Под младия орех

Макар и бавно, отглеждането на овощни дървета за ядки става все по-предпочитан дългосрочен бизнес

100 млн. лв. е годишният пазар на ядки по неофициални данни.
100 млн. лв. е годишният пазар на ядки по неофициални данни.
100 млн. лв. е годишният пазар на ядки по неофициални данни.    ©  АСЕН ТОНЕВ
100 млн. лв. е годишният пазар на ядки по неофициални данни.    ©  АСЕН ТОНЕВ

Двадесет хиляди дръвчета. Това показва равносметката на Института по овощарство в Пловдив за тазгодишните им продажби на орехови дръвчета. "Търсенето е голямо, така че работим само с предварителни договори", разказва доц. Стефан Гандев, директор на института. 

На другия полюс е изказването на Христо Гривов, управител на една от най-големите в страната компании за производство на ядки - "Гривас", при когото те попадат години след засяването им. По-неговите думи към момента "всичко е внос". "Бадемите и шамфъстъкът идват от Америка. Турция е най-големият производител на лешници, а вече се внасят и семки от Молдова и Украйна, тъй като всичко, което се сее, е пшеница и ечемик и слънчогледът остава на заден план", коментира Гривов. "Българското производство не може да достигне количество, качество и цена. Необходими са инвестиции в капково напояване, в машини за калибриране", обяснява той. Или въпреки търсенето българският производител години наред трудно намира място в този пазар, който по неофициални данни се изчислява на около 100 млн. лв. годишно. Според Гривов основната причина за липсата на интерес от страна на земеделските производители е в бавната възвращаемост на инвестицията. Дръвчето първо трябва да порасне, за да береш плодове, но това не се вписва в стремежите за бърза печалба.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
22 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    straw_ avatar :-?
    straw_sec
    • - 1
    • + 28

    Поради евтината работна ръка в България не се прилага високопроизводителното механизирано прибиране на ореховите плодове, а ръчното прибиране е трудоемко и при невнимателно брулене се повреждат плодните клонки (реколтата през следващата година намалява). За малки стопанства бруленето наистина е по-приложимо и по-нататъшната технологична обработка може да се извърши във фирмата произвеждаща ядки, но това изисква по-прецизна информация за постъпващият сорт, поради това, че по-високата пазарна стойност се получава чрез едносортови партиди.

    Предвид високата средна възраст на селските стопани, традиционно в България не се прилага специална агротехника, а се разчита на естествената издръжливост на дърветата, а хладният климат при планинските насаждения (до 1300 м.) спомага за недопускане на болестите и неприятелите. Агротехническите мероприятия повишават в пъти количеството реколта, но обработките на почвата са изключително специфични и при грешка (повърхностните корени са плитки) е възможно да навредят (традиционно се избягват). Сравнително "безопасни" са поливките (след цъфтеж и при нарастване), които също спомагат за увеличаване на качеството и количеството, но основата на стъблото трябва да се пази от поливната вода (загниване). Компетентното торене изисква добра информираност и функционираща структура по агросъвети, а резитбите - съзнателна работна ръка през кампанията.

    Нередност?
  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik
    • - 2
    • + 30

    Този прилив на интерес към засаждането на плодоносни дръвчета - де факто връщане към нещо, което човек прави от 3000 години, можеше да се случи и много по-рано, ако ги нямаше "високодохидните алтернативи" около държавната хранилка като заменките на парцели, рязането на всичко що стърчи за скрап, голата сеч, ВЕИ-далаверата и източването на здравната каса.

    Едва след като тези опции за бърз удар се затвориха една след друга, (част от) предприемачите почнаха да се оглеждат за нещо по-дългосрочно и най-важното - устойчиво срещу смяна на властта от едни приятелчета с други.

    Нередност?
  • 3
    normandy avatar :-|
    takeshi303
    • - 5
    • + 22

    До коментар [#2] от "cinik":

    По малоумна инвестиция от орех нема, не че е лошо по принцип, но де факто в България условията не позволяват да се печèли, аз има няколко декара наследствени и ти го казвам, че файда за собственика нема и затова не се сеят орехи . Проблема е , че не се печели , ако си собственик , а печелбите отиват за циганите и търговците , защото държавата не ми дава да си отрежа собствените насъждения , защото са защитен вид , но и в същото време нито ми ги пази от циганите и нито ми позволява да си ги пазя сам с пистолет, а това е единственият начин да ги опазя. Това е в кратце сагата с ореховият бизнес, в общи линии инвестираш да храниш циганите и горските да ти се правят на важни . Аз лично бих засял 100ина декара , ако не бяха проблемите с държавата и рязането , защото дори да не мога да ги бера заради циганите след 20-30 години като порастнат големи дървета и от дървесината биха паднали добри пари, но кел файда като не ми дават да ги отрежа. Забавното е, че държавата с подобни закони уж пази ореховите насъждения, а реално прави точно обратното, защото отказва хората да засаждат орехи.

    Нередност?
  • 4
    normandy avatar :-|
    takeshi303
    • - 1
    • + 3

    насаждения

    Нередност?
  • 5
    misho73 avatar :-|
    misho73
    • - 4
    • + 20

    В селото на баба ми орехите ги ядат главно катериците. Вярно че няма цигани, но то и българи не останаха. А орехите са деянливи дървета и надвишават живота на насадилия ги. Самият аз съм съм засадил няколко дръвчета преди 15 години, все още не раждат и са по-тънки от китката ми. Лешници също имаше много, но понеже са храст, сега избуялите дървета ги удушават. Тях също нямаше кой да бере. Вероятно при добро стопанисване може да се изкарват добри пари от това, но не мисля че нещо може да се мери с индустриалното производство на пшеница. А и цената на последната непрекъснато се качва. С две думи - орехи и лешници са за планински региони, за бадеми нямам никаква идея и даже не знам как изглежда растението. Все пак - в равнината сейте жито. Много гладни има на този всят, хлебец трябва. Впрочем цената на пшеницата е по-стабилна от тази на петрола. Сигурно защото без бензин някак си ще изкараш, ама без хляб - не. Особено онези хора, дето това им е основна храна. А те са грубо 2-3 милиарда :-) Друг е въпроса че ако продължават така да се плодят няма да можем да ги изхраним.

    Нередност?
  • 6
    skch avatar :-|
    skch
    • + 21

    Инвестицията е разумна в райони без циганско население, иначе опазване няма, освен ако не спиш в орехите и не вардиш с пушка. Полицията се отнася към продукцията на земеделските стопани с пренебрежение и присмех, а и има негласна директива на повечето места да не се пипат мургавите "избиратели". Та така - малко ред първо и чак после малоумните оправдания как не се развивало земеделие в България.

    Нередност?
  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik
    • + 13

    До коментар [#5] от "misho73":

    Сигурно и затова търсенето хронично надвишава предлагането, а дефицитът се покрива от няколко кооператива-монополи в слънчева Калифорния, където явно растат малко по-бързо.

    Понеже у дома орехите ги ядем посолени и опечени на микровълнова, направих грешката да сложа да се пече по същия начин такъв калифорнийски орех. Резултатът беше катастрофален. Произведението смърди на гранясала мас.

    Нередност?
  • 8
    itoskov avatar :-|
    Woland
    • + 12

    Цялата статия може да се обобщи с: "това не се вписва в стремежите за бърза печалба", така характерно за болшинството български бизнесмени.

    Нередност?
  • 9
    x3m avatar :-|
    x3m
    • - 1
    • + 13

    До коментар [#7] от "cinik":

    Абе тоя си пази интереса с такива коментари. Масово под такива статии и дискусии се говори, че циганите крадели...

    Предлагам на всеки, който се интересува от този род инвестиции, но се притеснява от варианта, с който ни плашат да разучи кои са фирмите, които охраняват във региона му. През тях се сключва договор за охрана и застраховка. Служителите им минават по 2-3 пъти на ден и знаят къде, какво има. Кражба не може да мине незабелязана повече от 5-6 часа. Ако действително пренебрегнат предупрежденията, продукцията обикновено се намира след няколко дена. Ако не се намери - имате застрахователна полица.

    Нередност?
  • 10
    nkp33315911 avatar :-|
    alabam4eto
    • + 10

    Хората с по-малки способности да инвестират могат да се насочат именно към създаване на подобни насаждения. Вместо повечето хора да се оплакват от скъп ток е добре да се замислят как могат да изкарат някой лев ...

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал