Има ли живот(ни) в бизнеса
Модернизация на животновъдството има, но българските фермери остават все така неконкурентоспособни
През първата половина на тази година овцевъдството отчете ръст на износа от над 20%. Положителната тенденция в сектора беше регистрирана за пръв път от много години. Животновъдите посочиха, че подемът се дължи на интереса към българското агнешко месо от арабските и други източни държави и по-добрите изкупни цени и на частния проект между катарския търговец "Катар мениджмънт ейджънси" и българската "Тексима трейдинг", които са реализирали износ на 10 хил. агнета.
Радостта от възходящото движение обаче бързо беше помрачена. Болестта "син език" и спорните действия или по-скоро бездействия на държавата показаха колко рисков и пренебрегван все още е животновъдният бизнес в България. "Болестта "син език" е поредният шамар върху животновъдството. Станахме за срам, а овцевъдството е застрашено. Губим и малкото, което имаме", коментира Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите в България. "Кой би рискувал да прави подобен бизнес", пита той в отговор на въпроса дали няколкото години национална схема за подпомагане на животновъдите, европейската помощ за проекти в сектора и многото приказки, че трябва да се върви към разчупване на зърнения модел земеделие, дават реални резултати.
В последните няколко години инвестиционните намерения за модернизация и разширение на фермерски стопанства не може да се окачествят като рядкост. Едновременно с това обаче проблемите пред животновъдите като тяхната неконкурентоспособност спрямо колегите им от други европейки държави остават все така в сила.
Финансовата еманципация - невъзможна
В сравнение със зърнопроизводството и тютюна животновъдството е с най-ниски субсидии и концентрация. То се субсидира по няколко основни линии. Фермерите могат да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони за модернизация на стопанствата си. От друга страна, ако отглеждат сами фуражите си, получават средства на хектар площ, а за пета поредна година животновъдството се субсидира и от държавния бюджет на глава добитък, като сумата плавно нараства. През 2009 г. бяха отделени 60 млн. лв., а за последната кампания (есента на 2013 - зимата на 2014 г.) средствата са близо 110 млн. лв., които се разпределят по различни схеми за подпомагане на крави, биволи, овце, кози и др. Получателите на средствата годишно са около 30 хил., които отглеждат над 950 хил. животни. Единичната субсидия за крави е 200 лв., за биволи - 350 лв., а за овце и кози - 41 лв.
Начинът на разпределяне на субсидиите обаче е спорен за редица животновъди. Те не са обвързани с производството, а само с броя добитък, като така на практика не се поощряват стопаните да подобряват генетично стадата. Освен това може да се каже, че помощите не стимулират създаването на нови говедовъдни стопанства, тъй като при кравите от тях може да се възползват фирми, които са отглеждали минимум 10 животни към февруари 2009 г. Това на практика означава, че регистрираните след това нямат достъп до финансиране, освен ако не се насочат към схемата за подпомагане на ферми в неблагоприятни райони, т.е. планински села.
Механизация на живата тяга
"Последната кампания за директни плащания и данните на Европейската комисия показаха, че заявените нови животни за подпомагане са 100 хил.", коментира преди разразилата се криза с болестта "син език" председателят на националната овцевъдна асоциация Бисер Чилингиров. Или по думите му отглежданите овце в България вече достигат 1 млн., тоест ръстът е около 10%. Според Чилингиров в страната вече започват да се оформят големи стопанства с по 2-3 хил. животни, като в момента се работи и по други подобни проекти. "Има прилив на нови инвеститори, както и разширение на съществуващи ферми", каза тогава още той. Новите инвеститори в сектора пък са основно представители на други отрасли в селското стопанство, които разнообразяват дейността си, но влизат и фирми от други отрасли, като например строителство, туризъм и др.
"Действително последните две години има засилен интерес за инвестиции в свиневъдните стопанства, като проектите са за модернизация, доизграждане на нови халета и увеличаване на бройките животни, като увеличаването им е с 5-7%", изчислява Добрин Папазов, председател на Асоциацията на свиневъдите в България. Свиневъдите не получават европейски средства, а държавна помощ за хуманно отношение към животните като удължаване на светлия ден, осигуряване на по-голямо пространство и използването на фуражи с по-малко количество деоксиниваленол. Свиневъдите са длъжни да осигурят хуманно отношение до определено ниво, а надграждането се заплаща. "Тази вратичка е начин за разширяване на стопанствата, но нови стопанства не се правят", коментира още той.
При едрия рогат добитък обаче проектите са по-скоро за модернизация на стопанствата и в по-малка степен за тяхното разширяване. По-скоро рядкост са дружества като "Недко Недков - Овчарово" (един от големите получатели на субсидии), с приходи от 22 млн. лв. за 2013 г., 2000 крави, покупка на по още 200 всяка година и проект за изграждане на два краварника, който трябва да приключи тази година. От бранша коментират, че най-честите проекти в кравефермите са за закупуване на техника за доене и почистване. Инвестира се в специални фуражомиксиращи ремаркета за хранене на животните. "Фермерите повече ги интересува как да вземат техника, с която да икономисат работна ръка (по-лесно се доказват), отколкото да инвестират в големи разширения на обора и броя на животни", коментира Александър Каишев, съсобственик в "Асеница 96", занимаваща се с производството на мляко с основно стадо от 350 - 400 дойни крави. "Закупуването на техника се доказва по-лесно, а големите проекти за разширение са много сложни", продължава той. Според него има ръст на средния брой животни във ферма, но това по-скоро идва от естествената демография и постепенното изчезване на малките ферми с по едно-две животни от дворовете на хората.
Имаш крава, пиеш мляко?
Въпреки че производството в страната не може да отговори на търсенето, или по данни на представители на бранша българското мляко покрива две трети от нуждите, свинското месо - 20-30%, а за телешко и агнешко трудно може да се говори в значителни размери, животновъдството остава един труден бизнес, в постоянни спорове с държавата за субсидии и следователно неатрактивен за инвестиции.
Като основен проблем животновъдите посочват тяхната неконкурентоспособност спрямо колегите им от други европейски страни, които получават по-високи субсидии. Така унгарското мляко се оказва фактор на българския пазар, а вносът на сухи млека и палмови мазнини допълнително свива цената на суровото мляко. "Основният проблем е, че субсидиите в Европа са по-високи и техните производители постигат по-ниски цени", коментира Пламен Димитров, който едновременно е и производител, и преработвател. Преди няколко години Димитров избира затворения цикъл на работа, като за млечните си продукти с марката "Алфатар" използва продукцията от собствените си 350 крави.
Друг основен проблем, който спира инвестициите в животновъдството, е трудната комасация на земята, смята Александър Каишев. Данните на земеделското министерство показват, че средният размер земеделски имот в България е 5.5 дка, като проучвания в Австрия и Германия показват, че най-ниски са разходите при обработка на масиви от 40-50 дка. Комасирането дава възможност да се правят и дългосрочни планове за инвестиции и еврофинансиране. Фермерите, които в две трети от случаите произвеждат фуражите си сами, най-често са принудени да наемат земята и така нивото на сигурност и дългосрочност автоматично пада.
Българските животновъди са по-неконкурентоспособни и по линия на броя на животни във ферма, като някои от стопаните, коментираха, че има доста работа и по генетичния фонд при кравите, за чието подобрение и постигане на аналогични млекодайни качества, като в държавите конкуренти ще е необходимо определено време. Според Националния съюз на говедовъдите в България средната млечност на крава в страната е 3800 кг, което е с 2400 кг по-ниско от средното за Европа. Едно от малките предимства на местните производители остава евтината работна ръка. Трудът обаче не е сред най-големите пера при разходите.
По думите на Пламен Димитров животновъдството може да бъде печеливш бизнес, но трябва да се прави внимателно. Подем при него според Папазов пък може да стане само ако има сериозни корекции на субсидиите за зърно, което се произвежда в излишък на местния пазар и зърнопроизводителите решат да инвестират в различни земеделски направления. А рецептата според Каишев за земеделието като цяло е, че трябва да се залага в много по-голяма степен на по-малките ферми и по-интензивно земеделие, което да генерира и по-голям доход.
