Под младия орех
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Под младия орех

100 млн. лв. е годишният пазар на ядки по неофициални данни.

Под младия орех

Макар и бавно, отглеждането на овощни дървета за ядки става все по-предпочитан дългосрочен бизнес

Калина Горанова
37594 прочитания

100 млн. лв. е годишният пазар на ядки по неофициални данни.

© АСЕН ТОНЕВ


Двадесет хиляди дръвчета. Това показва равносметката на Института по овощарство в Пловдив за тазгодишните им продажби на орехови дръвчета. "Търсенето е голямо, така че работим само с предварителни договори", разказва доц. Стефан Гандев, директор на института. 

На другия полюс е изказването на Христо Гривов, управител на една от най-големите в страната компании за производство на ядки - "Гривас", при когото те попадат години след засяването им. По-неговите думи към момента "всичко е внос". "Бадемите и шамфъстъкът идват от Америка. Турция е най-големият производител на лешници, а вече се внасят и семки от Молдова и Украйна, тъй като всичко, което се сее, е пшеница и ечемик и слънчогледът остава на заден план", коментира Гривов. "Българското производство не може да достигне количество, качество и цена. Необходими са инвестиции в капково напояване, в машини за калибриране", обяснява той. Или въпреки търсенето българският производител години наред трудно намира място в този пазар, който по неофициални данни се изчислява на около 100 млн. лв. годишно. Според Гривов основната причина за липсата на интерес от страна на земеделските производители е в бавната възвращаемост на инвестицията. Дръвчето първо трябва да порасне, за да береш плодове, но това не се вписва в стремежите за бърза печалба.

Едновременно с това обаче не само продажбите на Института по овощарство в Пловдив, но и статистиката на министерство на земеделието и информацията към регионалните екоинспекции показват, че има инвестиционни намерения за раздвижване на този сектор, за който има добри климатични условия, както и пазарни потребности. Според последния аграрен доклад на министерството "продължава да нараства интересът към групата на орехоплодните видове - орехи, лешници, бадеми и кестени. През 2012 г. площите на тази група култури нарастват до 5981 ха при 3034 ха за 2011 г., или близо два пъти. Най-голямо увеличение се наблюдава при площите с орех - от 1544 ха през 2011 г. на 3896 ха през 2012 г. В сравнение с 2011 г. с по около 300 ха нарастват площите на лешник и бадем, съответно до 1466 и 616 ха. Производството на орехи за 2012 г. е нараснало с 21.6% спрямо предходната от 2406 тона на 2925 тона. А най-голям относителен дял от общите площи с млади насаждения през годината заемат орехите – 29.6%". Или може би е въпрос на време, докато новите насаждения дадат своя принос върху пазара на ядки. 

Пускане на корени

"Действително през последните 10-15 години у нас се наблюдава засилен интерес към създаването на орехови насаждения. Това се дължи на редица причини - желанието на българина да създаде трайно насаждение за потомството си, сравнително малката инвестиция на декар, добрата съхраняема способност на плодовете, неограничен пазар за продукцията и сравнително лека растителна защита", обобщава доц. Стефан Гандев. "Страната ни е сред двадесетте най-големи страни - износителки на орехи с черупки. Статистиката отчита през 2011 г. производство от 2406 тона. По данни на Организацията по прехрана и земеделие - FAO (Food and Agriculture Organization), през 2011 г. износът е 1184 тона на стойност 1.891 млн. долара. Днес консуматорите предпочитат да купуват орехови ядки и търговията с тях се увеличава. От 2000 г. България изнася и значителни количества орехи без черупки и също е сред двадесетте най-големи страни износителки. През 2009 г. този износ възлиза на 878 тона и е на стойност 4.234 млн. долара", продължава той.

Безспорна роля, както при инвестициите във всеки един друг аспект на земеделието, играят субсидиите. "След присъединяването на България към ЕС на страната ни беше даден приоритет да развива орехоплодните култури. Това рефлектира при изготвянето на проектите към фонд "Земеделие" и Програмата за развитие на селските райони. Тези от тях, в които е застъпена ореховата култура, по-бързо достигат планирания в бизнес плана ръст на стопанството. Засилен интерес има и към биологичното отглеждане на ореха. Не са за пренебрегване субсидиите, които в периода на преход към биологично производство са 79 евро на декар, а след преходния период - 61 евро на декар", коментират още от института.

Един дълготраен актив

Инвестицията за създаване на един декар орехово насаждение зависи от избора на технологично решение, но средно е около 500 лв. В сумата влиза цената на дръвчетата, обработката на почвата и съпътстващите дейности по създаването на градината. Средната цена, на която Институтът по овощарство продава дръвчетата, е 18 лв.

Подходящи райони са Пловдивски, Пазарджишки, Шуменски, Старозагорски, Сливенски и други. По думите на Гандев е важно е да се знае, че без почвен анализ е рисковано засаждането на орехова градина, ката такива услуги се предлагат от Института по овощарство - Пловдив. "Съветвам нашите земеделски производители да са прецизни и при избора на сортове. В Северна България се засадиха стотици декари с турски сортове, които не са подходящи за нашите климатични условия и измръзват. Препоръчвам на нашите стопани да отглеждат българските сортове "Извор 10", "Шейно" и "Силистренски", както и френските сортове "Лара" и "Фернор", коментира той.

Приходи могат да се очакват след седмата година, т.е., когато дървета встъпят в период на начално и бързо нарастващо плододаване. Цената на орехите с черупка е около 3 лв. за килограм. По-висока цена земеделският производител може да получи, ако реши да предлага плодовете начупени. Ореховите ядки се търгуват като половинки, четвъртинки и начупени, като най-висока е цената на половинките. На пазара предпочитани са светло оцветените ядки, като тъмно оцветените се реализират на по-ниска цена. Или цената варира в широки граници според качеството и количеството на партидата – средно от 6 до 12 лв. за килограм.

Не е лесно да си лешник

Макар и не толкова разпространени като ореха, който може да се отглежда почти в цялата страна, лешниците и бадемите също имат своите почитатели. От двата вида бадемът е по-слабо разпространеният и бутиков вид. Плюсът при бадема е, че за разлика от ореха той започва да дава плод много по-рано - още през втората - третата година. Не е претенциозен и към почвите. На фона на големите  производители на бадеми като Турция, Гърция, Италия страната обаче не може да се похвали със сериозни традиции, тъй като не всички райони в страната са подходящи за отглеждането им. По-компактни насаждения от топлолюбивата култура се създават основно в Черноморския район и в Източните Родопи. Неподходящи са западните, планинските райони, низините. Важно е насажденията да не са разположение в много ниски и затворени котловини, където може да има оттичане на студени въздушни маси през пролетта. Отделно от това бадемовата култура се характеризира с голям брой болести и неприятели.

Лешникът също има своите изисквания, като това е наличието на по-висока атмосферна влажност. Лешниците трябва да се отглеждат по планинските райони, крайморските райони, в северните и южните склонове на Стара планина, както и по склоновете на Родопите. Друго изискване е да се намират близо до водни басейни. Компаниите, продаващи посадъчен материал за лешникови градини, смятат, че при създаване на големи насаждения е важен въпросът за бъдещата реализация на продукцията. Сладкарската промишленост е основен консуматор при лешниците, а тя изисква ядка, която е кръгла и средно едра за механично отделяне на черупката, с лесно падаща ципа при печене и добри вкусови качества. Бизнесът е труден поради голямата близост на основния производител на лешници в света с 80% принос - Турция. Предимството на лешника е в по-малката първоначална инвестиция, около 100 лв. на декар, в сравнение с другите овощни градини. Причината е, че на един декар се влагат по-малко на брой растения, на относително по-ниска цена. Подобно на ореха и лешникът е дълготраен плод, като това дава възможност за дълго съхранение и реализация при добра цена.

Фотограф: АСЕН ТОНЕВ

Двадесет хиляди дръвчета. Това показва равносметката на Института по овощарство в Пловдив за тазгодишните им продажби на орехови дръвчета. "Търсенето е голямо, така че работим само с предварителни договори", разказва доц. Стефан Гандев, директор на института. 

На другия полюс е изказването на Христо Гривов, управител на една от най-големите в страната компании за производство на ядки - "Гривас", при когото те попадат години след засяването им. По-неговите думи към момента "всичко е внос". "Бадемите и шамфъстъкът идват от Америка. Турция е най-големият производител на лешници, а вече се внасят и семки от Молдова и Украйна, тъй като всичко, което се сее, е пшеница и ечемик и слънчогледът остава на заден план", коментира Гривов. "Българското производство не може да достигне количество, качество и цена. Необходими са инвестиции в капково напояване, в машини за калибриране", обяснява той. Или въпреки търсенето българският производител години наред трудно намира място в този пазар, който по неофициални данни се изчислява на около 100 млн. лв. годишно. Според Гривов основната причина за липсата на интерес от страна на земеделските производители е в бавната възвращаемост на инвестицията. Дръвчето първо трябва да порасне, за да береш плодове, но това не се вписва в стремежите за бърза печалба.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    straw_ avatar :-?
    straw_sec

    Поради евтината работна ръка в България не се прилага високопроизводителното механизирано прибиране на ореховите плодове, а ръчното прибиране е трудоемко и при невнимателно брулене се повреждат плодните клонки (реколтата през следващата година намалява). За малки стопанства бруленето наистина е по-приложимо и по-нататъшната технологична обработка може да се извърши във фирмата произвеждаща ядки, но това изисква по-прецизна информация за постъпващият сорт, поради това, че по-високата пазарна стойност се получава чрез едносортови партиди.

    Предвид високата средна възраст на селските стопани, традиционно в България не се прилага специална агротехника, а се разчита на естествената издръжливост на дърветата, а хладният климат при планинските насаждения (до 1300 м.) спомага за недопускане на болестите и неприятелите. Агротехническите мероприятия повишават в пъти количеството реколта, но обработките на почвата са изключително специфични и при грешка (повърхностните корени са плитки) е възможно да навредят (традиционно се избягват). Сравнително "безопасни" са поливките (след цъфтеж и при нарастване), които също спомагат за увеличаване на качеството и количеството, но основата на стъблото трябва да се пази от поливната вода (загниване). Компетентното торене изисква добра информираност и функционираща структура по агросъвети, а резитбите - съзнателна работна ръка през кампанията.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Този прилив на интерес към засаждането на плодоносни дръвчета - де факто връщане към нещо, което човек прави от 3000 години, можеше да се случи и много по-рано, ако ги нямаше "високодохидните алтернативи" около държавната хранилка като заменките на парцели, рязането на всичко що стърчи за скрап, голата сеч, ВЕИ-далаверата и източването на здравната каса.

    Едва след като тези опции за бърз удар се затвориха една след друга, (част от) предприемачите почнаха да се оглеждат за нещо по-дългосрочно и най-важното - устойчиво срещу смяна на властта от едни приятелчета с други.

  • 3
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    До коментар [#2] от "cinik":

    По малоумна инвестиция от орех нема, не че е лошо по принцип, но де факто в България условията не позволяват да се печèли, аз има няколко декара наследствени и ти го казвам, че файда за собственика нема и затова не се сеят орехи . Проблема е , че не се печели , ако си собственик , а печелбите отиват за циганите и търговците , защото държавата не ми дава да си отрежа собствените насъждения , защото са защитен вид , но и в същото време нито ми ги пази от циганите и нито ми позволява да си ги пазя сам с пистолет, а това е единственият начин да ги опазя. Това е в кратце сагата с ореховият бизнес, в общи линии инвестираш да храниш циганите и горските да ти се правят на важни . Аз лично бих засял 100ина декара , ако не бяха проблемите с държавата и рязането , защото дори да не мога да ги бера заради циганите след 20-30 години като порастнат големи дървета и от дървесината биха паднали добри пари, но кел файда като не ми дават да ги отрежа. Забавното е, че държавата с подобни закони уж пази ореховите насъждения, а реално прави точно обратното, защото отказва хората да засаждат орехи.

  • 4
    normandy avatar :-|
    takeshi303

    насаждения

  • 5
    misho73 avatar :-|
    misho73

    В селото на баба ми орехите ги ядат главно катериците. Вярно че няма цигани, но то и българи не останаха. А орехите са деянливи дървета и надвишават живота на насадилия ги. Самият аз съм съм засадил няколко дръвчета преди 15 години, все още не раждат и са по-тънки от китката ми. Лешници също имаше много, но понеже са храст, сега избуялите дървета ги удушават. Тях също нямаше кой да бере. Вероятно при добро стопанисване може да се изкарват добри пари от това, но не мисля че нещо може да се мери с индустриалното производство на пшеница. А и цената на последната непрекъснато се качва. С две думи - орехи и лешници са за планински региони, за бадеми нямам никаква идея и даже не знам как изглежда растението. Все пак - в равнината сейте жито. Много гладни има на този всят, хлебец трябва. Впрочем цената на пшеницата е по-стабилна от тази на петрола. Сигурно защото без бензин някак си ще изкараш, ама без хляб - не. Особено онези хора, дето това им е основна храна. А те са грубо 2-3 милиарда :-) Друг е въпроса че ако продължават така да се плодят няма да можем да ги изхраним.

  • 6
    skch avatar :-|
    skch

    Инвестицията е разумна в райони без циганско население, иначе опазване няма, освен ако не спиш в орехите и не вардиш с пушка. Полицията се отнася към продукцията на земеделските стопани с пренебрежение и присмех, а и има негласна директива на повечето места да не се пипат мургавите "избиратели". Та така - малко ред първо и чак после малоумните оправдания как не се развивало земеделие в България.

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#5] от "misho73":

    Сигурно и затова търсенето хронично надвишава предлагането, а дефицитът се покрива от няколко кооператива-монополи в слънчева Калифорния, където явно растат малко по-бързо.

    Понеже у дома орехите ги ядем посолени и опечени на микровълнова, направих грешката да сложа да се пече по същия начин такъв калифорнийски орех. Резултатът беше катастрофален. Произведението смърди на гранясала мас.

  • 8
    itoskov avatar :-|
    Woland

    Цялата статия може да се обобщи с: "това не се вписва в стремежите за бърза печалба", така характерно за болшинството български бизнесмени.

  • 9
    x3m avatar :-|
    x3m

    До коментар [#7] от "cinik":

    Абе тоя си пази интереса с такива коментари. Масово под такива статии и дискусии се говори, че циганите крадели...

    Предлагам на всеки, който се интересува от този род инвестиции, но се притеснява от варианта, с който ни плашат да разучи кои са фирмите, които охраняват във региона му. През тях се сключва договор за охрана и застраховка. Служителите им минават по 2-3 пъти на ден и знаят къде, какво има. Кражба не може да мине незабелязана повече от 5-6 часа. Ако действително пренебрегнат предупрежденията, продукцията обикновено се намира след няколко дена. Ако не се намери - имате застрахователна полица.

  • 10
    nkp33315911 avatar :-|
    alabam4eto

    Хората с по-малки способности да инвестират могат да се насочат именно към създаване на подобни насаждения. Вместо повечето хора да се оплакват от скъп ток е добре да се замислят как могат да изкарат някой лев ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK