Предпазлив интерес към храните по стандарт

По-високи цени и недоверие спират купувачи

   ©  ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА

Заради сиренето без мляко и кренвиршите без месо идеята за въвеждане на стандарти за някои от най-употребяваните храни беше приета с възторжено одобрение. През 2010 се появиха т.нар. утвърдени стандарти за девет вида месни продукти под марката "Стара планина", последваха БДС за кисело мляко, сирене и кашкавал, "България" - за три типа брашно и три вида хляб, и браншов стандарт за лютеницата. С времето обаче интересът към производство на храни по стандарт позатихна, първоначалният ентусиазъм на производителите секна, а купувачите се настроиха по-скоро скептично. Ще бъде пресилено, ако се твърди, че идеята се провали, но е факт, че днес интересът към тези храни е предпазлив.

Първи беше стандартът "Стара планина". Министърът на земеделието и храните по това време Мирослав Найденов му направи внушителна реклама с многобройните си медийни изяви. С измисления "соев скандал" обаче, при който едни фирми шумно бяха обявени за грешници, а после оправдани след надлежни проверки в чужбина, същият министър постави началото на края на доверието към храните по стандарт. Според официалната информация регистрираните фирми за производство на месни продукти "Стара планина" са 96, а на хляб "България" - 81. Одобрените за производство на мляко, сирене и кашкавал са 34, но всъщност са по-малко, защото една и съща компания е получила разрешение за повече от един продукт и се брои в няколко списъка. Най-малобройни са желаещите да произвеждат лютеница по стандарт – само пет, и това на практика са най-големите предприятия в бранша.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
17 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    galla avatar :-?
    Γαλλα
    • - 3
    • + 6

    "Производствен стандарт" е куха фраза, ако липсва Морал у производителя...

    Нередност?
  • 2
    pzashev avatar :-|
    pzashev
    • - 1
    • + 12

    На мен ми е любопитно защо на 90% от суджуците в Била поше, че съдържат Е621? Как пък бабите и дядовците ни ги правеха без "усилител на вкуса"? И защо ако някой сега не го сложи, продукта става по-скъп защото видите ли е по-естествен?!?

    Нередност?
  • 3
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • - 2
    • + 11

    "Въпреки явната "алхимия" обаче интересът към лютеницата по стандарт не е очакваният, защото "пазарът търси евтиното", коментират производители"

    Поредното доказателство че ниското качество НЕ е провал на пазара, който видиш ли не работел без регулация, както някои анти-либерални "мислители" твърдят, а точно обратното. Ако пазара можеше да издържи по-високи цени, качествени продукти със и без стандарт/регулация щяха да са факт. Когато пазара не може да си позволи определено ниво на качество, доставчиците реагират със заместители. И в този ред на мисли - сертифицирането по пределен стандарт всъщност допълнително оскъпява качествените продукти.
    За мен тази статия е фундаментална за спора либерализъм срещу регулации. Редно е да отбележим че тази ситуация се наблюдава на практика във всички области в почти всички пазари.

    Нередност?
  • 4
    galio avatar :-|
    galio
    • - 2
    • + 12

    До коментар [#2] от "pzashev":

    Ами преди суджуците се правеха от месо, а сега - от други неща, та вкусът трябва да го докарат отнякъде.


    До коментар [#3] от "misho73":

    "качествени продукти със и без стандарт/регулация щяха да са факт"

    Не е вярно. Скъпите колбаси също са бъкани с канцерогенни оцветители, просто са по-скъпи. И в скъпата, и в евтината лютеница има нишесте и консерванти. Потребителят знае, че яде боклуци и предпочита да плаща по-малко за тях - пазар, нали?

    Естественият стремеж да се реализира максимална печалба и постояннен "растеж" в среда без регулации довежда до безумно ниско качество, просто защото няма сила, която да накара производителя да ползва качествени суровини.

    Нередност?
  • 5
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • - 2
    • + 13

    До коментар [#2] от "pzashev":

    "На мен ми е любопитно защо на 90% от суджуците в Била поше, че съдържат Е621? ... Как пък бабите и дядовците ни ги правеха ..."

    Защото усилва вкуса и те кара да ядеш. Така целенасочено купуваш именно тези продукти и отбягваш тези без Е-та. Отделно че и готварската сол има Е-класификация, без да е "страшна отрова". И бабите нищо не са правели, както ти е внушено.
    Мит са повечето "традиционни" продукти. Истината е че в бита на българина отпреди 100 години почти са липсвали колбаси заради проблеми със съхранението. Бабек като краткотраен и пастърма като дълготраен. Дотам. И то само в много богатите домакинства. Затова прасетата се колят по Коледа, за да се ползва естествения хладилник. През лятото се е консумирало главно агнешко (макс. 15-20 кг. чисто месо) и пиле/кокошка. Телешкото никак не е характерно за БГ, кравата е била източник най-вече на мляко и при нея съотношението фураж:меско е много неблагоприятно за на практика гладуващ народ, какъвто е БГ допреди 50 години. И като цяло българите са се хранели изключително с хляб, царевица, просо, плодове, зеленчуци и млечни. Хлябът в БГ е наречен "насушний" и до ден днешен е в словосъчетания като "хлябът на народа", "никой не е по-голям от хляба" и т.н. Поне това е което знам от бабите си и каквото съм чел. Суджук ... всичко друго, ама не и традиционен. Същите митове като за шопската салата, която също минава пред неуките за "традиционна" :-) Та традиционен е хляба пич. И качамака. Суджука е плод на съвремието, със всичките му Е-та по всички социалистически рецептури, макар че тогава ги наричаха другояче.
    Мононатриевия глутамат е днешния "насъщен" :-)

    Нередност?
  • 6
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • - 1
    • + 14

    До коментар [#4] от "galio":

    "И в скъпата, и в евтината лютеница има нишесте и консерванти."

    Лютеница, в смисъла на продукт с поне 40-50% печени и белени чушки НЕ СЕ произвежда. Би струвала над 10 лева килото, пробвай да си направи вкъщи и смятай. Рандемана при чушките е огромен. Сложи и труда, като отчиташ че беленето на чушки не е автоматизирано до ден днешен. Така че на пазара има само доматено пюре с чудеса на химията, в т.ч. с картофено пюре. Ако си готов да плащаш 15-20 лева за кг., ще се намери някоя добра баба да ти направи лютеница. Ако не - или се облизваш или вадиш котли и буркани пред блока. Лютеницата е деликатес, който обикновения потребител не може да си позволи.

    Нередност?
  • 7
    gost22 avatar :-?
    gost22
    • + 6

    До коментар [#2] от "pzashev":
    Ако трябваше да платиш на дядо ти и баба ти труда и времето дето са отделили за да направят мръвка без подобрители, надали щеше да пишеш такива неща. Всъщност "осолено червеното месо" и по времето на дядо ти се е постигало със селитра...

    Нередност?
  • 8
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • - 1
    • + 11

    До коментар [#4] от "galio":

    "Потребителят знае, че яде боклуци и предпочита да плаща по-малко за тях - пазар, нали?"

    Да, потребителя знае или поне подозира че яде главно соя, но все пак му харесва. И купува точно това. Производителя няма вина.
    Един килограм качествено прошуто, в обикновен италиански магазин е около 25-30 евро, но има и на 40. Как ти се виждат 70 лева за килограм месо, а? Това е цената на 100% месо (от точно определена част и възраст на животното) в колбасен вид и доставен на щанда. Ако не ти харесва - не село след прасетата и кравите.

    Нередност?
  • 9
    galio avatar :-|
    galio
    • + 7

    До коментар [#5] от "misho73":

    Ми не точно:

    Натриевият нитрит се прибавя към много меса (бекон, шунка, наденици и др.), за да забави развитието на бактерии и да предпази пресните червени меса от потъмняване. Под въздействието на топлина – при готвене на месото, натриевият нитрит взаимодейства с амините, които винаги присъстват в него и се образуват химически съединения – нитрозамини, като това често води до рак на стомаха.

    Селитрата (натриев нитрат) “Sodium Nitrate-Е251″ има за цел да запази розовия цвят на колбасите. Вместо селитра може да се употреби натриев нитрит. Той има солен вкус и трудно може да се различи от натриевия хлорид /готварската сол/. Може да предизвика хиперактивност и други вредни реакции и е потенциално канцерогенен. Забранен е в много държави като NACSG препоръчва да се избягва.

    Понеже, нали, пазар - едни хора искат да докарат цвят и вкус на всякакви видове меса.

    Консумирането на колбаси не е признак на висок стандарт - няма как колбас да е по-хранителен от прясно месо.

    Нередност?
  • 10
    galio avatar :-P
    galio
    • - 1
    • + 6

    До коментар [#6] от "misho73":

    Да, домашното не може да го бие нищо. Затова и предните поколения сами правеха лютеница и продуктът беше класи над най-скъпото в момента.


    До коментар [#8] от "misho73":

    Всичкото прошуто, което съм виждал в магазиннат мрежа, на каквито и да е цени, е обработено с нитритна сол.

    Това за селото не знам как да го разбирам - ако ям месо, киснато в белина за 90 лв/кг значи съм с голЕм, а ако ям агнешко, пасло само трева, за което не съм дал и лев, понеже са ми го гледали на село, сам съм заклал и одрал, ще да съм накякакъв прост сигурно?

    Нещо, което може би не разбираш е, че за качеството на местото е особено важно как е хранено животното и дали изобщо се е движило.

    Никакво скъпо и консервирано прошуто не може да доближи по качеството прясното месо, което е все още достъпно тук по селата.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал