Ако бъдещето на земеделското министерство и фонд "Земеделие" зависеше от оценката на бизнеса, почти сигурно е, че той ще поиска пълна промяна в работата им. Но тъй като в българската действителност това се решава от политиците, през тази година двете институции станаха арена на скандали и взаимни обвинения.
Вместо приоритет да им бъдат осигуряване на по-добри условия за бизнеса и по-бързото разглеждане на европроектите, министерството и фондът се оказаха разменна монета в разрива в отношенията БСП - ДПС след евроизборите през май.
Борбата за овладяване на фонда имаше една основна цел – кой ще одобрява последните проекти по приключващата Програма за развитие на селските райони. Това беше от изключителна важност, тъй като тази й част от следващата година е нулева за проекти от новата програма. Което означава, че възможността за дирижиран избор на проекти намалява драстично. А във войната между институциите бизнесмен публично призна за получаването на оферта за плащане на комисион за одобряване на проект.
В потвърждение на това, че става въпрос за много пари, новият директор на фонда успя за месец да подпише 1300 забавени договора по програмата (включително и анекси). Това означава, че на всеки 11 минути е слагал по един подпис, и то ако не е имал почивен ден и през работното време не е правил нищо друго. С други думи, задачата е изпълнена, а изпълнителният директор на фонда вече е освободен.
В унисон със скандалите във фонда е и подготовката на Програмата за развитие на селските райони. Тя е най-изоставащата, като според земеделското министерство е реалистично да стане до края на годината. България закъсня изключително и с подготовката по директните субсидии, като изпрати общата си концепция за тях в Брюксел в последния ден от срока.
В подобни условия за работа напълно очаквано е да има риск за бизнеса и за изпълнението на част от европроектите по приключващата програма, крайният срок за което изтича през юли догодина. Шансът да се загубят по-малко пари е само ако Брюксел разреши да се удължи срокът за изпълнение на някой проекти.
Затова и бизнесът трябва да настояват правилата на играта драстично да се подобрят. В противен случай статуквото ще бъде запазено и шепа компании ще продължат да получават голяма част от субсидиите, а разпределението на бъдещите 8 млрд. евро за сектора ще остане все така неясно.
Статията е част от специалното издание на в-к Капитал "Земеделие и бизнес"
Ако бъдещето на земеделското министерство и фонд "Земеделие" зависеше от оценката на бизнеса, почти сигурно е, че той ще поиска пълна промяна в работата им. Но тъй като в българската действителност това се решава от политиците, през тази година двете институции станаха арена на скандали и взаимни обвинения.
Вместо приоритет да им бъдат осигуряване на по-добри условия за бизнеса и по-бързото разглеждане на европроектите, министерството и фондът се оказаха разменна монета в разрива в отношенията БСП - ДПС след евроизборите през май.
0 коментара