Искам да има ясни правила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Искам да има ясни правила

Искам да има ясни правила

Проф. Пламен Моллов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, пред специалното издание на "Капитал" "Земеделие и бизнес"

Мара Георгиева
3640 прочитания

© Цветелина Белутова


Казват, че "човек е това, с което се храни", можем ли да бъдем спокойни за безопасността на храните, които се предлагат в страната?

- "Сигурност всеки ден" е не само посланието на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), то е в основата на нашата дейност. През последните 6-7 месеца агенцията работи на по-високи обороти. Направихме няколко нововъведения, които смятам, че повишават доверието към нашата дейност. Контролът е по-силен, по-постоянен, по-точен. Контролираме там, където трябва, а не се стремим просто да отчитаме брой проверки, какъвто е бил основният принцип преди това. Някога са правени по 300 хил. проверки, а броят на съставените актове е бил 1.5-2% годишно. Сега установяваме нарушения и проблеми от дълбочинен характер почти във всеки втори обект, в който правим истинска системна проверка. При тематичните проверки стигаме до 50-55% съставяне на актове. При това го правим с по-малко на брой проверки.

Какви са основните нововъведения в работата на агенцията?

- Въведохме група от мерки, които взаимодействат помежду си и водят до далеч по-висока ефективност. На първо място - създадохме отдел "Анализ на риска", който е на директно мое подчинение и когато трябва да възложа проверка, няма изтичане на информация. Този отдел не се занимава с регулярни одити и инспекции, той получава конкретни задачи, например да направи проверка на мандри или обекти за продажба на дюнери. Такива проверки правим експериментално в четири области и те дават много добри резултати. Още един пример - в Бургас екипите установяват, че всеки втори обект по морето се оказва или без регистрация, или с регистрация, която не е актуална. Друго разпространено нарушение е наличие на регистрация за кафе аперитив, което се оказва, че приготвя и храна. Установяваме също, че има обекти, в които не е правена проверка от 2011 г. досега, и т.н.

На второ място – създадохме мобилни звена, които изпълняват специфични задачи. Единият тип обикалят из страната - една-две седмици са в дадена област и правят проверки на случаен принцип. Най-честите нарушения, които регистрират, са, че няма проследимост за произхода на продуктите или че има храни с изтекъл срок на годност. Колегите от мобилното звено заснемат каквото са установили в реално време, документират го и след тях отива екип от областната дирекция, за да започне същинската проверка. Тези мобилни звена работят на принципа на изненадата, те са много ефективен "стрес тест" както за пазара, така и за рутинните звена в агенцията. Имат увереност да работят абсолютно безпристрастно на терен, без да се се съобразяват с натиск върху тях. Най-ценното за мен в тяхната работа е, че те "сканират" реалното състояние на контролирания обект, след което е невъзможно да се прикрие каквато и да било нередност.

Другият тип мобилни звена всъщност представлява ротация на инспектори от една областна дирекция в друга, които правят рутинни проверки. По този начин се прекъсва всякаква обвързаност с местните обекти в дадена област и техните собственици.

Имате мобилни екипи и зад граница.

- Да, имахме колеги, командировани на борсата в Солун, когато беше актуален проблемът с доставките на плодове и зеленчуци. Тяхната задача беше да проследят процеса на зареждане на българските товарни камиони и да съобщават на колегите ни на границата, за да бъдат проверени стоките и съответните им документи. Самият факт, че обявихме тази инициатива, беше достатъчно респектиращ за търговците, вследствие на което нарушенията бяха сведени до минимум и съответно тези проверки бяха отменени.

Още един модерен метод на работа, т.нар. таен клиент, предизвика огромен интерес и желание за сътрудничество и от страна на активни граждани. Аз самият влизам в тази роля, а след това разпореждам да се изпрати екип, защото има проблем.

Не ви ли разпознават?

- Все още не ме разпознават често, което е добре. Имаме много обаждания и сигнали и в повечето случаи информацията се оказва достоверна. Тази политика също дава отлични резултати.

Обещахте сайт с "черен" и "бял" списък на компаниите.

- Имаме готовност да представим новата комуникационна платформа на БАБХ. Идеята е този сайт да бъде свързан със социалните мрежи и техните потребители да имат възможност да пратят сигнал, без да търсят телефона на агенцията. Белите и черните списъци, класациите ще се правят от потребителите. Ние няма да бъдем съдници. Когато се натрупат достатъчно количество оценки за един обект, той съответно ще намери място в положителния или негативния лист. Разбира се, ще има строги критерии, всички сигнали ще бъдат проверявани и няма да допуснем неоснователно и безконтролно някой да бъде злепоставен от свой конкурент.

Има ли двоен стандарт при контрола на храните, знае се, че понякога това е инструмент за рекет над някои производители?

- Ние въведохме още нещо като превантивна мярка срещу подобно явление. Всички инспектори на агенцията имат еднакви чек листи. Това са около 100 въпроса, съобразени със спецификата на различните видове обекти – магазин, склад, заведение за хранене. Тези въпроси произтичат от нормативната уредба. По време на проверката инспекторът задължително трябва да даде отговор на всеки от тях. Целта е в максимална степен да бъдат избегнати субективното отношение и импровизацията на инспектора. Трябва да сме реалисти и да допуснем, че каквото и вътрешно обучение на кадрите да правим, хората са различни, настроението е различно и при едни и същи ситуации вземат различи решения. Моето убеждение и стил на управление е да наложа еднакъв подход в работата на агенцията и да не допусна прилагането на двойни стандарти. За мен е важно не да бъдем надзирател или рекетиращ бизнеса орган, а институция, респектираща с обективността и точността на контрола си, максимално съдействаща на бизнеса да излезе на чисто. Искам да има ясни правила. Който е коректен, ще бъде поощряван, а некоректният – санкциониран. Направил съм всичко възможно да спре практиката с опитите да се въздейства върху работата ни с обаждане по телефона, макар че в България всички са свързани и всеки намира познат, който познава друг. Стремя се да избягвам подобни разговори, защото е нелепо да има проверка, която е установила нередности, а после да се чудим как да ги замажем. А ако утре ще стане проблем, кой е носи отговорността? Затова инструктирам моите хора, независимо дали проверяват квартален магазин или супермаркет в центъра на София, дали влизат в селска кухня или в кухненския блок на Народното събрание, подходът да е един и същ. А и самият инспектор винаги може да бъде проверен впоследствие, защото има верификация на контрола. Някои го приемат като "контрол върху контрола", но аз съм убеден, че това ще излекува системата. По-скоро нормативната база понякога дава възможност за двойно тълкуване. Привърженик съм на спиране на обекта, когато нарушенията са със системен характер, повтарящи се. Никакви компромиси с предприятие, което произвежда детски храни. Не мога да допусна, че една фирма ще работи 364 дни безупречно и случайно се оказва, че в деня, в който ние сме там на проверка, има продукти с изтекъл срок на годност. Когато има системи нарушения, аз съм привърженик на по-строги мерки.

Каква е оценката ви за лабораторния контрол?

- Няма как да правим ефективен контрол без ефективен лабораторен контрол, но той е скъпа операция. За съжаление нямаме модерна апаратура в много сфери. Не може нашите апарати да мерят по два пестицида на час, а частна фирма да има апарат, който за минути отчита 56 пестицида. Частните лаборатории по правило винаги са по-гъвкави, но държавата трябва да има политика в това отношение и да поддържа поне референтния контрол на високо ниво. Всичко това е свързано със сериозна национална политика и финанси. Преди време лансирах идеята за национален референтен център, който да обедини в един блок всички лаборатории. Не си представям, че ще съберем всички апарати в една зала. Става въпрос за един модел на работа, да се модернизира цялата апаратура и където има нужда, да се закупят нови апарати.

Трябва ли агенцията да е подчинена на едно министерство, или да бъде към Министерския съвет?

- Решенията са различни дори в рамките на Европейския съюз. Всички подобни структутри отчитат някакви национални особености, но общото е, че в европейските държави агенцията по храните е с много добър бюджет и максимално независима. А ние сме поставени на колене. Бюджетът на БАБХ беше орязан тази година с няколко милиона, за 2015 г. все още няма индикативни разчети. Агенцията е ключова структура за националната сигурност и който ви каже, че храните и болестите на животните не представляват национална сигурност, очевидно няма управленска култура. Ето сега трябва да се справяме с болестта "син език", а ние нямаме елементарно финансиране за справяне в кризисни ситуации, за да реагираме и приложим всички възможни мерки и да ограничим разпространението й в една по-тясна област. Агенцията трябва да има достатъчно висок статут и достатъчно голям бюджет, който да управлява самостоятелно, а не като второстепенен разпоредител. Има достатъчно механизми Министерството на земеделието и храните да влияе върху агенцията, без да е необходимо тя да бъде на негово подчинение. БАБХ трябва да бъде държавна агенция, като национален орган, и през последните 10 години защитавам тази теза с убедителни аргументи.

Защо се налагат промени в Закона за храните?

- Има много проблеми, свързани със сега действащия Закон за храните. Не е толкова важно, че той е създаден в друга пазарна среда – през 1999 г., когато България не беше член на ЕС. Този закон е остарял концептуално, но това е най-малкият проблем. Малък проблем е и това, че поради десетките поправки, които са правени в годините, в момента той е толкова труден за четене, че дори хора като мен, които са участвали в неговото писане, се затрудняват. Основният проблем е, че европейските регламенти са много динамични. Само в последните 3-4 години има около 10-15 нови регламента, които въвеждат коренно нови условия на работа. Например регламентът за етикетирането променя цяла една сфера. Ние трябва да спазваме регламента, но какво става, ако не го спазваме. В нашия закон не са разписани санкции за неспазване, защото тази сфера е нова. Получава се правен вакуум. Има зони, за които липсва каквато и да било правна уредба – например интернет търговията. Често давам примера с превозните средства за хранителни продукти, които са част от хранителната верига. Ние имаме строги нормативни изисквания за производството, за склада, за търговския обект. Но за това, което се случва от склада до заведението – нямаме никакви изисквания. Искаме транспортните средства да отговарят на някакви най-елементарни хигиенни изисквания, но се оказва, че нямаме нормативна база, въз основа на която да го направим. В действащия закон има и откровени противоречия. Официалният ветеринарен лекар отива и при открити нарушения затваря обекта. Ако един редови инспектор, който е агроном или инженер технолог, но не е ветеринарен лекар, отиде на същия обект, при същите нарушения – няма никакви правомощия. Той може само да напише какво е установил и въз основа на това директорът да издаде заповед за санкциониране. Трябва да дадем възможности на инспектора да може да действа на място.

На какъв етап са промените в Закона за храните?

- Ще имам готов проект до края на септември. Моята представа за архитектурата на закона е той да създаде рамка на различните теми, които взаимодействат в сферата на храните. Всеки раздел да почива на европейски регламенти и да бъде подкрепен от наредба, която да разписва подробно изискванията. Но да дава възможност да се заложат определени административно-наказателни разпоредби. Когато проектът е готов, ще бъде обсъден и допълнен с предложения на колегите от браншовите организации. През юни на публична дискусия с представителните организации от хранителната индустрия получих категорична подкрепа за подготовка на предложение за нов закон за храните. Ще се обединим около нова и професионална концепция и ще внесем детайлно разработен текст веднага след формирането на новото Народно събрание.

Вие сте автор на учебник "Качеството на храните", адекватни ли са регулирането и контролът на качеството на храните в страната?

- Основната роля на агенцията е по отношение на безопасността на храните, а тя е обвързана с нормативни изисквания. Нашата работа е да контролираме пазара, ние не влияем върху решението на един производител да произвежда продукти с едно или друго качество. Има производители, които произвеждат нормално сирене и в същото време продукт с растителни мазнини. Това е качествена разлика. Но нашият фокус е безопасността на тези продукти и дали има съответствие на съдържанието с това, което е обявено на етикета. Когато се говори за качество, има два подхода.

Първият е външният – например схеми за качество, защитени наименования за произход, храни с традиционно-специфичен характер, биохрани. Всички тези продукти са с някакви претенции, които се защитават по определена схема, има сертфицираща организация, която прави своите проверки, има схема за кандидатстване и одобрение. Това е дълга схема на контрол, която обаче не е при нас. Другият основен подход е, когато една фирма въвежда сама своите стандарти и ги налага на пазара. Стандартите по цял свят не са задължителни, а пожелателни. Стандартът обаче не може да измести контрола. Не съм привърженик на това, че стандартите могат да решат проблемите на качеството и безопасността. Ако производителят реши, че ще спазва изискванията на даден стандарт, и го обяви, ще трябва да го спазва, а ние ще следим дали го прави. Но ако той има изисквания към собствените си продукти, които са по-високи от изискванията на т.нар. стандарт "Стара планина", това просто означава, че има по-високи критерии и пълната свобода да ги прилага по отношение на продуктите си.

Защо компаниите на българския пазар продължават да залагат предимно на ниското качество и цената? Тъй като покупателната способност на хората няма да се вдигне дълги години, означава ли, че сме обречени на това ниво?

- Ниската цена не е порок, тя е елемент на качеството. А качеството по своята същност е съответствие. Ако хората са намерили съответствие със своите изисквания, за тях това е качествен продукт. За всички видове храни си има клиенти. За съжаление са повече тези, които търсят ниската цена. Покупателната способност на хората е много ниска и докато тя е ниска, тези нискокачествени продукти ще ги има на пазара. Във всички случаи нашите цени се изравняват с европейските и няма как това да бъде различно. Пазарът е свободен, няма как да има два пъти примерно разлика в цените.

Защо трябва да се предпочита българското, като е по-разумно да се предпочита качествената храна - без значение от произхода й?

- Всяка страна има някакво национално обединяващо чувство. Хората предпочитат да консумират храни от своята страна, с които или са свързани в детството си, или по някакъв начин пораждат самочувствие. Има и здравни изследвания, които сочат, че е добре да се консумират продукти, които са произведени в самата страна. Не мога да ги коментирам, но има и друг момент – какво точно разбираме под българска храна. Може би процентът на продуктите, които са изцяло с български произход, е много нисък. В повечето случаи те или са опаковани в нещо вносно, или месото е от внос, или млякото е вносно, или някаква хранителна добавка в тях е вносна. Винаги има нещо небългарско. Аз съм малко скептичен, защото ми липсва дефиниция за "българско" и възприемам тази чувствителност към темата по-скоро като опит за популяризиране на легенди, отколкото като съществена характеристика на съвременната хранителна индустрия.

Интервюто взе Мара ГЕОРГИЕВА

Визитка

Професор Пламен Моллов е завършил Университета по хранителни технологии в Пловдив. Специализирал е в Института по физикохимия при БАН, Изследователския институт по вина и напитки – Гайзенхайм, Германия, Университета в Гент, Белгия, Аграрния университет във Вагенинген, Холандия, Университета в Бърнемът и Университета в Гримсби, Великобритания. От 1987 г. е преподавател в Университета по хранителни технологии в Пловдив, където е ръководител на катедра "Консервиране и хладилна технология" и води лекционни курсове за бакалаври и магистри по "Управление на качеството", "Контрол и регулация на безопасността на храните" и "Технология на плодово-захарните продукти". От 1997 г. притежава научната степен доктор, а от 2009 г. е професор. Трудовата си кариера започва като технолог в ТК "Балкантурист" и в Научноизследователския център при ВИХВП – Пловдив. Бил е народен представител в 39-ото и 40-ото Народно събрание, където е председател и зам.-председател на Комисията по земеделието и горите и председател на парламентарна група на НДСВ. Оглавява Българската агенция по безопасност на храните от 18 октомври 2013 г.

Интервюто е част от специалното издание "Земеделие и бизнес" на в. "Капитал"

Казват, че "човек е това, с което се храни", можем ли да бъдем спокойни за безопасността на храните, които се предлагат в страната?

- "Сигурност всеки ден" е не само посланието на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), то е в основата на нашата дейност. През последните 6-7 месеца агенцията работи на по-високи обороти. Направихме няколко нововъведения, които смятам, че повишават доверието към нашата дейност. Контролът е по-силен, по-постоянен, по-точен. Контролираме там, където трябва, а не се стремим просто да отчитаме брой проверки, какъвто е бил основният принцип преди това. Някога са правени по 300 хил. проверки, а броят на съставените актове е бил 1.5-2% годишно. Сега установяваме нарушения и проблеми от дълбочинен характер почти във всеки втори обект, в който правим истинска системна проверка. При тематичните проверки стигаме до 50-55% съставяне на актове. При това го правим с по-малко на брой проверки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Правилата са напълно ясни, който си плаща не го закачат и си прави каквото си иска. От това по-просто и ясно няма.

  • 2
    subaru avatar :-|
    subaru

    Царският депутат от НДСВ, кога стана професор!?

  • 3
    bora_bora avatar :-|
    bora bora

    До коментар [#1] от "today ;)":
    "Правилата са напълно ясни, който си плаща не го закачат и си прави каквото си иска"
    Айде нека тази практика да се замине барабар с кадрите на БСП и ДПС!

    Все някога, нещата трябва да си дойдат на мястото!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK