Полузамръзнали машини
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Полузамръзнали машини

Полузамръзнали машини

Продажбите на селскостопанска техника през 2014 г. са се свили с около 10%

Силвия Радославова
3202 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Спомняте ли си липсата на зима и дъждовното лято през 2014 г.? Споменът на много земеделски производители със сигурност стои по-жив от вашия заради пропадналата реколта. Тези условия наред с по-ниските цени на зърното в периода и зависимостта от субсидии на сектора дадоха косвено отражение и върху други пазари. Ефектът се усети доста силно при агротехниката, където след подема от последните години през 2014 г. беше отбелязано първото свиване на продажбите.

Според официалната статистика на Контролно-техническата инспекция (КТИ) към Министерството на земеделието и храните продажбите на нови трактори и комбайни са намалели с 10% спрямо предходната година. Като една от основните причини за това се посочват лисващите в периода европрограми, по които се правят инвестиции в техника и модернизация. От бързината на старта на схемата за финансирането им в новата Програма за развитие на селските райони (виж карето) ще зависи и дали продажбите ще бъдат повече през 2015 г., или тя ще се окаже просто нулева.

По-малко сделки на по-високи цени

"Точно както се очакваше, продажбите на земеделска техника през миналата година се свиха с около 7-10% спрямо 2013 г. Отварянето на инвестиционните мерките по земеделската програма няма да доведат до сериозна промяна още тази година, а по-скоро ефектът ще се усети през 2016 г. Това е така, защото очаквам, макар че приемът на документи ще започне още тази пролет, процедурите да бъдат бавни", коментира Стефан Христов, генерален директор на компанията "Мегатрон", която е един от големите търговци в страната. Традиционно секторът, инвестирал най-много в техника, е зърнопроизводството, а клиентите с по-значителни площи и по-добри финансови резултати са купували по-мощни машини от по-високия ценови клас.

"Много от зърнопроизводителите направиха инвестиции за своя сметка, когато имаха печалби от години със силна реколта. Но традиционно работим и много добре с банките и достъпът до кредитиране е сравнително лесен, когато става въпрос за техника", обяснява Румяна Ангелова, председател на Националната асоциацията на зърнопроизводителите. Сега стопанствата са достигнали до етап, в който искат не просто да работят в по-добри условия, но и да имат все по-голяма ефективност. Поради тази причина са склонни дори да платят малко повече за това. "През 2014 г. сме продавали най-много трактори с над 100 конски сили и големи комбайни", казва Стефан Христов.

Данните на КТИ показват, че най-предпочитаната марка трактори в България през 2014 г. е била американската John Deere, лидер при комбайните е германската Claas, която държи почти една четвърт от пазара, а продажбите на китайски трактори през годината са били само около 3%.

Другата тенденция, белязала пазара през 2014 г., е лекото повишение на цените, макар не всички търговци да признават за него. То се дължи от една страна на интегрирането на иновации в машините и от друга на поскъпването на долара. През март тази година доларът поскъпна спрямо лева с над 30% на годишна база. По-скъпият долар засегна най-вече цените на американската селскостопанска техника, където при някои продукти увеличението беше с около 10-15%.

<#text>

Година на очакване

Вносителите на земеделска техника очакват отварянето на инвестиционните мерки по ПРСР със смесени чувства, тъй като според тях изискванията на програмата невинаги позволяват на фермерите да получат желаната техника тогава, когато тя е най-необходима.

Другият голям въпрос е какво ще се случи с курса на долара. Ако той продължи да се качва спрямо еврото, неизбежно това ще удари и цените, а такава тенденция вече се наблюдава през първото тримесечие на годината. Много е вероятно търговците да се насочат към повече внос на техника, която се продава в евро, но това като цяло се очаква да засегне броя на сделките.

"По-високите цени на техниката не са повлияли силно на мотивацията на фермерите за покупка, защото тя винаги е била свързана с достъпа до средства по програмите", казва Ивайло Тодоров, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България. Той посочва, че интересът към тези схеми по оперативната програма е огромен, но и че приоритетно този път повече финансиране ще е насочено към секторите животновъдство и плодове и зеленчуци. Животновъдите като цяло предпочитат да купуват втора употреба машини, а само собствениците на по-големи стопанства дават заявка, че са готви да инвестират повече в модернизация на фермите. Очакването на Тодоров все пак е, че няма да има забавяне, а покупките на техника ще се оживят още през тази година. При някои търговци вече пристигат и първите сигнали в тази посока. "Имам запитвания за трактори и очаквам, че 80% от покупките на техника през годината ще дойдат именно с финансирането по инвестиционната мярка на програмата", казва Петко Драганов, собственик на пловдивската фирма за селскостопанска техника СД "Драганови".

На българския пазар ще се търсят продукти, които отразяват глобалните тенденции. "Смятам, че през 2015 г. ще се купуват главно машини за оптимизация на разходите и повишаване на производителността, но и всякакви интелигенти системи за навигация и комуникация между отделните оператори", казва Стефан Христов от "Мегатрон". Той е на мнение, че по отношение на техническия парк България е по-добре от съседите си Гърция и Румъния, защото нашите фермери са по-големи и могат да си позволят в по-голяма степен да инвестират. "Мога да каже, че те рядко правят компромиси и търсят наистина качествена техника", обобщава той.

За модернизацията на стопанствата ще има 150 млн. евро

Схемата "Инвестиции в земеделските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони, по която ще се финансират и проекти за купуване на агротехника, е с бюджет 150 млн. евро. Тя ще бъде отворена авансово в края на март, още преди програмата да е официално одобрена от Брюксел. Подпомагането от ЕС ще е в размер на 50% от стойността на проекта, но субсидията може да достигне и до 90%, ако към нея се се включат някои добавки. С 10% повече ще е финансирането, ако проектът е подаден от млад фермер или от необлагодетелстван район, а с 15% повече, ако е на биопроизводител. Насърчават се и колективните инвестиции. Финансирането на проекти, подадени от повече от 10 производителя, ще е с 20% повече, а когато те са между 6 и 10 – с 10%. Таванът на подпoмагане за индивидуални проекти е 70% от стойността им, а за колективни 90%. Сумата на максималното финасиране на един кандидат ще е 1.5 млн. евро и до 5 млн. евро, когато става дума за група производители. Ограничението за инвестиции в техника е 500 хил. евро, но таванът е отново по-висок за колективна покупка – 750 хил. евро.

По мярката "Инвестиции в земеделските стопанства" ще може да се кандидатства за закупуване на агротехника, иновации, енергийна ефективност, подобряване на условията на труд и повишаване на качеството, опазване на околната среда, биопроизводството и др.

Спомняте ли си липсата на зима и дъждовното лято през 2014 г.? Споменът на много земеделски производители със сигурност стои по-жив от вашия заради пропадналата реколта. Тези условия наред с по-ниските цени на зърното в периода и зависимостта от субсидии на сектора дадоха косвено отражение и върху други пазари. Ефектът се усети доста силно при агротехниката, където след подема от последните години през 2014 г. беше отбелязано първото свиване на продажбите.

Според официалната статистика на Контролно-техническата инспекция (КТИ) към Министерството на земеделието и храните продажбите на нови трактори и комбайни са намалели с 10% спрямо предходната година. Като една от основните причини за това се посочват лисващите в периода европрограми, по които се правят инвестиции в техника и модернизация. От бързината на старта на схемата за финансирането им в новата Програма за развитие на селските райони (виж карето) ще зависи и дали продажбите ще бъдат повече през 2015 г., или тя ще се окаже просто нулева.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK