Горчив привкус за пчеларите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Горчив привкус за пчеларите

Горчив привкус за пчеларите

Заради лошото време годината ще е тежка за сектора

Десислава Лещарска
7295 прочитания

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


След поне 5 поредни години на ръст в сектора производството през тази ще отбележи спад.
"Това е много добър отрасъл, който осигурява алтернативна заетост. Факт е, че субсидиите за пчелари допринесоха за популяризирането на този занаят, но средствата са недостатъчни."

Драгомир Драганов, производител и търговец
"По отношение на субсидиите – те дълго време се получаваха от едни и същи пчелари, които направиха масивни пчелини. Опорочи се участието в програмите, а средствата се разпределиха неравномерно."

инж. Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари

Годината ще е тежка за пчеларите – след сухата есен и топлата зима дойдоха проливните дъждове, които сериозно възпрепятстваха медосбора. Така след поне 5 поредни години на ръст в сектора производството през 2014 г. ще отбележи спад. Лошите новини са и по линия на субсидиите, тъй като тази година е нулева за биопчелартсвото, приключи и програмният период на програмата за селските райони, а новата все още не е обявена. В картинката все пак се вмъкват медено-слънчеви нюанси, тъй като цената на меда, един от големите проблеми в сектора, особено по отношение на търговията на едро, запазва тенденцията на ръст от последните години.

Нищо хубаво в лошото време

"Тази година беше много дъждовна и времето беше неблагоприятно. Това се отрази върху медодобива и върху пчеларството. Пчелните семейства изпаднаха в състояние на роене, т.е. размножаваха се в периода на медосбор, което е крайно неблагоприятно", коментира пред "Капитал" инж. Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари.

По думите му, потвърдени от други пчелари, дъждовете са осуетили усвояването на нектара от акация и донякъде от липа, опасност има и за реколтата от манов мед, който се произвежда основно в региона на Странджа. "Т.е. освен спад в медодобива ще липсват и някои сортове", казва Михайлов. "Достоверна информация за спада в производството ще имаме след една година, но по мои преценки той е от порядъка на 30 до 50%. Това е крайно негативна преценка, освен това е рано да се прогнозира, тъй като лошото време имаше още един ефект – удължи се периодът на медосбора. Обикновено през май започва зазимяването на пчелите, но в случая медосборът още продължава и тази година ще имаме мед от по-късни култури като слънчоглед и магарешки бодил", допълни председателят на пчеларския съюз.

"Много е рано да се прави прогноза за тази година, но очакваме лоши резултати заради времето", потвърждава Драгомир Драганов, производител и търговец на мед, собственик на търговските марки "Honey style" и "Honey republic". "Пчеларите започнаха да вадят меда късно и изпуснахме реколтата от млади фиданки, рапица и донякъде липата. Този спад може да се компенсира донякъде от полифлоралния мед, тъй като билките все още не са изсъхнали, но не знаем до каква степен", казва Драганов.

Успешната 2013 г.

Трудностите и разочарованията през тази година се предхождат от силната 2013 г., която е рекордна от гледна точка на цени, субсидии и износ, а ръстът в производството по официални данни е бил 10%. "Миналата година у нас са произведени 10 хил. тона мед. Годишното производство е между 6 и 12 хил. тона. Три четвърти от него се изнасят за други държави, една четвърт се реализира на вътрешния пазар. Тоест ние произвеждаме много повече, отколкото консумираме и от тази гледна точка имаме свръхпроизводство", коментира инж. Михайлов. "Над 90% от продукцията е за износ, предимно за страните от ЕС. Изнасяме за Швейцария, Англия, Щатите, напоследък и за Китай", казва от своя страна Драгомир Драганов.

Данните за медодобива са само от регистрираните производители. Според някои представители на бранша делът на нерегистрираните и пчеларите любители е незначителен и не се отразява съществено върху пазара, но други не споделят това мнение.

"Ако знаехме броя на нерегистрираните пчелари, можеше да се направи груба сметка, тъй като средният добив от едно пчелно семейство (кошер) е около 16-17 килограма", казва Михайлов, според когото фактът, че пчеларите не си регистрират пчелините, е голям проблем.

"Те трябва да са записани по Наредба 27 като животновъден обект, за да бъде легална дейността им. Имаме случаи, когато съседи на пчелар се оплакват, и ако той не е регистриран, получава предписание от Агенцията по безопасност на храните до 14 дни или да махне кошерите си или да плати голяма глоба", казва Михайлов. Самата регистрация е 20 лв. до 100 пчелни семейства. Пет лева се дават на ветеринарния лекар, който трябва да посети пчелина и да установи колко пчелни семейства има. Сумата не е голяма и пчеларите могат да си го позволят, но много от тях не го правят, защото се страхуват да излязат на светло.

Дългоочакваният, но скромен ръст

Освен с добрите добиви 2013 г. отчете и рекорден ръст на субсидиите за пчелари, както и повишение в цените на едро и дребно. "При цените на дребно на меда наблюдаваме почти двоен ръст за последните между 3 и 5 години. Цената на дребно беше около 5 лв. за килограм, сега е около 10 лв., а някои търговци ще увеличат цената с още до 1 лев заради недостига тази година. В

цената на едро също се отбелязва известен ръст и тя вече е между 4.80 и 5 лв. на килограм. Ниската изкупна цена на едро е нещото, което ни вбесява, защото разликата между нея и цената на дребно е двойна", коментира председателят на пчеларския съюз.

Според Теодора Тодорова, един от основателите на Националното сдружение на жените пчелари, разликата в цената на едро у нас и в съседни държави е внушителна. "В Турция например цената е между 60 и 80 турски лири, което е около 40-50 лв. за килограм. Т.е. приходите от продажби у нас са нищожни. А нашият мед е сред най-предпочитаните и най-качествените заради климата и многообразието от билки", казва Тодорова.

Ролята на субсидиите

Производителят и търговец Драгомир Драганов прогнозира, че през 2014 г. ще има допълнително повишение на цената на пчелния продукт – заради свитото производство. "Миналата година беше много добра и интересът към бранша, включително и от млади хора, е огромен, надявам се да не се разочароват много тази година, защото ще е тежка", казва той. "Това е много добър отрасъл, който осигурява алтернативна заетост. Факт е, че субсидиите за пчелари допринесоха за популяризирането на този занаят, но средствата са недостатъчни", казва още Драганов.

По Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. пчеларите можеха да се възползват от мерки 112, 121 и 214, които не са за конкретен тип производство, а по-скоро за видове инвестиции. По първите две – за млади фермери и за модернизация на стопанства, до момента са одобрени 495 проекта на пчелари на стойност 24.5 млн. лв. По мярка 214 "Агроекологични плащания" от началото на селската програма досега биопчеларите са получили над 5 млн. лв. Основната разлика между европейската програма и националната програма за пчеларство е, че кандидатстването по първата е обвързано с подаването на многогодишен проект за развитие на стопанството, а по втората се кандидатства за покриване на определен тип разходи.

За новия тригодишен период 2014 - 2016 г. мерките за подпомагане в Националната програма по пчеларство се запазват почти изцяло. Пчеларите могат да получат средства за популяризиране на меда и пчелните продукти, за лекарства срещу вароатозата, за извършване на физикохимичен анализ на меда в акредитирани лаборатории, за купуване на пчелни кошери, пчелни семейства и пчелни майки, както и за прилагане на научни проекти в областта на пчеларството. От програмата отпада финансирането на разходи за ветеринарен контрол и получаване на помощ от пчелари проверители. Бюджетът на програмата е около 13.3 млн. лв. Половината от тези средства са осигурени от Европейския съюз по линия на Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ), а другата половина – от националния бюджет. Пчеларите имат право и на държавни помощи по схемата de minimis, но те са в изключително ограничен размер – по 3.45 лв. за пчелно семейство.

"За съжаление България не включи пчеларството в Общата селскостопанска политика до 2020 г., което означава, че не можем да получаваме директни помощи, и заради това протестирахме миналата година", припомня председателят на пчеларския съюз инж. Михайлов. "По отношение на субсидиите – те дълго време се получаваха от едни и същи пчелари, които направиха масивни пчелини. Опорочи се участието в програмите, а средствата се разпределиха неравномерно", допълва той. По настояване на пчеларския съюз изискванията за получаване на субсидии по националната програма са завишени заради случаите на злоупотреби.

Защо изчезват пчелите?

Предизвикателство пред пчеларите е тенденцията към намаляване на пчелните семейства - т.е. измирането на пчелите, като явлението отдавна не е в сферата на конспиративните теории. Според пчеларите основните причини са пръскането на реколтата с пестициди и други смъртоносни за пчелите препарати. По думите на Теодора Тодорова трябва да има по-строг контрол върху използването им, тъй като земедлците продължават да използват забранени вещества. В много случаи се пренебрегва и задължението да се поставя предупреждение в кметството, че предстои пръскане.

Тук не става въпрос за бизнеса на пчеларите, а за основната дейност на пчелите, която не е производството на мед, а опрашването. Най-големите губещи от прекъсването му ще са земеделците, тъй като доходът от търговия с пчелни продукти се оценява между 50 млн. и 100 млн. долара годишно, а опрашителната дейност – от порядъка на 2-3 млрд. долара.

Статията е част от специалното издание на в-к Капитал "Земеделие и бизнес"

След поне 5 поредни години на ръст в сектора производството през тази ще отбележи спад.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    "Обикновено през май започва зазимяването на пчелите"

    Това просто е абсурд! Та те през май излизат да пасат, зазимяването би трябвало да почва примерно ноември.

  • 2
    innlov avatar :-P
    innlov

    До коментар [#1] от "today ;)":

    Грешка е. Краят на юли.

  • 3
    nefertiti_egipt avatar :-P
    Нефертити

    Обичам медец...

  • 4
    nkp33315911 avatar :-|
    alabam4eto

    Селското стопанство си е рискова инвестиция, защото зависи от много фактори, а един от факторите върху, който нямаш контрол това е времето!

    Все пак успех на пчеларите! Дано трудът им да не е напразен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK