогат добитък от френската порода лимузин. Фирмата има успешно реализиран проект по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 на стойност 600 хил. лв. Дамян Вътев е бакалавър по "Стопанско управление" от УНСС – София. Още като ученик помага в производството на фирмата на баща си – "Тандем", а на 26 години става и съуправител в нея.

Статията е част от специалното издание на "Капитал Daily" "Земеделие и бизнес"

"Биологика" започна като проект за биоферма през 2007 г., но след това преминахте към конвенционално земеделие. Пред какви трудности като биопроизводители бяхте изправени, за да стигнете до това решение?

- Да, изпълнението на проекта започна с идея за биологично производство, и то биологично месодайно говедовъдство. Но икономически и финансови фактори ни принудиха да продължим в конвенционална посока. Пазарът на биопродукти се развива много бързо и това е световна тенденция, но да не забравяме, че биологичните продукти като клас и ниво са по-скъпи от стандартните. За жалост българският пазар не се слави с много добра платежоспособност, което ограничава до голяма степен възможностите за реализация на тези продукти. От друга страна, месодайното говедовъдство изисква доста дълъг период от време, докато се завърти един работен цикъл. "Биологика" беше създадена като ферма на принципа на майчиното стадо. Това означава близо две години и половина до готов продукт за реализация. Като се насложат всички тези фактори и като се направят финансовите сметки, нещата не изглеждаха никак добре. Затова проектът на този етап е замразен. Не сме се отказали от идеята за биологично месодайно говедовъдство, но тя ще бъде отложена във времето. Има и други ограничителни фактори - нивото на подпомагане в частта на биологичното производство не е достатъчно. Защото добивите при биологичното производство са по-ниски, а разходите - по-високи. Например сертифицираните за употреба в биологичното производство препарати и торове са доста скъпи. Като цяло биологичното производство е доста скъпо удоволствие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    nikolayv avatar :-P
    Nikolay

    Малко му било подпомагането. Иначе щял да развива говедовъдство. Абе, ти си голям бизнесмен. Колко предлагаш да направим подпомагането на глава? Може би 1500 лв за глава биодобиче?? То тогава и аз ще почна да гледам. Аман от "бизнесмени", на които подпомагането им е малко.
    Тръгнал да прави биомесо от говеда, ама като седнал да смята и не излязла сметката. Ахахахаха, недей ве, ма то голяма изненада. Леле, леле, много смях в това интервю.

  • 2
    nye avatar :-P
    nye

    [quote#0:"статията"]Факт е, че 100 декара със зеленчуци се отглеждат многократно по-трудно от 100 декара пшеница. Разходите при производителите на плодове и зеленчуци са по-големи, но като единица площ подпомагането е едно и също.[/quote]
    Ми той сам си го е казал - субсидията е непропорционално в полза на зърнопроизводителите. Тогава за каква равнопоставеност говори? Ако себестойността на една стока е по-висока а се субсидира наравно с друга, очевидно е, че относителната полза от субсидирането е по-голяма за по-евтината стока ...

  • 3
    yotata avatar :-|
    йотата

    Нйе, изобщо и никак не са фаворизирани.
    От 1998* година насам.

    ПС. Още през 1998 година ДФ Земеделие започна официалното наливане на пари в сектора зърно. Пак там се наливаха основно и най-вече.
    Та така, нямало било традиции в България.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.